№ 798
гр. Силистра, 13.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ
при участието на секретаря Петранка Г. Т.
като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело №
20253420101484 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
В исковата молба се твърди, че между Р. Д. Т. и “ЛЕНДИВО” ООД е сключен
Договор за кредит № 30451/28.05.2024г. Съгласно чл.1 от Договора за кредит
Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на
1000.00 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата от 1300 лева,
съгласно условията на договора, при срок на договора 30 дни. Съгласно Договор за
кредит № 30451/28.05.2024г., ГПР по кредита е в размер на 42.58 %, а ГЛП в размер на
36 %.
В чл.27 ал.1 от договора е предвидено, че ако ищцата не предостави
допълнително обезпечение дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение. Съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се
заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.
В тази връзка на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 270 лева,
добавена към дължимата главница и лихва. Това е видно от предоставения погасителен
план към Договор за кредит № 30451/28.05.2024г., като ищцата е заплатила по Договор
за кредит № 30451/28.05.2024г., сумата в размер в 1300 лева.
Счита, че Договор за кредит № 30451/28.05.2024г., е нищожен на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК,
а в условията на евентуалност, че неустойката Договор за кредит №
30451/28.05.2024г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД и поради това, че
1
е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП,
като съображенията за това са следните:
Сключеният Договор за кредит № 30451/28.05.2024г., е недействителен на
специалните основания по чл.22 от ЗПК., във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК, тъй като в
договор за кредит не са посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за
целият срок за кредита, или е променлив.
Наред с това разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В Договор за
потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Доколкото е
предвидена дължимостта на неустойка, не става ясно, дали същато е включена в ГПР.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов
ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за
потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това,
Договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на изискването
на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да
е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР.
На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи за
неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с
ПМС№426/2014г.
2
Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на
потребителите.
По отношение на евентуалния иск за нищожност на клаузата за неустойка:
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 то, вр. от ЗЗД е
налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или
пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен
принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта
на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като
става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е
чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от
ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1,
пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на
собствена изгода на кредитора.
Именно и въз основа на това, неустойката по Договор за кредит №
30451/28.05.2024г., е нищожна, тъй като последната е нищожна като противоречаща на
добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т 5 ЗЗП, тъй като
същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава
четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за
кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. Неустойката по Договор за кредит №
30451/28.05.2024г., дължима при неосигуряване на някое от обезпеченията по
договора, прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането
на неоснователно обогатяване.
Основната цел на така уговорените клаузи е да дoведат до неоснователно
обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на
подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.
По осъдителния иск: Доколкото Договор за кредит № 30451/28.05.2024г., е
недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по
3
кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита, то
на основание чл.23 от ЗПК, ответното дружество следва да бъда осъдено да заплати на
ищцата сумата от 300 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че Договор за кредит №
30451/28.05.2024г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е
сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, да
приеме, че неустойката по Договор за кредит № 30451/28.05.2024г., е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на
нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Както и на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати на
ищцата, сумата от 300 лева, недължимо платена по недействителен Договор за кредит
№30451/28.05.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност на
основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 270
лева, недължимо платена неустойка по Договор за кредит № 30451/28.05.2024г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира и направените в производството разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът оспорва иска и моли съда да
отхвърли същият като неоснователен. В отговора се твърди, че:
1. Налице е злоупотреба с права и основание за прилагане на чл. 213 ГПК.
Същият е депозирал пред на Районен Съд - Силистра осем напълно идентични искови
молби, с които се оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка, която
страните неколкократно са уговорили в сключените между тях общо десет договора.
Въз основа на исковите молби са образувани следните дела по описа на Районен Съд -
Силистра: гр. д. № 1484/2025 г., гр. д. № 1483/2025 г., гр. д. № 1510/2025 г., гр. д. №
1549/2025 г., гр. д. № 1508/2025 г., гр. д. № 1523/2025 г., гр. д. № 1548/2025 г., гр. д. №
1522/2025 г. Молбите се отнасят до различен договор за кредит, но във всяко отделно
производство се оспорва една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение по кредита. Така ищецът злоупотребява с формалното
си право да инициира отделни производства по различните договори с една единствена
цел, а именно да се генерират разноски по осем отделни производства. Твърди се, че
процесуалното поведение на ищеца цели неправомерен резултат, а именно да се
увреди другата страна като в нейна тежест се възложи заплащането на разноски в
прекомерен размер.
