Р Е Ш Е Н И Е
№ 890/7.5.2019г.
гр.в., 07.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя анд № 375
по описа за 2019
год. и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от „М.”ЕООД, представлявано от управителя М. Г. Г. чрез адв. К.Т. от ВАК против НП № В-0046335/29.11.2018 г. на Директора на Регионална
дирекция за областите в., Д., Ш.,
Р., Т. и С.
към ГД“Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите, с което на основание чл. 206 ал. 1 от Закона
за туризма на юридическото лице е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000
/хиляда/ лева за нарушение на 114 т.1 от
Закона за туризма .
В жалбата си въззивникът оспорва законосъобразността и
обосноваността на издаденото НП. Твърди, че
на 29.08.2018 г. е депозирано заявление, ведно с всички изискуеми документи за
категоризиране на процесния обект в „Община“ – в., като на основание чл. 130
ал.1 от ЗТ е следвало съответния административен орган да се произнесе в
14-дневен срок от датата на постъпването им и да издаде временно удостоверение
за открита процедура по категоризиране. Сочи, че такава процедура е открита и е
издадено временно удостоверение под № 546-Д/07.09.2018 г. От изложените факти
се формира извод, че към момента на извършване на проверката е била открита
процедура по категоризиране на процесния обект, поради което не е допуснато
нарушение на чл. 114 т.1 от ЗТ. Твърди се, че Комисията за защита на потребителине няма правомощие за извършва проверки относно
категоризирането на обекти, попадащи в Закона за туризма, с оглед на АУАН е съставен от некомпетентен орган.
Излагат се съображения за
маловажност на случая по смисъла на чл. чл. 28 от ЗАНН, предвид липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства, фактът , че нарушението е извършено за първи път и от него не са
настъпили вредни последици. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява, представлява
се от адв. Маринов, който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в
нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено поради
изложените в жалбата доводи. Излага становище, че представената в хода на
съдебното производство заповед не установява компетентността на актосъставителя. Иска се НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител.
След преценка доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 05.09.2018 г.
във връзка с подадена в РД-в. потребителска жалба с Вх.№ В -03-1919/04.09.2018
г. служители на посоченото учреждение
– инспекторите В. С. и К. Х. извършили проверка в обект -
заведение за хранене и развлечение , находящо се в гр. в., ул. С. К. № **,
стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката било установено,
че обектът обслужва клиенти, като в търговската зала е заета една маса с гости на заведението, които
консумират. В хода на проверката не е представено удостоверение за утвърдена
категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
Представена е вносна бележка за сумата
от 402 лева с основание за плащане :“Такса категория за клас – Ресторант С.“.
Представена е и книга за дневни финансови отчети за 2018 г. с наименование “Ресторант
С.“, започната на 18.07.2018 г. с начален отчет за сумата от 341 лева и
последен финансов отчет от 04.09.2018 г. за сумата от 1328,22 лева.
Впоследствие, при извършване на документална проверка в офиса на КЗП –в. с ППД № К-0112065/21.09.2018 г. е
представено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране №
546-0/07.09.2018 г.
При така установените факти, св. Х. съставила
на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 114 т.1 от Закона за
туризма, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на основание
чл. 206 ал.1 от ЗТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на
въззивника.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя
и свидетеля по акта. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП,
както и заверено за вярност с оригинала копие на Заповед № 367ЛС/22.04.2015 г.
на Председателя на КЗП.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото .
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост
на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане.
В Глава ХVІІ „ Административно-наказателни разпоредби“ на Закона
за туризма , в чл.232, ал.1
и ал.2 е установена компетентността
на издателите на АУАН и на наказателните
постановления при допуснати нарушения на ЗТ, без да
е направено разграничаване
в компетентността при отделните нарушения. Комисията за защита на
потребителите упражнява общ контрол за
спазване на закона и издадените въз основа на
него нормативни актове, по силата
на чл.171, ал.1, т.2 от ЗТ.
Компетентността за съставянето
на АУАН и издаване на НП за органите
на Комисията за защита на
потребителите е уредена в
чл.175, ал.1 и ал.2 от ЗТ. В настоящия случай АУАН е съставен от оправомощено
от председателя на Комисията за
защита на потребителите лице, видно от заверено копие на Заповед № 367 ЛС/22.04.2015 г. а НП
е издадено от орган с делегирани правомощия , съгласно регламента на чл.232, ал.2 от ЗТ, видно от
Наказателните постановления се издават от министъра
на туризма, председателя на Комисията за защита
на потребителите, председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, областния управител и кмета на общината
или от оправомощени
от тях длъжностни
лица. Наказателното постановление № В-0044962/11.04.2018 г.
е издадено от компетентен
орган - Директора на Регионална
дирекция за областите в., Д., Ш., Р., Т. и С. към Комисията за защита на
потребителите, видно от приложенот опо делото копие на
Заповед № 101/09.03.2017 г. на Председателя на Комисията за защита на
потребителите.
В
хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани.
Въпреки
изложените процесуални пороци, съдът с оглед служебното начало обсъди
материалите по делото и по същество, като установи от правна страна следното:
От събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно е
установено, че дружеството –
жалбоподател е извършвало туристическа дейност - ресторантьорство в процесния
обект, който не е бил категоризиран такъв.
Според
разпоредбата на чл. 114, т.1 от Закона за туризма, лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически
обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3,
са длъжни да предоставят туристически
услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено
временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Представеното по делото временно удостоверение за открита
процедура по категоризиране, видно от приложеното по делото копие е от 07.09.2018
г., с оглед на което като неоснователни бяха оценени възраженията в жалбата, че
действителната фактическа обстановка е различна от описаната в НП.
Неоснователно е и твърдението за несъставомерност
на осъщественото деяние, предвид наличието на висяща процедура по категоризация
на процесния търговски обект. Това е така, доколкото подаването на заявление за
откриване на процедура за категоризиране не е достатъчно за да изпълни
изискването на чл.114, т.1 от ЗТ – туристически обект, който не е снабден с
удостоверение за категоризация или временно удостоверение, а същото е основание
за произнасяне на основание чл. 130 ал.1 от ЗТ в посочения смисъл в случай, че
констатира наличие на предпоставки за издаване на удостоверение за временно
категоризиране до приключване на процедурата по категоризация. Съгласно
повелите на закона, а именно – разпоредбата на чл. 114 ал.1 от ЗТ до издаването
на удостоверение за категоризация респ. удостоверение за временна
категоризация, търговецът не може да предоставя туристически услуги в
конкретния обект. Същевременно, предвидения в нормата на чл. 130 ал.1 от ЗТ
срок е адресиран до конкретния административен орган и изтичането му не
освобождава съответния търговец от задължението да спазва предписанието на чл.
114 ал.1 от ЗТ
Безспорно, към момента на проверката
обектът е функционирал и в него са обслужвани клиенти, като видно от
представената книга за дневни финансови отчети, обектът е функционирал в
нарушение на разпоредбата на чл. 114 ал.1 от ЗТ в период около два месеца преди
издаването на временното удостоверение за категоризацияС
оглед на изложеното, съдът намира, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин
се установява, че посоченото в НП нарушение на нормата
на чл. 114 т.1 от ЗТ е осъществено, поради което правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството – жалбоподател на
основание чл. 206 ал.1 от Закона за туризма, доколкото цитираната разпоредба
предвижда установеното нарушение в диспозицията си.
Съдът намира, че липсват предпоставки
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за формално нарушение, осъществяването на което
всякога застрашава обществените отношения, които нормата на чл. 114 т.1 от ЗТ е призвана да оранява.
От друга страна, продължителният срок, през който
стопанисвания от нвъззивника обект е работил без категоризация, сочи за по-висока степен на
обществена опасност на нарушението.
Като взе предвид, че наказанието е наложено в минимален размер, съдът
намери че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същото.
Съдът намери за неоснователно и искането на въззивника за присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски. Както е изтъкнато в Тълкувателно
постановление №2/19.05.2015г. по тълкувателно дело №2/2014г. по описа на ВКС
Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,
законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по
ЗАНН. Това не е предвидено и в НПК, субсидиарно приложим на основание чл.84 от ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно решение №2/03.06.2009 г. по тълкувателно дело
№7/2008г. на ВАС: 1) В производството пред районния съд по обжалване на
наказателни постановления по ЗАНН не се заплаща държавна такса. 2) И при подаване на касационна жалба пред
административния съд срещу решение на районния съд не се дължи държавна такса. 3) В
производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното
постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както
когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат
разноски срещу държавата. 4) В случаите когато наказателното постановление бъде
потвърдено, не се присъждат разноски
и в полза на административно –
наказващия орган; същите се поемат от бюджета на съответното ведомство. В обобщение, Върховните административни съдии
са постановили, че: „Съдилищата не
присъждат разноски в производствата по административно -наказателни дела.”.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че издаденото НП следва да
бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Воден от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № В- 0046335/29.11.2018 г. на Директора на
Регионална дирекция за областите в., Д.,
Ш., Р., Т.и
С. към ГД“Контрол на пазара“
при Комисията за защита на
потребителите, с което на основание чл. 206
ал. 1 от Закона за туризма на “М.“ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на
114 т.1 от Закона за туризма .Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: