№ 988
гр. Перник, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело №
20251720101622 по описа за 2025 година
Предявен е от „Баущоф + Метал“ ООД срещу И. А. Н. и К. И. Н. иск с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Баущоф + Метал“ ООД твърди, че е кредитор на И. А. Н. за вземане, за което
е издаден изпълнителен лист от 17.01.2013 г. по ч.гр.д. № 225/2013 г. на ПРС, а за
събирането му е образувано изпълнително дело (ИД) № 20138410403542. От образуването
на изпълнителното дело до подаване на исковата молба (период от 12 години) в полза на
взискателя били направени два превода – за сумата от 34,75 лв. през 2016 г. и за сумата от
4920,86 лв. през октомври 2024 г., с които били погасени единствено разноски. От друга
страна, с договор за покупко-продажба от 25.11.2024 г. длъжникът И. А. Н. се разпоредил в
полза на сина си К. И. Н. с притежаваната от него ½ (една втора) идеална част от поземлен
имот с идентификатор 55871.509.***, както и с ½ (една втора) идеална част от построените
в поземления имот масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 55871.509.***.1 и
второстепенна постройка с идентификатор 5581.509.***.2. При това положение ищецът
счита, че с посочената продажба интересът му е бил увреден, поради което моли съдът да
признае сделката за недействителна в отношенията между него и двамата контрахенти
(продавач и купувач).
Ответниците са подали съвместен отговор на исковата молба на 05.09.2025 г.
Отговорът е в срок за И. Н., получил разпореждането по чл. 131 ГПК на 05.08.2025 г., но не
и за К. Н., получил разпореждането по чл. 131 ГПК на 24.07.2025 г. Ето защо, в частта,
подадена от името на К. Н., отговорът има характер на становище по иска. С посочения
отговор е оспорена исковата молба. Поддържа се, че вземането на ищеца като кредитор е
погасено по давност, както и че К. Н. не е знаел за задълженията на И. Н. при сключване на
процесния договор за продажба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което
длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането, като знанието се
предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ,
брат или сестра на длъжника (чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл. 135, ал. 2 ЗЗД).
Предвид това и с оглед на конкретните твърдения в исковата молба, в тежест на ищеца
е да установи:
- че е титуляр на вземане срещу ответника И. Н.;
- че И. Н., като е знаел, че ищецът е негов кредитор, е продал процесния имот на
втория ответник К. Н.;
- че продажбата го уврежда.
В случая третото лице е син на длъжника, поради което в тежест на ответниците е да
оборят презумпцията, че К. Н. е знаел, че продажбата уврежда ищеца като кредитор на баща
му И. Н..
Установява се от представените от ищеца писмени доказателства, че с влязло в сила на
14.01.2015 г. решение по гр.д. № 783/2013 г. на Окръжен съд Перник е признато за
установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът И. Н. дължи на ищеца „Баущоф + Метал“
ООД (с предишно наименование „Баущоф и Метал Марсил“ сумата от 45436,81 лв., като
същият е осъден да заплати и съдебни разноски в размер на 5820,50 лв. (л. 87-88). Както е
прието в мотивната част на т. 2 от ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, вземането на кредитора
не е предмет на производството по чл. 135 ЗЗД, поради което доколкото същото не е
отречено със сила на пресъдено нещо, посоченото решение е достатъчно да легитимира
ищеца като кредитор на ответника И. Н.. Не се спори между страните и се установява
сключването на процесната сделка, чиято относителна недействителност се претендира, а
именно - че с договор от 25.11.2024 г. И. Н. е продал на сина си К. Н. притежаваната от него
½ (една втора) идеална част от поземлен имот с идентификатор 55871.509.***, както и с ½
(една втора) идеална част от построените в поземления имот масивна двуетажна жилищна
сграда с идентификатор 55871.509.***.1 и второстепенна постройка с идентификатор
5581.509.***.2.
Спорът между страните е концентриран върху обстоятелството знаели ли са
ответниците, че увреждат кредитора с тази сделка. Отчуждаването на имот винаги уврежда
кредитора, тъй като намаляват активите на длъжника, които могат да послужат за
принудително удовлетворение, в случай че не е налице доброволно изпълнение. Поради това
знанието за увреждане се свежда до знание за фактите, които пораждат вземането.
