Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260053/ 09.04.2021 г., гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, в проведеното на девети април през две хиляди двадесет и първа година закрито заседание, в
състав:
Съдия: Иванка Илинова
като
разгледа докладваното от съдията Илинова т.дело №151 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 247 ал.1 от ГПК
и по чл.248 от ГПК-образувано по почин
на ищцата чрез пълномощника й по делото адв.Н.Д..
Твърди се ,че в решението на съда постановено по
съществото на спора съдът е допуснал
явна фактическа грешка в частта,с която е присъдил в полза на ищцата лихва за
забава върху обезщетението за неимуществени вреди считано от 15.05.2019г.,вместо
от 15.04.2019г. Съдът е сезиран с искане
да извърши поправка на посочената грешка .
Твърди се,че решението следва да се измени в частта за разноските,тъй като присъденото в полза на процесуалния
представител на ищцата адв.Д. възнаграждение
в размер на 370,00лв.следва да се присъди с 20% ДДС ,или още 74,00лв.
Не се сочат доказателства.
Ответникът възразява
против исканата от ищците поправка на ЯФГ като изразява становище,че не се
касае до грешка ,а до правилност или неправилност на решението,която може и
следва да се отстрани по реда на въззивното обжалване.Досежно разноските
изразява становище,че искането за изменението на решението в тази част е
неоснователно,тъй като с оглед уважената част от исковата претенция пълномощника
на ищцата има право на разноски в размер на 95,38лв.Неправилно съдът е присъдил
адвокатско възнаграждение в размер на
370,00лв.,а ищцата претендира за увеличение на същото с 74,00лв.без основание.
Като съобрази
искането на ищцата и изразеното от ответника становище,за
да се произнесе съдът прие следното:
Съдът квалифицира исканията на ищцата като такива с
правно основание чл.247 и чл.248 от ГПК .
Исканията са процесуално допустими и основателни.
В мотивите на решението съдът ясно е посочил,че претенцията
на ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение е отправена до ответника
на 14.01.2019г.Приел е,че лихвата следва да бъде присъдена ,считано от изтичане
на тримесечния срок от предявяването на извънсъдебната претенция ,съгласно
чл.496 от КЗ ,т..е: 14.04.2019г..Поради грешка обаче е посочил,че искането
следва да бъде уважено както е поискано в исковата молба – от 14.05.2019г.при положение,че в исковата молба
ищцата е поискала присъждане на лихвата именно от 14.04.2019г. Съдът приема,че
именно това противоречие между изложените в мотивите съображения за момента,от
който следва да се присъди лихвата за забава и изразеното в диспозитива на
решението - считано от 14.05.2019г.,представлява явна
фактическа грешка ,която следва да се
поправи по реда на чл.247 от ГПК.
По отношение на
искането по чл.248 от ГПК съдът приема,че адвокатското възнаграждение на адв.Д.
е определено на основание чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. в размер
на 370,00лв.с оглед уважената част от исковата претенция от 2000,00лв.Неправилно
обаче съдът е пропуснал да присъди ДДС в размер на 20% или 74,00лв.при
положение,че адв.Д. е представил доказателства за регистрация по ЗДДС на л.246
от делото.При това положение искането на адв.Д. следва да бъде уважено и
решението изменено в частта за разноските като ответната страна ще следва да
бъде осъдена да заплати ДДС в размер на 74,00лв.върху присъденото адвокатско
възнаграждение в размер на 370,00лв.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И
По молбата на Д.И.К., ЕГН-**********,адрес:с***
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в съдебно
решение на Окръжен съд гр.Пазарджик от 02.02.2021г. ,постановено по т.д.№151/2019г.,в
диспозитива на което да се чете: „………………….,ведно със законната лихва за
забава,считано от 14.04.2019г.до
окончателното изплащане на обезщетението“ ,вместо както е записано „ считано от 14.05.2019г.“
По молбата на Д.И.К.,ЕГН-**********,адрес:с*** ИЗМЕНЯ решението в частта за разноските като ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- Застраховане", ЕИК
********* да заплати на адв.Н.Н. Д.,член на САК,личен номер още 74,00лв.представляващи ДДС в размер на 20%
върху присъденото с решението адвокатско възнаграждение за оказана от него
безплатна правна помощ на ищцата в
размер на 370,00лв. на основание чл.38
ал.1 т.2 от Закона за Адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд
гр.Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: