Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 06.12.2019г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
12.11. 2019
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1277 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр. София - 1408, р-н Триадица, ж.к. „Иван Вазов”, ул. “Балша” № 17, ап.1, представлявано от Борислав Иванов Николчев – управител чрез юрисконсулт А.С.Г. срещу Р.М.Г. с ЕГН **********; адрес: ***.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
твърденията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Ищецът твърди, че на 12.06.2014г. сключва с ответника по делото, в качеството на кредитополучател договор за предоставяне на кредитна линия от разстояние № 66227 при условията на ЗПФУР, като сочи, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е допусната техническа грешка, като е посочен договор за кредит от 28.08.2014г. и сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.hg, на който електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите, след което кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта и ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл договор и общи условия за писмено потвърждаване, което съгласно чл. 7 от Договора за кредит става чрез натискане на бутона „приемам”. Твърди, че посоченият от клиента електронен адрес е: ***************@***.**., както и че на посочения от клиента мобилен номер е осъществен разговор със същия, който е записан, за което кредитополучателят е уведомен. Целта на този разговор е да се потвърди устно волята на страните за сключване на договор, ответникът е посочил телефонен номер: **********. Твърди, че до входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са постъпили плащания от ответника, които са приспаднати и не са претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, която е повод за образуване на настоящето дело. Твърди, че на ответника е отпуснат кредит с допустима максимална главница в размер на 1500 лв., съгласно чл. 1 от Договора на ответника е била предоставена кредитна линия с лимит 1 500 лв., от която е усвоил сума в размер на 900.00 лв., като това е станало по посочен от него начин, а именно: по банко*** път по предоставена от клиента банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД, BIC ***, IBAN ***. Твърди, че съгласно чл. 3 от договора кредитополучателят, дължи договорна лихва единствено върху усвоената от него част от отпуснатата сума, като дължи фиксирана дневна лихва в размер на 0.6 % съобразно чл. 3, ал. 2 от съглашението, лихвата е дължима от първия работен ден, следващ всеки период от по 30 дни, след усвояването на сумите. Лихвата е спряна да бъде начислявана на 26.11.2014г. и не е платена за периода 28.08.2014г. - 26.11.2014г., като същата е в размер на 396, 88 лв. Предвид горното и твърдението, че ответникът не е изпълнил задължението си за погасяване на кредита и образуваното ч.гр.д. № 896/2019 г. по описа на РС – Дупница, по което и издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която ответникът е възразил моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 1 296, 88 лв., от които 900, 00 лв., главница по предоставения кредит, 396, 88 лв., претендирана със заявление по заповедно производство възнаградителна лихва за периода 28.08.2014г. - 26.11.2014г., както и законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 896/2019г. по описа на РС - Дупница. Претендира разноски в настоящото и заповедното производство.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК не е депозиран такъв от ответника.
Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Процесуалният представител
на ищеца в е
направил искане в исковата молба, както и в молба – становище от 22.10.2019г., съдът
да постанови неприсъствено решениепо делото, ако са налице предпоставките за
това.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение в настоящия казус, като взема предвид, че на ответника е бил връчен
препис от исковата молба и доказателствата към нея. Със съобщението са му били
указани последиците на чл. 238 и чл. 239 ГПК, от неспазването на сроковете за
размяна на книжата. Въпреки това ответникът не е депозирал писмен отговор. В
първото открито съдебно заседание той не изпратил представител, не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсътвие. Освен това съдът намира
предявените искове за вероятно основателни с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените писмени доказателства, поради което същите
следва да бъдат уважени.
Решението се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в настоящия процес в размер на 171, 06 лева, от които за държавна такса по сметка на Районен съд – Дупница – 71, 06 и 100, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски по заповедното производство в размер на 78, 94 лева, от които 28, 94 лева за държавна такса и 50, 00 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на
основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.М.Г.
с ЕГН **********; адрес: ***, че дължи на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, с
адрес гр. София - 1408, р-н Триадица, ж.к. „Иван Вазов”, ул. “Балша” № 17,
ап.1, представлявано от Борислав Иванов Николчев – управител сумата от 1 296, 88 лв., от които 900, 00
лв. - главница по сключен договор за кредит между страните; 396, 88 лв. - възнаградителна
лихва за периода 28.08.2014г. - 26.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
дължимите суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 896/2019г. по описа на РС-Дупница.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р.М.Г. с ЕГН **********; адрес: *** да заплати на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр. София - 1408, р-н Триадица, ж.к. „Иван Вазов”, ул. “Балша” № 17, ап.1, представлявано от Борислав Иванов Николчев – управител разноски по настоящото производство в общ размер на 171, 06 лева, както и сторените разноски в заповедното производство - по ч.гр. д. № 896/2019г. по описа на РС - Дупница в общ размер на 78, 94 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: