Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Враца, 07.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на втори септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия:
К. Т.
при секретаря С. Радева, като
разгледа докладваното от съдия Т. гр. дело № 827 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени обективно
кумулативно съединени искове за заплащане на застрахователно обезщетение с
правно основание чл. 432 вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и
акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното
обезщетение с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 497, ал.1 КЗ.
В исковата молба ищецът С.Г.В. *** твърди, че
на 28.05.2018 год. е претърпял ПТП като пътник в автобус
марка „*****” с рег. № *****, управляван от Валери Г. Танчев, собственост на
„Автобусни превози-98” АД, гр.Враца. Произшествието е настъпило около 07.10
часа на път ІІІ-101 Враца - Криводол, км 3-500, където на регулирано с пътни
знаци кръстовище водачът на горепосоченият автобус е отнел предимството на водача
на лек автомобил марка „*****” с peг.
№ ******, с което реализира ПТП. Поддържа, че вследствие на
произшествието е паднал вътре в салона на автобуса и е ударил силно гръдния си
кош в ляво и лявата си ръка. Произшествието е посетено от служители на сектор
„Пътна полиция” и РУ при ОДМВР, гр. Враца, извършен е оглед на
местопроизшествие и е образувано ДП № 686/2018 год. За случая е издаден
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Посочва, че след сблъсъка му е
оказана първа помощ от спрели след инцидента водачи и пътници в автобуса, след
което със силни болки в лявата страна на гърдите и болки и рана в областта на
лявата китка е откаран от екип на ФСМП в Спешно отделение на МБАЛ “Христо
Ботев”, гр. Враца. Там след проведени прегледи, рентгенографии и изследвания и му
е поставена диагноза: фрактура на 5-та метакарпална кост и счупване на 9-то
ребро - в ляво по средна подмишечна линия. С оглед на фрактурата на лявата ръка
му е извършена гипсова имобилизация, като е отказал оперативно лечение поради
лични съображения. След проведените прегледи, консултации и манипулации е
освободен от болничното заведение с указания за активно наблюдение, хигиенно
диетичен режим и продължаване на лечението в домашни условия при спазване на
терапевтична схема. Изтъква, че по своя медико-биологичен характер фрактурата
на 5-та метакарпална кост на лявата ръка е временно разстройство на здравето,
причинило силни болки и страдания и довело до нарушение на двигателните функции
на ляв горен крайник с оздравителен период от около един месец и последици
оставащи години напред. Твърди, че фрактурата на 9-то ребро - в ляво по средна
подмишечна линия е довела до силни болки и страдания, затруднение на движението
на снагата и дишането му с оздравителен период около месец, като последиците
остават за години напред. Поддържа, че особено силни са били болките в първите
дни на домашно лечение, не е бил в състояние да се обслужва сам и да извършва редица нормални
ежедневни дейности; болките в лявата ръка и гръдния кош били с голям интензитет
и нямал и миг покой, не могъл да спи нормално и изпитвал дискомфорт във всяка
една позиция на тялото. Предвид възрастта му, нанесените травми, както и стреса
и психическото въздействие от настъпилото произшествие, са оказали влияние
върху нормалния му начин на живот, трудоспособността му, ежедневните му битови
функции и упражняването на любими занимания за дълъг период от време.
Настъпилото пътно произшествие е оказало силно въздействие върху психиката му,
което е довело до остра стресова реакция, изразена с тревожност, интензивни
страхови изживявания, ярки спомени от инцидента, като към момента той изпитва
силен страх да пътува с лек автомобил и с автобус, което се отразява в
нормалното общуване с неговите близки, приятели и всички други хора. Посочва,
че автобусът **************с peг. № *****
притежава валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с период на действие от 21.06.2017 год. до 20.06.2018 год. и
номер на полицата BG/***/**** в
ответника ЗАД „Асет Иншурънс”, а водачът му Валери Г. Танчев попада в кръга от
лица, чиято отговорност се покрива от горепосочената застрахователна полица.
Изтъква, че на основание на чл. 380, ал. 1 от КЗ на 03.04.2019 год. е предявил
писмена застрахователна претенция към ЗАД „Асет Иншурънс” с цел получаване на
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, която е
заведена под вх. № ***- **/03.04.2019 год. по описа на ЗАД „Асет Иншурънс”, но
ответника с писмо изх. № ***-***/05.07.2019 год. го е уведомил, че няма
основание да удовлетвори исковата претенция. Моли съда, да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата 20 000.00 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди при процесното ПТП, ведно със законната
лихва върху нея от 03.04.2019г. - датата на предявяване на писмената
застрахователна претенция, както и съдебните разноски по делото, включително
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Ответникът ЗАД
"Асет Иншурънс", гр.София, в отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК и в писмена молба от 01.09.2020г. заявява, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирано в полица № ****/*****/****, по която се покрива отговорността на водача на лек
автомобил марка „Исузу“, модел „Урбан“, peг. № ***** - В. Г. Т., настъпването на процесното ПТП, както
и вината на В. Г. Т. за настъпване на същото с оглед постановеното по НАХД №
458 по описа за 2019 г. на PC-Враца, решение № 200/28.05.2019 г. Оспорва предявените искове по
основание и по размер, като твърди, че описаните в исковата молба увреждания на
здравето на ищеца не са вследствие на процесното ПТП. Поддържа, че в постановеното по НАХД № 458/2019 г. на PC-Враца решение, е посочено, че на ищеца С.Г.В. са
причинени леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 от НК, които вреди са
несъставомерни, т.е. на ищеца е причинено временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Посочва, че след настъпване на процесното ПТП на ищеца
е било предложено хоспитализиране и оперативно лечение на лявата ръка, които
той е отказал и по този начин сам е въздействал неблагоприятно върху лечението
си и продължителността на оздравителния процес, в която връзка прави изрично възражение за съпричиняване. Предвид горното счита, че претендираният от ищеца размер
на обезщетение е необоснован, силно завишен и не съответства на реално
претърпените от него вреди. Оспорва
също и акцесорния иск за
лихва като неоснователен поради неоснователност и недоказаност на главния иск. Отделно от това оспорва и началния момент, от който се претендира присъждането на законна лихва -
03.04.2019 г. - датата на предявената пред застрахователя претенция (която дата
не оспорва). Твърди, че с писмо изх. № 002-880 от 24.04.2019г. е изискал документи, които са били необходими за
установяване на основанието и размера на претенцията на ищеца и които не са
били представени в производството по доброволно уреждане на претенцията, поради
което с писмо изх. № 002-1376 от 05.07.2019 г. е уведомил процесуалния
представител на ищеца (който е предявил и доброволната претенция за изплащане
на обезщетение), че не са налице основания за изплащане на обезщетение. Счита,
че в случая е налице хипотезата на чл. 497, т. 2 във вр. с чл. 496, ал. 1 от КЗ, т.е. застрахователят не е изпаднал в забава, тъй като не са му представени поисканите по реда на чл.
106, ал. 3 от КЗ документи. С оглед горното, твърди, че началният момент на
обезщетението за забава следва да е датата на предявяване на исковата молба, с
която е представено решение № 200/28.05.2019 г. по НАХД № 458/2019 г. на
РС-Враца, евентуално, в случай, че съдът не приеме горното, счита, че началният
момент на забавата следва да е датата на изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, който е три месеца от датата на подаване на доброволната претенция. Оспорва също и размера на адвокатския хонорар, в случай че е договорен размер, надвишаващ
минималните такива, определени с Наредба № 1/2004 г. на ВАС, и моли присъждане
на направените в производството съдебно-деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение в размер 450, 00 лв.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-медицинска експертиза, намери за установено следното:
Не се спори между страните и от
доказателствата по делото се установи, че на
28.05.2018 год. около 07.10 часа на път ІІІ-101 Враца - Криводол, км 3-500, на
регулирано с пътни знаци кръстовище Валери Г. Танчев, като водач на автобус
марка „*****” с рег. № ********* собственост на „Автобусни превози-98” АД,
гр.Враца, е отнел предимството на водача на лек автомобил марка „Опел Астра” с peг. № *******, с
което реализира ПТП. Произшествието е посетено от служители на сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР и на РУ на МВР, гр. Враца, извършен е оглед на
местопроизшествието, издаден е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.
№ ****** от 30.05.2018г., в който като причина за ПТП е посочено отнемане на
предимството на регулирано с пътни знаци кръстовище от водача на МПС с рег. № ******,
марка „****" модел "****” В. Г. Т. В протокола сред пострадалите лица
е посочен и ищеца С.Г.В. като пътник в посоченото МПС с причинени увреждания - фрактура на 1
бр. ребро и пети пръст на лява ръка.
За настъпилото
ПТП е
било образувано досъдебно производство № 686/2018 год.
по описа на РУ на МВР, гр. Враца, по което е било
образувано НАХД № 458/2019 г. по описа на РС-Враца, НО, VІІ състав. С влязло в
сила решение № 200/ 28.05.2019 г. обвиняемият Валери Г. Танчев
е бил признат за виновен в това, че на
28.05.2018 г. около 07,10 ч., на кръстовище между път III-101 Криводол - Враца
и обходен път на гр. Враца, е управлявал автобус марка „***“ с peг. № ****,
собственост на "Автобусни превози-98“ АД, гр. Враца, като е нарушил
правилата за движение, а именно чл.46, ал.2 от ППЗДвП и чл.50, ал.1 от ЗДвП, е
управлявал автобуса, като не е спрял на пътен знак В2 „Стоп”, внезапно е
навлязъл в кръстовището пред движещия се по път с предимство лек автомобил
марка „***“, модел „***“ рег. № ***, в резултат на което по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на Цветан Благоев Костадинов, изразяваща се в
счупване на ребра в ляво от второ до пето, с което му е причинено трайно
затруднение на движенията на снагата. За извършеното престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пред.2-ро, вр.чл. 342, ал.1 НК и на
основание чл.78а, ал.1 НК В. Г. Т. е освободен от наказателна отговорност и му е било наложено
административно наказание глоба в размер 2000 лева.
Страните по делото не спорят, а и от
приложената справка от информационния център на Гаранционен фонд се установи,
че за автобус **************с peг. № ****** е била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с период на действие от
21.06.2017 год. до 20.06.2018 год. и номер на полицата BG/***/1*** в ответното дружество
ЗАД „Асет Иншурънс”.
Изложените до
тук обстоятелства са
безспорни и ненуждаещи се от доказване, което съдът с определение № 1265 от
07.07.2020г. е обявил на страните.
За установяване
на причинените на ищеца травматични увреждания, техния интензитет
и продължителност на лечение по
делото са представени писмени доказателства, назначена е и изпълнена
съдебно-медицинска експертиза и са събрани гласни доказателства.
От представените с исковата молба фиш за спешна
медицинска помощ от 28.05.2018г. и лист за преглед на пациент в СО при
"МБАЛ" АД, гр.Враца от 28.05.2018 г. се установява, че С.Г.В. се е
оплаквал от болки в ляво отзад в ребрата на гърба и в областта на лявата
гривнена става, имал е травма и рана на дланта на лява ръка. Ищецът е бил в
съзнание след настъпване на произшествието, не си е удрял главата, имал е
спомен за произшествието, не е имал главоболие, гадене, повръщане и световъртеж.
Описани са данни за фрактура на базата на 5та метакардпална кост, без
травматични промени на костите, формиращи гривнената става, фрактура на 9-то
ребро в ляво, по средна аксиларна линия. На пострадалия е извършена гипсова
имобилизация, без да са извършвани оперативни интервенции. Видно от листа за
преглед на пациент, на С.Г.В. е предложено хоспитализиране и оперативно лечение
на лявата ръка, които той е отказал.
С
исковата молба е представено и съдебно медицинско удостоверение № 163/2018г.,
издадено на 03.07.2018г. от д-р Р.А. - съдебен лекар, в което е отразено, че при прегледа на пациента С.Г.В. е установено, че същия е получил счупване на 5-та кост на пестницата
на лява ръка с оток на меки тъкани и счупване на 9-то ребро вляво. Заключението
на съдебния лекар е, че по механизма уврежданията отговарят да бъдат получени
от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и по
начин в условията на ПТП. На ищеца е причинено временно разстройство на
здравето, неопасно за живота с оздравителен период около 4 седмици при липса на
усложнения и нормален оздравителен процес.
От заключението на вещото лице по
назначената и извършена съдебно-медицинска експертиза, което съдът приема като
професионално и компетентно изготвено, неоспорено от страните, изготвено след
изследване на материалите по делото и личен преглед на ищеца, се установи, че
последният се оплаква от периодични болки в гръдния кош, лявата му длан е без
видими промени, като движенията на пръстите са в пълен обем, а захвата на
ръката е с нормална сила. От приложената медицинска документация вещото лице е
установило, че ищецът е получил счупване на 5-та кост на пестницата на
лява ръка с оток на меки тъкани и счупване на 9-то ребро вляво. Оздравителният период на тези
увреждания е от порядъка на 4 седмици при липса на усложнение и нормален
оздравителен период. Според заключението е налице пряка причинна връзка между
уврежданията и претърпяното ПТП на 28.05.2018г. В съдебното заседание вещото
лице поясни, че фрактурите на ребрата обичайно пречат на свободните
дихателни експурзии на гръдния кош, което е съпроводено с болка при дишане,
кашляне и физически усилия. Според експерта хроничната болка в гръдния кош на
ищеца има връзка със счупеното ребро, свързана е с промени в метеорологичните
условия, които повлияват на счупвания, и при промяна на времето винаги ще я
има.
По делото е разпитана като
свидетел Л. Г. В. - сестра на ищеца, чиито показания съдът кредитира като
непосредствени, обективни, логични и непротиворечиви. За станалото ПТП, при
което е пострадал брат й, свидетелката е разбрала от телевизията. Веднага се
обадила по телефона на брат си, а той й казал, че се намира в бърза помощ –
Враца. Свидетелката извикала такси и отишла в бърза помощ, където заварила брат
си напълно безпомощен. Същият бил уплашен, блед, изпитвал силна болка, трудно
дишал и едвам говорил. Казал на свидетелката, че е претърпял инцидент с градски
транспорт край с.Лиляче, че са му направили снимки на гръдния кош и ръката, от
които установили счупено ребро и счупена кост на ръката. Лекарите му предложили
да остане в болницата, за да оперират счупената кост на ръката, но той отказал.
След това свидетелката извикала такси, помогнала на брат си да се качи в колата
и отишли в неговия дом. Там го настанила на леглото и останала до вечерта, за да
се грижи за него, тъй като той не могъл да се движи от силните болки в гръдния
кош. Свидетелката установи, че всяка сутрин и вечер е ходила в дома на ищеца и
се е грижила за него около 10 дена, в който период той не ставал от леглото.
Носила му храна и медикаменти. След това още известно време ходила при него,
тъй като той вече могъл да става, да ходи и да се обслужва. След около месец ищецът
започнал да излиза от жилището си. Свидетелката установи също, че към момента брат
й се чувства дискомфортно, когато има промяна във времето, че се чувства
уплашен, когато пътува с градски транспорт, поради което тя пътува с него, когато
ходят на лозе. Според свидетелката ищецът малко е стресиран, не е спокоен,
страхува се да не му се случи нещо лошо.
Въз основа на така възприетите
фактически констатации, от правна страна, съдът намира за обосновани следните
изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими.
Съгласно нормата на чл. 498 КЗ, установяваща абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото,
че сочените предпоставки са налице – писмено заявление от ищеца от дата
03.04.2019 г. /л. 44-45 от делото/ и липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на
процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал.
1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк
иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил
договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните
факти: 1. настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на
виновния водач, 3. претърпените неимуществени вреди и 4. наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта.
Влязлата в сила присъда се ползва със сила на
пресъдено нещо относно изчерпателно изброените в чл. 300 от ГПК обстоятелства,
при което е задължителна за съда разглеждащ гражданскоправните последици от
конкретното деяние относно това дали то е извършено, дали е противоправно и
дали дееца е виновен. В съгласие с трайно установената съдебна практика
решението по чл. 78а от НК се включва в обсега на чл. 300 от ГПК, т.е. влязлото
в сила решение по чл. 78а от НК е задължително за гражданския съд - т.15 от ТР
№ 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОГТК на ВКС - решението по чл.
78а от НК, с което наказателния съд освобождава подсъдимия от наказателна
отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на
влязла в сила присъда.
В настоящия случай, предвид наличието на
влязло в сила съдебно решение № 200/ 28.05.2019 г. по НАХД № 458/2019 г. по
описа на РС-Враца, НО, VІІ състав, постановено по реда на чл. 78а от НК,
извършването на твърдяното в исковата молба деяние (механизмът на процесното
ПТП), неговата противоправност и вината на водача на МПС Валери
Г. Танчев са безспорни обстоятелства и не подлежат на доказване в
това производство.
Безспорен по делото е и фактът, че
гражданската отговорност на виновния за произшествието водач е застрахована при
ответника и събитието е настъпило в срока на покритие на застрахователната
полица.
Събраните в настоящото производство
доказателства (медицински документи, заключение по съдебно медицинската
експертиза и гласни доказателства) дават основание за извод, че при процесното
ПТП ищецът е получил телесни увреждания, а именно счупване на 5-та кост на
пестницата на лява ръка с оток на меки тъкани и счупване на 9-то ребро вляво, и е претърпял болки, страдания и неудобства,
окачествени от съдебната практика като неимуществени вреди. Същите са в пряка
причинна връзка с произшествието и поведението на водача на застрахования автомобил, тъй като се установи, че ищецът е
пострадал именно при посоченото ПТП.
Изложеното дава основание на съда да приеме,
че по делото е доказано по безспорен начин основанието за възникване на прякото
право на ищеца по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за справедливо
обезщетяване на претърпените при застрахователното събитие болки и страдания по
критерия на чл. 52 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, с оглед приложението на
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя,
произхода, вида, характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само
съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи
се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото
състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно
които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано
"с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства"
каквито са "характера на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.".
В процесния случай ищецът С.Г.В.
е получил счупване на 5-та кост на пестницата на лява ръка с
оток на меки тъкани, без
травматични промени на костите, формиращи гривнената става, и счупване на 9-то ребро вляво; извършена му е гипсова имобилизация, без
да са извършвани оперативни интервенции и хоспитализиране. На ищеца е причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен период около 4
седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен процес. Ищецът е бил в съзнание след настъпване на
произшествието, не си е удрял главата, имал е спомен за произшествието, не е
имал главоболие, гадене, повръщане и световъртеж. Непосредствено след произшествието
пострадалият е изпитвал силни болки
в ляво отзад в ребрата на гърба и в областта на лявата гривнена става; същият
бил уплашен, блед, трудно дишал и говорил. За период около 10 дена след произшествието
ищецът не е могъл да се движи от силните болки в гръдния кош, да става от
леглото и да се обслужва, което наложило да бъде обслужван от сестра си. След
около месец ищецът започнал да излиза от жилището си, а към момента се чувства
дискомфортно и изпитва хронични болки в гръдния кош при промяна в
метеорологичните условия, които са вследствие на счупеното ребро. Лявата му
длан е без видими промени, като движенията на пръстите са в пълен обем, а
захвата на ръката е с нормална сила. И понастоящем ищецът се чувства уплашен,
когато пътува с градски транспорт, стресиран е, не е спокоен и се страхува да
не му се случи нещо лошо.
Като взе тези доказани от ищеца вреди,
обстоятелството, че състоянието му не е налагало специално лечение, че не са
налице данни за усложнено протичане на възстановителния период или
невъзстановени увреди, напредналата му възраст - 72 години към момента на
настъпване на ПТП, както и стандартът на живот в страната, съдът намира, че
справедливото в случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните
обстоятелства следва да бъде определено в размер на 5000 лева. Този размер на обезщетението
би репарирало в пълна степен причинените на ищеца неимуществени вреди
вследствие на деликта, без да води до неоснователно обогатяване за сметка на
застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и
непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за
прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато
с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването
подлежи на пълно и главно доказване от страна на ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани
по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или
е улеснил неговото настъпване.
В конкретния случай в отговора на исковата
молба е наведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, тъй като след
настъпване на процесното ПТП, му е било предложено хоспитализиране и оперативно
лечение на лявата ръка, които той е отказал и по този начин сам е въздействал
неблагоприятно върху лечението си и продължителността на оздравителния процес.
Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като по делото не се
ангажираха никакви доказателства от ответната страна, от които да се установи,
че евентуалното
хоспитализиране и оперативно лечение на лявата ръка на ищеца, би повлияло
по-благоприятно върху лечението и съкратило продължителността на оздравителния
процес.
При горните мотиви съдът приема, че
предявеният иск за неимуществени вреди е частично основателен, като в полза на
ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5
000 лева. За горницата над посочения размер до предявения размер от 20 000 лв.
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Предвид
основателността на главната претенция, като основателна следва да бъде уважена
и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху дължимото
обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, към която
препраща чл. 558, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 и 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3.
В случая ищецът, чрез пълномощника си, е
предявил по реда на чл. 380 от КЗ срещу ответника претенция, като със заявление
вх. № 001-407/03.04.2019 г. е поискал от застрахователя да му заплати сумата 20
000 лв., която да репарира нанесените му неимуществени вреди от претърпяното
ПТП, като към заявлението е приложил констативен протокол, медицински документи
и удостоверение за банкова сметка. ***.04.2019г. застрахователят е уведомил
ищеца за регистрирана претенция в регистъра за щети и е изискал от него да
представи краен акт от образуваното досъдебно производство №
686/2018 год. по описа на РУ на МВР, гр. Враца и
допълнителни медицински документи във връзка със случая. С ново писмо изх. №
002-1376/05.07.2019 год. застрахователят е уведомил ищеца, че от представените от
него документи не се установява по безспорен начин виновното и противоправно
поведение на водача, чиято отговорност е застрахована в ЗАД „Асет Иншурънс“ АД,
което поведение да е в причинна връзка с настъпилото ПТП, че за решаване на
преписките е необходимо да получи решение от 28.05.2019 г. на PC Враца, а при
невъзможност да му бъде предоставен от ищеца, ще се наложи да го изиска от PC-Враца, поради
което моли да му посочи номер и година на делото, както и състава на PC - Враца. С оглед
горното и на основание чл. 496, ал. 2, т. 2, б. „б“ и „в“ от КЗ, становището на
застрахователя по образуваната преписка по щета е, че основанието и размерът на
претенциите на С.Г.В. не са напълно установени, поради което към настоящия
момент не може да бъде изплатено застрахователно обезщетение.
Съдът не споделя твърдението на ответника, че
не е изпаднал забава, тъй като от ищеца са били изискани допълнителни
документи, които той не е представил.
С Определение № 332 от 19.07.2018 г.,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК по ч. т. д. № 1614/2018 г. по описа
на ВКС, 1-во т.о. е прието, че изискването от застрахователя на допълнителни
документи, извън представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 КЗ, при
положение, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 КЗ защитава ползвателя на
застрахователна услуга, ако той не е представил определени документи, срещу
отказа на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му,
е недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му задължение да даде
мотивиран отговор по застрахователната претенция, както е и в недопустимо
отклонение от забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 КЗ.
Предвид изложеното, в настоящия случай е очевидно,
че ответникът е действал в нарушение на чл. 496, ал. 3 КЗ, според който
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на
пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи: 1.
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. Освен това, в писмото на
ответника не се съдържат логични доводи защо от представените от пострадалия документи не се
установява по безспорен начин виновното и противоправно поведение на водача,
чиято отговорност е застрахована в ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, което поведение да е
в причинна връзка с настъпилото ПТП. Наред с това, съдът счита,
че представените на ответника документи са били достатъчни, за да се произнесе
по претенцията, с която е бил сезиран. Законът не изисква наличие на влязла в
сила присъда или равен по последици съдебен акт, с който делинквентът да е
признат за виновен за извършено престъпление, от което са произтекли вредите за
пострадалия, за да се определи и изплати застрахователно обезщетение по застраховката
ГО на делинквента. И не на последно място, видно от самото писмо, ответникът е
разполагал с достатъчно данни, индивидуализиращи искания от него съдебен акт,
поради което, на основание чл. 496, ал. 4 КЗ, също е разполагал с възможност да
изиска този документ, след като е считал, че му е необходим.
С оглед горното, съдът приема, че
обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъде изплатено ведно със
законна лихва считано от 25.04.2019 г. - датата на изтичане на срока от 15
работни дни, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, за произнасяне по
доброволната претенция до окончателно изплащане на обезщетението.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска, но
същият не е направил такива, поради което не следва да му се присъждат.
От пълномощника на ищеца своевременно е
поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на ищеца. Съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, в посочената хипотеза адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, в размер не по-нисък
от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В случая, съразмерно на уважената част от исковата претенция,
възнаграждението следва да бъде определено по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
изчислено съобразно посочената разпоредба възлиза на сумата 580,00 лв. С оглед
изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати посочената сума на пълномощника на ищеца адв. Ч.А.Н. от САК.
Ответникът също е претендирал присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 450, 00 лв. и с оглед изхода
на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на същия следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер 150, 00 лв., определено на основание
чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната
помощ вр. с чл.37 от ЗПП.
Когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице
е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се
присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Съдебната практика приема, че и
в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така
Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение
№ 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно,
доколкото ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и заплащане на
разноски по производството, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - гр. Враца държавна такса в размер на 200 лв. и разноски за
възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно медицинската експертиза в
размер 50,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД "Асет Иншурънс" ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София 1303, ул. "Шар
планина" № 35, представлявано от Румен Стефанов Бобев и М.И.Д., ДА ЗАПЛАТИ
на С.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 5 000, 00 /пет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му в
резултат на ПТП от 28.05.2018 г. на път ІІІ-101 Враца -
Криводол, км 3-500, осъществено между автобус
марка „Мерцедес Исузу Урбан 50” с рег. № *****, управляван от Валери Г. Танчев,
собственост на „Автобусни превози-98” АД, гр.Враца и лек автомобил марка „****”
с peг. № *****, дължимо по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с период на действие от
21.06.2017 год. до 20.06.2018 год. и номер на полицата BG/***/*****, сключена със ЗАД „***”, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 25.04.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди в частта за разликата над сумата от 5 000
лв. до пълния претендиран размер от 20 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД "Асет Иншурънс" ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София 1303, ул. "Шар
планина" № 35, представлявано от Румен Стефанов Бобев и М.И.Д., ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат Ч.А.Н. с ЛАН ********** от САК със съдебен адрес:***, сумата 580,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ и съдействие на С.Г.В. - ищец по гр.д. № 827/2020г. на Районен съд -
Враца, съразмерно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА С.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД "Асет Иншурънс" ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София 1303, ул. "Шар планина" № 35, представлявано от
Румен Стефанов Бобев и М.И.Д., сумата 150, 00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД "Асет Иншурънс" ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София 1303, ул. "Шар
планина" № 35, представлявано от Румен Стефанов Бобев и М.И.Д., ДА ЗАПЛАТИ
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - гр. Враца
държавна такса в размер на 200 лв. и разноски за възнаграждение на вещото лице,
изготвило съдебно медицинската експертиза в размер 50,00 лв., съразмерно на
уважената част от иска, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на
изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: