Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 08.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 20 по описа за 2020г. и
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на „Е.С.С.С.“ АД срещу „Л.Г.Р.“ АД (в несъстоятелност) искове за признаване за
установено по реда на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, че ответникът дължи на ищеца
вземанията, изключени с определение от 23.12.2019г. по т.д. №1708/2011г. на
СГС, ТО, VІ-21 с-в от списъка на приетите от синдика вземания на кредитори на „Л.Г.Р.“
АД, а именно:
1) вземане за сумата 91 768,62 лв. –
лихви за забава, изтекли в периода от 22.06.2009г. до 24.01.2016г. върху главно
вземане за връщане на продажна цена в размер 134 412,46 лв., платена по
развален предварителен договор от 19.03.2008г.;
2) вземане за сумата 17 402,08 лв. –
част от подлежащ на връщане задатък по предварителния договор от 19.03.2008г.,
представляваща разликата между пълния размер на вземането за задатък от
22 402,08 лв. и приетия размер на вземането от 5 000,00 лв., включен
в одобрения от съда списък на приетите вземания на кредитори на „Л.Г.Р.“ АД;
3) вземане за сумата 20 409,81 лв. –
част от лихвите за забава, изтекли в периода от 22.06.2009г. до 24.01.2016г.
върху главното вземане за връщане на задатък в размер на 22 402,08 лв.,
представляваща разликата между пълния размер на вземането за лихви и приетият
размер на вземането от 1 469,67 лв., включен в одобрения от съда списък на
приетите вземания на кредитори на „Л.Г.Р.“ АД;
4) вземане за сумата 15 309,00 лв. –
съдебни разноски за производството по т.д. №1015/2009г. на СГС, ТО, VІ-2 с-в.
Ответното дружество оспорва исковете с
възражение, че вземанията са погасени по давност.
Синдикът на дружеството дава становище, че
исковете са неоснователни по същите съображения.
Възникването, изискуемостта и размера на
процесните вземания не са предмет на спор между страните, а са и установени със
задължителна за страните и съда по настоящото дело сила на пресъдено нещо на
влезли в сила съдебни решения, постановени по т.д. №1015/2009г. на СГС, ТО,
VІ-2 с-в и в.т.д. №156/2010г. на САС, ТО, 6 с-в.
След влизане на цитираните решения в сила по
отношение на присъдените с тях вземания е приложима петгодишната погасителна
давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Спорът между страните се концентрира върху
наличието/липсата на обстоятелства, които са спрели и прекъснали давността по
отношение на вземанията в периода от 10.11.2010г. (датата на влизане в сила на
решението по т.д. №1015/2009г. на СГС, ТО, VІ-2 с-в и решението по в.т.д.
№156/2010г. на САС, ТО, 6 с-в) до 25.01.2019г. (датата на подаване на молбата
на ищеца за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност на
ответника).
Писмените доказателства, представени от ищеца
с исковата молба и в хода на исковото производство, установяват твърденията му,
че в рамките на посочения период по искания на ищеца са предприети редица
действия за принудително изпълнение на вземанията, които са прекъсвали
давността в периоди, по-кратки от петгодишния давностен срок по чл. 117, ал. 2 ГПК, а самите искания са заявявани в периоди, по-кратки от двугодишния срок по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, чието изтичане без заявени искания в приложение на
цитираната разпоредба би предпоставило прекратяване на образуваните
изпълнителни дела за принудително изпълнение на вземанията и би заличило
последиците на предприетите преди това, но нереализирани изпълнителни способи
по тези дела съгласно т. 10 от тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по
тълк.д. №2/2013г. на ВКС, ОСГТК.
Подробно описание на всички предприети и
установени от доказателствата по делото изпълнителни действия в случая не е
необходимо, тъй като по съображенията по-долу дори само доказаните обстоятелства
относно предприемането и провеждането на изпълнителен способ по чл. 517, ал. 4 ГПК за удовлетворяване на процесните вземания изключват погасяването на процесните
вземания по давност.
От писмените доказателства по делото се
установява, че с молба от 05.11.2010г. (приложена на л. 30-31 от делото) ищецът
е поискал насочване на принудителното изпълнение на процесните вземания (с
изключение на вземането за съдебни разноски) върху дружествения дял на
ответника от капитала на „Л.Х.“ ЕООД.
С молба от 05.04.2011г. (приложена на л. 32
от делото) ищецът е поискал по изпълнително дело да бъде прието за събиране и
вземането за разноски, както и да бъде овластен да предяви иск по чл. 517, ал.
4 ГПК за прекратяване на „Л.Х.“ ЕООД.
С искова молба от 03.06.2011г. (приложена на
л. 102 – 107 от делото) ищецът е предявил иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на „Л.Х.“ ЕООД поради неудовлетворяване на процесните
вземания на ищеца срещу „Л.Г.Р.“ АД.
Искът е уважен с решение от 08.08.2012г. по т.д. №2183/2011г. на СГС, ТО, VI-15
с-в (приложено на л. 37 – 40 от настоящото дело), което видно от
удостоверяването върху него е влязло в сила на 09.01.2015г.
Тъй като провеждането на способа за
принудително изпълнение върху дружествен дял се предпоставя от провеждане на
исково производство по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК, а предмет на защита от
конститутивния иск по чл. 517, ал. 4 ГПК са именно неудовлетворените вземания
на ищеца, за чието събиране е образувано изпълнително дело (извод и само от
текста на чл. 517, ал. 4, изр. 2 ГПК), предявяването на иска прекъсва давността
по отношение на тези вземания съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а по време на
висящността на съдебното производство по иска давност не тече по отношение на
вземанията съгласно чл. 115, б. „ж“ ЗЗД.
Изложеното предпоставя, че давността по
отношение на процесните вземания, която е започнала да тече на 10.11.2010г.
(датата на влизане в сила на решението по т.д. №1015/2009г. на СГС, ТО, VІ-2
с-в и решението по в.т.д. №156/2010г. на САС, ТО, 6 с-в, с които са присъдени
вземанията), е прекъсната най-късно на 03.06.2011г. (датата на предявяване на
иска с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК) и не е текла в периода до
09.01.2015г. (датата на влизане в сила на решението за уважаване на иска с
правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК).
От посочената дата 09.01.2015г. до датата
25.01.2019г., на която е подадена молбата на ищеца за предявяване на вземанията
в производството по несъстоятелност на ответника и давността по отношение на
тях отново е прекъсната, е изтекъл период от време, който е по-кратък от
петгодишния давностен срок по чл. 117, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения предявените
установителни искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени, като с
оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 и 6 и чл. 694, ал. 7 ТЗ
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати държавната такса, дължима
за разглеждането на исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.
694, ал. 2, т. 2 ТЗ, че „Л.Г.Р.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** дължи на „Е.С.С.С.“ АД, регистрирано в Дания
с фирмен регистрационен №12934084, със седалище и адрес Университетспаркен 2,
Роксилде 4000, Дания сумата
91 768,62 лв. – лихви за забава, изтекли в периода от 22.06.2009г. до
24.01.2016г. върху главно вземане за връщане на продажна цена в размер
134 412,46 лв., платена по развален предварителен договор от 19.03.2008г.,
сумата 17 402,08 лв. – част от
подлежащ на връщане задатък по предварителния договор от 19.03.2008г.,
представляваща разликата между пълния размер на вземането за задатък от
22 402,08 лв. и приетия размер на вземането от 5 000,00 лв., включен
в одобрения от съда списък на приетите вземания на кредитори на „Л.Г.Р.“ АД, сумата 20 409,81 лв. – част от
лихвите за забава, изтекли в периода от 22.06.2009г. до 24.01.2016г. върху
главното вземане за връщане на задатък в размер на 22 402,08 лв.,
представляваща разликата между пълния размер на вземането за лихви и приетият
размер на вземането от 1 469,67 лв., включен в одобрения от съда списък на
приетите вземания на кредитори на „Л.Г.Р.“ АД, и сумата 15 309,00 лв. – съдебни разноски за производството по т.д.
№1015/2009г. на СГС, ТО, VІ-2 с-в.
ОСЪЖДА „Л.Г.Р.“ АД (в
несъстоятелност) с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 694, ал. 7 ТЗ по сметка на
Софийски градски съд сумата 1 448,90 лв. – държавна такса за съдебното
производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: