МОТИВИ по НЧД №2279 по описа за 2019 г. на СГС, НО, 3 състав
Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр.
чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по инициатива на компетентните
органи на Федерална Република Германия въз основа на удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение за
налагане на финансова санкция, издадено от компетентен несъдебен орган на
Федерална Република Германия- Полицейски Президиум Райнпфалц по дело
№500053213769, влязло в сила на 15.09.2018 г. за налагане на финансова
санкция на С.К., с което на С.К. е наложено административно
наказания глоба в размер на 80 евро за деяние, извършено в 16:49 ч. на 24.05.18 г., изразяващо се в това, че като водач на товарен
автомобил с ДК № MS- SH 504, движейки се в гр.Битбург на изхода на федерален
път 50 по посока гр.Трир е превишил максимално допустимата скорост извън
населено място от 60 км/ч с 24 км/ч, като е управлявал автомобила с 84 км/ч,
съставляващо нарушение на чл.3, ал.3 вр. чл.49 от Правилника за движението по
пътищата (StVO), чл.24 от Закон за движението по пътищата (StVG), чл.11.1.5. от
Федерален каталог за финансови санкции (BKat), както и както и сумата от 28,50 евро, съставляваща разходите по съдебното и
административно производство, довели до постановяване на осъдително решение
спрямо К. или общо финансова парична санкция в размер на 108,50 евро.
В проведеното публично съдебно заседание представителят
на СГП поддържа становище, че са налице всички предпоставки на закона за
признаване и приемане за изпълнение на решението на германските власти, тъй
като се касае за нарушение на правилата за движение по пътищата, както и същото
да бъде изпратено на НАП за изпълнение.
Служебният
защитник
на наказаното лице- адв.М.Б. моли съда да не признава и не приема за
изпълнение решението на германските власти, доколкото няма данни лицето да е
било уведомено за наложеното му
наказание, както и за възможността да обжалва решението по съдебен ред.
Осъденото лице С.К. нередовно призован, не се явява и не взима становище по делото.
Съдът, след като прецени съдържанието на
удостоверението, становищата на страните и разпоредбите на закона, съобразно
вътрешното си убеждение, намери за установено следното от фактическа и правна
страна:
Осъденият на С.К., роден на *** г. в гр.Тараклия, Република Молдова, с последен
известен адрес гр.София, район 01, Средец, ул.******. Видно от наличните по
делото справки, включително и призовката изпратена до същия на известния адрес,
той няма никаква връзка с територията на Република България, като за него дори
няма данни в масивите не МВС- сектор Миграция, а адресът, който е постоянен
такъв на лицето е служебен адрес, предоставен от президента на Р България на
чужди граждани, кандидатстващи за българско гражданство. Това е адрес, на който
се води СО- район Средец.
Не се установява наказаното лице К. да има
някаква дейност на територията на Р България- бизнес, месторабота, да има
роднини тук или да пребивава фактически на определен адрес на територията на
страната ни.
Същевременно и спрямо него е постъпило от германските
власти за приемане и признаване на решение, с което му е наложена финансова
санкция за нарушение свързано с нарушаване на правилата за движението пътищата
на територията на Германия, като в рамките на производството пред германските власти,
К. е посочил като адрес на който може да бъде намерен, служебно даденият му
такъв на територията на Р България, на който той очевидно не пребивава.
С оглед на това и без изобщо да коментира
решението на германските власти настоящият състав на съда прие, че в случая не
са налице, визираните в чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС предпоставки за признаване и
приемане за изпълнение на решението на чуждите компетентни органи- лицето,
срещу което е постановено решението да
притежава имущество, да получава доходи или да има местоживеене или обичайно
пребиваване на територията на Р България.
При липсата на каквато и да е обвързаност на
наказаното лице с територията на Р България, освен чисто формалната такава с
даден му служебен постоянен адрес, без връзка на лицето с този адрес и без да са
налице каквито и да е било възможности за предприемане на принудително
изпълнение спрямо това лице или негово имущество в страната и по аргумент от
цитираната разпоредба, съдът прие, че следва да не приеме за изпълнение
решението на германските власти.
Така мотивиран съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.