Р Е Ш
Е Н И Е
гр. С., 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І-
ви въззивен брачен състав, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 5076 по описа за 2020 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
В.О.П. *** О.П., действаща лично и със съгласието на нейната майка М.П.М., срещу
решение № 54703/28.02.2020 г., постановено по гр. д. № 58097/2018 г. на СРС,
ІІІ ГО, 37 състав, в частта му, с която искът за изменение на месечната
издръжка на детето В.О.П. е отхвърлен в разликата над 160 лева, до пълния
предявен размер от 200 лева, и в частта му, с която искът за изменение на месечната
издръжка на детето С.О.П. е отхвърлен в разликата над 160 лева, до пълния
предявен размер от 200 лева. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните
части е незаконосъобразно и неправилно, като са изложени съображенията за това.
Въззивниците молят да се отмени решението в
обжалваните части и да се постанови друго, с което да се уважат исковете в
пълните им предявени размери. Молят да им бъдат присъдени разноски. Правят
възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Ответникът О.В.П. оспорва въззивната
жалба. Претендира присъждане на разноски.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и
възраженията на страните, приема за установено следното:
С решение № 54703/28.02.2020 г., постановено по гр. д. № 58097/2018 г., СРС,
ІІІ ГО, 37 състав е изменил размера на определените със съдебно решение от 31.01.2013
г. по гр. д. № 10404/2012 г. по описа на СРС, 92 състав месечни издръжки, като
е осъдил О.В.П. да заплаща на детето В.О.П. месечна издръжка в размер на 160
лв., считано от 30.08.2018 г., до 08.01.2020 г., като е отхвърлил иска до
пълния му размер от 200 лв. С решението съдът е осъдил О.В.П. да заплаща на
детето С.О.П., действаща лично и със съгласието на нейната майка М.П.М. месечна издръжка в размер на 160 лв., считано
от 30.08.2018 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на издръжката и е отхвърлил иска до пълния му размер от 200 лв.
Ответникът е осъден да заплати държавна такса за определените издръжки и на
ищците- направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Ищците
са осъдени да заплатят на ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете им.
Въззивниците навеждат доводи, че присъдения
размер на издръжките е недостатъчен за покриване нуждите на децата, че ответникът
не е представил доказателства за доходите си, с което е създал пречки за
събиране на относими доказателства и че пътуванията
му зад граница са индиция за наличие на достатъчно
средства.
Наведените доводи са частично основателни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява
с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие
тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е
присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения
родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на
присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение
на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.
В настоящия случай ищците са основали
исковете си на трайно съществено увеличаване на нуждите си. Районният съд е
изложил мотиви за изменените обстоятелства, които мотиви изцяло се споделят от
настоящия съдебен състав. От присъждането на издръжката в размер на по 160 лева
за всяко дете са изминали повече от осем години, децата са пораснали, поради
което дефинитивно са се увеличили потребностите им от средства за съществуване,
образование (доколкото са ученици) и социално-културно развитие (доколкото
всеки човек има нужда от такова). В първата инстанция е представена справка от
НАП, че няма данни за актуални трудови договори на бащата на децата,
представени са доказателства за брутно месечно възнаграждение на майката в
размер на 1235,93 лв., за месеца, предхождащ релевантния период.
Бащата на В. *** е работоспособен и
няма задължения за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца. Действително,
за бащата не се ангажираха доказателства за получавано трудово възнаграждение.
Това, обаче, не е основание за отхвърляне на иска за увеличение на месечната
издръжка в полза на ненавършилите пълнолетие негови деца, тъй като не се освобождават от задължението за издръжката лицата,
които неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни– в тези случаи
материалните възможности на алиментно задължения
родител се определят съобразно квалификацията му и
други констатирани обстоятелства (т. 11 от ППВС 5/70 г.). Бащата може и трябва да ангажира цялата си
деятелност, за да реализира доходи, които да му послужат, както за
удовлетворяването на собствените му екзистенциални
нужди, така и за задоволяване на увеличените потребности на децата му В. ***.
Тъй като същия е в трудоспособна възраст и не са ангажирани доказателства за
намалена работоспособност (последното обстоятелство се установява с решение на
ТЕЛК), нито за друга основателна причина за невъзможност да реализира доходи
поне в размер на средната за страната работна заплата, съдът приема за база за
доходите на бащата средната за гр. С. работна заплата (доколкото ответникът
живее в гр. С.).
Настоящия съдебен състав счита, че за
месечната издръжка на В. *** са необходими около по 500 лв.
След съобразяване на съотношението на
доходите на двамата родители на ищците, обстоятелството, че преките и
непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на децата се полагат от
майка им (делът на участие на бащата в издръжката следва да бъде по-голям), както
и съобразявайки диспозитивното начало в гражданския
процес, настоящата инстанция счита, че О.В.П. следва да поеме сума в размер на по
200 лв. от месечната издръжка на децата. Останалата сума, необходима за
издръжката на децата, следва да се поеме от майката, която също следва да
участва с парични средства в нея, въпреки полаганите преки грижи за децата.
С оглед на изложеното, следва да се
отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната част, до пълните предявени размери на
исковете за увеличение на издръжката за децата и да се постанови друго, с което
се уважи искането за изменение на издръжката до тези размери, както и да се
отмени решението в частта му, с която ищците са осъдени да заплатят на
ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Съобразно изхода на делото, О.В.П. следва да заплати по сметка на СГС
държавна такса върху уважената част от жалбата за увеличение на издръжката, в
размер на 115,20 лв.
С оглед изхода на делото, осъществената защита и направеното искане от адв. Р.Д.Д., САК, въззиваемата страна О.В.П.
дължи на адв. Р.Д.Д.,
САК адвокатско възнаграждение за въззивното
производство на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с
ал.1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, в размер на 600 лв.(по 300 лв. за всеки от въззивниците).
Въззиваемата страна няма право на
разноски и искането й следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 54703/28.02.2020 г.,
постановено по гр. д. № 58097/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 37 състав, в частта му, с която иска за изменение
на месечната издръжка на детето В.О.П. е отхвърлен над 160 лева, до пълния
предявен размер от 200 лева., в частта
му, с която искът за изменение на месечната издръжка на детето С.О.П. е
отхвърлен над 160 лева, до пълния предявен размер от 200 лева, в частта, в която В.О.П. *** О.П. са осъдени да заплатят на О.В.П. сумата от 150 лева – адвокатско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА О.В.П., с ЕГН**********, на основание чл. 150 от СК да
заплати на В.О.П., ЕГН********** месечна издръжка в размер на още 40 лв. (или
общо 200 лв.), считано от 30.08.2018 г., до 08.01.2020 г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА О.В.П., с ЕГН**********, на основание чл. 150 от СК да
заплати на С.О.П., ЕГН********** месечна издръжка в размер на още 40 лв. (или
общо 200 лв.), считано от 30.08.2018 г., до 27.11.2020 г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА О.В.П., с ЕГН********** да заплати по сметка на СГС сумата от 115,20 лв. –
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА О.В.П., с ЕГН**********, да заплати на адв. Р.Д.Д., САК сума в размер на 600 лв.- адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.