Решение по дело №14996/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262194
Дата: 6 август 2021 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20205330114996
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е    № 262194

 

06.08.2021 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14996/ 2020 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

     Искова молба на „***„ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Средец № 17, против „Перла Пропъртис” ООД, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. „Света Петка“ № 24 ет. 4 ап. 8, ЕИК *********, с иск с правно основание  в чл. 266 от Закона за задълженията и договорите.

   Според изложеното, между страните имало сключен в писмена форма договор № 154/24.01.2018г. за изработка и полагане на машинна гипсова мазилка и вароциментова мазилка в сграда ***. На ищеца като изпълнител било възложено да изпълни със свой труд и закупени от него материали  мазилка „Евромикс„  в част от помещенията на строената от ответника сграда на същия адрес, а от своя страна ответното дружество се задължило да заплати цена от 9.50 лева за всеки  квадратен метър положена мазилка.  Количеството на извършената работа било установявано между страните чрез „вътрешни актове „ каквито били съставени с №№ 12 и 13, от дата 12.08.2020г.  След като работата била приета без забележки , за отчетеното с акт № 12 количество, изпълнителят издал фактурата с  № 356 от 12.08.2020 год. на стойност 4708. 20 лв. с ДДС , а за установеното с акт № 13 издал фактурата  с № 357, която е на стойност 2439.60 лв. Тези суми останали неплатени. Затова се иска от съда  да осъди ответника да ги заплати, общо 7147.80 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2020 год. до окончателното изплащане на вземането,  и разноските по спора.

    Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Не се спори по съществуването на договора  и се признава, че ищецът е положил в процесната сграда мазилка със сочената  квадратура, но искът се оспорва като неоснователен , тъй като се базирал на изходящи от ищеца частни документи ; оспорва се и работата да е приета от ответника, тъй като се оспорва доказателствената годност на вътрешните актове №12 и №13. Прави се  и възражение за прихващане на вземането на ищеца с насрещно вземане на ответника за  платен аванс по друг договор между същите страни , под №156 от 24.01.2018 год., развален от ответника поради неизпълнение, до размера на по – малкото вземане , това на ищеца  (твърди се вземането на ответника по договор № 156 да е в размер на 9000 лева с ДДС). Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят на ответника сторените по делото разноски.

    Ищецът оспорва възражението за прихващане като неоснователно, твърди точно изпълнение по договора с № 156 от 24.01.2018 година.

    Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че  фактурите № 356/12.08.2020г и 357/19.08.2020г са осчетоводени в счетоводството и на двете дружества, включително включени са в дневниците, изготвяни съгл. ЗДДС. Счетоводни данни за плащането на сумите по фактурите няма. Превода в размер на 9000 лева по договор за изработка №156/24.01.2018г., е извършен на дата 07.07.2020г. и е осчетоводен при ответника като аванс за покупка, а при ищеца е приключен с издадена от същия фактура №  № 358/31.08.2020г. на стойност от 9000 лева ( с ДДС ) и основание „полагане на топлоизолация“.

  Проведена е по делото и техническа експертиза, която дава заключение, че топлоизолацията по южната фасада на сградата на *** в П. е изпълнена изцяло и затова не може да се посочат с точност строително-монтажните работи , извършени от ищеца по тази фасада. Остойностено по договорената в договор № 156 цена, извършеното струва 7820.50 лева.  

   Иск с правно основание чл. 266 от ЗЗД, имплицитно допустим като осъдителен.    

   По същество,съдът съобрази следното:   

   Страните не оспорват съществуването на договора под номер 154 , сключен на дата 24.01.2018г.

    Не се спори , че предмета на договореното – полагане на машинна гипсова мазилка и вароциментова мазилка „Евромикс„ е изпълнен изцяло. Така се твърди в отговора на исковата молба и същевременно личи и от показанията на свидетелите, в частност , тези на свидетеля Д.. Съдът кредитира тези показания независимо от факта , че Д. е с. на у. на ищеца.

 Задължение на възложителя по договора за изработка е да прегледа работата в обичайното за това време и да направи всички възражения против качественото й извършване; ако това не е направено, счита се, че работата е приета без забележки. В представените за отчетените СМР т. нар. „вътрешни актове „ № № 12 и № 13  , на л. 11 и 13, макар и подписани от т. р. на обекта, не съдържат такива забележки , и от същите може да се направи извод,  че към общата им дата , 12 . 08.2020г , работата е била довършена; затова ответникът не доказва изпълнение на задължението си  да прегледа работата и същата следва да се приеме за извършена без забележки по смисъла на  чл. 264 ал.3 от ЗЗД.  

    Тоест, ответникът дължи плащане на цената по въведените като предмет на делото с исковата молба договор за изработка.

   Предвид възражението за прихващане, съдът съобрази , че  съществуването на договор №156 от 24.01.2018 год. е  доказано от ответника в при условията на пълно главно доказване от приложеното на л. 36 от делото копие от същия. Доказва се също така от приложеното на л. 39 отделото платежно нареждане , че на дата 07.07.2020г.  е авансово платена „по договор за външни изолации“  сума от 9000 лева. Данни за разваляне на  този договор поради неизпълнение няма , а ищцовото дружество доказва частично изпълнение по този договор ; съдът кредитира заключението на вещото лице Р. по техническата експертиза, тъй като същото е обосновано и кореспондира с част от свидетелските показания. Следователно , възражението на ответника за прихващане е основателно до  размер от 1179.50 лева , неизработени, но платени авансово част  СМР по  договор № 156 За пълнота , изпълнението по този договор обяснява и посоченото от вещото лице по счетоводната експертиза , че авансовото плащане е „приключено“ с фактура  № 358.   

  Съответно , иска е основателен до размер от 5968.30 лева, а за разликата от 1179.50 лева той следва да се отхвърли , тъй като до този размер възражението за прихващане  е основателно.

    Разноските по производството се присъждат пропоционално, като в полза на ищеца се взимат съобразно тълкувателната практика на ВКС  предвид и разноските , направени за обезпечение на иска . Общият размер на сторените от ищцовото дружество разноски , по списък на л. 69 от делото , е 2249 лева , дължат се пропорционално 1877.88 лева. ( 2249/7147.80* 5968.30 ).  Направените от ответника разноски са общо 948 лева (списък на л. 74 от делото ) ; дължат се пропорционално отхвърлената част 156.43 лева.

    Воден от изложеното и на основание чл. 235  от ГПК, съдът

 

                                                             Р Е Ш И: 

 

   Признава за основателно възражението на  „Перла Пропъртис” ООД, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. „Света Петка“ № 24 ет. 4 ап. 8,  ЕИК *********, за прихващане на вземането на  „***„ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Средец № 17, за цена по договор № 154 , с насрещното вземане ответника за връщане на аванс по развален договор № 156 , до размера на по  - малкото вземане, това на ответника , на стойност от  1179.50 лева.

 

     Осъжда „Перла Пропъртис” ООД, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. „Света Петка“ № 24 ет. 4 ап. 8, ЕИК *********, да заплати на  „***„ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Средец № 17, сумата от 5968.30 лева - цена по договор за изработка № 154/24.01.2018г.,, за която са съставени  две фактури с № № 356/12.08.2020г и 357/19.08.2020г, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 11.11.2020г до окончателното изплащане на вземането , като ОТХВЪРЛЯ ИСКА над този размер до пълния предявен такъв от 7147.80 лева , поради уваженото възражение за прихващане.

 

     Осъжда „Перла Пропъртис” ООД, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. „Света Петка“ № 24 ет. 4 ап. 8, ЕИК *********, да заплати на  „***„ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Средец № 17, сумата от 1877.88 лева  разноски по делото, включително тези , направени за обезпечението на иска.

 

     Осъжда „***„ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Средец № 17,  да заплати на „Перла Пропъртис” ООД, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. „Света Петка“ № 24 ет. 4 ап. 8, ЕИК *********,  сумата от 156.43 лева разноски по делото.

 

      Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Пловдив, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му.               

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала!ВГ