№ 7871
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110161650 по описа за 2023 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът твърди, че на 17.8.2023г. сключили с ответницата Ж. договор за кредит от
разстояние, който договор бил рефинансиращ с цел погасяване на негово вземане по
отношение на ответницата по договор № 408282/25.10.2022г Твърди се, че сумата, с която е
погасено задължението по кредита, е 1187,90 лева, което е счетоводна операция. Твърди, че
остатъчната сума – 1312,10 лева подлежала на превод на ответницата. Твърди, че поради
техническа грешка, сумата 1312,10 лева била преведена на два пъти на ответницата, чрез две
платежни нареждания. Счита, че изначално липсва основание за получаване на сумата,
поради което и предявява иск за връщането й на две основания – чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, и,
евентуално, чл.59 ЗЗД.
Ответницата, получила препис от исковата молба на 7.1.2024г., не е подала писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът, след съвкупна преценка на твърденията и доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Предявени са, при условията на евентуално съединяване, осъдителен иск с правно
основание чл.55,ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД.
По делото е представен писмен договор за потребителски кредит, сключен между
ответника Д. Ж. и „Изи Файнанс” ЕООД на 17.8.2023г. с номер 450382, по силата на който
на ответника за текущи нужди е отпусната в заем сумата 2500 лева главница за текущи
нужди, като със сключване на договора, страните са констатирали дължимостта на сумата
1187,90 лева от ответницата – главница и лихва по предишен кредит, и са се спогодили да я
погасят с част от отпусната й сума, която да се погаси счетоводно в деня на подписване на
договора, а остатъкът – 1312,10 лева, да се преведе в деня на сключване на договора от
кредитора, по банков път, по посочена от потребителя банкова сметка.
Представено е авизо за извършен на 17.8.2023г. банков превод в полза на ответницата, на
сумата 1312,10 лева, и авизо за втори извършен превод в полза на ответницата, на същата
дата, със същата сума. От представеното удостоверение от обслужващата банкова сметка,
се установява, че двата превода са извършени от ищеца с основание „договор за заем
450382“.
1
При установеното от фактическа страна, от правна страна следва да се приеме следното.
Разпоредбата на чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД предвижда връщане на даденото, когато към
момента на даването основанието не съществува. Според изложеното тълкуване от ВС, в
Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, „когато още при
самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице
в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато
предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също
предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.”
Ищецът доказа твърдението си, че с две платежни нареждания е заплатил по банков път
в полза на ответницата сумата 1312,10 лева. Основанието за получаване на първото плащане
е сключеният договор за паричен заем и пълното изпълнение по него. Изначално липсва
основание за получаване на втория превод от страна на ответницата. Ето защо, искът за
връщане на сумата е основателен.
Относно претенцията на ищеца за разноски. Отговорността за разноски е обективна,
безвиновна. Отговорността на ответника за разноски произтича от неоснователно оспорено
притезание. По делото, ответницата не е подала отговор в срока по чл.131 ГПК. Ищецът не
е представил доказателство, че преди предявяване на иска е поканил ответницата,
извънсъдебно, да му върне исковата сума. В самата искова молба се съдържа изявление, че
вторият превод се дължи на счетоводна грешка, от страна на ищцовото дружество. Ето
защо, макар получилият престация при изначална липса на основание, да дължи връщане на
полученото още от получаването му, за да бъде поставен в забава, и за да се приеме, че
поводът за предявяване на иска е в неговото поведение, следва преди предявяването му,
същият да е поканен да възстанови сумата / и съдът не е дължал такива указания, защото
ищецът не е твърдял извънсъдебна покана до ответницата/. При липса на представени
доказателства в този смисъл, претенцията за разноски е необоснована.
Воден от гореизложеното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Х. Ж. ЕГН ********** с адрес ***, да върне, на основание
чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД на *** ЕИК *** с адрес *** сумата от 1312,10 лева заплатена поради
грешка на 17.8.2023г. по банков път на ответницата, при изначална липса на основание,
заедно със законната лихва от предявяване на иска – 9.11.2023г. до плащането.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца за присъждане на разноски.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2