РЕШЕНИЕ
№ 403
гр. Пловдив, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Търговско дело №
20235300900651 по описа за 2023 година
Ищецът И. А. В. с ЕГН **********, от ****, представляван от
пълномощника му адвокат Р. М., твърди, че на **** г., около 10:00 часа, в ***,
на ул. „***“, при № ***, пресичане на платното за движение от ляво надясно,
бил ударен от лек автомобил марка „БМВ“, модел „3 ЕР Рейхе“, peг. № ****,
поради допуснати от водача му Ф. С. И. нарушения на правилата по ЗДвП -
движение с несъобразена скорост, невнимателен и непредпазлив към
уязвимите участници в движението, при което по В. произтекли следните
травматични увреждания : „Болки в дясно коляно. Пертрохантерна фрактура с
оформени няколко фрагмента 78 мм. и 36 мм. Фрактура на десен фемур.
Счупване на тялото /диафизата/ на бедрената кост.“, а за изясняване на
обстоятелствата и причините за пътния инцидент било образувано досъдебно
производство № 62 по описа на СРПТ при ОД на МВР – *** за *** г.
След злополука ищецът билтранспортиран и приет в Клиника по
ортопедия и травматология към ****, където му било проведено
медикаментозно и оперативно лечение, при което му бил поставен
проксимален феморален пирон антиротационен със спирала, титан, за което
заплатил 2 100 лв. по фактура № **** г., както и потребителска такса в
размер на 34,80 лв. по фактура № **********/**** г., като при изписването
му на *** г. му били дадени препоръки за сваляне на конците на 16-тия ден и
да не стъпва на оперирания крак 3 месеца, назначено му било и
1
медикаментозно лечение при домашни условия с „Циптрофлоксацин“ и
„Клексан“.
От произтеклите при пътния инцидент травматични увреждания на
ищеца са били причинени множество болки и страдания. Изпитвал силни и
постоянни болки в областта на десния крак, които се увеличавали при всеки
опит за по-сериозна физическа активност и натоварване, което го
принуждавало да се въздържа от извършването на голяма част от ежедневните
му дейности. Поради затрудненото движение той се чувствал отпаднал и
изморен. Болките се провокирали и при всякакво движение на снагата.
Страхувал се за здравословното си състояние поради извършеното му
оперативно лечение. Не можел да се придвижва без помощни средства.
Изпитвал силна болезненост и умаляване при заеманото на определени
положения на тялото. Не можел да спи на дясната си страна, често се будел от
болки, което влияело и на психическото му състояние. Изпитвал затруднения
при елементарни движения като обличане, събличане, навеждане, къпане.
Допълнителен дискомфорт му създавало притеснението на близките му,
ангажирани с полагането на грижи за него. Ограничил социалните си
контакти. Срамувал се от случилото се и от цялостното си състояние. Не
излизал и не общувал с други хора, освен със семейството си. Към датата на
подаване на исковата молба в съда – 06.11.2023 г., не е възстановен напълно и
продължава да изпитва болки и страдания от получените наранявания.
Стресът от инцидента рефлектирал и върху емоционалното състояние
на ищеца. Станал силно изнервен и неспокоен. Често сменя настроенията си и
е раздразнителен. Сънува кошмари, а споменът за инцидента го затормозява.
Отрицателно му влияе и усещането, че не може да бъде самостоятелен, а това,
че изпитва болезненост при елементарни движения, го разстройва. Чувства се
безполезен. Изпитва неувереност и страх от МПС. Безпокои се, че инцидентът
може да се повтори. Притеснява се, че няма да се възстанови напълно и ще
живее в постоянна болезненост.
Тъй като към датата на пътния инцидент за увреждащия автомобил е
имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите със ЗАД „Армеец“ АД във формата на
застрахователна полица ****, валидна от 11.02.2023 г. до 10.02.2024 г., то на
**** г. до застрахователя била отправена молба-претенция, заведена с вх. №
**** г., с искане да бъде определено и изплатено застрахователно
обезщетение, по която, въпреки че е изтекъл законоустановеният срок,
ответникът не се е произнесъл.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда
2
да осъди ответника да му заплати обезщетения за претърпените вреди в
размери както следва : 80 000 лева за неимуществени вреди и 2134.80 лв. за
имуществени вреди, съставляващи разходи за изследвания и лечение, ведно
със законната лихва върху всяка главница от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото пътнотранспортно произшествие – *** г., до
окончателното изплащане на присъдените суми.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за
застраховането.
Ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление – ул. „Стефан Караджа“ № 2, представляван от
пълномощника му *** Р. Л., признава факта, че към датата на
пътнотранспортното произшествие за увреждащия лек автомобил е имало
сключен с дружеството застрахователен договор, обективиран в
застрахователна полица ****, но оспорва механизма на настъпване на пътния
инцидент, всички твърдения за наличие на причинно-следствена връзка между
процесното пътнотранспортно произшествие и претендираните
неимуществени и имуществени вреди, за противправност на поведението и
вина на водача, поради което и самите искове както по основание, така и по
размер по следните съображения :
не са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане; водачът Ф. И. не е реализирал виновно и противоправно
поведение, в резултат на което да е причинено процесното ПТП и да е
настъпил вредоносен резултат; И. при управлението на застрахования
автомобил не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне
настъпването на ПТП и за него събитието е случайно по смисъла на чл. 15 НК;
водачът е управлявал правомерно лекия автомобил, като се е движил в
рамките на допустимата за съответния пътен участък скорост, която се явява и
съобразена скорост с конкретните пътни условия;
пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като
приносът му за настъпване на вредите надвишава 50% : той се е озовал в
опасната зона на увреждащия автомобил, без водачът на последния да е имал
видимост към него, поради което не е могъл да спре преди настъпването на
удара – ищецът като пешеходец внезапно е изскочил зад кофа за
боклук/контейнер, поради което е представлявал непредвидимо препятствие за
3
водача, на място, непозволено за пресичане и движение на пешеходци; ищецът
в нарушение на чл. 113, ал. 1, т . 1 ЗДвП не се е съобразил с приближаващото
пътно превозно средство и не е предприел необходимите действия да се
предпази от удар – могъл е да възприеме автомобила и е следвало да съобрази
поведението си с това, като не предприема пресичане на пътното
платно/навлизане на пътното платно; ищецът в нарушение на чл. 113, ал. 1, т.
2, предложение второ ЗДвП се е намирал върху платното за движение, а за да
се окаже върху него, е преминавал през ограждения от парапети или вериги, с
което е нарушил чл. 113, а. 1, т. 4 ЗДвП; той е навлязъл внезапно, без да спре,
без да се огледа на пътното платно, с което е нарушил чл. 114, т. 1 ЗДвП;
единствената причина за настъпване на процесното ПТП е поведението
на пешеходеца В.;
недоказани са твърденията в исковата молба, че ищецът търпи вреди,
евентуално твърденият техен интензитет;
претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е
прекомерен и неснователно завишен съобразно претърпените от ищеца вреди;
същият не е съобразен с трайната практика, със социално-икономическите
условия на живот в страната и с принципа на справедливост;
в случай, че бъде прието, че вина за настъпване на събитието има
водачът на застрахования автомобил, ответникът навежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който с
поведението си сам е поставил здравето и живота си в опасност и е
допринесъл за увеличаване на вида и степента на телесните си увреди,
извършвайки следните нарушения на правилата за движение по пътищата –
чл. 113, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, както и чл. 114, т. 1 и т. 2 ЗДвП, като е предприел
описаното по-горе поведение, с което е допринесъл за настъпилия по
отношение на него вредоносен резултат в размер на 90%;
неоснователна е и претенцията за лихва, а началната дата, от която се
претендира присъждането й, не е съобразена с чл. 497, ал. 1 КЗ.
