РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Бургас, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Търговско дело №
20242100900018 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „АРТЕ ФАСАДА
ДИЗАЙН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, ж.к. Лозенец, ул. „Златен рог“ №12, ет.З, ап.1, чрез адв. Светослав Иванов - САК,
със съдебен адрес: гр. София, ж.к. “Яворов”, ул. “Лакатица” №1, етаж 2, офис 9 срещу
„БУЛЕВАРД БЪЛГАРИЯ ДИВЕЛЪПМЪНТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. „Сердика“ №2Б, ет.1, с посочена цена на иска в размер на
227 325,41 лв. (двеста двадесет и седем хиляди триста двадесет и пет лева и четиридесет и
една стотинки) и посочено правно основание на претенциите - чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл.11.3 от
Договор за производство, доставка и монтаж от 30.06.2021 г., представляващи максималния
размер на възможната претендирана договорна неустойка за забава на дължими плащания
за извършени и приети строително-монтажни работи по договора, възлизаща на 10% от
стойността на договора, който ограничава присъждането на пълния размер на дължимите
неустойки за забава върху отделните плащания по процесния договор, възлизащи общо на
311 564,56 лв. (триста и единадесет хиляди петстотин шестдесет и четири лева и петдесет и
шест стотинки), формирани както следва: 1. върху забавеното плащане от 16 417,29 лв. без
ДДС (19 700,75 лв. с ДДС), преведени с платежно нареждане от 01.10.2021 г.,
представляващи сумата по Протокол (акт) №1/21.09.2021 г. и фактура
№**********/21.09.2021 г., от която е удържан гаранционен аванс в размер на 2 716,34 лв. -
неустойка за забава за 2 (два) дни, считано от 29.09.2021 г., в размер на 262,68 лв. (двеста
шестдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки); 2. върху забавеното плащане от 16
131,89 лв. без ДДС (19 358,27 лв. с ДДС), преведени с платежно нареждане от 25.10.2021 г.,
представляващи сумата по Протокол (акт) №2/11.10.2021 г. и фактура
1
№**********/11.10.2021 г., от която е удържан гаранционен аванс в размер на 2 511,01 лв. -
неустойка за забава за 6 (шест) дни, считано от 19.10.2021 г., в размер на 774.33 лв.
(седемстотин седемдесет и четири лева и тридесет и три стотинки); 3. върху забавеното
плащане от 16 264,05 лв. без ДДС (19 516,86 лв. с ДДС), преведени с платежно нареждане от
15.02.2022 г., представляващи част от сумата по Протокол (акт) №7/23.12.2021 г. и фактура
№**********/23.12.2021 г., от която е удържан гаранционен аванс в размер на 5 669,82 лв. -
неустойка за забава за 46 (четиридесет и шест) дни, считано от 31.12.2021 г., в размер на 5
985.17 лв. (пет хиляди деветстотин осемдесет и пет лева и седемнадесет стотинки); 4. върху
забавеното плащане от 8 652,67 лв. без ДДС (10 383,20 лв. с ДДС), преведени с платежно
нареждане от 15.02.2022 г., представляващи част от сумата по Протокол (акт) №8/23.12.2022
г. и фактура №**********/23.12.2021 г., от която е удържан гаранционен аванс в размер на 1
768,30 лв. - неустойка за забава за 46 (четиридесет и шест) дни, считано от 31.12.2021 г., в
размер на 3 184.18 лв. (три хиляди сто осемдесет и четири лева и осемнадесет стотинки); 5.
върху забавеното плащане от 20 692,91 лв. без ДДС (24 831,49 лв. с ДДС), преведени с
платежно нареждане от 15.02.2022 г., представляващи сумата по Протокол (акт)
№9/02.02.2022 г. и фактура №**********/02.02.2022 г., от която е удържан гаранционен
аванс в размер на 1 886,89 лв. - неустойка за забава за 5 (пет) дни, считано от 10.02.2022 г., в
размер на 827.72 лв. (осемстотин двадесет и седем лева и седемдесет и две стотинки); 6.
върху забавеното плащане от 2 645 лв. без ДДС (3 174.00 лв. с ДДС), преведени с платежно
нареждане от 20.04.2022 г., представляващи сумата по Протокол (акт) №12/06.04.2022 г. и
фактура № **********/06.04.2022 г., от която е удържан гаранционен аванс в размер на 4
890,31 лв. - неустойка за забава за 6 (шест) дни, считано от 14.04.2022 г., в размер на 126.96
лв. (сто двадесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки; 7. върху забавеното плащане от
52 569,65 лв. без ДДС (63 083,58 лв. с ДДС), преведени с платежно нареждане от 27.05.2022
г., представляващи сумата по Протокол (акт) №13/28.04.2022 г. и фактура
№**********/28.04.2022 г., от която е удържан гаранционен аванс в размер на 5 213,34 лв. -
неустойка за забава за 21 (двадесет и един) дни, считано от 06.05.2022 г., в размер на 8
831.70 лв. (осем хиляди осемстотин тридесет и един лева и седемдесет стотинки); 8. върху
забавеното плащане от 30 602,62 лв. без ДДС (36 723,14 лв. с ДДС), преведени с платежно
нареждане от 26.05.2022 г., представляващи сумата по Протокол (акт) №14/29.04.2022 г. и
фактура №**********/29.04.2022 г., от която е удържан гаранционен аванс в размер на 3
949,92 лв. - неустойка за забава за 19 (деветнадесет) дни, считано от 07.05.2022 г., в размер
на 4 651.60 лв. (четири хиляди шестстотин петдесет и един лева и шестдесет стотинки); 9.
