№ 454
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20221110200734 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на С. В. ИВ. против Наказателно постановление № СОА21-РД29-
844/01.09.2021 г., издадено от зам. кмет на Столична община, с което, на основание чл. 36, ал. 1 от
Наредба на Столичен общински съвет за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столичната община (НРУИТДТСО), на жалбоподателя била наложена глоба, в
размер на 300 лева за нарушение на чл. 23 НРУИТДТСО.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, с твърдения за недоказаност на административното
обвинение; за липса на яснота, касателно субекта на отговорност; за липса на яснота, касателно
свидетеля в АУАН; за непрецизно описание на нарушението; за маловажност на случая. Моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява. Оспорва
жалбата, като взема отношение по направените възражения. Претендира деловодни разноски.
Прави възражение за прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 14.03.2021 г., около 13:00 ч., проверяващ екип при Столичен инспекторат извършил
проверка в гр. София, р-н „Оборище“, парк „Заимов“. На централната алея на парка екипът
установил С. В. ИВ., която извършвала търговия на открито – продавала царевица, печени кестени
1
и минерална вода от подвижни съоръжения (4 бр. метални колички), заемайки около 4 кв. м. площ
– публична общинска собственост – паркова алея, без разрешение за ползване на място, издадено
от кмета на р-н „Оборище“.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Г.С.; АУАН; НП; заповед за компетентност; констативен протокол; заповед за проверка.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател, който спори по
приложението на материалния и процесуалния закон.
По повод възражението от жалбата, липсата на извършена контролна покупка не
съставлява доказателствен дефицит, респективно – отменително основание. В показанията на
разпитания свидетел се съдържат данни за реализирани възмездни сделки между жалбоподателя и
клиенти, което обстоятелство носи признаците на достатъчност.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи (чл. 46, чл. 33, ал. 1, чл. 6, т. 2 и чл. 32, ал. 1 от Наредбата); в предвидената от
закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения
за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
В използваната в атакуваното НП формулировка се наблюдават твърдения за всички
2
съставомерни признаци, като излагането на допълнителна конкретика би било полезно, но без да
се отразява върху възможността за организиране на пълноценна защита. В допълнение, изяснено в
максимална степен е участието на св. С. в извършената проверка – свидетел и на установяване на
нарушението, и на съставяне на АУАН, но и това обстоятелство по правило има отношение към
доказването на обвинителната теза, а не – към процесуалната издържаност на процедурата.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.
В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че посочените дата и
място, жалбоподателят е извършвал търговия на открито върху публична общинска собственост,
без разрешение за ползване на място, издадено от кмета на съответния район на Столична община.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че С.И. не
е изпълнила задължението си по чл. 23 НРУИТДТСО – да извършва търговия на открито, само
след издадено разрешение за ползване на място (по образец), издадено от кмета на района, на
територията на който ще се извършва дейността.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. От субективна
страна, деянието е извършено при умишлена форма на вина – пряк умисъл, като същият се
извежда от броя на подвижните съоръжения и многократността на реализирани продажби,
констатирани от проверяващия екип, вкл. и в контекста на ангажирана в предходни случаи
отговорност на жалбоподателя за идентични деяния.
Възражението за негоден субект на отговорност е неоснователно. Следва да бъде
съобразена разпоредбата на §3, т. 3 от ДР на НРУИТДТСО, препращаща към §13, т. 2 от ДР на
ЗЗП, касателно легална дефиниция за „търговец“: всяко физическо или юридическо лице, което
продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител
като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както
и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. В конкретния случай, ако се приеме,
че наличният по преписката трудов договор е обвързан с дейността, извършвана от жалбоподателя
в момента на проверката, И. попада в приложното поле на цитираната дефинитивна разпоредба,
предвид лично извършваните фактически действия по предоставяне на стоки срещу заплащане,
независимо – дали от свое име и за собствена сметка или от името и за сметка на посоченото
дружество („*******“ ЕООД), доколкото и двете хипотези са включени в текста на разпоредбата
на §13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния
кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл.
93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia
legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г.,
ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
3
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в КЗ задължения на
физическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен
резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на
обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди
(имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и
за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 от ЗАНН) не е изключено и при формалните административни
нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни
последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения.
В конкретния случай неизпълненото задължение на жалбоподателя е застрашило обществените
отношения, свързани с експлоатирането на публична общинска собственост, което няма
еднократен, инцидентен характер, а се отличава както със системното, така и с продължителност
във времето, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се
отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по
административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 36, ал. 1 НРУИТДТСО, з а нарушения на разпоредбите на чл. 4,
чл. 22а, чл. 23, чл. 28, чл. 28а, чл. 28б и чл. 31, чл. 33а, чл. 33ж и чл. 33н на виновните лица се
налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от
300 до 2 000 лв. Глобата е отмерена към абсолютния минимум, а
административнонаказателното производство не познава аналог на разпоредбата на чл. 55,
ал. 1, т. 1 ЗАНН, поради което и всякакви разсъждения по индивидуализацията на размера
се явяват безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно –
100 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СОА21-РД29-844/01.09.2021 г.,
издадено от зам. кмет на Столична община, с което, на основание чл. 36, ал. 1 НРУИТДТСО, на С.
В. ИВ. била наложена глоба, в размер на 300 лева за нарушение на чл. 23 НРУИТДТСО.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, С. В. ИВ., ЕГН ************ да заплати на
Столична община сумата от 100 (сто) лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5