Съдът като обсъди твърденията, доводите на страните и признанието на
ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира следното :
Предмет на делото са искове за заплащане на обезщетения за
4
неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане,
съставляващо и застрахователно събитие, рискът от настъпване на което се
твърди да е покрит посредством сключен договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, предявен срещу
застрахователя на причинителя на вредите, поради което за уважаването им
следва да се установят както елементите на фактическия състав на чл. 45, ал. 1
ЗЗД : непозволено увреждане /противоправно деяние, извършено виновно, в
причинна връзка с което са настъпили неимуществени вреди/, съставляващо и
застрахователно събитие, рискът от настъпване на което е покрит посредством
сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, така и наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на настъпване на застрахователното събитие и
спазване на изискването по чл. 380, ал. 1 Кодекс за застраховането КЗ/ за
предявяване на писмена застрахователна претенция за плащане на
застрахователно обезщетение преди завеждане на исковата молба в съда.
Видно от представения с исковата молба заверен препис на Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № **** г., същият е съставен от *** Л. Д.
- *** при *** относно посетено от него на *** г., около 10:00 ч.,
пътнотранспортно произшествие, произтекло на същата дата в ****, като в
протоколе е удостоверено следното : че участник в него е „…ППС с рег. №
****, марка „БМВ“, модел „3 ЕР Рейхе“; рама № ****; свидетелство за
регистрация № ****, собственост на Ф. С. И. с ЕГН **********; ... водач : Ф.
С. И.; …., алкохол : 0.00 %o; нарк. вещество/аналози отрицателен...
застраховка „ГО“ – в Армеец; полица № **** валидна до 10.02.2024 г.“; че по
автомобила има следните видими щети : „десен калник“ и че пострадал при
инцидента е И. А. В. с ЕГН **********, с диагноза : „фрактура на дясно
бедро“, а в графата „Обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено : „в процес
на изясняване“, като видно от писма УРИ 237200-15029/15.12.2023 г. и УРИ
237200-7443/28.05.2025 г. на С.З. – **** в ****, във връзка с
пътнотранспортното произшествие е обраувано дп № 62 по описа на Сектор
„Разследване престъпления по транспорта“ при ОД на МВР – **** за *** г за
разследване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във връка с чл. 342, ал. 1,
предложение 1 НК, което към датата на приключване на съдебното дирене по
настоящото дело не е приключило и по него няма привлечено към наказателна
отговорност лице.
5
Разглежданият констативен протокол за ПТП с пострадали лица е
съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му и по определените в
закона - Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд, форма и ред, с оглед на което е официален свидетелстващ
документ, като поради обстоятелството, че той е изготвен след задължително
посещение от органите на полицията на мястото на пътното произшествие,
при което при извършения оглед съставителят пряко е възприел факти,
относими за определяне на неговия механизъм, то съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК
протоколът се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила както
относно авторството на материализираното в него изявление на длъжностното
лице – съставител, а така също и с материална доказателствена сила за
извършените пред и от съставителя действия, в това число и относно
удостоверените в документа непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, имащи отношение към механизма на ПТП – участници в ПТП,
местоположение на пътните превозни, характер и вид на нанесените щети,
пострадали лица, наличие/липса на ограничения за движението /в този смисъл
решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506 от 2013 г. на ВКС, І т. о./
Ето защо въз основа на коментирания констативен протокл за ПТП с
пострадали лица съдът приема за устновено, че на **** г., преди обяд, в ***, в
зоната на № ***, е произтекло пътнотранспортно произшествие, участник в
което е лек автомобил марка „БМВ“, модел „3 ЕР Рейхе“, рег. № ****,
собственост на Ф. С. И. и управляван от него, при което е пострадал ищецът.
Доколкото, обаче, в констативния протокол за ПТП с пострадали лица липсват
данни за механизма на произшествието, за поведението на водача на
катастрофиралия автомобил - в документа не са описани допуснати от него
нарушения на правилата за движение като причина за произшествието, то за
успешното провеждане на предявения иск според чл. 154, чл. 1 ГПК в тежест
на ищеца бе да установи цялостния механизъм на пътнотранспортния
инцидент, противоправното деяние на водача на моторното превозно
средство, вредите и причинно-следствената връзка между увреждането и
вредоносния резултат. Същевременно, тъй като ответникът оспорва соченото
в исковата молба водачът на лекия автомобил да има вина за ПТП, навеждайки
твърдение, че се касае за случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК,
6
съответно че причина за катастрофата е само поведението на ищеца, то в
съответствие с чл. 154, ал. 1 ГПК в негова тежест бе да установи същите,
съответно направеното в отговора възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца.
За установяване на обстоятелствата около пътнотранспортното
произшествие, както и на произтеклия от него вредоносен резултат се
разпитаха свидетели, според чиито показания :
св. И. Д. А. – очевидец : „...Видях само момента на удара. ... На улицата
имаше паркиран камион и момчето с колата, което го блъсна, вместо да се
удари в камиона, се удари в момчето. И. не пресичаше в това време. Той си
вървеше по тротоара, там ходеше. Имаше камион на пътя и И. мина пред
камиона, по улицата се движеше, да кажем. И. не пресече улицата. Улицата
има тротоар и от двете страни. И. е от едната страна, а аз от другата страна си
хвърлям боклука. Той е долу пред тротоара, на платното за движение. Той си
вървеше на платното за движение, отива някъде. И., към момента, когато го
удари колата, се намираше по средата на платното. Не е пресичал, просто си
вървеше по платното, по средата на платното за движение. Беше с гръб към
автомобила, който го удари. Времето беше светло. Не беше мокър асфалта.
Други автомобили пред автомобила, който го блъсна, нямаше. И. беше пред
кабината на камиона. Значи той е на този тротоар, а аз съм на другия, да си
хвърля боклука. Камионът е паркирал и е спрял. Колата идва и вместо да се
удари в камиона, го удря момчето. Момчето беше на тротоара и колата се качи
на тротоара и го удари. Знам какво е тротоар, там където вървят пешеходците.
Значи, ето така е било: момчето беше на платното за движение и си вървеше
към камиона, който беше спрял. Колата идваше отдолу и върви срещу него.
Той вървеше по платното за движение, когато автомобилът го удари. Улицата
е права и колата се движеше по платното за движение, а момчето вървеше към
камиона. Има бели ленти на платното. Момчето беше към камиона.
Автомобилът се движеше в насрещното движение. Пешеходецът се движеше
бавно. Не е променял посоката си на движение. Не е излязъл внезапно зад
камиона. Не е имало контейнери пред или зад камиона, където момчето се
движеше. Не съм чула скърцане на гуми, преди да го удари, а вече след като го
удари и направо спирачката. Автомобилът се движеше бързо. След сблъсъка
са го качили в колата и от там нищо не знам, защото се прибрах.
7
св. А. Н. Б. – очевидец : „...Видях катастрофата с И., познавам го от ***.
... Ударът там стана - на ***. ... на пътя стана. Имаше камион за боклук на пътя
паркирал, беше спрял и момчето беше на улицата, където беше камионът ...
Момчето ходеше по пешеходна пътека, която беше зад камиона, но си ходи, не
е бягал. ... И. пресече и колата идваше от горе и го удари на пътя на
пешеходната пътека. След пешеходната пътека го удари колата. Когато го
удари колата, И. беше на улицата и го удари след камиона, отсреща. Той не
беше на пешеходната пътека, вървеше по улицата пред камиона. Ударът беше
долу след камиона, по средата. Той беше по средата на платното. Не беше на
пешеходната пътека. Той не пресичаше, вървеше с гръб на посоката на
движение ... Бавно ходеше. Не е заобикалял камиона, преди да го удари
колата. Не се е обръщал напред и назад. Вървеше, за да отиде на другата
страна на улицата ... и колата идва и го удря. От единия тротоар пресече
улицата, за да отиде от другата страна ... и затова беше по средата на улицата.
Аз не мога да говоря много по ***, разбирав ви, но не мога да говоря. Колата
беше бронзова на цвят. Не си спомням тъмна или светла, беше тъмно – светла.