върху забавеното плащане от 188 930,33 лв. без ДДС (226 716,40 лв. с ДДС), от които 83
333,33 без ДДС (100 000.00 лв. с ДДС), преведени с платежно нареждане от 19.07.2022 г., 83
333,33 без ДДС (100 000.00 лв. с ДДС), преведени с платежно нареждане от 30.08.2022 г. и
22 263,67 лв. без ДДС (26 716,40 лв. с ДДС), преведени с платежно нареждане от 14.09.2022
г., представляващи сумата по Протокол (акт) №15/31.05.2022 г. и фактура
№**********/31.05.2022 г., от която е удържан гаранционен аванс в размер на 18 412,51 лв.:
- неустойка за забава за платената на 19.07.2022 г. сума 83 333,33 без ДДС, за 41
(четиридесет и един) дни, считано от 08.06.2022 г., в размер на 27 333.33 лв. (двадесет и
2
седем хиляди триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки), - неустойка за забава за
платената на 30.08.2022 г. сума 83 333,33 без ДДС, за 83 (осемдесет и три) дни, считано от
08.06.2022 г., в размер на 55 лв. (петдесет и пет хиляди триста тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки), - неустойка за забава за платената на 14.09.2022 г. сума 22 263,67
лв. без ДДС, за 98 (деветдесет и осем) дни, считано от 08.06.2022 г., в размер на 17 454,72
лв. (седемнадесет хиляди четиристотин петдесет и четири лева и седемдесет и две
стотинки); 10. върху забавеното плащане от 88 961,82 лв. без ДДС (106 754,18 лв. с ДДС),
преведени с платежно нареждане от 14.09.2022 г., представляващи сумата по Протокол (акт)
№17/01.07.2022 г. и фактура №**********/01.07.2022 г., от която е удържан гаранционен
аванс в размер на 9 860,86 лв. - неустойка за забава за 67 (шестдесет и седем) дни, считано от
09.07.2022 г., в размер на 47 683.54 лв. (четиридесет и седем хиляди шестстотин осемдесет и
три лева и петдесет и четири стотинки); 11. върху забавеното плащане от 75 266,26 лв. без
ДДС (90 319,51 лв. с ДДС), от които 15 000 лв. без ДДС (18 000 лв. с ДДС), преведени с
платежно нареждане от 14.09.2022 г. и 60 266,26 лв. без ДДС (72 319,51 лв. с ДДС),
преведени с платежно нареждане от 13.10.2022 г., представляващи сумата по Протокол (акт)
№18/12.08.2022 г. и фактура №**********/12.08.2022 г., от която е удържан гаранционен
аванс в размер на 7 015,61 лв.:- неустойка за забава за платената на 14.09.2022 г. сума 15 000
лв. без ДДС, за 25 (двадесет и пет) дни, считано от 20.08.2022 г., в размер на 3 000 лв. (три
хиляди лева), - неустойка за забава за платената на 13.10.2022 г. сума 60 266,26 лв. без ДДС,
за 54 (петдесет и четири) дни, считано от 20.08.2022 г., в размер на 26 035.02 лв. (двадесет и
шест хиляди и тридесет и пет лева и две стотинки); 12. върху забавеното плащане от 115
636,13 лв. без ДДС (138 763,36 лв. с ДДС), от които 82 500 лв. без ДДС (99 000 лв. с ДДС),
преведени с платежно нареждане от 13.10.2022 г. и 33 136,13 без ДДС (39 763.36 лв. с ДДС),
преведени с платежно нареждане от 13.10.2022 г., представляващи сумата по Протокол (акт)
№19/28.08.2022 г. и фактура №**********/31.08.2022 г., от която е удържан гаранционен
аванс в размер на 10 972,63 лв. - неустойка за забава за 35 (тридесет и пет) дни, считано от
08.09.2022 г., в размер на 32 378.12 лв. (тридесет и две хиляди триста седемдесет и осем лева
и дванадесет стотинки); 13. върху забавеното плащане от 103 175,63 лв. без ДДС (123 810,76
лв. с ДДС), от които 51 666,67 лв. без ДДС (62 000 лв. с ДДС), преведени с платежно
нареждане от 11.11.2022 г., 9 842,3 лв. без ДДС (11 810,76 лв. с ДДС), преведени с платежно
нареждане от 13.12.2022 г. и 41 666,67 лв. без ДДС (50 000 лв. с ДДС), преведени с платежно
нареждане от 21.12.2022 г., представляващи сумата по Протокол (акт) №20/28.08.2022 г. и
фактура №**********/31.08.2022 г., от която е удържан гаранционен аванс в размер на 9
685,83 лв.: - неустойка за забава за платената на 11.11.2022 г. сума 51 666,67 лв. без ДДС, за
64 (шестдесет и четири) дни, считано от 08.09.2022 г., в размер на 26 453.34 лв. (двадесет и
шест хиляди четиристотин петдесет и три лева и тридесет и четири стотинки), - неустойка
за забава за платената на 13.12.2022 г. сума 41 666,67 лв. без ДДС, за 96 (деветдесет и шест)
дни, считано от 08.09.2022 г., в размер на 7 558,89 лв. (седем хиляди петстотин петдесет и
осем лева и осемдесет и девет стотинки), - неустойка за забава за платената на 21.12.2022 г.
сума 9 842,30 лв. без ДДС, за 104 (сто и четири) дни, считано от 08.09.2022 г., в размер на
34 666,67 лв. (тридесет и четири хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и
3
седем стотинки); 14. върху забавеното плащане от 56 227,38 лв. без ДДС (67 472,85 лв. с
ДДС), преведени с платежно нареждане от 24.10.2022 г., представляващи сумата по
Протокол (акт) №21/30.09.2022 г. и фактура №**********/30.09.2022 г., от която е удържан
гаранционен аванс в размер на 5 389,13 лв. - неустойка за забава за 16 (шестнадесет) дни,
считано от 08.10.2022 г., в размер на 7 197.10 лв. (седем хиляди сто деветдесет и седем лева
и десет стотинки); 15. върху забавеното плащане от 1 491,96 лв. без ДДС (1 790,35 лв. с
ДДС), преведени с платежно нареждане от 10.04.2023 г., представляващи сумата по
Протокол (акт) №22/28.10.2022 г. и фактура №**********/31.10.2022 г., от която е удържан
гаранционен аванс в размер на 7 231,48 лв. - неустойка за забава за 153 (сто петдесет и три)
дни, считано от 08.11.2022 г., в размер на 1 826.16 лв. (хиляда осемстотин двадесет и шест
лева и шестнадесет стотинки), ведно със законната лихва върху претендираната сума от
227 325,41 лева, начиная от датата на завеждане но исковата молба – 23.01.2024г., до
окончателното й изплащане. Претендират се и направените съдебно – деловодни разноски.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са
активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.
По делото е последвала редовна размяна на книжа между страните, съобразно
разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
В исковата молба се твърди, че на 30.06.2021 г. между “АРТЕ Фасада Дизайн” ООД,
ЕИК *********, в качеството му на изпълнител и „Булевард България Дивелъпмънт” ЕООД,
ЕИК *********, в качеството на възложител, е сключен Договор за производство, доставка
и монтаж на обект: сграда „VIA BULGARIA 2”, УПИ Х-44,381,387,523, кв. № 82А, м.
„Манастирски ливади - изток“, р-н „Триадица“, гр. София, по силата на който възложителят
е възложил срещу задължението за заплащане на договорена цена, а изпълнителят се е
задължил да изпълни възмездно със свои сили и средства и на свой риск определени
строително-монтажни работи на гореописания обект по Част „Дограми и Фасади“.
Договорените дейности са включвали проектиране, изработка, доставка и монтаж на
алуминиева дограма, окачена фасада, хидро и пароизолация, обкрайване с Пуренит,
облицовка с фиброцимент 3W135 pearl и алуминиева ламарина слънцезащитни жалузи и
парапети пред тераси, подробно описани по вид, количества и единични цени в Приложение
№1 - Оферта № 0770.3 от 30.06.2021 г., представляваща неразделна част от Договора. Сочи
се, че съгласно договора стойността на договорените строително-монтажни работи възлиза
на 2 163 804,54 лева без ДДС, като окончателната стойност е предвидено да бъде изчислена
след приключване на строителството. Било договорено още в периода от подписване на
договора до 10.09.2021 г., възложителят да направи авансови плащания в общ размер на
887 589,18 лева без ДДС, представляващи 41% от стойността на договорените работи, което
той изпълнил. Останалите плащания по договора следвало да бъдат извършени на база
подписани от страните протоколи образец 19 за установяване на действително установените
строително-монтажни работи към съответната дата, тяхната цена, както и фактура за сумата.
Страните договорили, от стойността на всяко текущо плащане да бъде приспадано
пропорционално авансово платената сума в размер на 41% и да се задържат 5% от
4
стойността на всеки протокол като гаранционна сума за качествено и срочно изпълнение на
строително-монтажни работи. Дължимите суми следвало да бъдат заплащани в 7 – дневен
срок от издаването на всеки протокол, заедно с фактура към него, като върху основата се
начислява ДДС.
Ищецът твърди, че бил извършил качествено и в срок възложените строително-
монтажни работи, за което били съставени и подписани протоколи обр. 19, с които
възложителя е приел работата му без забележки. За действително извършените строително-
монтажни работи, към протоколите били приети и одобрени от страните количествено
стойностни сметки (КСС). Издадени били и надлежни фактури, в които било отразено
приспаднатия процент на платения от възложителя аванс, като били задържани и
гаранционни суми в размер на 5% от фактурираната стойност на изработеното.
Твърди се в исковата молба, че окончателната стойност на всички строително-
монтажни работи по всички протоколи възлизала в размер на 2 273 254,12 лева. С
подписването на протоколите и издадените към тях фактури, за възложителя било
възникнало задължение да заплати стойността на извършените и приети строително-
монтажни работи в договорения 7 дневен срок, което задължение той изпълнил със забава.
Сочи се каква стойността на извършените строително-монтажни работи по всеки един
протокол, както и каква е забавата по всяко плащане – около и над сто дни.
Ищецът се позовава на чл. 11.3 от договора като сочи, че същия предвижда, ако
възложителят забави плащането с повече от седем дни по дължима сума за извършени от
изпълнителя и приети от възложителя работи, то последният дължи плащане на неустойка в
размер на 0,8% /нула цяло и осем процента/ от забавената сума за всеки календарен ден
закъснение, но не повече от 10% /десет процента/ от стойността на договора. В тази връзка
сочи, каква неустойка му дължи ответника по всяко едно забавено плащане, като сочи, че
общия и размер възлиза на 311 564, 56 лева, но тъй като с договорът е ограничен
максималния и размер на не повече от 10% от стойността на договора, то максимално може
да се претендира неустойка в размер на 227 325,41 лева, каквато е и заявената претенция.
Ответникът „БУЛЕВАРД БЪЛГАРИЯ ДИВЕЛЪПМЪНТ” ЕООД, редовно уведомен с
препис от исковата молба и доказателствата, в срока по чл. 367 от ГПК подава отговор, с
който оспорва предявената претенция по основание и размер.
На първо място ответникът заявява, че не е налице твърдяната от ищеца забава в
плащанията по процесния договор.Твърди, че между страните е налице предоставяне на
скрит аванс или вид кредитирани „овърдрафт“, което е станало, чрез издаване на фактура №
945 от 30.07.2021 год. на стойност 381 921,66 лв., в която било посочено като основание за
издаването й - за материали, но такива не били доставяни и получавани от ответника.
Твърди се, че сумата по тази фактура представлява авансово плащане, което впоследствие е
следвало да бъде приспаднато от общия размер на дължимите фактури. Ответникът твърди,
че на 09.08.2021 г., по посочената фактура, бил превел на ищеца частична сума в размер на
83 653,61 лева. С това частично плащане той авансирал задълженията си по последващите
плащания. Стойността на тези плащания впоследствие при фактурирането и изготвяне на
5
актовете за извършени работи, били приспадани от общите суми. В тази връзка се заявява,
че към датата на издаване на фактура №**********/21.09.2021 г., дължимата сума по нея
вече е платена от ответника, с плащането на „скрития аванс“ от 30.07.2021 г., а извършеното
на 09.08.2021 г. плащане увеличавало сумата на скрития аванс, от което се прави извода, че
няма и не може да има забава в плащанията по договора. Навеждат се твърдения, че суми за
„скрит аванс“ били превеждани периодично на изпълнителя, както следва: на 09.08.2021 г. –
83 563,61 лева; на 06.10.2021 г. – 22 664,29 лева; на 26.10.2021 г. – 19 331,33 лева; на
12.11.2021 г. – 31 118,63 лева; на 02.12.2021 г. – 35 886,85 лева; на 16.12.2021 г. – 3 569,63
лева; на 23.12.2021 г. – 62 007,94 лева; на 14.03.2022 г. – 12 364,95 лева; на 25.05.2022 г. –
1 423,20 лева; на 26.05.2022 г. – 21 550,56 лева; на 27.05.2022 г. – 6 194,00 лева; на 17.06.2022
г. – 22 023,01 лева; и на 14.09.2022 г. – 48 553,26 лева.
Заявява се от ответното дружество, че по всички фактури, по които се твърди, че е
налице забава в плащанията, ответникът е бил извършил своевременно частични плащания,
като остатъкът до пълния размер на дължимото плащане е приспадан от приведения скрит
аванс, а авансовите плащания били допълвани с остатъка от плащането па съответната
фактура.
На следващо място ответникът прави възражение, че в договора липсва уговорка за
заплащане на неустойка в размер на 0,8% в полза на изпълнителя. Посочва се че
разпоредбата на чл.11.3 от договора предвижда неустойка в посочения размер, която се
дължи при забава в плащанията, но в полза на подизпълнителя, а не на изпълнителя.
Заявява, че само на това основание искът е неоснователен и недоказан.
Оспорват се твърденията на ищеца за датите на издаване на протоколите бр. 19, като
се твърди, че фактурите са издавани по усмотрение на изпълнителя, в зависимост от
необходимостта от парични средства.
Оспорва се и твърдението на ответника, възложената му работа да е била извършена
качествено и в срок, за което обстоятелство между страните бил налице висящ съдебен спор.
На последно място се прави възражение за прихващане със сума по кредитно известие №
**********/31.05.2023 год., в размер на 3401,46 лв., заедно с лихвата за забава от 31.05.2023
год. до окончателното заплащане на сумата.
В подадената допълнителна искова молба, ищецът уточнява и допълва фактическите
си твърдения. Оспорва твърдението на ответника за устни договорености между страните
извън тези по процесния договор. Заявява се, че не е налице „скрит аванс“ или вид
кредитиране „овърдрафт“ между страните. Ищецът не отрича, че е издал фактура №
945/30.07.2021 г. на обща стойност от 381 921,66 лв. с ДДС, но заявява, че това е стойността
на материалите, които е влагал при извършването на процесните строително-монтажни
работи, като никаква част от сумата не е предназначена не представлява „скрит аванс“ за
заплащане на възнаграждение за подлежащите на изпълнение работи. Пояснява се, че в
случая не става въпрос за поръчка на материали, при която изпълнителя да достави и
предаде тези материали, а за такива които да вложи в дейностите си по договора за
6
извършване на възложените строително-монтажни работи. Заявява се, че авансът по
договора е уговорен еднократно, като ответното дружество го е заплатило на части, до
достигане на фактурираната му сума. Прави се подробно разяснение по отношение на
фактура № 954/30.07.2021 г. и фактура 984/21.09.2021 г. и как е приспадната стойността на
материалите от общата стойност на извършените строително-монтажни работи в
протоколите обр. 19. Твърди се, че във всеки един случай стойността на вложените
материали, за която е издадена предварително фактура №945/30.07.2021 г., е била
приспадана, преди да се определи подлежащата на заплащане стойност на строително-
монтажни работи по съответната фактура. Подчертава се обстоятелството, че
договореностите между страните са отразени в представения по делото договор, за което
свидетелстват и всички представени по делото доказателства.
За ирелевантно се счита обстоятелството дали преди подаване на исковата молба
ищецът е повдигал въпроса за забавата на ответника. Независимо от това се сочи, че
ищцовото дружество периодично уведомявало ответника за допуснатата от него забава и
отправял покана те да бъдат извършени, за което свидетелствала електронната
кореспонденция между страните. За неоснователен е счетен и доводът на ответника, че
изпълнителят е имал възможност да прекрати договора. В тази връзка се изтъква
обстоятелството, че тази възможност не изключва ищецът да претендира неустойка за
забава, като извършеното от него изпълнение на всички дейности по договора, съответства
на принципа за реално изпълнение на договорите.
Ищецът оспорва твърдението на ответника, че в процесния договор липсва уговорка
за заплащане на неустойка в полза на изпълнителя, като в него била предвидена неустойка в
полза на подизпълнителя, а не на изпълнителя. Счита, че записът в чл. 11.3. е в резултат на
технически пропуск, но няма никакво съмнение, че действителната уговорка между страните
е за договорена неустойка в полза на изпълнителя, а не на подизпълнителя. Договорът
урежда взаимоотношенията между изпълнителя и възложителя и не засяга правната сфера
на трети лица – подизпълнители, с които възложителя няма преки отношения.
По отношение на възраженията на ответника, че протоколите обр. 19 не са подписани
на посочените в тях дати или изобщо не са посочени дати в тях, ищецът сочи, че в този
случай следва да се приеме, че съставянето на всеки протокол се следва от издаването на
фактура към него, поради което за протоколите с непосочена в тях дата трябва да се приеме,
че най-късно те са съставени и подписани от страните към момента на издаването на
фактурата към тях. Посочва се още, че във всяка от фактурите е посочен протоколът обр. 19,
към който се издава, включително с отбелязване на датата му, както и че възложителят е
подписал всеки от протоколите.
По – нататък подробно се излагат съображения за неоснователност на оспорването на
ответника за забава и некачествено изпълнение от страна на изпълнителя при изпълнението
на възложените строително-монтажни работи. Счита, че това обстоятелство е без значение
за настоящия спор. Сочи, че възложителят е приел извършените строително-монтажни
работи с подписването на протоколите обр. 19, като по този начин е приел работата без
7
забележки или възражения и се е съгласил да започне да тече предвидения срок за плащане
от него на съответното възнаграждение за приетите работи. Независимо от това излага
съображения, че твърденията за забава и некачествено изпълнение от негова страна са
напълно неверни, както излага подробни доводи в тази насока. Заключава, че със
заплащането на възложените дейности, макар и със забава, възложителя е потвърдил
реалното им и точно изпълнение.
По отношение на направеното от ответника възражение за прихващане, счита същото
за неоснователно. Не отрича обстоятелството, че сумата по кредитно известие №
*********/31.05.2023 г., представляваща остатъчен неусвоен аванс по договора, не е платена
на ответника. Заявява, че на основание чл. 90, ал. 2 от договора е упражнил правото си на
задържане върху тази сума, с оглед наличието на опасност, възложителя да не изпълни свои
задължения. Твърди, че за тези задържани суми, между страните се води отделно съдебно
производство. Като неоснователна се оспорва и претенцията за лихва върху претендираната
от ответника сума.
С отговор на допълнителната искова молба, ответникът „БУЛЕВАРД БЪЛГАРИЯ
ДИВЕЛЪПМЪНТ” ЕООД, поддържа направените възражения и оспорвания, като ги
уточнява и допълва. Подчертава обстоятелството, че в ценово предложение, са включени
всички компоненти, които са необходими за изпълнение на предмета на поръчката,
включително материалите за това. Заявява, че плащането по фактура № 945/30.07.2021 г. не е
част от договорените с договора няколко авансови плащания, като в тази връзка счита, че
плащането е направено без основание. Подчертава обстоятелството, че от стойността на
фактура № 945/31.07.2023г. няма приспаднато авансово плащане в размер на 41 %, което
потвърждава твърдението му, че се касае скрито авансово плащане. Ответникът твърди, че
ищеца – изпълнител некоректно е изчислявал стойността на приспаднатите авансови
плащания. Излага подробни аргументи в подкрепа на тезата си, че плащането по фактура №
945/31.07.2023г., представлява „скрит аванс“, като плащанията по нея сочат на липса на
забава от страна възложителя. Заявява, че в разпоредбата на чл. 11.03 не е допусната
техническа грешка, както твърди ищеца, а тя отразява волята на страните по договора.
Счита, че датите на протоколите обр. 19 не могат да бъдат определяни по датите на
фактурите. Поддържа се възражението за забава от страна на изпълнителя, както и за
некачествено изпълнение на възложените строително-монтажни работи. По отношение на
твърдението на ищеца, че бил упражнил правото си на задържане на сумата по фактура №
№ *********/31.05.2023 г., се излагат доводи, че той е нямал това право.
Бургаският окръжен съд, като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора,
приема, че предявените искове са допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск от „АРТЕ ФАСАДА ДИЗАЙН” ООД, ЕИК *********, със седалище и
8
адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ж.к. Лозенец, ул. „Златен рог“ №12, ет.З,
ап.1, чрез адв. Светослав Иванов - САК, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. “Яворов”, ул.
“Лакатица” №1, етаж 2, офис 9, срещу „БУЛЕВАРД БЪЛГАРИЯ ДИВЕЛЪПМЪНТ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Сердика“ №2Б, ет.1, с
посочена цена на иска в размер на 227 325,41 лв. (двеста двадесет и седем хиляди триста
двадесет и пет лева и четиридесет и една стотинки) и посочено правно основание на
претенциите - чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл.11.3 от Договор за производство, доставка и монтаж от
30.06.2021 г., представляващи максималния размер на възможната претендирана договорна
неустойка за забава на дължими плащания за извършени и приети строително-монтажни
работи по договора, възлизаща на 10% от стойността на договора, който ограничава
присъждането на пълния размер на дължимите неустойки за забава върху отделните
плащания по процесния договор, възлизащи общо на 311 564,56 лв. (триста и единадесет
хиляди петстотин шестдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки), подробно описани
по-горе, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 23.01.2024 год. до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски.
Страните не спорят, а от представените и неоспорени писмени доказателства –
договор и приложения към същия се установява, че на 30.06.2021 г. между “АРТЕ Фасада
Дизайн” ООД, ЕИК *********, в качеството му на изпълнител и „Булевард България
Дивелъпмънт” ЕООД, ЕИК *********, в качеството на възложител, е сключен Договор за
производство, доставка и монтаж на обект: сграда „VIA BULGARIA 2”, УПИ Х-
44,381,387,523, кв. № 82А, м. „Манастирски ливади - изток“, р-н „Триадица“, гр. София, по
силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят се е задължил да изпълни
възмездно със свои сили и средства и на свой риск определени строително-монтажни работи
на гореописания обект по част „Дограми и Фасади“ от проекта на сградата. Видно от
приложенията по чл.13.4. от договора, същият е сключен за извършване на проектиране,
изработка, доставка и монтаж на алуминиева дограма, окачена фасада, хидро и
пароизолация, обкрайване с Пуренит, облицовка с фиброцимент 3W135 pearl и алуминиева
ламарина слънцезащитни жалузи и парапети пред тераси. Конкретните строително-
монтажни работи по вид, количества и единични цени са изрично посочени в Приложение
№1 към договора от 30.06.2021 г. Посочената в чл.2.1 от договора стойност на
договорените строително-монтажни работи възлиза на 2 163 804,54 лева без ДДС, като
окончателната стойност е следвало да бъде изчислена след приключване на строителството.
Страните са договорили при подписване на договора, че в срок до 10.09.2021 г.,
възложителят ще направи авансови плащания в общ размер на 887 589,18 лева без ДДС,
представляващи 41% от стойността на договорените работи, което задължение е изпълнено
от ответника. Страните са договорили остатъкът от цената по договора да бъде платена на
части, на база подписани от страните протоколи образец №19 за установяване на
действително установените строително-монтажни работи. За описаните във всеки акт обр.
№ 19 строително-монтажни работи към съответната дата на подписването му се издавала
9
фактура за съответните приети строително-монтажни работи и тяхната цена. Съгласно
чл.3.3.1 от договора, всеки протокол обр.№ 19 се разплаща в седмодневен срок от издаването
му, заедно с фактура към него, въз основа на която се начислява ДДС. Страните договорили,
от стойността на всяко текущо плащане да бъде приспадано пропорционално на
фактурираната сума, авансово платената сума в размер на 41% и да се задържат 5% от
стойността на всеки протокол като гаранционна сума за качествено и срочно изпълнение на
строително-монтажни работи.
От приетите основно и допълнително заключение на допусната съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ищцовото дружество е извършвало фактурирането по описания
по-горе начин. Установява се също, че издадените процесни фактури отговарят по дата на
издаване, видове, количества строително-монтажни работи и цени на протоколите образец
№19 от № 1 до № 24, посочени в същите. Налице е съвпадение в стойностите на
фактурираните строително-монтажни работи по процесните фактури. Фактурите са
надлежно осчетоводени както при ищеца , така и при ответника, включени са в дневниците
за продажбите и в справките-декларации по ЗДДС, както при ищеца , така и при ответника.
Горните констатации на вещото лице Костенски не са оспорени от страните по делото.
Не се спори и по констатацията на вещото лице, подробно изложена по фактури в
Приложение № 2 към основното заключение, че ответната страна не е заплатила сумите по
процесните фактури на падежа – както е уговорено в чл.3.3.1 от договора – до седмия ден от
издаването на фактурата, а със забава, която е различна по всяка от фактурите. Съдът
констатира , че вещото лице е приело наличието на по-дълга , обикновено с един ден, забава
от претендираната от ищеца.
С горните аргументи съдът приема , че ответникът е изпълнил задължението си да
заплати извършените и приети строително-монтажни работи, но изпълнението е неточно по
време, т.е. е налице забава за изпълнение. Забавата е доказана предвид констатациите на
вещото лице за датите на издаване на фактурите и датите на плащане на същите.
По отношение на направеното възражение за прихващане страните заявиха, че
същото е предмет на друг висящ помежду им съдебен спор.
Съдът намира за ирелевантни възраженията на ответника, че ищецът не е изпълнил
задълженията си в срок, което освобождава ответника от отговорност за допусната забава ,
със следните аргументи :
Видно от събраните писмени доказателства ответникът е приемал за извършени
фактурираните от ищеца строително-монтажни работи без забележки, следователно дължи
плащане по издадените по всеки от актовете образец № 19 фактури. В случай, че ответникът
е имал забележки по качеството или по срока за изпълнение, то в договора е уговорена
изрично процедура по отстраняването на некачествените работи и приемането им – чл.3.7,
но по делото не са представени доказателства за наличието на протоколи за констатиране и
отстраняване на дефекти. Независимо от горното , дори да е било налице неспазване на
сроковете от страна на изпълнителя, обстоятелството , че възложителят е приел определени
10
строително-монтажни работи, включени в протоколи обр. № 19, че е приел и заплатил
фактурите, издадени въз основа на констативните актове, както и че ги е осчетоводил, като
ги е включил в дневника за продажби в справките –декларации по ДДС, означава, че
изпълнението е прието за редовно. Ответникът не е използвал договорените между страните
способи за да се защити от неточно изпълнение от страна на ищеца – чл.3.7 и чл.11 от
договора. Независимо от последното, ответникът би могъл да предяви правата се за неточно
изпълнение от страна на ищеца чрез искане за намаляване на цената или по друг от
предвидените в договора или закона способи /чл.265 от ЗЗД/, но няма доказателства това да е
сторено. В случая е ирелевантно дали е било налице неточно изпълнение от страна на ищеца
, доколкото претенцията е за неустойка за забава за плащане на приети строително-
монтажни работи по приети и заплатени от ответника фактури. Ответникът е осчетоводил
фактурите и е платил цената по същите, поради което е следвало да плати в срок и няма
право да се освободи от забавата с възражения, които е следвало да направи преди да приеме
за извършени съответните строително-монтажни работи, да ги осчетоводи и плати.
Обстоятелството , че фактурираните строително-монтажни работи са изпълнени се
установява и от приетите заключенията на единичната и тройна съдебно-технически
експертизи.
С оглед на гореизложеното съдът няма да обсъжда повдигнатите от ответника
въпроси за несвоевременно изпълнение от страна на ищеца , спазване на линейния график ,
дати на даване на фронт за работа , определяне на коти и други, за които се представиха от
страните и събраха в производството многобройни доказателства, които съдът е допуснал по
причина , че същите целяха доказване на защитната теза на ответника, която в етапа на
събиране на доказателствата съдът не би могъл да определи като ирелевантна, защото касае
спора по същество.