Участието на И. Н. в производството по чл. 422 ГПК и постановеното спрямо него
решение на Окръжен съд Перник, влязло в сила на 14.01.2015 г., установява по категоричен
начин, че към датата на процесната сделка – 25.11.2024 г., същият е знаел, че е длъжник на
„Баущоф + Метал“ ООД.
Презумпцията, че К. Н. също знае, че баща му е длъжник не беше оборена в рамките
на настоящото съдебно производство. На първо място, обясненията на К. Н., съдържащи
изгодни за него факти, представляват твърдения и нямат доказателствена стойност.
2
Изявленията на страната по делото имат доказателствена сила само доколкото чрез тях се
установяват неизгодни за нея факти (решение № 23 от 2.02.2018 г. по гр. д. № 920/2017 г. на
ВКС, IV ГО; решение № 466 от 3.01.2013 г. по гр. д. № 1262/2011 г. на ВКС, IV ГО, и др.).
Следва да се отбележи, че както самият К. Н., така и водените от него свидетели – приятелят
му М. Т. и чичо му А. Н., твърдят, че отношенията между баща и син (И. и К.) от дълги
години са били обтегнати. Въпреки това нито един от тримата не посочи ясно и точно
поради каква причина двамата са във влошени отношения, което поставя съмнение в
достоверността не само на обясненията, но и на показанията, включително с оглед на
разпоредбата на чл. 172 ГПК предвид роднинската и фактическата близост на свидетелите с
този ответник. На следващо място, от показанията на свидетелите се изяснява, че след като
майката на К. Н. и съответно съпруга на И. Н. е починала, имотът е бил наследен поравно
от него и от баща му, като с процесната продажба баща му му е прехвърлил своята ½ (една
втора) част. В същото време приживе починалата е живяла заедно с И. Н., като същите са
били в нормални съпружески взаимоотношения. При това положение, дори отношенията
между баща и син да са били влошени, след като тези между майката и бащата и между
майката и сина не са били, житейски неправдоподобно е синът К. Н. да не е знаел за
дългогодишните задължения на баща си. В обобщение, съдът намира за установена по
делото и последната материалноправна предпоставка, обуславяща основателността на иска,
а именно – обстоятелството, че И. Н. е знаел, че баща му има задължения към трети лица
при сключването на процесната сделка.
С оглед на изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, като покупко-
продажбата бъде обявена за относително недействителна в отношенията между страните.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следват
сторените разноски.
В исковото производство ищецът е направил и доказал разноски в общ размер от
2555,90 лв., от които 219 лв. държавна такса за предявяване на иска (л. 95), 5 лв. държавна
такса за съдебно удостоверение (л. 96), 21,90 лв. държавна такса за вписване на исковата
молба (л. 97), 2310 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС (л. 98-102).
В обезпечителното производство ищецът е направил и доказал разноски в общ размер
от 2950 лв., от които 40 лв. държавна такса по молбата за обезпечение, 15 лв. такса за
данъчна оценка, 15 лв. такса за вписване на възбрана, 2880 лв. за процесуално
представителство в обезпечителното производство пред съд и съдебен изпълнител. (л. 90-
94).
Тези разноски следва да се присъдят в цялост, като двамата ответници следва да ги
заплатят поравно в режим на разделност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА на основание чл. 135 ЗЗД за недействителен по отношение на „Баущоф +
Метал“ ООД, ЕИК *********, сключения между И. А. Н., ЕГН **********, от една страна,
и, К. И. Н., ЕГН **********, от друга страна, договор за покупко-продажба от 25.11.2024 г.
на ½ (една втора) идеална част от поземлен имот с идентификатор 55871.509.***, както и на
3
½ (една втора) идеална част от построените в поземления имот масивна двуетажна жилищна
сграда с идентификатор 55871.509.***.1 и второстепенна постройка с идентификатор
5581.509.***.2, с административен адрес гр. П., ул. „А. М.“ № **, за което е издаден
нотариален акт № 63, том IV, рег. № 3554, дело № 604/2024 г. на нотариус М. М., рег. № 63
при НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. А. Н., ЕГН **********, и К. И. Н., ЕГН
**********, да заплатят разделно и поравно на „Баущоф + Метал“ ООД, ЕИК *********,
сумата от 2550,90 лв. разноски в първоинстанционното исково производство и сумата от
2950,00 лв. разноски в обезпечителното производство пред съд и съдебен изпълнител.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4