Решение по адм. дело №3088/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Омар БГ“, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Преслав“ № 48, ет.3, представлявано от М. М. Л., против Ревизионен акт № Р-03000323006878-091-001/11.09.2024г. на орган по приходите, в частта потвърдена с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 212/09.12.2024г. на Директор на Дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП, в която на дружеството за данъчен период 2017г. са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 8 144.12 лв. и лихви за просрочие от 5 729.63 лв.

В жалбата се поддържа, че в оспорената част ревизионният акт е неправилен и незаконосъобразен. Оспорват се определените с него данъчни задължения по основание и по размер. Твърди се, че същите произтичат от констатации, които са необосновани и незаконосъобразни. Поддържа се, че, за да достигне до извода, че процесните суми представляват приходи, органът се е позовал на извършени насрещни проверки на доставчиците „Дана Травел и туризъм“ ЕООД, „Политур 2016“ ЕООД и „Деница 2010-ГЛ“ ЕООД, или по- точно на обстоятелства, че при извършването на насрещните проверки не са били представени от тях исканите доказателства и писмени документи, но доколкото дружествата са били заличени като юридически субекти преди това, се счита от жалбоподателя, че органът е подходил повърхностно и тенденциозно, единствено и само с цел определяне на допълнителен данък за доставки с доставчици, които не са правосубектни. Твърди се, че посочените обективни обстоятелства /заличаването на търговците/, изцяло препятстват извършването на насрещната проверка. Оспорва се твърдението в ревизионния акт, че паричният трансфер сам по себе си представлява приход. Твърди се, че следва да се установи дали брутния поток от суми по сметките са довели до икономически изгоди. Излага се, че при анализа на баланса категорично се установява, че получените суми по сметки през 2017г. не водят до икономически изгоди, тъй като видно и самите банкови сметки в случай се касая за междуфирмени заеми, т.е. налице са писмени доказателства, а именно отразяване по самите банкови платежни документи, че преведените от трите лица сума представляват заемни средства и липсват основания същите да се считат за приходи. Сочи се, че видно от събраните доказателства през 2017 г. „Омар БГ“ ЕООД не е извършвал стопанска дейност, а е закупил два актива. От жалбоподателя се възразява и срещу начина, по който приходната администрация е определила данъчната основа на дружеството за този отчетен период, като се твърди, че липсва анализ на обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл. 122 ДОПК, а вместо това при определяне на данъчните задължения са взети единствено данните за получени преводи по банковата сметка на дружеството и банковите такси. Не са съобразени какви евентуално разходи има същото във връзка с упражняваната от него дейност. Твърди се, че през 2017 г. „Омар БГ“ ЕООД не е извършвало абсолютно никаква стопанска дейност. Всички получени по банковата му сметка суми са заеми и именно с тях е заплатено на ЧСИ Т. Д. придобиването на недвижим имот и съпътстващи с това такси. Моли се по изложените съображения да се постанови решение, с което да се отмени като незаконосъобразен ревизионния акт в оспорената част.

От ответник – Директорът на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП в депозирано писмено становище и в съдебно заседание, чрез процесуален представител – гл.ю.к.М., жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че РА е правилен и законосъобразен, като подробни съображения за това са изложени както в РА, така и в доклада и решението на Директора на Дирекция „ОДОП“, които се поддържат изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на осн.161, ал.1 от ДОПК. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като разгледа оплакванията изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

РА е обжалван по административен ред с жалба вх. № 749-2/22.10.2024г. Видно от приложените по делото доказателства потвърждаващото РА Решение на Директор на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП е връчено на жалбоподателя на 10.12.2024г. /л.9 от делото/, а жалбата до съда е подадена на 19.12.2024г., т.е. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, поради което, като подадена срещу подлежащ на оспорване акт, от легитимирано лице, пред надлежния съд и в законоустановения срок, същата се явява допустима за разглеждане.

По основателността на жалбата:

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000323006878-020-001/23.11.2023 г. /л.2 от адм. преписка/, издадена от Й. Р. А. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП-Варна, при условията на заместване на О. Й. Г. - Началник сектор при ТД на НАП-Варна /съгласно Заповеди № 33-10630/22.11.2023г. и № ДО18-6144/22.1.2023г. /л.306 и 307//, с която е определен ревизиращ екип в състав: М. А. Б. – главен инспектор по проходите /ръководител на ревизията/ и Х. С. С. – ст.инспектор по приходите. Определен е обхватът на ревизията: 1.корпоративен данък за данъчен период 2017г. и 2.корпоративен данък за данъчен период 2022г. и срок за приключване – три месеца от връчване на ЗВР. Същата е изменена относно срока за завършване на ревизията, продължен до 28.06.2024г. със Заповеди за изменение заповедта за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-03000323006878-020-002/27.02.2024г. /л.6/ и № Р-03000323006878-020-003/29.04.2024г. /л.11/ издадени от О. Й. Г. - Началник сектор при ТД на НАП-Варна, надлежно оправомощено да издава ЗВР със Заповед с № Д-1261/03.07.2023г. /л. 305/ на и.д. Директор на ТД на НАП С. А. – И., в изпълнение на Заповед № ЗЦУ-ОПР-32/19.06.2023г. на Изп. директор на ЦУ на НАП /л.304/.

За резултатите от ревизията, на осн. чл.117 ДОПК е изготвен Ревизионен доклад /РД/ Р-03000323006878-092-001/11.07.2024г. /л.277-268/, връчен на жалбоподателя по електронен път на 16.07.2024г., ведно с приложенията към него по опис /л.279, 278/. Във връзка с подадена от РЛ молба, на същия е продължен срокът за възражения срещу РД до 30.08.2024г. /л.282, 281/. Уведомлението за това е връчено на РЛ по ел.път. на 29.07.2024г. /л.283/, като видно от преписката в указания срок не са постъпили възражения срещу РД, нито са представени доказателства.

В срока по чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден оспореният РА № Р-03000323006878-091-001/11.09.2024г. /л.288-84/, с който на дружеството са определени задълженията за корпоративен данък, както следва: 1. За данъчен период 2017г. в размер на 8 144.12 лв. и лихви за просрочие от 5 729.63 лв.; и 2. за данъчен период 2022г. в размер на 270 992.85 лв. и лихви – 44 554.37 лв.

Същият е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, който с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 212/09.12.2024г., го е потвърдил в частта за установените задължения за корпоративен данък за 2017г., а в останалата част /КД за 2022г./ РА е отменен и преписката е върната на органите по приходите за нова проверка.

РА е оспорен пред съда в частта потвърдена с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП.

В хода на ревизионното производство са направени следните, относими към предмета на делото, фактически и правни констатации, релевантни за установяване данъчните задължения на дружеството – жалбоподател за 2017г. През този период, съгласно вписванията в ТР, дружеството е с предмет на дейност: „Сделки с недвижими имоти, управление на недвижими имоти..“ За цитирания период е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО с декларирани приходи в размер на 50.40 лв., разходи общо в размер на 111.20 лв. и счетоводен финансов резултат – загуба в размер на 60.80 лв.

С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № Р-03000323006878-040-001/30.11.2023г. /л.15-13/, връчено по ел.път на 30.11.2023г. /л.16/ от дружеството са изискани подробно описани счетоводни и финансови документи, и писмени обяснения и декларация. С Протокол № 1931658/18.12.2023г. /л.18/ е констатирано непредставяне на исканите документи и информация в указания срок.

С Протокол № Р-03000323006878-ППД-001/18.12.2023г. са приобщени документи от досието на „Омар БГ“ ЕООД, събрани по време на извършена проверка, приключила с Протокол № Кд73 № П 03-000322063447-073-001/23.11.2022г. /л.20/. От приобщените документи се установява, че „Омар БГ“ ЕООД е притежавал разплащателна банкова сметка в „Токуда Банк“ АД с дата на откриване - 14.07.2017г. и съответно на закриване - 09.03.2021 г. При преглед на представените от банката извлечения на получени суми и наличности по сметката е установено, че през 2017г. по същата са постъпили суми общо в размер на 81 528 лв., както следва: - на 14.07.2017г. в размер на 6 558 лв. от „Деница 2010-ГЛ“ ЕООД с основание „междуфирмен заем“; - на 24.07.2017г. в размер на 16 950 лв. от „Дана Травел и туризъм“ ЕООД с основание „по договор за заем“; - на 24.07.2017 г. в размер на 43 000 лв. от „Политур 2016“ ЕООД с основание „по договор за заем; и - на 28.12.2017 г. в размер на 15 020 лв. от „Политур 2016“ ЕООД с основание „по договор за заем“ /л.24-21/.

Във връзка с посочените в сметката основания за превод на средствата, на горецитираните в справката дружества, в хода на проверката от 2022г., са извършени насрещни проверки, приключили със съответните протоколи /л.47-31/, като действията и резултатите от същите са подробно описани в РД /л.9 и 10/. Обобщено установяванията се свеждат до това, че и на трите дружества надлежно са връчени ИПДПОТЛ, както и покани за явяване, като от страна на третите лица не са представени нито писмени обяснения, нито доказателства, установяващи описаното заемно предназначение на преведените на „Омар БГ“ ЕООД средства, в т.ч. делова кореспонденция, сключени договори за заем, доказателства за върнати по него средства и др.

В хода на настоящото ревизионно производство на „Деница 2010-ГЛ“ ЕООД отново е изпратено ИПДПО, като са изискани документи и писмени обяснения във връзка с наредения паричен превод към „ОМАР БГ“ ЕООД. Искането е изпратено за връчване чрез лицензиран пощенски оператор, като е върнато невръчено, с отбелязване, че „пратката не е потърсена от получателя“ /л.130/. При проверка в ИС на НАП е установено, че от 10.01.2024 г. дружеството има нов управител. По отношение на „Дана Травел и туризъм“ ЕООД и „Политур 2016“ ЕООД е установено, че същите към момента са с прекратена регистрация /заличени търговци/, съответно считано от 13.07.2023г. и от 24.08.2023 г., поради което спрямо същите не са предприемани и действия по повторно извършване на насрещни проверки.

Във връзка с така установените преводи, на РЛ „Омар БГ“ ЕООД също е връчено ИПДПОРЛ /л.54/, получено на декларирания ел.адрес на 10.01.2024г. Едновременно с това, предвид констатациите на органите по приходите, че „Омар БГ“ ЕООД е получило приходи, които не са декларирани по съответния ред и не са установени от надлежни документи, като не е представена и счетоводна отчетност относно осчетоводяването им, органите по приходите са приели, че ревизията следва да се извърши по реда на чл.122 от ДОПК, поради което на дружеството на същата дата - 10.01.2024г. е изпратено по ел.път и Уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК, че данъчната основа ще бъде определена по особения ред и е указано представянето на декларация по чл.124 ал.3 от ДОПК /л.61-56/. В указания срок от РЛ не са представени обяснения, не е изразено становище, неса представени доказателства, както и декларация по чл.124 ал.3 от ДОПК.

На основание чл. 122, ал. 4, вр, ал. 2 от ДОПК, е извършен анализ на относимите факти и обстоятелства за установяване на данъчната основа за облагане по ал. 2 на същата разпоредба. Въз основа на събраните в хода на ревизията информация и документи от насрещни проверки и банкови извлечения от „Токуда Банк“ АД, като приход на „Омар БГ“ ЕООД през 2017г. органите по приходите са приели сумата от 81 528 лв., формирана от постъпили суми по банкова сметка на дружеството през този период от „Деница 2010-ГЛ“ ЕООД, „Дана Травел и туризъм“ ЕООД и „Политур 2016“ ЕООД.

Доколкото от РЛ не са представени никакви доказателства, установяващи реално извършени през периода разходи, за целите на облагането органите по приходите, като са взели предвид, че от наличните данни в информационната система не се установят данни за наети работници, платени възнаграждения, платени суми за глоби, санкции и други, са отчели единствено тези, установени с налични писмени доказателства, а именно разходи за такси - обслужване, които са отразени и в банковите извлечения, общо в размер на 86,80 лв.

С оглед гореизложеното органите по приходите са формирали данъчна основа по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК за корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г. в размер на 81 441,20 лв., като разлика между констатираните приходи в размер на 81 528 лв. и определените разходи в размер на 86,80 лв. Установено е задължение за корпоративен данък в размер на 8 144.12 лв. и следваща се лихва в размер на 5729,63 лв.

Предвид гореустановената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По валидността на РА и неговата процесуална законосъобразност

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. В тази връзка съобрази издадената заповед за заместване на възложителя на ревизията, която е издадена от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и чл.84, ал.1 и ал.2 от ЗДСл. При преглед на електронните документи, съдържащи се на приложения към административната преписка електронен диск, съдът установи, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписан с валидни електронни подписи от лицата, посочени за техни издатели, за които няма спор, че са органи по приходите при ТД на НАП Варна. Същите съдържат всички реквизити по чл.26 вр. чл.3, т.12 и вр. т.11 от Регламент (ЕС) № 910/2014, т.е. представляват квалифицирани електронни подписи по смисъла на Регламента.

