Определение по дело №90/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.278 във връзка с чл.436, ал.4 и чл.262, ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Б. А. Ш. от С., общ. К., обл.К., чрез А. С. от АК – Кърджали, против разпореждане от 02.12.2009 г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Момчилград за връщане на жалба на Б. А. Ш. против постановление за прекратяване на изпълнително дело № 120/2007 г. по описа на държавния съдебен изпълнител. В жалбата се излагат съображения, че на основание чл.18, ал.1 от ТДТ от ГПК по жалби срещу действия на съдебен изпълнител пред окръжен съд се дължи държавна такса в размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, каквото в случая било изпълнителното производство, поради което се дължала такса в размер на 10 лева. Дори и да се приемело, че се далжи такса по чл.16 от тарифата, то същата следвало да бъде наполовина т.е. 12.50 лева, а не 25 лева, каквато е определил съдебния изпълнител. Ето защо моли съда да отмени разпореждането от 02.12.2009 г. на държавния съдебен изпълнител при Районен съд – Момчилград за връщане на жалбата му по изпълнително дело № 120/2007 г., като се уважи и основната му жалба.

Съдът, като съобрази обстоятелствата по делото, прие следното:

Изпълнително дело № 120/2007 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Момчилградския районен съд е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на Б. А. Ш. срещу Г. С. Х. от с.Б., общ. К. и Б. Ш. И. от с.Б., О..

С постановление от 21.10.2009 г. държавният съдебен изпълнител при Момчилградския районен съд е прекратил производството по изпълнително дело № 120/2007 г.

С жалба вх.№ 93/29.10.2009 г. взискателят Б. А. Ш. е обжалвал постановлението от 21.10.2009 г. на държавния съдебен изпълнител при Момчилградския районен съд за прекратяване на изпълнително дело № 120/2007 г., като е приложил вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 10 лева.

С разпореждане от 18.11.2009 г. държавният съдебен изпълнител е уведомил взискателя Б. А. Ш., че на основание чл.436, ал.4 във връзка с чл.262, ал.1 от ГПК следва в едномесечен срок от съобщението да довнесе държавна такса в размер на 15 лева, като съобщението е получено от последния на 23.11.2009 г.

С разпореждане от 02.12.2009 г. държавният съдебен изпълнител, на основание чл.436, ал.4 във връзка с чл.262, ал.2, т.2 от ГПК, е върнал жалбата на Б. А. Ш., поради неотстраняване в срок на констатираната нередовност, а именно – невнасяне на 15 лева държавна такса по чл.16 от ТДТ по ГПК.

Така постановеното разпореждане е правилно.

Съгласно чл.436, ал.4 от ГПК, по отношение на жалбите срещу действия на съдебен изпълнител се прилагат съответно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262 от ГПК. Разпоредбата на чл.262 от ГПК предвижда, че ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, като същата се връща когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. В тази връзка, от гореизложеното се установява, че с разпореждане от 18.11.2009 г. държавният съдебен изпълнител при Момчилградския районен съд е съобщил на взискателя Б. Ш. /жалбоподател в това производство/, че следва да довнесе държавна такса в размер на 15 лева, дължима на основание чл.16 от ТДТ по ГПК. Установява се също така, че в дадения му срок Б. Ш. не е отстранил констатираната нередовност, като не е довнесъл държавна такса в размер на 15 лева. В тази връзка, неоснователен е довода в частната жалба, че в случая се дължи държавна такса по чл.18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Цитираната разпоредба се отнася до случаите на обжалване пред въззивна инстанция и по молба за отмяна, като следва да се посочи, че производството по обжалване на действия на съдебен изпълнител не е въззивно такова, доколкото не е образувано по жалба или протест пред въззивната инстанция срещу решение или присъда /чл.89, ал.1, т.8 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища/, нито производство по отмяна. В случая се касае до жалба от гражданскоправен характер, която се разглежда в открито или закрито заседание и се издава решение, при което се образува гражданско дело /чл.89, ал.1, т.2, б.”а” от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища/.

Ето защо, при обжалване на действията на съдебен изпълнител се дължи държавна такса по чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 25 лева, поради което правилно съдебният изпълнител е разпоредил връщане на жалбата на взискателя поради невнасяне в законовия срок на изискуемата държавна такса.

Предвид изложеното, следва частната жалба срещу разпореждането от 02.12.2009 г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Момчилград за връщане на жалба на Б. А. Ш. против постановление за прекратяване на изпълнително дело № 120/2007 г. по описа на държавния съдебен изпълнител, да се остави без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл.278 от ГПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Б. А. Ш. от с. Д., общ. К., обл.К., с ЕГН *, чрез А. С. от АК – Кърджали, против разпореждане от 02.12.2009 г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Момчилград за връщане на жалба на Б. А. Ш. с вх.№ 93/29.10.2009 г. против постановление за прекратяване на изпълнително дело № 120/2007 г. по описа на държавния съдебен изпълнител.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

Председател: Членове: 1. 2.