Предвид изложеното по-горе, моли съда:
А) по реда на чл. 213 ГПК да съедини горепосочените дела, които не са решени,
4
в едно производство и постанови едно общо решение по тях. Разглеждането на
производствата съвместно и постановяването на едно общо Решение би отговаряло в
най-пълна степен на принципите на гражданския процес: добросъвестно упражняване
на процесуалните права от страните под страх от отговорност за вреди, състезателното
начало и равенството между страните в производството.
Б) при условията на евентуалност, в случай че делата не бъдат съединени, моли,
при успешен развой на делото за ищеца, в полза на същия да не бъдат присъждани
разноски за повече от едно производство по примера на вече посочената практика на
съдилищата, поради злоупотреба с права.
2. По основателността: Претенциите на ищеца за недействителност на
договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, за
нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, както и за връщане на платени суми, са
неоснователни.
На първо място следва да се посочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД
нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия
договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай е именно
такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем,
напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на
акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са
нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно
твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР
са неоснователни.
Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му
параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма.
Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния
договор.
Договорът е сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез
средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за
сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът е
предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита
още преди сключването му, което ясно се вижда и от СЕФ.
Процесният договор е отговаря напълно на нормативните изисквания и правила
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната
търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги,
Закона за потребителския кредит.
5
Кредитодателят е изпратил на посочената от Кредитополучателя електронна
поща Общите условия и СЕФ, съдържащ цялата преддоговорна информация за
искания от Потребителя паричен заем, а в системата на Кредитодателя е бил наличен
за изтегляне проект на договора за кредит. След получаването и одобрението на
Искането за кредит, Кредитодателят изпраща на посочения от Кредитополучателя
електронен адрес Договора за паричен заем, заедно с погасителен план към него и
Общите условия, приети от Кредитополучателя.
Потребителят се е запознал с всички условия предварително и след това е
подписал договора, чрез съответните опции в системата на Кредитодателя.
Още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с
всички условия по него, като сам е избрал параметрите и условията му. Нещо повече, в
СЕФ се съдържа детайлна информация за всички условия, в това число за дължимата
неустойка при непредоставяне на обезпечение на кредита. Едновременно с това,
Кредитополучателят е имал възможност на всеки етап от преддоговорните отношения
да се запознае подробно с условията и да се откаже от сключването на договора.
2.1. Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. По отношение на
формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в
чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит,
така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин
се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с
Постановление на МС на РБ.“ В чл. 28 от Общите условия към договора, които са
предоставени преди усвояване на потребителския кредит, изрично са посочени начина
на изчисляване на ГПР, както и всички разходи и начина, по който се включват в ГПР
и конкретните основни и допълнителни допускания за съответния продукт.
При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора
от 68.9% и ГПР определен в процесния договор в размер на 1.0%, е видно, че в случая
годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за
забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.
Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване
на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне
между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че
кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя
след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно,
че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.
6
Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно
към датата на сключване на договора. Към датата на сключване на договора
кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума.
Неверни са твърденията, че неустойката представлява „добавка към
възнаградителната лихва“. Лихвата по кредита е възнаграждение за кредитора, като
цена на предоставения финансов ресурс. Същата представлява задължителен и
основен компонент от договора за кредит по дефиниция и страните я уговарят още
преди сключването на договора за кредит. Обстоятелството, че страните са се
договорили, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, неустойката да бъде изплащана периодично, а не еднократно, и, че всяка
част от нея ще се плаща на падежите по договора, не води до превръщането й в лихва.
Тази уговорка е изцяло в полза на ищеца, тъй като разпределя задължението му във
времето с падежни дати същите като за главница и лихва. Предвид изложеното с
неустойката не се нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
Гореизложеното обосновава и действителност на самата клауза за неустойка по
смисъла на ЗПК. С нея не се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК.
