Определение по дело №93/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по чл.237 ГПК-постановяване на решение при признание на иска.

Производството е по два обективно съединени иска-главен иск с правно основание чл.327ал.1 ТЗ,с цена на иска 48 530.51лв. и акцесорен иск с правно основание чл.92 ЗЗД,с цена на иска 4 790.50лв..

ИЩЕЦЪТ “.ЕООДгр.П.,ЕИК....,представлявано от управителят Л. К. Ш.,ЕГН*,чрез пълномощникът му адв.С. В.,твърди в исковата молба,че е сключил договор за покупко-продажба на петролни продукти от бензиностанция “VIP OIL” в гр.С. на 14.ІV.2008год. с купувач ответника «Т.»ООДгр.С.,ЕИК.....Купувачът се задължил след като има наличие на зареждане от предходния месец да заплати задълженията си 5дни след издаване на фактура.С анекс№1/3.І.2009год. договорът е удължен за срок от една година.На 5.ХІ.2009год. страните са сключили споразумение за уреждане на финансовите си задължения.Ответникът се е задължил да заплати в срок до 30.ХІ.2009год. изцяло задълженията си,като при условие,че не изпълни това,автоматично се променя договорената неустойка по договора.До момента на подаване на исковата молба в съда,ответникът не е заплатил сумата 48 530.51лв.,представляваща стойността на доставени петролни продукти по 9бр.фактури,описани в исковата молба.Ищецът е начислил и следващата се неустойка за забавено плащане на цената на доставените петролни продукти,за което е издал 3бр.фактури.Въпреки многократните устни покани,ответникът не е заплатил и досега както стойността на доставените горива,така и дължимите договорни неустойки.Ето защо ищецът моли Смолянският окръжен съд да постанови решение,с което да осъди ответника “.ООДгр.С. да му заплати сумата 48 530.51лв.лв.,представляваща цената на доставени,но незаплатени горива,ведно със сумата 4 790.50лв.лв.,представляваща неустойки за неплатените суми,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-4.ІІ.2010год. до окончателното и изплащане,като му присъди и съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ “.ООДгр.С.,ЕИК....,представлявано от управителят М. Е. С.,чрез пълномощникът му адв.Д.С. признава предявеният главен иск с правно основание чл.327ал.1 ТЗ,с цена на иска 48 530.51лв. изцяло.Признава,че ищецът му е доставил горива,оформени счетоводно с процесните 9бр.фактури.Твърди,че не е заплатил стойността на тези горива,поради настъпилата в страната финансово-икономическа криза,поради което той също има неплатени вземания от Държавата и общините,които не са му разплатени и досега.С допълнително споразумение от 5.ХІ.2009год. страните са договорили разсрочено плащане на дължимите от ответника суми,но той не успял да плати изцяло задълженията си.Поради което и на основание чл.237 ГПК ищецът прави искане съдът да прекрати съдебното дирене и постанови решение при признание на иска по чл.327ал.1 ТЗ.Признава по основание иска по чл.92 ЗЗД,но оспорва неговия размер,като твърди,че ищецът неправилно е начислявал неустойка върху неустойка,което е правно недопустимо.Моли съдът да уважи този иск до размера на неустойката,определен в заключението на вещото лице по СИЕ.Моли съдът да приложи чл.78ал.2 ГПК и приеме,че ответникът не дължи разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,тъй като не са налице хипотезите на т.3 от допълнително споразумение,сключено между страните на 5.ХІ.2009год.-ответникът няма вина за завеждане на настоящето дело.

Смолянският окръжен съд като взе впредвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговият пълномощник адв.Ст.В.,направеното от ответника чрез пълномощникът му адв.Д.С. признание на иска по чл.327ал.1 ТЗ и становището му по иска с правно основание чл.92 ЗЗД,обсъди събраните по делото писмени доказателства и заключението на СИЕ,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл.238ал.1 ГПК когато ответникът признае иска,по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.В този случай,съгласно чл.237ал.2 ГПК,в мотивите на решението е достатъчно да се укаже,че то се основава на признанието на иска.

За да постанови решение при признание на иска от ответника,съдът следва да установи,че не са налице двете отрицателни предпоставки по чл.237ал.3 ГПК.Съгласно разпоредбата на чл.237ал.3 ГПК съдът не може да постанови решение при признание на иска,когато:1.признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и 2.е признато право,с което страната не може да се разпорежда.В случая тези две отрицателни предпоставки не са налице,поради което съдът може да се произнесе с решение по чл.237ал.1 ГПК по предявения иск с правно основание чл.327ал.1 ТЗ.

От представените с исковата молба доказателства безспорно се установява,че ищецът “.ЕООДгр.П.,като продавач е доставил на ответника “.ООДгр.С.,като купувач петролни продукти,за които са издадени и съответните фактури.Доставките на горива е извършено съгласно сключения между страните договор за покупко-продажба на петролни продукти от бензиностанция “VIP OIL” в гр.С.,сключен на 14.ІV.2008год.,който е за срок до 31.ХІІ.2008год.С анекс№1/3.І.2009год. към договора срокът на договора се удължава до 31.ХІІ.2009год.Между страните било договорено отложено плащане на фактурите в срок от 5календарни дни,считано от деня,в който продавачът предава на купувача издадените фактури,заедно с кредитен лист за съответния период,в брой или по банков път на посочената банкова сметка на продавача-чл.6 от договора.Страните не спорят,че ищецът е доставил горива по процесните 9броя фактури№№№11252/27.VІІІ.2009год.,№923/30.VІІІ.2009год.,№11273/5.ІХ.2009год.,№11284/12.ІХ.2009год.,№950/16.ІХ.2009год.,№985/30.ІХ.2009год.,№1029/31.Х.2009год.,№1052/15.ХІ.2009год. и №1073/30.ХІ.2009год..На 5.ХІ.2009год. страните са сключили споразумение за уреждане на финансови задължения по договор за покупко-продажба на петролни продукти от бензиностанция “VIP OIL” в гр.С. от 14.ІV.2008год. и анекс№1/3.І.2009год.С това споразумение,страните приемат,че «Т.»ООДгр.С. дължи на «Европетролеум»ЕООДгр.П. по този договор и анекса към него,общо сумата 75 173лв.,която ще се заплаща разсрочено,както следва:сумата 5 173лвд. е платима от 5.ХІ.2009год. до 10.ХІ.2009год.,сумата 25 000лв. е платима от 11.ХІ.2009год. до 20.ХІ.2009год. и сумата 45 000лв. е платима от 21.ХІ.2009год. до 30.ХІ.2009год.Страните са се договорили,че ако към 30.ХІ.2009год. «Т.»ООДгр.С. не изпълни споразумението относно плащане на задълженията си,то неустойките по договора за покупко-продажба на петролни продукти от 14.ІV.2008год. автоматично се променят на 25% годишно.Това споразумение страните са приели да бъде анекс№2 към договора от 14.ІV.2008год.От заключението на вещото лице по СИЕ се установява,че към датата на подаване на исковата молба в съда-4.ІІ.2010год.,ответникът не е платил сумата 48 530.51лв. за доставените му горива с процесните 9броя фактури.Ответникът не оспорва,че не е платил тази сума и изцяло признава този иск.Съгласно разпоредбата на чл.327ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите,които му дават право да я получи,освен ако е уговорено друго.В настоящият случай между страните е уговорено отложено плащане на доставените стоки,като дата на падежа е посочен в чл.6 от договора от 14.ІV.2008год.,а погасителния план за разсрочено плащане на дължимите от ответника суми за доставени горива,е одобрен със споразумение от 5.ХІ.2009год..Ето защо ответникът-купувач е бил длъжен да плати доставените стоки на датата на договорените падежи.Съдът ще следва да уважи предявеният иск по чл.327ал.1 ТЗ,с цена на иска 48 530.51лв.,като основателен,без да излага подробни мотиви по съществото на спора.

Ответникът оспорва размера на дължимата неустойка за забавено плащане на цената на доставените горива.Ето защо съдът е назначил СИЕ,вещото лице по която С. Т. в заключението си твърди,че със споразумение от 5.ХІ.2009год. страните са договорили погасителен план за плащане,като са приели наказателната клауза при просрочване на падежната дата за плащане от страна на ответника-25% годишно.За периода от 5.ХІ.2009год. до 10.ХІ.2009год. неустойка не е начислена,тъй като ответникът е платил изцяло дължимата по споразумението първа вноска.За периода от 20.ХІ.2009год. до 30.ХІ.2009год. са начислени неустойки за неплатените размери на втора и трета вноска,след приспадане на фактически извършените плащания.За периода от 1.ХІІ.2009год. до датата на подаване на исковата молба в съда неустойките са начислени върху целия размер на неплатената фактурирана главница за петролни продукти.За фактурите,издадени след датата на подписване на споразумението,неустойката е изчислена на 5дни след издаване на всяка фактура до датата на подаване на исковата молба в съда-4.ІІ.2010год.,при условие-25%годишен размер.За периода от датата на подписване на споразумението 5.ХІ.2009год. до 4.ІІ.2010год.-датата на подаване на исковата молба в съда,договорените неустойки в размер на 25% годишно,възлизат на 3 305.15лв.С 3бр.фактури ищецът е фактурирал неустойки в общ размер на 4 790.50лв.Разликата от 1 485.35лв. според вещото лице се дължи на факта,че ищецът е начислявал неустойки от 5.ХІ.2009год. върху целия размер на вземането си и не е съобразил с договорения погасителен план,при който са визирани дати на падежа и съответни суми.Също така ищецът е начислявал неустойка и върху фактурираните неустойки.

Съдът възприема заключението на вещото лице по СИЕ изцяло,като компетентно и добросъвестно изготвено.Възражението на ищеца е неоснователно,тъй като закона не допуска върху начислена неустойка да се начислява отново неустойка.А и ищеца не е съобразил начисляването на неустойките с договорения погасителен план със споразумението от 5.ХІ.2009год. и датите на падежа на съответните суми по този погасителен план,както и с платените суми по споразумението.

Съдът счита,че предявения иск с правно основание чл.92 ЗЗД е основателен и частично доказан до размер на 3 305.15лв.За разликата от 3 305.15лв. до 4 790.50лв. искът по чл.92 ЗЗД ще следва да се отхвърли,като неоснователен и недоказан.Неустойката съгласно разпоредбите на чл.92ал.1 ЗЗД представлява предварително определен от страните размер на обезщетението за вредите,които кредиторът-изправната страна би претърпяла от неизпълнението или лошото изпълнение на договора,т.нар.компенсаторни вреди.За да се дължи неустойка е необходимо:А Неустойката да е била уговорена от страните или да е установена от закона;Б/Кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни при двустранните договори,но не и ако е изключително виновен за неизпълнението на другата страна;В/Длъжникът виновно да не е изпълнил изцяло договора или да го е изпълнил лошо или със забава.При обща вина за неизпълнението неустойката съответно се намалява.Фактическият състав,който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор е:наличие на валидно договорно задължение,неизпълнение на задължението,уговорена неустойка. При неустойка съгласно чл.92 ЗЗД вредите се обезщетяват без да е нужно да бъдат доказвани.Или дължимата неустойка се начислява,когато вземането е станало изискуемо съгласно договора от 14.ІV.2008год. и споразумението от 5.ХІ.2009год.,с което е договорен погасителен план за плащане на задълженията на ответника за доставени горива.Съдът счита,че заключението на вещото лице по СИЕ отговаря на действително договореното между страните по договора и споразумението от 5.ХІ.2009год. и санкциите по неизпълнението му и затова го кредитира.В настоящия случай са налице и трите кумулативни предпоставки за възникване на основанието за заплащане на неустойка.Първата е наличието на валидно договорена неустойка между страните,при забавено плащане на цената на доставеното гориво.Втората предпоставка също е изпълнена-ищецът-продавач е доставил на ответника петролни продукти от бензиностанция “VIP OIL” в гр.С.. Третата предпоставка също се доказа от събраните по делото доказателства-ответникът «Т.»ООДгр.С. не е платил доставените горива на падежа,съгласно договора от 14.ІV.2008год. и споразумението от 5.ХІ.2009год.,с което е договорен погасителен план за плащане на задълженията на ответника.Вещото лице по СИЕ правилно е начислило дължимата неустойка в размер на 25% годишно,тъй като този размер е договорен между страните с допълнително споразумение от 5.ХІ.2009год.Неоснователно е възражението на ищеца,че вещото лице не се е съобразило с общото правило на ЗЗД,че първо се погасяват лихвите,после разноските и след това главниците.В случая е приложима хипотезата на чл.76ал.1изр.2 ЗЗД-че когато длъжникът не е заявил коя сума погасява с плащането,погасява се най-обременителното за него задължение и това са главниците-цената на доставените горива.

На основание чл.78ал.1 ЗЗД ще следва да се осъди ответника да заплати на ищеца съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съобразно уважената част от исковете,в размер на 4 756.54лв.Съдът счита,че искането на ответника за прилагане на хипотезата на чл.78ал.2 ГПК е неоснователно.За да се приложи хипотезата на чл.78ал.2 ГПК не е достатъчно само ответникът да признае иска,но и с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото.Законодателят е предвидил две кумулативни предпоставки за прилагане на хипотезата на чл.78ал.2 ГПК.В случая не е изпълнена първата предпоставка-ответникът с поведението си е дал повод да завеждане на настоящето дело,тъй като не е плащал цената на доставените горива,съгласно договореното в договора от 14.ІV.2008год. и не е изпълнил задълженията за плащане до договорения погасителен план със споразумението от 5.ХІ.2009год.А завеждането на настоящето дело от “.ЕООДгр.П. не противоречи на договореното в чл.3 от споразумението от 5.ХІ.2009год.,тъй като от събраните по делото доказателства безспорно се установява,че съществуват събития,които сериозно възпрепятствуват изпълнението на задълженията на “.ООДгр.С. за плащане.

Съдът счита за основателно и искането на ищеца да му се върне паричната гаранция в размер на 3 000лв.,която е внесена,за да допусне съдът обезпечение на така предявените искове.С определение от 11.ІІ.2010год. по гр.д.№15/2010год. СОС е допуснал обезпечение на предявените искове чрез налагане на запор на банковите сметки на ответника-длъжник в посочените банки,при условие,че ищеца внесе парична гаранция в размер на 3 000лв.,съгласно изискванията на чл.391ал.1т.2 ГПК.Паричната гаранция е внесена на 12.ІІ.2010год. и съдът е допуснал исканото обезпечение.С настоящето решение,съдът е приел,че основателността на предявените искове е безспорно доказана,като ги е уважил.Поради което ще следва да се върне на “.ЕООДгр.П. внесената парична гаранция в размер на 3 000лв.Още повече,че по делото се представят доказателства,че банковата сметка на “.ООДгр.С. в”ЦКБ” клон гр.С. е запорирана отпреди и по нея няма постъпления,а в другите банки няма открити банкови сметки на това дружество.

На основание гореизложеното и чл.237 ГПК във връзка с чл.327ал.1 ТЗ и чл.92 ЗЗД Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “.ООДгр.С.,ЕИК....,представлявано от управителят М. Е. С. да заплати на “.ЕООДгр.П.,ЕИК....,представлявано от управителят Л. К. Ш.,ЕГН* сумата 48 539.51лв./четиридесет и осем хиляди петстотин и тридесет лева и петдесет и една стотинки/,представляваща стойността на доставени,но незаплатени горива по договор от 14.ІV.2008год. и анекс№1/3.І.2009год. към него,ведно със сумата 3 305.15лв./три хиляди триста и пет лева и петнадесет стотинки/,представляваща дължимите договорни неустойки за забавено плащане по чл.3 от споразумението от 5.ХІ.2009год.,ведно със законните лихви върху сумата 48 530.51лв.,считано от 4.ІІ.2010год. до окончателното и изплащане и 4 756.54лв./четири хиляди седемстотин петдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки/ съдебни разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съобразно уважената част от исковете.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “.ЕООДгр.П.,ЕИК.... срещу “.ООДгр.С.,ЕИК.... иск с правно основание чл.92 ЗЗД за разликата от 3 305.15лв. до 4 790.50лв.,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН!

ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на ищеца “.ЕООДгр.П.,ЕИК.... паричната гаранция в размер на 3 000лв./три хиляди лева/,внесена по сметката на СОС на 12.ІІ.2010год.,тъй като нуждата от нея е отпаднала,с постановяване на настоящето решение и признаване основателността на предявените искове.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС!

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: