№ 31534
гр. София, 02.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110167362 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Следва да бъде указано на ищеца, че не представя описаните под опис в
исковата молба писмени доказателства.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение с молба, с препис за насрещната страна, да конкретизира по пера и вид
вземанията за сумата от 351 лв., недължимо платена от него по изп. д. № 1494/2015 г.,
както и да изложи конкретни твърдения за противоправни действия/бездействия на
служители при ответника, от които за ищеца да са произтекли твърдените
имуществени вреди в размер на 12 лв., като му УКАЗВА, че следва връщане на
исковата молба при неизпълнение на указанията в предоставения срок.
УКАЗВА на ищеца, че не е приложил към исковата молба описаните в същата
писмени документи.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.10.2024 г., 9:50 часа, за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 351 лв. – събрана на
отпаднало основание сума по изп. д. № 1494/2015 г. по описа на ЧСИ А.П., с рег. №
849 на КЧСИ, с район на действие СГС, ведно със законната лихва от 08.12.2023 г. до
окончателното плащане, както и за сумата от 19,70 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 07.07.2023 г. до 07.12.2023 г. Предявен е и иск с
1
правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 12 лв. – обезщетение за имуществени вреди
от действията на ответника по неправомерно образуване и водене на изпълнително
дело, ведно със законната лихва от 08.12.2023 г. до окончателното плащане.
Ищцата – Д. Х. Т., твърди, че с издадено от ответника Наказателно
постановление № 227432/07.02.2014 г. й е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лв., което било връчено на 25.09.2014 г. и влязло в сила на
03.10.2014 г., и въз основа на него С.О. е възложила събирането на публичното
вземане на ЧСИ А.П., при когото е образувано изп. д. №1494/2015 г. Според ищеца, в
случая е приложима разпоредбата на чл.82, ал.1, б.“а“ ЗАНН, т.е. административното
наказание не следва да се изпълнява, тъй като са изтекли две години от влизане в сила
на процесното наказателно постановление. Въпреки предходното, в резултат на
принудителни действия по образуваното изпълнително дело, на 07.09.2023 г. от
личната пенсия на ищеца била събрана и преведена по сметка на ЧСИ сума в общ
размер на 351 лева. Поддържа, че тези суми са недължимо платени, поради настъпила
давност, поради което ответникът дължи тяхното връщане. Посочва още, че е
направил разноски в размер на 12 лв. по изпълнителното дело за снабдяване с копие от
същото. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя
правния си интерес от предявените искове. Претендира направените по
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника С.О..
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищцата е да
докаже, че процесната сума е излязла от нейния патримониум, постъпила е в
имуществения комплекс на ответника, като основанието за това имуществено
разместване е отпаднало.
В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за получаване и
задържане на процесната сума, за което не сочи доказателства.
По иска с правно основание чл. 49 ЗЗД ищецът следва да докаже настъпване на
твърдените имуществени вреди, техния размер и причинната им връзка с твърдяното
противоправно поведение на лице, на което ответникът се явява възложител на
работата, при или по повод на която са настъпили вредите, а ответникът – да обори
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, за което не сочи доказателства.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже
наличието на главно вземане, изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2