Независимо от горното и предвид възражението на ответника , че актовете обр.19 не
са подписани от управителя на дружеството , а от техническия ръководител на обекта, който
не представлява дружеството, съдът счита, че дори да липсва приемане на извършените
строително-монтажни работи по договора, като е прието фактически изработеното, но не е
направено правно изявление за приемането, то се дължи претендираната от ищеца сума по
отношение на тези строително-монтажни работи, за които е налице сключен договор между
страните. Това е така, защото дори при работа с недостатъци, но годна за обикновено или
предвиденото в договора предназначение, възложителят не се освобождава от задължението
си да плати, за него възниква единствено потестативното право да иска намаляване на
цената, поправянето на недостатъците от изпълнителя или за негова сметка. По-горе беше
отбелязано, че по делото не са събрани доказателства за упражняването на това право от
страна на ответника, нито същото е упражнено в хода на производството. Обстоятелството,
че такова право се твърди да е упражнено по отношение на ответника от неговия
възложител, не се отразява автоматично в процесното правоотношение. След като не е
упражнил правото си по чл.265, ал.1 от ЗЗД и на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД , ответникът
– възложител е длъжен да плати извършените строително-монтажни работи, независимо
11
дали формално е или не е направил изявление за приемането им. Установяването на
изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства,
както чрез писмени доказателства, включително уговорените между страните в договора,
така и чрез съдебно-техническа експертиза и гласни доказателства. Едно от основните
задължения на поръчващия /възложителя/ е да приеме извършената съгласно договора
работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не
могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. В
настоящият случай има доказателства ответникът да е извършил приемането с нарочен акт –
актовете обр. № 19, подписани от техническия ръководител, разпитан като свидетел в
производството, но се доказа и че договорените строително-монтажни работи са изпълнени,
следователно заплащането им е дължимо.
По отношение на горното съдът съобрази Решение № 48 от 29.07.2019 г. на ВКС по т.
д. № 1213/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска, Решение № 235 от
9.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 726/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски,
Решение № 23 от 4.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 1938/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Росица Божилова, Решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК,
докладчик председателят Любка Илиева, Решение № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т. д. №
1056/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева Решение № 65 от 24.04.2012 г.
на ВКС по т. д. № 333/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева Решение №
157 от 8.11.2010 г. на ВКС
По силата на чл. 266, ал.1 от ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението
за приетата работа в срока, уговорен в договора. Този срок в случая е седмодневен.
Установява се, че въпреки, че е налице плащане , то е забавено. Страните са уговорили
неустойка за забава в размер на 0,5% от стойността за всеки просрочен ден , но не повече от
10% от стойността на целия договор, в какъвто размер е предявен иска.
Претендира си неустойка по чл.11.3 от договора, като основанието за заплащане на
неустойка е уговорената в договорите такава за забавено плащане от възложителя и е в
размер на 0,5 % от дължимата сума за всеки ден закъснение, но не повече от 10% от
стойността на договора към момента на неизпълнението. Неустойката се дължи при плащане
по издадените фактури след датата на падежа. По делото не се спори и от приетото
заключение на в.л.Костенски се установява , че по приетите за плащане фактури не е
плащано на падеж, като не са събрани доказателства , нито се твърди за наличието на
извинителна причина за забавата. Не се твърди и не се доказва както обективна
невъзможност, така и забава на кредитора да приеме плащането, поради което съдът приема,
че забавата за плащане е по вина на длъжника и неустойката е дължима. По отношение на
размера , съдът прецени, че претендираната сума не надвишава 10% от стойността на
представените договори. Посочено е в заключението, че дните забава по всяка фактура
надвишава с ден претендираните.
По отношение на претендираната законна лихва , същата следва да бъде присъдена от
12
датата на подаване на исковата молба - 23.01.2024 год. до датата на окончателното
изплащане.
По разноските :
С оглед уважаване на иска, ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски в размер на 27184,64 лв., съобразно представения списък на разноските от ищеца с
приложени доказателства за извършването им.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БУЛЕВАРД БЪЛГАРИЯ ДИВЕЛЪПМЪНТ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Сердика“ №2Б, ет.1 да заплати на
„АРТЕ ФАСАДА ДИЗАЙН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Лозенец, ж.к. Лозенец, ул. „Златен рог“ №12, ет.3, ап.1, чрез адв. Светослав
Иванов - САК, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. “Яворов”, ул. “Лакатица” №1, етаж 2, офис
9, сумата в размер на 227 325,41 лв. (двеста двадесет и седем хиляди триста двадесет и пет
лева и четиридесет и една стотинки) , представляваща неустойка по чл.11.3 от Договор за
производство, доставка и монтаж от 30.06.2021 г., възлизаща на 10% от стойността на
договора, ведно със законната лихва върху претендираната сума от 227 325,41 лева, начиная
от датата на завеждане но исковата молба – 23.01.2024г., до окончателното й изплащане,
както и разноски по делото в размер на 27 184,64 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Бургас
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13