Не е имало дъжд, сухо беше. Беше вечерта, но не помня към колко часа, като
стана катастрофата. В момента на удара, момчето беше по средата на пътя. Не
знам какво е пешеходна пътека, не съм учила и не знам какво е. Това, което
описах за пешеходна пътека е пътя, където е път за коли. Не е кръстовище, път
е. Има и лампи, но там няма лампи. Не е имало други автомобили, само
камионът за боклук, И. и другият автомобил, който го удари. Друго движение
не е имало. Отсреща имаше кофи за боклук, но не са пречили. И. си излезе на
пътя, не е излизал от кофи. И. беше с бяла ризка върху него или черна, не
видях хубаво. ... И. беше с гръб, когато го удари колата. Като го удари и той
падна. Колата го удари в десния крак. Колата го удари с предницата.“
св. Ф. С. И. – водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „3 ЕР Рейхе“,
рег. № **** : „По *** аз бях сам в моята кола и си карах. Имаше едно
кръстовище с пешеходна пътека. Пътното платно беше във всяка посока по
една лента. След като преминах кръстовището и пешеходната пътека, на 20
метра след пешеходната пътека беше паркиран голям камион отдел „Чистота“.
Беше на платното. За да го мина трябва да пусна мигач да предупредя зад мен
хората. А този, който стана ПТП, той е невменяем, който е клошар и с едни
боклуци ми излиза изведнъж на пътното платно. Аз карах с между 35-40 км/ч.
Камионът е дълъг може би около шест-седем метра. Камионът беше спрял с
8
гръб към мен, към моя автомобил. Този човек изведнъж изскочи от предната
страна на камиона, вместо да мине по пешеходната пътека. Той просто вместо
да изчака аз да мина, изведнъж изскача на пътното платно. Ударът настъпи от
дясно на моята кола, отдясно на калника на моята кола. Моята кола се
намираше в лентата за направо. Обаче аз после като направих маневра, леко
влезнах към насрещното движение, за да го избегна, да не го блъсна челно.
Защото аз ако си карам напред, ще го блъсна челно, ще го кача върху капака,
което е по-лошо. И аз го отбягвам. Аз се движих в моята лента, когато
изведнъж изскочи от предната страна на камиона пешеходецът. За да го
избегна, аз направих лека маневра в ляво, и го докоснах с калника, с предния
калник, десен на колата и след това на около десетина метра спрях. Като го
докоснах, той се завъртя около остта си и падна долу. Спрях след 10 метра.
Видях на огледалото, че той е долу. Давам заден с колата, спирам, слизам от
колата, той каза „кракът ми“. Той имаше боклуци в него. Боклук имаше,
такива чантички, където изхвърлят и когато го видях, веднага го качих в
колата, първа помощ и го закарах в хирургиите. В момента на удара на
пътното платно нямаше кола. В лентата за моето движение настъпи удара. Зад
камиона нямаше боклукчии, които да събират боклука. Нямаше други
пешеходци. Беше сухо, през деня, светло. Пешеходецът се движеше директно
направо, перпендикулярно на платното за движение, буквално на един метър
след камиона изскочи. Аз като слязох от моя автомобил, той беше на същото
място. Нямаше отклонение да върви напред-назад. На моята кола й нямаше
нищо. Тя е снимана от следователи и всичко й е наред. Даже не можаха да
повярват, че е от тази кола. Дори казаха, че няма смисъл да я снимат, но аз
исках да я снимат. Те я снимаха, една драскотина нямаше. Направиха ми
тестове за употреба на наркотици, алкохол, всичко беше наред. Той не се удари
в камиона. Аз не усетих да съм го ударил с автомобила. Даже помислих, че му
докоснах дрехите, а аз съм го докоснал с колата. В дясното огледало го видях.
Аз ударих спирачки. С маневрата в ляво, кракът ми беше на спирачките,
тогава натиснах и спирачките, защото пак казвам, ако си вървях по пътя щях
да го ударя челно, да го кача върху колата и може би сега можеше да е умрял.
Аз съм роден в ****, знам много добре пътищата, как изскачат, как минават. ...
Полицаите дойдоха, искаха камери, но нямат камери хората. Както си карам,
видях големия камион, че е паркиран и този човек изведнъж излиза пред мен.
Това е част от секундата. Ако имах поне пет метра, аз щях да „забия“ на втора,
9
пълни спирачки, щях да спра на 30-40 см, обаче той ми излиза изведнъж пред
мен. Преди да го видя не съм ускорявал, даже намалих, защото на пешеходни
пътеки намалявам скоростните предавки надолу и се оглеждам да няма
пешеходци и даже намалих колата. Аз го видях още от среща камиона. Много
леко трябваше да заобиколя камиона, пуснах мигача и много леко завивам, за
да го заобиколя камиона и той изведнъж изскача пред мен. Бях предприел вече
маневра за леко заобикаляне. Камионът не е плътно до осевата линия, плътно
до тротоара е паркирал шофьорът на този камион. Около три метра е широк
камиона. Моят автомобил е широк 1,60 метра. Широчината на лентата е може
би четири метра, четири метра и половина. Това е булевард, не е улица. В
момента, в който съм го заобиколил, може да съм отнел от осевата линия 30-
40 см. Заобикалях камиона, когато той ми излезе на пътя. Когато заобикалях
камиона, преди да ударя пешеходеца, десните ми гуми бяха в моята лента, в
която се движа. Аз не съм влезнал в насрещната лента. Осевата линия може би
съм я преминал при самата маневра, когато взех да го удрям и може би 30-40
см съм минал осевата линия. Аз не казвам, че съм в моето платно директно.
Може би съм влязъл в насрещното, което е нормално, защото избягвам да не
го ударя челно. В моята си лента бях, но когато ми изскочи, тогава предприех
по-голяма маневра, за да го избегна и веднага си влизам в моето платно.“
Като доказателства се приеха заверени преписи на медицински
документи, съставляващи История на заболяване № **** г., сред които се
съдържа и Епикриза, издадена във връзка с пролежаването на ищеца в
Клиника по ортопедия и травматология при **** за времето от *** г. до *** г.,
видно от преписа на която на *** г., в 13:00 ч. той е постъпил в посочената
клиника на лечебното заведение със следните оплаквания и обективно
състояние, отразени съответно в графа „анамнеза“ : „...От ПТП. Болки в дясно
бедро.“ и в графа : „Обективно състояние“ : „...В задоволително общо
състояние. Адекватен. Контактен. ... Кожа и видими лигавици – б. о. ...
Локален статус: болки в дясно бедро.“, като на същата дата му е извършена
операция – „Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур“,
след което на 21.06.2023 г. е изписан от болницата в следното състояние,
отразено в графа : „Изход от заболяването“ : „С подобрение, липсват
медицински и ортопедични противопоказания при изписването.“, с
окончателна диагноза : „Счупване на тялото /диафиза/ на бедрената кост,
закрито. Фрактура феморис декстра.“ и със следните препоръки и назначения
10
: „Циптрофлоксацин 500 мг. 2х1 за 7 дни. Клексан 0,6х1 шприца за 30 дни.
Превръзки по район до сваляне на конците на 16-ти ден. Да не стъпва на опер.
к-к 3 месеца. При нужда да се насочи към СБР.“
Допусна се извършване на съдебно-медицинска експертиза от д-р З. Н.,
според заключението по която : при описаното в исковата молба ПТП на В. е
било причинено счупване на тялото на дясната бедрена кост в грония край;
получените увреждания отговарят по време и начин да са причинени по
механизма на процесното ПТП.
Допусна се извършване и на съдебна автотехническа експертиза от
вещото лице инж. В. С., според чието заключение и изявленията му направени
в открито съдебно заседание на 16.09.2025 г.:
# Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от
пътя при движение през деня, при добра видимост на дневна светлина.
Пътното платно е съставено от източен и западен тротоар и платно за
движение. Платното за движение в мястото на произшествието е за движение
в двете посоки, има настилка от асфалт, която по време на произшествието е
била суха. Преди мястото на произшествието е имало пешеходна пътека, но
след нея до него няма ограничение на скоростта извън нормативно
определената.
# Скоростта на л.а. „БМВ 3 ЕР Рейхе“ с per. № **** е била около 37,5
km/h, като в удара спирачната му система е била задействана.
# Преди удара лек автомобил марка „БМВ“, модел „3 ЕР РЕЙХЕ“, peг.
№ ****, управляван от водача Ф. С. И., се е движил в посока от север на юг на
платното за движение на ул. ***, в гр. ***, а пешеходецът И. А. В. е предприел
пресичане същото платното за движение, в посока от запад на изток, от дясно
наляво, пред лек автомобил марка „БМВ“, модел „3 ЕР РЕЙХЕ“.
# Ударът между лек автомобил марка „БМВ“, модел „3 ЕР Рейхе” и
пешеходеца И. А. В. е настъпил в гр. ***, на платното за движение на ул. ***,
в зоната на № ***, в конфликтна точка на първоначален контакт, която
приблизително се намира: по широчина - на около 3,40 - 3,60 m източно от
западната граница на платното за движение; по дължина - на около 25 - 29 m
южно от пешеходна пътека.
# След удара лек автомобил марка „БМВ“, модел „3 ЕР Рейхе“, рег. №
11
*** е спрял на платното за движение на около 10 m след мястото на удара, а
пешеходецът е паднал на пътната настилка в зоната на удара и вдясно зад
автомобила, без да е бил прегазван.
# Ударът е настъпил в предната дясна част на автомобила - в зоната на
преден десен калник. При евентуален удар с предната част на автомобила и
скоростта следваше да има настъпили деформации по него, а от констатациите
при огледа, отразени в Протокол за оглед, увреди по автомобила не са
установени
00
#/ Изследваното ПТП е настъпило на *** г., около 10 часа. Водачът Ф.
С. И. е управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „3 ЕР РЕЙХЕ“, рег. №
***, по платното за движение на ул. ***, в гр. ***, в посока от север на юг. По
същото време от зона с ограничена видимост от неизвестно МПС - сметовоз,
пешеходецът И. А. В. е предприел пресичане на платното за движение на ул.
***, в посока от запад на изток, от дясно наляво, пред лек автомобил марка
„БМВ“, модел „3 ЕР РЕЙХЕ“. Произшествието е настъпило на хоризонтален,
равен и прав участък от пътя, при движение през деня, при добра видимост на
дневна светлина. Платното за движение в мястото на произшествието има
настилка от асфалт, която по време на произшествието е била суха. От
момента на открИ.е на видимост към пешеходеца с установената скорост на
движение на лек автомобил марка „БМВ“, модел „3 ЕР РЕЙХЕ“, водачът му е
нямал техническа възможност да спре преди мястото на удар. Максималната
скорост, при която водачът на автомобила би имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара е 22,64 km/h. Технически съобразена скорост с
намалена дължина на видимата зона пред автомобила и конкретното
препятствие на платното за движение е 20,91 km/h или по-ниска.
# От техническа гледна точка механизмът на анализираното ПТП е
следният:
Водачът Ф. С. И. е управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „3 ЕР
РЕЙХЕ“, peг. № *** по западната част на платното за движение на ул. ***, в
гр. ***, в посока от север на юг, след което е предприел заобикаляне на спряло
в западната част на същото платно за движение неизвестно МПС - сметовоз. В
процеса на заобикаляне от зоната на ограничена видимост от неизвестно
МПС-сметовоз, за водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „3 ЕР
РЕЙХЕ“, се е открила видимост към пешеходеца И. А. В., в този момент
12
пешеходецът се е движил по платното за движение, от дясно наляво пред
автомобила. Водачът на автомобила е реагирал и задействал спирачната
система, но в резултат на скорости и пресичане на траектории след около 1s е
настъпил удар, който за водача с установената скорост на движение е бил
неизбежен. Ударът е настъпил в предната дясна страна на автомобила (преден
десен калник) и пешеходеца. След удара автомобилът, със задействана
спирачна система, е спрял на около 10 m, а пешеходецът е паднал пътната
настилка вдясно, зад автомобила, без да е бил прегазен.
От техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП е:
- навлизането и движението на пешеходеца на платното за движение на
място, по начин и в момент, когато не е било безопасно;
- при вариант че се приеме, че водачът на автомобила е следвало да
съобрази скоростта в конкретната пътноклиматична обстановка на пътя -
ограничена видимост на платното за движение в населено място и навлизане с
движение по платното за движение на пешеходец от тази зона, то причина за
настъпване на ПТП е и технически несъобразената скорост на автомобила,
избрана от водача, с наличието на ограничена видимост.
# От момента на открИ.е на видимост за водача към пешеходеца
скоростта на движение на пешеходеца по платното за движение е около 4,5
km/h.
# Водачът на автомобила е започнал да реагира във време около 1,000 s
преди момента на удара. В този момент скоростта на автомобила е около 37,50
km/h и отстои 10,42 м от мястото на удара с пешеходеца. В този момент
линията на видимост за водача позволява да започне да възприема
пешеходеца, излизащ от зона на ограничена видимост от спрял сметовоз.
Скоростта на пешеходеца е 4,50 km/h и отговаря на такава, че в последващото
си движение след първоначална видимост за водача да достигне зоната на
конфликтна точка с преден десен калник на автомобила (1,25м до мястото на
удара), а в удара автомобилът да е със задействана спирачна система.
# Опасната зона за спиране (пълният спирачен път) на автомобила с
установената скорост е 20,35 m.
# От момента на открИ.е на видимост към пешеходеца с установената
скорост на движение на лек автомобил марка „БМВ“, модел „3 ЕР РЕЙХЕ“,
13
водачът му е нямал техническа възможност да спре преди мястото на удар.
Максималната скорост, при която водачът на автомобила би имал техническа
възможност да спре преди мястото на удар, е 22,64 km/h. Технически
съобразена скорост с намалена дължина на видимата зона пред автомобила и
конкретното препятствие на платното за движение е 20,91 km/h или по-ниска.
Водачът на автомобила е започнал да реагира във време около 1,000 s преди
момента на удара. В този момент скоростта на автомобила е около 37,50 km/h
и отстои 10,42 m от мястото на удара с пешеходеца. В този момент линията на
видимост за водача позволява да започне да възприема пешеходеца, излизащ
от зона на ограничена видимост от спрял сметовоз. Времето за реакция на
водача е прието за случай, когато водачът е имал техническата възможност да
забележи определени признаци за опасност, бил е внимателен, но не може
точно да определи мястото и времето на възникване на опасността, както и
нейния характер, като стойността е Т=0,8 s.
р
# Отговорът на въпроса за възможността за предотвратимост на
произшествието от пешеходеца е пряко свързан с възможността за възприятие
на пострадалия на обстановката на пътното платно и конкретно движението на
автомобила. Въпросът е силно субективен и зависи от много неща. На първо
място от това дали пострадалият има нормално зрение или не, същият
използвал ли е очила или не, какво е било неговото психоемоционално
състояние в този момент, дали при навлизането на платно за движение по него
са се движили моторни превозни средства и/или други участници в
движението, какви са били техните скорости и посоки. Дали между процесния
автомобил и пешеходеца преди произшествието е имало повече от едно
спрели и/ или са преминали други пътни превозни средства, които да
ограничават видимостта. Дали при пресичане на платното за движение
неговото внимание и възприятия са били насочени именно към конкретното
ППС и можел ли е пострадалият да определи спирачен път на автомобила,
след което да го сравни с отстоянието му до мястото на създаващата се
конфликтна точка и/или място за спиране пред пешеходната пътека. От
казаното по-горе не може да се даде категоричен отговор на поставения
въпрос, но може да се даде заключение, че при движението на пешеходеца на
платното за движение, без да попада в коридора на автомобила на място, по
начин и в момент, когато не е било безопасно, ПТП не би настъпило. От
момента на открИ.е на видимост към пешеходеца с установената скорост на
14
движение на лек автомобил „БМВ“, модел „3 ЕР РЕЙХЕ“, водачът му е нямал
техническа възможност да спре преди мястото на удар. При вариант, че се
приеме, че водачът на автомобила е следвало да съобрази скоростта в
конкретната пътноклиматична обстановка на пътя - ограничена видимост на
платното за движение в населено място и навлизане с движение по платното
за движение на пешеходец от тази зона, то причина за настъпване на ПТП е и
технически несъобразената скорост на автомобила, избрана от водача, с
наличието на ограничена видимост. Максималната скорост, при която водачът
на автомобила би имал техническа възможност да спред преди мястото на
удар, е 22,64 km/h. Технически съобразена скорост с намалена дължина на
видимата зона пред автомобила и конкретното препятствие на платното за
движение е 20,91 km/h или по-ниска.
Епикризата, издадена за пролежаването на ищеца в *** за времето от
*** г. до *** г., като са взети предвид извършени му през посочения времеви
отрязък изследвания, консултативни прегледи и операция, отразени в
съответни медицински документи, съдържащи се в приетия като
доказателство заверен препис на ИЗ № *** г. на Клиника по ортопедия и
травматология, също съставлява официален свидетелстващ документ, тъй
като е изготвена съобразно чл. 24 и следващите от Наредба № 49/18.10.2010 г.
за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството,
дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и
домовете за медико-социални грижи, поради което на основание чл. 179, ал. 1
ГПК е доказателство за изявленията пред лицата, които са я съставили,
съответно за извършените от и пред последните действия, в това число и за
локалния статус на ищеца при приемането му в лечебното заведение,
поставената му окончателна диагноза и за дадените му препоръки и
назначения при изписването му.
Заключението на вещото лице д-р Н. е в пълен синхрон със
съдържащата се информация в приетата като доказателство медицинска
документация, с оглед на което съдът го кредитира и въз основа на него и на
коментираната епикриза приема за установено, че при пътния инцидент на ***
г. в ***, на ул. ***, в зоната на № ***, у ищеца е произтекла следната
травматична увреда : „Счупване на тялото на бедрената кост, закрито.
Фрактура феморис декстра.“, с оглед на което следва да се пристъпи към
15
изясняване и на останалите спорни въпроси по делото, относими за
преценката за наличието на другите три елемента от фактическия състав на
отговорността за непозволено увреждане – какви са конкретните действия
и/или бездействия на водача на лекия автомобил; противоправни ли са и има
ли той вина за произтеклия пътен инцидент, като се анализират останалите
обсъдени в предходното изложение доказателства.
При прочита на показанията на св. И. А. се установяват множество
противоречия в частта им, в която тя описва местоположението на ищеца и
неговите действия непосредствено преди съприкосновението му с автомобила
– от една страна тя сочи : „И. не пресичаше в това време.“; „Той си вървеше по
тротоара, там ходеше.“, „Момчето беше на тротоара и колата се качи на
тротоара и го удари.“, а от друга : „...И. мина пред камиона, по улицата се
движеше, да кажем.“; „Той си вървеше на платното за движение ...“; „И., към
момента, когато го удари колата, се намираше по средата на платното. Не е
пресичал, просто си вървеше по платното, по средата на платното за
движение.“
Освен това част от показанията на тази свидетелка са и нелогични –
според тях : „Беше с гръб към автомобила, който го удари. ... Момчето беше
на платното за движение и си вървеше към камиона, който беше спрял. ...
Колата идваше отдолу и върви срещу него. ... Автомобилът се движеше в
насрещното движение.“ Или съобразно тези показания ищецът хем се е
движил срещу автомобила, а от друга страна е бил с гръб към него.
Не кореспондират на останалите събрани по делото доказателства – на
показанията на свидетелите А.Б. и Ф. И. и на заключението на вещото лице по
допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза, показанията на св.
А. в частта им, в която последната сочи като местопроизшествие тротоара –
„Момчето беше на тротоара и колата се качи на тротоара и го удари.“ Въпреки
първоначалната й колебливост след известни уточнения свидетелката Б.
категорично уточни : „Видях как го удари, на пътя стана. ... беше по средата
на улицата.“ Тези изявления на последната се потвърждават от показанията на
св. И., определящи като място на катастрофата платното за движение и в
частност – лентата, в която се е движил управляваният от него автомобил, а
също и от част от останалите показания на самата св. А., според които : „...
към момента, когато го удари колата, се намираше по средата на платното.“
16
Ето защо и с оглед на приетия от автоексперта механизъм на ПТП от
техническа гледна точка съдът не кредитира показанията на св. А. в тази част.
Съпоставката на показанията на тримата свидетели и на заключението
на автоексперта разкрива и друго противоречие по отношение на
обстоятелство за поведението, в това число и за скоростта на движение, както
и за положението на ищеца непосредствено преди съприкосновението му с
лекия автомобил – така според св. А. и св. Б. ищецът е бил с гръб, като е ходел
бавно и не е изскочил внезапно пред моторното превозно средство; според
автоексперта скоростта на движение на пешеходеца непосредствено преди
удара е 4,5 км/ч, а според св. И. пешеходецът „изведнъж изскочи от предната
страна на камиона“.
Показанията на св. А. и св. Б., че ищецът е ходел „бавно“ са в пълен
синхрон с извода на вещото лице по автотехническата експертиза, че
скоростта на пешеходеца непосредствено преди удара е била 4,5 км/ч, която е
под средната при нормален човешки ход на възрастен здрав човек – 5 км/ч.
Ето защо и тъй като към датата на разпита на св. Ф. И. – 11.03.2025 г., е все
още висящо образуваното срещу него във връзка с процесното ПТП дп № 62
по описа на Сектор „РПТ“ при ОД на МВР – *** за *** г., поради което повече
от очевидна е заинтересоваността му от развоя на наказателния процес, то
съдът не кредитира показанията му в частта им, в която той свидетелства за
внезапната поява на ищеца на пътното платно.
Предвид така направения разбор на събраните по делото доказателства
и констатираните при същия противоречия, несъответствия, нелогичност и
заинтересованост в показанията на свидетелите съдът кредитира изводите на
автоексперта в приетото по делото заключение по съдебната автотехническа
експертиза, тъй като същите са мотивирани, направени след обстоен анализ на
събраните по делото доказателства, логични и научно обосновани. Така въз
основа на това заключение и на кредитираните свидетелски показания
решаващият състав приема за установено и че произтеклият на *** г., в ***, на
ул. ***, в зоната на № ***, пътен инцидент е настъпил при следния механизъм
– водачът Ф. С. И., управлявайки лек автомобил марка „БМВ“, модел „3 ЕР
РЕЙХЕ“, peг. № ***, със скорост от около 37,50 км/ч, по западната част на
платното за движение на ул. ***, в гр. ***, в посока от север на юг, предприел
заобикаляне на спряло в западната част на същото платно за движение МПС –
17
сметовоз, като в процеса на заобикаляне от зоната на ограничена видимост от
сметовоза, за водача на лекия автомобил се е открила видимост към
пешеходеца И. А. В., който в този момент се движел по платното за движение
със скорост от около 4,50 км/ч, от дясно наляво пред автомобила, при което
водачът на автомобила реагирал и задействал спирачната система, но в
резултат на скорости и пресичане на траектории след около 1s настъпил удар в
предната дясна страна на автомобила - преден десен калник, и пешеходеца,
след който автомобилът спрял на около 10 m, а пешеходецът паднал пътната
настилка вдясно, зад автомобила.
С оглед опазване на живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, улесняване на придвижването им, опазване на имуществото на
юридическите и физическите лица, а също и на околната среда от
замърсяването от моторните превозни средства държавата чрез
законодателния орган е приела Закон за движението по пътищата /ЗДвП/,
регламентиращ правилата за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в
движението по пътищата отворени за обществено ползване, изискванията за
правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и
задълженията на участниците в движението и на съответните служби и
длъжностни лица, принудителните мерки и наказанията за нарушаване на
разпоредбите му и на издадените въз основа на него нормативни актове, в
разпоредбите на който, имащи отношение към процесното пътнотранспортно
произшествие, е предвидено следното :
„Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“ /чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗДвП/;
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ /чл. 20,
18
ал. 2 ЗДвП/;
„Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“ /чл. 25, ал. 1
ЗДвП/.
Установи се по-горе в настоящото изложение от заключението на
автоексперта, че : в момента на удара скоростта на движение на увреждащия
автомобил е била около 37,5 км/ч, която е в границите на допустимата такава
от 50 км/ч за движение на пътни превозни средства категория „В” в населени
места по чл. 21, ал. 1 ЗДвП; в момента на открИ.е на видимост към
пешеходеца, водачът на автомобила е нямал техническа възможност да спре
преди мястото на удара, както и че в процесния случай технически
съобразената скорост с намалената дължина на видимата зона пред
автомобила и конкретното препяствие на пътното платно за движение е 20,91
км/ч или по-ниска, с оглед на което вещото лице изразява становище, че
причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка освен навлизането и
движението на пешеходеца на платното за движение на място, по начин и в
момент, когато не е било безопасно, би била и технически несъобразената
скорост на автомобила, само ако се приеме, че неговият водач е следвало да
съобрази скоростта в конкретната пътноклиматична обстановка на пътя –
ограничена видимост на платното за движение в населено място и навлизане с
движение по платното за движение на пешеходец от тази зона.
В гражданското право - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, е регламентирана презумпция
относно вината - до доказване на противното се счита, че конкретната
настъпила вреда е била предвидима и предотвратима при полагане на
дължимата грижа, поради което в тежест на оспорващата гражданската
отговорност на делинквента страна е да докаже наличието на случайно
събитие. Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984
19
г. по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС относно режима на скоростите за
движение на моторни превозни средства, възприети и в съдебната практиката
по граждански и търговски дела (т. д. № 2674/2018 г. на ВКС, ТК, І т. о., т. д.
№ 2526/2022 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.), при твърдяно нарушение на чл. 20, ал.
2 от ЗДвП, презумпцията за вина ще е оборена, ако се докаже, че пътният
инцидент е бил непредотвратим, въпреки че превозното средство е
управлявано със скорост, ненадвишаваща допустимата, при липса на
обективни фактори, които да са задължавали водача да избере по-ниска
скорост, т. е., че при управлението на превозното средство със съобразена
скорост, в рамките на допустимата такава, водачът не е можел да спре,
считано от момента на възникване на опасността за движението и когато тази
опасност е можело да бъде възприета. Само при установяване на такива
обстоятелства презумпцията относно вината се счита оборена.
С оглед на направените въз основа на заключението на автоексперта
констатации, че при предприемане на маневрата за заобикаляне на спрелия
сметовоз на платното за движение не е налице промяна на скоростта на
движение на увреждащия автомобил, че спирачната му система е задействана
едва в момента на удара, както и че произшествието би могло да бъде
предотвратено, ако скоростта на автомобила е била 20.91 км/ч или по-ниска,
съдът приема, че в случая водачът, предприемайки маневрата за заобикаляне
на спрялото на платното за движение пътно превозно средство е следвало да
намали избраната от него скорост на движение на управлявания от него лек
автомобил, за да може своевременно да реагира при появата на пешеходеца на
платното за движение, още повече, че в поведението на последния липсва
внезапност, а освен това и сам водачът на автомобила, разпитан като свидетел,
е наясно с условията за движение в *** в гр. ***, доколкото при разпита му
той заяви : „Аз съм роден в ***, знам много добре пътищата, как изскачат, как
минават.“ Като не е сторил това той е допуснал нарушение на правилата за
движение по 25, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП – предприемайки
маневра – заобикаляне на спряло пътно превозно средство, не е избрал скорост
на движение на управлявания от него лек автомобил съобразена с конкретните
условия на видимост, което го е поставило в невъзможност да предприеме
аварийно спиране в момент на възникнала необходимост, с което поведение е
поставил в опасност здравето на друг участник в движението – ищецът, у
който е произтекло следното травматично увреждане – „Счупване на тялото
20
/диафаза/ на берена кост, закрито. Фрактура феморис декстра.“
Нарушаването на горните правила за движение от страна на водача Ф. И.
съставлява противоправно поведение, с оглед на което съдът намира
оборването на регламентираната в чл. 45, ал. 1 ЗЗД презумпция за вина за
недоказано, а от тук предвид гореустановеното за произтеклото при пътния
инцидент у ищеца травматично увреждане - и че последното е в причинно-
следствена връзка с него.
Ответникът не спорва, че към *** г. за лек автомобил марка „БМВ“,
модел „3 ЕР Рейхе“, peг. № ***, е имало сключен между него и собственика
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите във формата на застрахователна полица ****, валидна от
11.02.2023 г. до 10.02.2024 г. като в унисон с твърденията на ищеца от
представения с исковата молба и неоспорен заверен препис на частен
диспозитивен документ, наименуван „Молба“, се констатира и че на
основание чл. 380, ал. 1 Кодекс за застраховането той е отправил към
ответника писмена застрахователна претенция за заплащане на обезщетение
обективирана в този документ, заведен в дружеството с вх. № *** г.
Така въз основа на установените в предходното изложение
правнорелевантни факти съдът намира, че са налице визираните в закона – чл.
432, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 Кодекс за застраховането, предпоставки за
ангажиране на отговорността на застрахователя на застрахования водач
спрямо увредения - непозволено увреждане /противоправно деяние,
извършено виновно, в причинна връзка с което са настъпили вреди/,
съставляващо в случая и застрахователно събитие, рискът от настъпване на
което е бил покрит посредством сключен с ответника договор за застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Ето защо следва да се пристъпи към изясняване и на другия важен
спорен по делото въпрос за размера на претендираното обезщетение през
призмата на наведените в тази насока от ответника оспорвания, твърдения и
възражение за наличие на принос на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат.
Съпричиняване ще е налице тогава, когато вредоносният резултат е в
причинна връзка както с виновните действия на този, който се държи
отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден, като в
21
тези случаи вината на пострадалия няма отношение при определяне на
размера на обезщетението /в този смисъл Тълкувателно решение № 88 от
12.09.1962 г., ОСГК на ВС/. По смисъла чл. 51, ал. 2 ЗЗД принос е налице
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/решение № 165 от 26.10.2010 г. по т. д. № 93 от 2010 г. на ВКС на РБ, ІІ т. о./
В настоящия случай възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия се основава на твърденията, че е извършил
нарушения на следните правилата за движение по пътищата – чл. 113, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 4, както и чл. 114, т. 1 и т. 2 ЗДвП, като е предприел следното
поведение – не се е съобразил с приближаващото пътно превозно средство,
управлявано от водача И. и не е предприел необходимите действия, за да се
предпази от удар – ищецът е имал възможност да възприеме автомобила и е
следвало да съобрази поведението си с това, че автомобилъ приближава;
удължил е ненужно пътя и времето за пресичане, както и е спрял без
необходимост на платното за движение; преминал е през ограждения от
парапети или вериги, за да се озове на пътното платно; навлязъл е внезапно на
платното за движение; появил се е внезапно на пътното платно, зад
кофа/контейнер за боклук с което е допринесъл за настъпилия по отношение
на него вредоносен резултат в размер на 90%.
В действителност законът – чл. 113, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и чл. 114, т. 1 и т .
2 ЗДвП /в редакцията му към 15.06.2023 г., т. е. преди изменението му,
обнародвано в ДВ, бр. 64 от 2025 г./, вменява задължения за пешеходците при
пресичане на платното за движение да преминават по пешеходните пътеки
при спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства /т.
1/; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не
спират без необходимост на платното за движение /т. 2/ и да не преминават
през ограждения от парапети или вериги /т. 4/. ЗДвП в чл. 114, т. 1 и т. 2, също
така, забранява на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение
/т. 1/ и да пресичат платното за движение при ограничена видимост /т. 2/.
Сведения за поведението на ищеца като участник в движението
непосредствено преди и в момента на пътнотранспортното произшествие се
22
извличат от показанията на разпитаните по делото свидетели, коментирани в
предходното изложение, на база на анализа на които съдът вече прие, че не ще
кредитира показанията на св. Ф. И., че ищецът изведнъж е изскочил от
предната страна на камиона, тъй като са недостоверни и заинтересовани, а от
тук и предвид заключението на автоексперта, че скоростта на движение на В.
непосредствено преди удара му с лекия автомобил е била 4,5 км/ч, т. е. под
средната при нормален човешки ход на възрастен здрав човек – 5 км/ч., че
липсва внезапност в неговото поведение.
Предвид констатацията на инж. С. за скоростта на движене на ищеца
непосредствено преди съприкосновението му с увреждащия автомобил,
необосновани, а от там съдът намира и за недоказани твърденията на
ответника за допуснати от него нарушения на чл. 113, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
От показанията на свидетелите А., Б. и И. и от заключението на инж. С.,
също така, не се установява на платното за движение, в участъка на
инцидента, да е имало монтирани ограждения от парапети или вериги,
съответно да е имало поставен контейнер за боклук (кофа), от който ищецът да
е изскочил, като според същите ищецът е предприел пресичане на платното за
движение след пешеходната пътека и пред спрял сметовоз. Нещо повече,
според св. А. и св. Б., той е бил с гръб към приближаващия към него
автомобил, а според св. Б. - не се е огледал : „Не се е обръщал напред и назад.“
Тези действия/бездействия на ищеца са в отклонение от дължимото
съгласно чл. 113, ал. 1, чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 2 ЗДвП – пресякъл е
платното за движение не на пешеходна пътека, на място с ограничена
видимост, а преди да навлязе на платното за движение не се съобразил с
приближаващия се лек автомобил марка „БМВ“, модел „3 ЕР РЕЙХЕ“, peг. №
***. Преценявайки това негово поведение с извода на вещото лице инж. С., че
от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП е навлизането и
движението на пешеходеца на платното за движение на място, по начин и в
момент, когато не е било безопасно, решаващият състав намира, че причината
за инцидента е не само виновното поведение на водача на лекия автомобил, но
и предприетото от ищеца пресичане на платното за движение не на
определеното за това място, на място с ограничена видимост и в момент,
когато това не е било безопасно, а от тук и че с тези свои действия той е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат.
23
Поради това, че у водача на увреждащия автомобил е налице яснота
относно условията за движение на територията на ***, гр. ***, с оглед на
което е следвало не само да бъде в готовност за реакция при пресичащ не на
пешеходна пътека пешеходец, пред спрелия сметовоз, който е предприел да
заобиколи, но и е следвало да намали скоростта на движение на уврежщаия
автомобил, за да предотврати увреждащия удар, а според автоексперта
водачът на увреждащия автомобил е имал възможност да предотврати пътния
инцидент, ако се бе движил с технически съобразена скорост от 20,91 км/ч, то
и поради регламентираната в чл. 116, ал. 1 ЗДвП /ред. преди изм. обн. ДВ, бр.
64 от 2025 г./ засилена закрила на пешеходците като участници в движението
поради по-голямата им уязвимост и предявените в закона в тази връзка по-
високи изисквания към поведението на водачите на моторни превозни
средства, съдът приема, че приносът на ищеца за настъпването на вредата е
30%.
При непозволено увреждане обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/,
като съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Съгласно дадените задължителни
разрешения в т. ІІ от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС
понятието „справедливост” не е абстрактно, а като критерий за определяне на
паричния еквивалент на моралните вреди се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер
и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение. Според трайната съдебна практика при
определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се
отчитат и конкретните обществено-икономически условия към момента на
настъпване на произшествието /решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. №
795/2008 г., II т. о., решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о.,
решение № 66 от 3.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II т. о., решение № 23 от
25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., II т. о, решение № 157/28.11.2014 г. по т. д.
№ 3040/2013 г., II т. о, решение № 242 от 12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г.,
II т. о./
За установяване и на претърпените от ищеца неимуществени вреди се
24
разпита баща му А. В., според чиито показания : ищецът е неженен, не работи;
през време на болничния му престой бил на памперси, а около три месеца след
изписването му от болницата бил на легло и за него се грижил свидетелят;
впоследствие ползвал количка и патерици, като след около два месеца и
половина започнал да раздвижва крака; 30 дни след болничното лечение пил
болкоуспокояващи, тъй като не можел да спи; преди катастрофата нямал
здравословни проблеми; към месец декември 2024 г. има болки в крака; след
катастрофата у него се породил страх, вечер се стряска.
Бяха поставени и въпроси към вещото лице по допуснатата по делото
съдебно-медицинска експертиза, според заключението по която, също така :
„В началото болките са силни, постепенно намаляват. Опериран е по
спешност, пролежал е 6 дни в Клиника по ортопедия, където е лекуван от
висококвалифицирани специалисти. Първите три месеца не е стъпвал на
ранения крак, постепенно се е раздвижвал до 8-9 месеца, като вероятно е
търпял болки и дискомфорт при промяна на времето още 1,5 – 2 години.
Излекуването е окончателно /без последици за общото състояние/.“
Не се подкрепят от събрани по делото доказателства твърденията в
исковата молба за промяна в поведението на ищеца и в частност, че след
инцидента е станал силно изнервен и неспокоен, че често сменя настроенията
си и е раздразнителен, а също и че не може да бъде самостоятелен и че сънува
кошмари. Напротив според показанията на собствения му баща синът му си е
все същият – „...нито лош, нито нищо“, само изпитва страх и вечер се стряска
от болката, като в рамките на около три месеца е бил зависим от грижите му. А
доколкото преди катастрофата не е работил и е бил издържан от баща му, то
пресилено звучи и твърдението, че ищецът се чувства безполезен.
Въз основа на обсъдените доказателства, а също и на приетия като
доказателство заверен препис на Епикриза, издадена за пролжаването на
ищеца в *** за времето от *** г. до *** г., когато е изписан с подобрение, при
лиса на медицински и ортопедични показания и с препоръки 3 месеца да не
стъпва на оперирания крайник, решаващият състав намира за установено, че :
произтеклото от противоправното деяние на застрахования травматично
увреждане е причинило на ищеца болки, страдания и неудобства; в първите
часове след инцидента болките са били много интензивни, след което
постепенно са намалели до пълното им отшумяване; оздравителният и
25
възстановителен процес са продължили общо около 9 месеца, но и след това
ищецът е продължил да изпитва болки в продължение на година и половина –
две, при влошаване на времето и при претоварване; в продължение на 3
месеца, през които му е предписано да не стъпва на оперирания крак, ищецът
е бил зависим от чужди грижи, което му е създавало неудобства и
притеснения. Случилото се се е отразил негативно и върху
психоемоционалния му статус – катастрофата е стресогенно събитие, от което
са произтекли и невротични оплаквания – безсъние, тревожност, страхове.
Или в случая възстановителният период не е особено дълъг, същият е
протекъл нормално, и не се е отразил на общото здравословно състояние на
ищеца. Същевременно, обаче, макар и след приключване на оздравителния и
на възстановителния период, болките у ищеца са продължили да се появяват,
макар и при определени обстоятелства – при претоварване и при застудяване
на времето.
Обсъждайки горните обстоятелства и отчитайки икономическата
обстановка в страната през 2023 г. в сравнение с която към датата на
приключване на съдебното дирене е налице не малко повишаване на цените в
България и на минималната работна заплата с 27.75 % /минималната работна
заплата през 2023 г. е 780 лв. съобразно ПМС № 497/29.12.2022 г., а към месец
септември 2025 г. – 1 070 лв. според ПМС № 359/23.10.2024 г./, в съответствие
критериите за справедливост настоящият състав намира, че пълният размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен на 80 000
лв., от която сума като се приспадне приносът на на ищеца за настъпване на
вредите от 30%, то искът следва да бъде уважен до размера на сумата от 56
000 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв. същият
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По претенциите за имуществени вреди :
Установи се вече по-горе в настоящото изложение от приетата като
доказателство медицинска документация - ИЗ № *** г., издадена от **** и от
заключението на вещото лице по допусната съдебна медицинска експертиза,
че в деня на пътния инцидент – на *** г., на ищеца е извършена операция,
необходима за лечението му, при която му поставен проксимален феморален
пирон антиротационен със спирала титан, за което изделие е издадена фактура
№ *** г., заверен препис на която е представен с исковата молба, в която като
26
издател е посочена болницата, а като получател И. В., както и е описана
следната стока по наименование, мярка, количество, единична цена и
стойност – 1 брой проксимален феморален пирон антиротационен със спирала
титан, с единична цена от 2 100 лв., обща стойност 2 100 лв., като фактурата е
придружена с фискален бон, заверен препис на който също е приет като
доказателство по делото.
Вън от горното като доказателства по делото са представени и заверени
преписи на фактура № **********/*** г. и на фискален бон към нея, издадени
от **** на ищеца като получател за следната услуга : потребителска такса, 6
бр. с единична цена от 5.80 лв., обща стойност 34.80 лв.
Съгласно чл. 118, ал. 3 Закон за данък върху добавената стойност
фискалният бон съставлява хартиен документ, регистриращ продажба на стока
или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с
банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни
средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от
одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност. Следователно същият е доказателство за
извършено плащане, с оглед на което и предвид гореизложеното доказани са
твърденията на ищеца, че е направил разходи в размери както следва : 2 100
лв. за закупуване на 1 брой проксимален феморален пирон антиротационен
със спирала титан и 34.80 лв. за заплащане на потребителска такса за
болничния му престой в ***, или общо 2 134.80 лв. Тези разноски,
основавайки се на заключението на вещото лице д-р Н., че са обичайни за
случая, съдът намира, че са били необходими за лечението и възстановяването
на ищеца, поради което съставляват имуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД като непосредствена последица от
увреждането.
Предвид гореизложеното претенциите за имуществена обезвреда са
доказани по основание в пълните им предявени размер, поради което следва
да бъдат уважени, като се отчете и приносът на ищеца за увреждането от 30%,
при което положение обезщетенията следва да бъдат присъдени съответно в
размер на 1 470 лв. и в размер на 24.36 лв., а за разликите до пълните
претендирани такива съответно от 2 100 лв. и от 34.80 лв. същите като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
27
И тъй като се ангажира отговорността на застрахователя за задължение,
произтекло от непозволено увреждане, в който случай съобразно чл. 84, ал. 3
ЗЗД деликвентът изпада в забава и без покана, то в съответствие с чл. 493, ал.
1, т. 5 КЗ във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 429, ал. 3 КЗ, според които
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите покрива в рамките на застрахователната сума и
отговорността на застрахования и за лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна /в този смисъл е и трайната съдебна практика намерила
израз в решение № 128 по т. д. № 2466 от 2018 г., решение № 60112 по т. д. №
122 от 2020 г. на ВКС, І т. о, решение № 72 от 29.06.2022 г. по т. д. № 1191 от
2021 г. на ВКС, І т. о./, то за плащането на законната лихва върху всяка
присъдена главница от датата на депозиране на Молба вх. № **** г., в която е
обективирано искането на ищеца за изплащане на застрахователно
обезщетение – *** г., до окончателното й изплащане ответникът следва да
бъде осъден.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата на адвокат Р. М. следва
да бъде определено адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца
безплатна правна помощ и съдействие по настоящото дело в размер на лв. с
включен ДДС в съответствие с чл. 7, ал 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа съразмерно на уважените искове /тъй
като цената на иска е 82 134.80 лв., то дължимото възнаграждение за пълния
размер на иска е 7 220.78 лв. и се формира от сбора на сумата от 2 650 лв. +
8% върху горницата над 25 000 лв. до пълния размер на цената на иска от 82
134.80 000 лв. , като съразмерно на уважената част от него възнаграждението е
5 054.55 лв. = 57 497.36 лв. х 7 220.78 лв. : 82 134.80 лв./
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника разноски по производството в размер на 195 лв. съразмерно на
отхвърлените искове – 30 % /650 лв. депозит за съдебна автотехническа
експертиза х 30%; разноски за свидетел не се присъждат, тъй като внесеният
депозит не е усвоен и при искане на страната може да бъде върната/, а на
28
основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата от 202.50 лв. възнаграждение за защита
от юрисконсулт, определено на база максималния дължим размер на
възнаграждението, увеличен с 50% съобразно чл. 38 Закон за правната помощ
във връзка с чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ /450 лв. + 225 лв. х 30%/ съразмерно на отхвърлените
искове.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на съда : сумата от 2 348.80 лв. държавна такса по
производството и сумата от 450.10 лв. бюджетни разноски за изплащане на
възнаграждения на вещите лица /в това число 200 лв. по съдебно-
медицинската експертиза и 443 лв. по съдебната автотехническа експертиза/
съразмерно на уважените искове – 70%.
По изложените мотиви съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление – ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на И. А.
В. с ЕГН **********, от ****, обезщетения за вреди от следното травматично
увреждане : „Счупване на тялото /диафиза/ на бедрената кост, закрито.
Фрактура феморис декстра.“, причинено от третото лице Ф. С. И. с ЕГН ****,
което на *** г., преди обяд, в гр. ***, на ул. „***“, в зоната на № ***, в
нарушение на чл. 25, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП –
предприемайки маневра с управлявания от него лек автомобил марка „БМВ“,
модел „3 ЕР РЕЙХЕ“, рег. № ****, а именно – заобикаляне на спряло пътно
превозно средство - сметовоз, не е избрало скорост на движение на
управлявания от него лек автомобил, съобразена с конкретните условия на
видимост, което го е поставило в невъзможност да предприеме аварийно
спиране в момент на възникнала необходимост, с което поведение е поставило
в опасност здравето на друг участник в движението – И. А. В., рискът от
настъпването на което събитие е покрит посредством сключен със ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите във формата на Застрахователна полица
***, валидна от 11.02.2023 г. до 10.02.2024 г., в размери както следва, при
отчитане на приноса на пострадалия за собственото му уврежане :
29
сумата от 56 000 лв. /петдесет и шест хиляди лева/ - за неимуществени
вреди, като над уважения до пълния предявен размер от 80 000 лв., отхвърля
предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането
като неоснователен;
сумата от 1 470 лв. /хиляда четиристотин и седемдесет лева/ – за
имуществени вреди, съставляващи разход за закупуване на проксимален
феморален пирон антиротационен със спирала титан, като над уважения до
пълния предявен размер от 2 100 лв., отхвърля предявения иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането като неоснователен;
сумата от 24.36 лв. /двадесет и четири лева и тридесет и шест стотинки/
- за имуществени вреди, съставляващи разходи за заплащане на потребителска
такса за 6-дневен престой в ***, за времето от **** г. до **** г., като над
уважения до пълния предявен размер от 34.80 лв., отхвърля предявения иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането като неоснователен;
ведно със законната лихва върху всяка главница от *** г. – датата на
предявяване на претенцията за заплащане на обезщетение пред
застрахователя, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление – ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на
адвокат Р. И. М. от Адвокатска колегия – ***, с адрес на дейност – ****,
сумата от 5 054.55 лв. /пет хиляди петдесет и четири лева и петдесет и пет
стотинки/ адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и
съдействие на ищеца по т. д. № 20235300900651 по описа на Окръжен съд –
Пловдив, ІV гр. с. за 2023 г. - И. А. В. с ЕГН **********, съразмерно на
уважените искове.
ОСЪЖДА И. А. В. с ЕГН **********, от ****, да заплати на ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – ул. „Стефан Караджа“ № 2 : сумата от 195 лв. /сто деветдесет и
пет лева/ депозитни разноски по производството за изплащане на
възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебна автотехническа
експертиза и сумата от 202.50 лв. /двеста и два лева и петдесет стотинки/
възнаграждение за защита от юрисконсулт съразмерно на отхвърлените
искове.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
30
София и адрес на управление – ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати в полза
на Окръжен съд – Пловдив : сумата от 2 348.80 лв. /две хиляди триста
четиридесет и осем лева и осемдесет стотинки/ държавна такса по
производството и сумата от 450.10 лв. /четиристотин и петдесет лева и десет
стотинки/ бюджетни разноски по допуснатите по делото съдебно-медицинска
експертиза и съдебна автотехническа експертиза съразмерно на уважените
искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
31