Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2311 10.07.2017 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, I граждански състав, в публично
заседание на трети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
6448 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
член 357 и сл. от ЗЗД.
Ищецът К.Г.Б., ЕГН: ********** *** е
предявил против ответника „Клас 3000“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив иск за осъждането му да му заплати сумата от още
5885 лева, представляваща полагащата се на ищеца, съгласно сключен между ищеца
и този ответник договор от 18.05.2011г., и съставляваща недоизплатена печалба по договора, ведно със
зак. лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, след допуснато изменение с определение на ПОС по ч.
гр. дело № 994 по описа за 2017г. в размера на този иск от 8003,47 лева с 5885
лева.
Излагат се фактически
твърдения за това, че между ищецът и „Клас 3000“ ЕООД и и А.П.Ф., ответници по
делото, има сключен в писмена форма, наименован като договор за съвместна дейност от 18.05.2011г.
По силата на така сключения договор ищецът и ответника Ф. поели задължение за извършване на дистрибуция
до магазини „*“ на произведени от съдружника „Клас 3000“ ЕООД *. Уговорката
между страните се свеждала до това, че при приемането на доставените от „Клас
3000“ стоки ищецът и ответникът Ф. е следвало да ги заплащат по цени на едро,
след което последните двама е следвало да извършват доставки на получените от
тях хранителни стоки на дружеството „Интеркомерс Груп Плюс“ ЕООД при
предварително уговорените цени между „Клас 3000“ ЕООД и дружеството
„Интеркомерс Груп Плюс“ ЕООД. Твърденията на ищеца са, че така уговорени цените са в размер на около двойния размер на
цената на едро, като разликата между тези цени, наречена печалба, е следвало да
се раздели поравно между ищеца и Ф. на осн. член 3, ал. 2 от договора.
Ищецът твърди, че е
заплатило на „Клас 3000“ ЕООД общо 17 000 леа, както следва: четири хиляди
на 18.05.2011г., девет хиляди лева на 09.06.2011г. и четири хиляди лева на
18.06.2011година. Твърди се още, че в периода от 18.05.2011г. до 31.07.2011г.
вкл. били осъществявани доставки до дружеството „Интеркомерс Груп Плюс“ ЕООД,
като това дружество е следвало да плати сума от 27 776,94 лева, чрез банков
превод по разплащателната банкова сметка
*** „Клас 3000“ ЕООД, от която сума обаче това дружество платило само и
единствено сума от 11 770 лева, като за разликата от 16 006,94 лева „Клас
3000“ ЕООД образувало гр. дело срещу „Интеркомерс Груп Плюс“ ЕООД, което
спечелило, като се снабдило с изп. лист за тази сума.
Ищецът счита, че така
ответникът „Клас 3000“ ЕООД е получил два пъти цената за едни и същи стоки,
веднъж от ищеца, и втори път от „Интеркомерс Груп Плюс“ ЕООД, и понеже се явява
подизпълнител-дистрибутор на продавача „Клас 3000“ ЕООД по осъществените между тези дружества
покупко-продажби му се следва полагаемата му се по договора печалба.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
На 18.05.2011г. между „Клас 3000“ ЕООД, А.Ф. и К.Б. е сключен договор,
наименован „договор за съвместна дейност“, с предмет, осъществяването на
съвместна дейност в областта на продажбата на * и *, с магазини „*“ АД. В чл. 2
от същия договор е определен срок на действие - шест месеца, считано от
18.05.2011г. Съгласно чл. 3, ал. 1 от раздел II “Права и задължения на страните“ на
договора е уговорено разпределението в участието на страните при осъществяване
на тяхната съвместна дейност, като ясно е било разписано, че всяка от страните
ще участва в съвместната дейност „съобразно конкретните си финансови възможности“ като „КЛАС 3000“ ЕООД
ще приема заявките от магазини „*“ АД за доставка на * и * и ще произвежда
заявените количества * и *, а останалите
съдружници А.Ф. и К.Б. ще извършват дистрибуция на произведените
количества до магазини „*“ АД, като ще заплащат тяхната стойност на „КЛАС 3000“
ЕООД в момента на получаването им по уговорени между страните цени, а ще
продават стоките по договорените цени за доставка към Магазини „*“ АД. В чл. 3,
ал. 2 от договора е определено получената в резултат на съвместната дейност
печалба по повод търговските отношения с Магазини * АД „да се разпредели между А.П.Ф.
и К.Г.Б.“. Съгласно чл. 3, ал. 3 от
договора печалбата представлява „разликата между фактурираната стойност от
„Клас 3000“ ЕООД към Магазини „*“ АД и стоковите разписки, издадени от „Клас
3000“ ЕООД при предаване на стоката към А.Ф. и К.Б.“. В чл. 4 от договора е
уговорено „Клас 3000“ ЕООД да предоставя за съвместно ползване своята налична
материална база, като изработва постъпилите заявки от Магазини * и ги
фактурира, а А.Ф. и К.Б. да предоставят финансиране на заявките и изпълнението
на поръчките към Магазини *, позволяващо започването и извършването на
съвместната дейност.
От приложените по делото разписки /л. 11 и л. 12 д./ се установява, че
ответникът „Клас 3000“ ЕООД, чрез пълномощника му С. З. е получило от К.Б.
сумата от общо 17000 лева /4000 лева на 18.05.2011г., 9000 лева на 09.06.2011г.
и 4000 лева на 18.06.2011г./, които суми са получени на основание сключения
между страните договор за съвместна дейност от 18.05.2011г.
От представените платежни нареждания /л.129-135 д./ се установява, че С.З.,
в качеството й на пълномощник на ответника „Клас 3000“ ЕООД, е изтеглила сумата
от общо 8 930 лева от откритата сметка на това дружество в „Общинска Банка“ АД.
В открито съдебно заседание, проведено на 29.11.2016г., свидетелят С.З. е
заявила, че между А.Ф., К.Б. и „Клас 3000“ ЕООД са били налични договорни
отношения, по силата на които дружеството е следвало да произвежда * и *, а К.Б.
и А.Ф. да осъществяват дистрибуцията на стоката до верига магазини „*“, като
последните са се задължили да платят авансово и предварително сума в размер на
17 000 лева. За тази цел дружеството е следвало да произведе стока на стойност
24000 – 27000 лева. Ангажиментът за доставката на стоките бил на съдружниците Б.
и Ф., но в действителност дистрибуцията
се осъществявала от „Клас 3000“ ЕООД. Парите били предадени на три транша,
първата част била предадена в офиса на Й.П. на която присъствали А.Ф. и К.Б..
Втората част от сумата била предадена в град *, последвало и трето плащане.
Общата стойност на получените от ответното дружество суми възлизала на 17000
лева. От своя страна дружеството предало стокови разписки и фактури на стойност
27800 лева.
С решение № 923/14.05.2014г. по гр.д. № 3474/2013г. по описа на Софийски
апелативен съд „Интеркомерс груп плюс“ ЕООД, ЕИК: *********, дружеството
стопанисвало магазини „*“ към процесния период, е било осъдено да заплати на
„Клас 3000“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 16 006, 94 лева, представляваща
неплатена цена за доставени от ищеца стоки по фактури и стокови разписки,
издадени в периода 18.04.2011г.-15.07.2011г., като за разликата над
16 006,94 лева до пълния
претендиран размер искът е отхвърлен поради извършено плащане от страна на
„Интеркомерс груп плюс“ ЕООД в полза на „Клас 3000“ ЕООД в размер на
11 000 лева.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена въз основа
на приложените към делото писмени доказателства, както и документите приложени
към търг. дело № 479/2012 по описа на Пловдивски окръжен съд (т. д. № 5949/2012
по описа на СГС), се установява, че
общата стойност на издадените от „Клас 3000“ ЕООД данъчни фактури като
доставчик на „Интеркомерс груп плюс“ ЕООД за периода от 18.05.2011г. до
31.07.2011г. е в размер на 13 855,29 лева. Общата стойност на издадените от
„Клас 3000“ ЕООД стокови разписки за периода от 18.05.2011г. до 31.07.2011г. на
дружество „Интеркомерс груп плюс“ ЕООД е в размер на 14005.19 лева.
При тази фактология, съдът достигна до следните правни изводи:
Тълкувайки общата воля на страните по представения по делото договор за
съвместна дейност и съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, следва да се приеме,
че между страните има възникнало правоотношение произтичащо от договор за
дружество по смисъла на чл. 357 от ЗЗД. Налице са съгласувани волеизявления на
страните, насочени към трети лица, за постигане на една обща стопанска цел -
осъществяването на съвместна дейност в областта на продажбата на * и * с
магазини „*“ АД. Съвместната дейност на страните намира израз в еднопосочни, а
не на насрещни права и задължения на страните, насочени към постигането на обща
стопанска цел. Съгласно уговорките в договора „Клас 3000“ ЕООД се задължило да
произвежда заявените от магазини „*“ АД * и да предоставя за съвместно ползване
своята налична материална база. А.Ф. и К.Б. са поели задължение да финансират
заявките и да осигуряват изпълнението на поръчките към Магазини *. От
показанията на свидетеля С.З., в качеството й на търговски пълномощник на „Клас
3000“ ЕООД е установено, че това дружество е получило сумата от 17000 лева за
производството на * и *, който факт кореспондира и с останалите доказателства
по делото, а именно представените от ищеца разписки на обща стойност 17000 лева
/л. 11 и л. 12 д./. В тях е отбелязано, че сумите - от 4000 лева, 9000 лева и
4000 лева са били предадени от К.Б. на С.З. на основание договора от
18.05.2011г.
От останалите събрани по делото доказателства се установява, че съгласно
сключения договор за дружество „Клас 3000“ ЕООД е получило единствено сумата от
17 000 лева от К.Б., като липсват годни доказателства ответното дружество
да е получило сума в размер над 17 000 лева за осъществяването на
съвместната дейност по договора за дружество от 18.05.2011г.
На основание на договора всяка от страните участва „съобразно своите
конкретни финансови възможности“. Не намира правно основание довода на ищеца,
че заедно с ответника А.Ф. трябва да понесат по равно платената сума от
17 000 лева по силата на солидарността. В действителност страните са
уговорили финансирането на общата дейност да се извърши от А.Ф. и К.Б., но
съгласно чл. 121, ал. 1 ЗЗД солидарност между двама или повече длъжници
възниква по силата на закона или на уговорка между страните. В подписания от
страните договор няма уговорена солидарност, такава няма и в правната уредба на
гражданското дружество. В договора съдружниците не са уговорили конкретен
размер на парична вноска, която всеки от тях е следвало да направи за реализацията на съвместната
дейност, а общата воля на страните се е свеждало до това финансирането на
дейността да се извърши съобразно конкретните им финансови възможности.
Съгласно чл. 358, ал. 1 от ЗЗД за
постигане на общата цел съдружниците могат да уговарят и вноски в пари, като
съгласно член 358, ал. 2 ЗЗД внесените пари стават обща собственост на
съдружниците.
Съгласно член 359, ал. 3 от ЗЗД
съдружникът може да иска своя дял от
общата собственост /в последната се включват внесените пари и всичко, което е
придобито за дружеството/ само при излизане от дружеството или при
прекратяването му. Този дял от общата собственост се определя след
прекратяването на дружеството и цялостната рекапитулация на печалбите и
загубите от осъществената обща стопанска дейност. В настоящия случай ищецът не претендира своя дял от общата
собственост по чл. 359, ал.3 ЗЗД, което се извършва при спазване разпоредбата
на чл. 361, ал.1 ГПК, а претендира връщане на внесена от него парична сума и
претенция за съответстващия му дял от
печалбата.
В доказ. тежест на ищеца е да установи налице
ли някаква печалба и ако такава е имало, какъв е размера й, като такива
доказателства не са били събрани, още повече, че ищецът не е представил
приложението към договора, в което се съдържат цените на стоките, за да може да
бъде определена разликата между фактурираните стоки и стоковите разписки,
представляваща надценка и съответно печалба, определена съгласно чл. 3, ал. 3
от договора.
Императивната разпоредба на чл. 361, ал. 2 от ЗЗД не допуска изключване на
някой от съдружниците от участие в печалбата или в загубите от дейността.