Предвид горното, съдът намира, че оспореният по съдебен ред ревизионен акт е издаден от компетентни органи – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията, в съответствие с чл.119, ал.2 от ДОПК, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията.

При извършена от съда служебна проверка не се установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обосноват отмяната на РА само на това основание. Ревизиращите органи са извършили редица процесуални действия, подробно описани в РД, и са събрали допустими, необходими и относими доказателства, с цел обективното установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, т.е. проявили са активност при събирането и анализа на представените доказателства, в съответствие с принципите на служебно начало /чл.5 от ДОПК/, обективност /чл.3 от ДОПК/ и добросъвестност /чл.6, ал.1 от ДОПК/ в административния и в частност в данъчния ревизионен процес, поради което наведеното в обратен смисъл възражение от жалбоподателя е неоснователно. Обстоятелството, че както жалбоподателя, така и лицата по извършените насрещни проверки не са дали обяснения и не са представили никакви доказателства, във връзка с връчените им ИПДПО, не може да се вмени във вина на органите по приходите, които са предприели всички възможни процесуални действия, както в хода на предходната проверка /доказателствата от която са приобщени по надлежния ред/, така и в настоящото ревизионно производство, за да изяснят в пълнота фактическата обстановка. В тази връзка следва да се акцентира и върху факта, че към момента на извършване на първоначалната проверка – 2022г., „Дана Травел и туризъм“ ЕООД и „Политур 2016“ ЕООД не са били с прекратена регистрация, т.е. били са правосубектни и са можели да изпълнят задълженията си по ДОПК.

Процесуални нарушения не са извършени и във връзка с провеждането на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК. Дружеството е било надлежно уведомено по реда на чл.124, ал.1 от ДОПК, че ревизията ще протече по чл.122 от ДОПК, като същото е имало възможност, но въпреки продълженият срок не се е възползвало да реализирало правото си на защита чрез подаване на писмено възражение срещу извършването на ревизията по особения ред и чрез представяне на доказателства.

При преценка относно съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.124 ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл.122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да преминат към облагане по особения ред, органите по приходите са приели, че са налице обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.1- до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; т.2 – налице са данни за укрити приходи или доходи; т.4 – липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане; и т.5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват.

Съдът намира, че доказателствата по преписката не установяват наличието на основание по чл.122, ал.1 т.1 от ДОПК, тъй като видно от установяванията в РД за финансовата 2017г. ревизираното лице е подало своевременно ГДД по чл.92, с която са декларирани приходи общо от 50.40 лв., разходи – 11.20 лв. и финансов резултат загуба – 60.80 лв.

Налице са обаче другите посочени основания за преминаване към облагане по особения ред. Констатирани са постъпили по сметка на дружеството средства, за които липсват/не са представени доказателства и счетоводна отчетност, поради което правилно са приети от органа като укрит /недеклариран/ приход. Няма спор по делото и се установява от приложените с данъчната преписка банкови извлечения, че по сметка на „Омар БГ” ЕООД са получени гореописаните средства от „Деница 2010-ГЛ“ ЕООД, „Дана Травел и туризъм“ ЕООД и „Политур 2016“ ЕООД, общо в размер на 81 528 лв. Вярно е, че в банковите извлечения като основания за тези преводи е посочено , за които като основание е посочено „междуфирмен заем“ и „по договор за заем”, но единствено това отбелязване не е достатъчно да се приеме, че произхода на тези средства е заемен. Това обстоятелство е било предмет на ревизионната проверка и нито жалбоподателя, нито посочените дружества са представили каквито и доказателства, установяващи характера на сумите. Липсват представени договори за заем, кореспонденция, доказателства за връщане и др., поради което и правилно органите по приходите са приели, че такива не съществуват и се касае за неотчетени приходи на „Омар БГ“ ЕООД през 2017г., които не са намерили отражение във финансовия резултат на дружеството за този данъчен период.

Съдът намира, че при определяне на данъчната основа, отново по причина отсъствие на всякакви доказателства от ревизираното лице /първични и вторични счетоводни документи/, въпреки дадените указания и възможности, правилно като разход са отчетени само суми, за които има надлежни доказателства, а именно – разходи за платени такси, които са отразени в банковите извлечения, общо в размер на 86.80 лв. Голословни са твърденият на жалбоподателя, че липсва анализ на обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл. 122 ДОПК, като не са съобразени какви евентуално разходи има дружеството във връзка с упражняваната от него дейност. Видно от констатациите на РД, представляващ неразделна част от РД, органите по приходите са съобразили наличните в системата на НАП данни отсъствие на заплатени от дружеството суми за глоби и санкции, както и че същото няма назначени лица по трудов договор, за които да е извършвало разходи за заплащане на възнаграждения и осигуровки.

В хода на съдебното производство на жалбоподателя двукратно /с Определение № 4631/25.04.2025г. и в съдебно заседание на 04.06.2025г./ са дадени указания за доказателствената тежест, която носи, кои обстоятелства и с какви доказателства подлежат на установяване, а именно: че носи доказателствената тежест за оборване фактическите констатации в РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, както и за установяване на възраженията, наведени в жалбата, в т.ч. че постъпилите по банковата сметка на дружеството средства от „Деница 2010-ГЛ“ ЕООД, „Дана Травел и туризъм“ ЕООД и „Политур 2016“ ЕООД имат заемен произход; за вида и размера на разходите на дружеството през този период; за определяне на данъчната основа и размера на задълженията чрез използване на специални знания и др.

Въпреки своевременното уведомяване, от жалбоподателя в указаните срокове не са представени никакви доказателства и не са направени никакви доказателствени искания.

След даване ход на делото по същество и приключване на същото в 10.54ч в съдебно заседание на 10.09.2025г., на същата дата в 11.48ч. по ел.поща на съда е постъпила молба от жалбоподателя, в която представляващият е направил искане за отлагане на съдебното заседание за нова дата, поради: „..наличието на съществени фактически и процесуални действия от страна на упълномощеното адвокатско лице, повод здравословни причини“. С Разпореждане № 9839/12.09.2025г. съдът е указал на жалбоподателя в 3-дневен срок от съобщението да представи доказателства установяващи твърденията му, а именно: за упълномощен от дружеството преди 10.09.2025г. пълномощник, който да го представлява по адм.д. № 3088/2024г., както и такива, че този пълномощник е в отпуск по болест към посочената дата. Съобщението с дадените указания е получено лично от управителя на 06.10.2025г., като в дадения срок не са постъпили исканите доказателства, поради което съдът намира, че молбата се явява неоснователна и с нея се цели единствено необосновано отлагане на делото. Не са налице основателни причини за отмяна на хода по същество и насрочване на друга дата за продължаване на съдебното производство.

Предвид гореизложеното, съдът намира констатациите на проверяващите, като резултат от законосъобразно проведена по реда на чл.122 от ДОПК ревизия, не са опровергани при условията на пълно насрещно доказване от страна на жалбоподателя, въпреки дадените на същия указания от съда и посоченото разпределение на доказателствената тежест. Ревизиращият екип законосъобразно е формирал данъчна основа на „Омар БГ“ ЕООД по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК за 2017 г. в размер на 81 441.20 лв., като разлика между определените приходи в размер на 81 528 лв. и определените разходи в размер на 86.80 лв. и е установил задължение за корпоративен данък в размер на 8 144.12 лв., ведно със съответните лихви по чл.175 от ДОПК в размер на 5729.63 лв., поради което Ревизионният акт в оспорената му част се явява правилен и законосъобразен. Жалбата против същия, като неоснователна, следва да се отхвърли.

Съобразно изхода на спора, основателна се явява направеното от ответника искане за присъждане на сторените по делото разноски. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати ю.к.възнаграждение, определено съобразно обжалвания материален интерес от 13 873.75 лв. и разпоредбата на чл.8, вр. чл.7, ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.07.04г. за възнаграждения за адвокатска работа, в размер на 1 648.64 лв.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Омар БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Преслав“ № 48, ет.3, представлявано от М. М. Л., против Ревизионен акт № Р-03000323006878-091-001/11.09.2024г. на орган по приходите, в частта потвърдена с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 212/09.12.2024г. на Директор на Дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП, в която на дружеството за данъчен период 2017г. са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 8 144.12 лв. и лихви за просрочие от 5 729.63 лв.

ОСЪЖДА „Омар БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Преслав“ № 48, ет.3, представлявано от М. М. Л., да заплати на Национална агенция за приходите – гр.София, сумата от 1 648.64 лв. /хиляда шестстотин четиридесет и осем лева и 64 ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.