Предвиждането в чл. 3, ал. 2 от договора, че получената в резултата на
съвместната дейност печалба по повод на търговските отношения с Магазини „*“ АД
ще се разпредели между А.Ф. и К.Б., означава на практика изключването на „Клас
3000“ ЕООД от печалбите на дружеството. Ето защо следва да се приеме, че
клаузата в договора, която предвижда, че печалбата от съвместната дейност ще се
разпределя между А.Ф. и К.Б. е недействителна на осн. чл. 361, ал. 2 вр. чл.
26, ал. 1, предл. I, вр. чл. 26 ал. 4 ЗЗД. Тъй като липсва изрична уговорка
между страните относно размера на дяловете на участниците в дружеството, то
следва да намери приложение нормата на чл. 359, ал. 2 ЗЗД, съгласно която, ако
не е уговорено друго, дяловете на съдружниците са равни.
От приложеното гр. дело № 3474/2013г. по описа на Софийски апелативен съд
се установява, че „КЛАС 3000“ ЕООД и „Интеркомерс груп плюс“ ЕООД, ЕИК: *********
са били в търговски отношения за периода от 18.04.2011 г. до 15.07.2011 г., в
който ответното дружество е доставяло стоки в обекти, стопанисвани от
„Интеркомерс груп плюс“ ЕООД съгласно договор за наем за осъществяване на
дейност на търговска мрежа „*“. В резултат на осъществената търговска дейност
„КЛАС 3000“ ЕООД е получило от „Интеркомерс груп плюс“ ЕООД сумата 11 000
лева, а за неизплатената от „Интеркомерс груп плюс“ ЕООД сума се е снабдило с
изпълнителен лист. Реализираната и
получена сума от 11 000 лева обаче, обхваща и период, който е преди
сключването на договора за дружество.
От изслушаното и приетото заключение на вещото лице С.К. се установява
стойността на издадените от „Клас 3000“ ЕООД стокови разписки и фактури с
получател „Интеркомерс груп плюс“ ЕООД през периода на действие на гражданското
дружество, като липсват данни относно действително получените суми от страна на
ответното дружество.
От показанията на свидетеля С.З., както и от приетите по делото като писмени
доказателства -платежни нареждания /л. 129-135 д./ се установява, че С.З., в
качеството си на пълномощник на „Клас 3000“ ЕООД е изтеглила сумата от общо 8
930 лева от сметка на дружеството в „Общинска Банка“ АД, която сметка е „открита специално за целта“ и постъпващите в
откритата банкова сметка ***жниците съвместна дейност.
Ето защо съдът счита, че ищецът не е доказал по безспорен и несъмнен
начин това, че така постъпилата сума съставлява реализирана печалба от
съвместната дейност. Освен това ищецът би имал право на своя дял от общата
собственост, но едва след като бъде извършено разпределение на печалбите и
загубите между съдружниците.
По изложените съображения искът за сумата от 5885 лева,
представляваща полагащата се на ищеца, съгласно сключен между ищеца и този
ответник договор от 18.05.2011г., и съставляваща недоизплатена печалба по договора, ведно със
зак. лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, съгласно допуснато изменение в размера на иска с
определение на ПОС от 19.05.2017г. срещу „Клас 3000“ ЕООД ще се отхвърли като недоказан и
неоснователен.
Предвид изложеното по-горе, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ищеца К.Г.Б., ЕГН **********,***,
кантора 14 против ответника “КЛАС 3000“ ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Любен
Каравелов“ № 2, ет. 3, офис 5 иск за осъждането му да заплати сумата от още
5885 лева (пет хиляди осемстотин осемдесет и пет лева, представляваща
половината от недоизплатената печалба, реализирана по сключения договор за
съвместна дейност от 18.05.2011г. между К.Г.Б., А.П.Ф. и „КЛАС 3000“ ЕООД,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба - 18.05.2016г. до окончателно й
изплащане, след допуснато изменение в размера на този иск от ПОС с определение
от 19.05.2017г., като недоказан и неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
/п/
Анета Трайкова
Вярно с оригинала
ВК