2.2. Оспорената неустойка е действителна. Оспорената от ищеца неустойка е
била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не
изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора
си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на
посочените в договора условия.
Неустойката се дължи само след изтичане на срока за обезпечение и само за
периодът, за който кредитът не е обезпечен. В тази връзка изрично е уговорено
правото на потребителя да предостави обезпечение и на по-късен етап от действието
на договора, като в момента, в който бъде осигурено обезпечение неустойката спира
да се начислява.
В случая ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и
законоустановените си права. Всъщност от фактическата обстановка на казуса и
процесуалното поведение на ищеца става ясно, че потребителят изобщо не е имал
намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита е
целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе
максимален брой неоснователни искове срещу своя кредитор.
Неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, а
начинът на изчисляването й е ясно посочен в договора.
При сключване на процесния договор кредитополучателят не е предоставил
обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на
предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е
7
направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в
хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната неустойка,
като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова
обезпечение и съответно да не плаща неустойката.
Неоснователно ищецът се позовава на чл. 33, ал. 1 ЗПК, доколкото цитираната
разпоредба урежда правило при забава на погасяванията на потребителя. В настоящия
случай неустойката е уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, не при забавено изпълнение на потребителя.
Условията за предоставяне на обезпечение са напълно изпълними, разумни и
адекватни на икономическата обстановка в страната, предвид това не би следвало да
представляват трудност за кредитополучателя.
2.3. Не е налице неравноправност по ЗЗП. Клаузите на договора, включително
оспорените, не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за
добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. В случая не е налице нито една от
хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени
индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на
потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение
към търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора,
така и при подписването му.
Ето защо, всички твърдения за липса на информация за разходите по връщане
на предоставения кредит са неоснователни, предвид фактът, че клаузите на договора
са съставени на ясен и разбираем език по смисъла на чл. 147 ЗЗП.
1.4. На самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на
договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил общо десет
договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение по кредита.
По отношение на твърденията за заблуждаваща търговска практика:
Заблуждаващата търговска практика представлява такова поведение от страна на
търговеца, което да подтикне потребителя да сключи определена сделка, която не би
сключил в противен случай. Кредитополучателят по своя инициатива се е задължил
десет пъти с уговорката за плащане на неустойка, в случай че не предостави
обезпечение на кредитите, а договорите са сключвани след като клаузата за неустойка
от предходния е породила действието си. Това напълно опровергава твърдението, че е
налице заблуда по отношение на условията на конкретния кредитен продукт.
По отношение на твърдението за неравноправност: Настоящият договор следва
да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на база
десет договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка и предоставят
8
идентични кредитни продукти при идентични условия.
3. По осъдителния иск. От неоснователността на установителния иск за
обявяване на нищожност на договора в цялост и на доводите за недействителност на
неустоечната клауза следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по
договора, респективно клаузата за неустойка. Признава се получаването на процесната
сума, но се твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни по
изложените в отговора съображения, поради което в полза на кредитодателя е налице
валидно правно основание да задържи плащанията по договора.
Моли съда да съедини гр. д. № 1484/2025 г., № 1483/2025 г., гр. д. № 1510/2025
г., гр. д. № 1549/2025 г., гр. д. № 1508/2025 г., гр. д. № 1523/2025 г., гр. д. № 1548/2025
г., гр. д. № 1522/2025 г. по описа на РС-Силистра в едно общо производство,
алтернативно да отхвърли предявените от Р. Д. Т. претенции като неоснователни.
Претендират се направените по делото разноски.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит №
30451/28.05.2024 г., сключен с ответното дружество.
Договорът за кредит е сключен при следните параметри: Размер на кредита:
1000 лева, общо дължима сума 1030лв., общо дължима сума, когато не е осигурена
гаранция/поръчител – 1300лв., ГЛП в размер на 36 %, ГПР в размер на 42.58 %, срок
на кредита 30 дни, дата на първа вноска 27.06.2024 г., размер на месечна фиксирана
вноска 1300лв.
Съгласно чл.17 от договора, потребителят следва в срок от 3 дни от сключване
на договора, да осигури поръчител или банкова гаранция, като същите следва да
отговарят на условията на кредитора и се одобряват само от него.
Съгласно чл.27 ал.1 от договора, ако потребителят не изпълни задължението си
по чл.17 дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % от стойността на
усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение. Съгласно ал.2 неустойката се заплаща периодично заедно с всяка
погасителна вноска.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, като трябва да
отговаря на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а съгласно чл.24 ЗПК - и на Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/, с установени императивни изисквания, израз на
9
потребителската защита, относно формата и съдържанието на договора в чл.10 и чл.11
ЗПК, като неспазването на тези по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК
прави договорът за потребителски кредит недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. С
оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено в предмета на - ТР №1/2020 г. ОСГТК ВКС.
По направеното твърдение, че не е посочен приложимият лихвен процент и
липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за
кредита, или е променлив – установява се от стр.1 на договора, че приложимият
лихвен процент е фиксиран и е ясно посочен в договора.
Не е вярно също твърдението, че в договора няма отбелязване какъв е общият
размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
главницата по кредита. Това също е посочено в договора.
В приложимите към договора ОУ (чл.24) са посочени допусканията, използвани
при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е
изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Въпреки това, настоящият съдебен състав намира твърденията на ищеца за
недействителност на договора за паричен заем за основателни. Договорът за паричен
заем следва да отговаря на императивните изисквания на ЗПК, като в случая това
обстоятелство не е налице.
В чл.19 ЗПК е посочено, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В договора за кредит, при изчисляване на ГПР не е включена дължимата
неустойка, съгласно чл.27 от договора в размер на 270 лева.
Ако неустойката, в размер на 270 лева се включи при изчисляване на ГПР,
същият ще надвишава значително законоустановеният максимален размер и няма да
отговаря на посоченият в договора.
Плащането за „неустойка“ се явява възнаграждение, дължимо под условие, т.к.
последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не
са типичните последици от договорно неизпълнение, а вместо това договорът
продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-
висока цена, прикрита като неустойка.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че процесният
10
договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, с оглед което същият е недействителен.
Не са необходими специални знания, за да се изчисли, че при включване на
дължимата неустойка в ГПР ще бъде нарушен чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като води до
надвишаване на лимитирания от закона максимум на ГПР по потребителски кредит.
Неточното посочване на ГПР отново води нарушаване на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което
прави договорът за потребителски кредит недействителен.
Тъй като главният предявен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен, съответно няма основание за разглеждане на предявеният евентуален иск за
нищожност на клауза от договора.
По отношение на иска по чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД - полученото без основание
следва да бъде върнато. По този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е дал, а
ответникът получил (парична сума в случая), а в тежест на ответникът е да докаже че
е имал основание да получи.
Съдът приема, че този иск е основателен в претендираният размер, т.к. това
обстоятелство се признава от ответника и е отделено като безспорно по делото.
Предвид размера на исковата претенция и приетата недействителност на договора, с
последиците по чл.23 ЗПК, същата следва да бъде уважена изцяло.
Тъй като главният осъдителен иск е основателен няма основание за разглеждане
на предявеният евентуален осъдителен иск.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС – Силистра дължимата по делото държавна
такса в размер на 100лв. – за всеки иск по 50лв., тъй като същата не е внесена от
заявителя с оглед разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК.
Представен е и списък с разноски по чл. 80 ГПК от процесуалния представител
на ищеца, към който е приложен и договор за правна защита и съдействие в
хипотезата на чл. 38, ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА – за оказана безплатна правна помощ на
материално затруднено лице. Претендираното адвокатско възнаграждение е в размер
на 480лв. с ДДС.
Съдът определя дължимото възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 480 лева с
вкл. ДДС, дължимо на процесуалният представител на ищцата. Предмет на исковото
производство са четири иска – установителен (главен и евентуален) и осъдителен
(главен и евентуален), като е проведено едно открито съдебно заседание, на което не
се е явил представител на ищеца. Осъществената от процесуалния представител
адвокатска защита е адекватна и добросъвестна, като е допринесла като краен резултат
до пълно уважаване на главният иск. Съгласно разясненията, дадени в решение на СЕС
от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, националният съд не е обвързан от размера на
11
установените в Наредба № 1/2004 г. адвокатски възнаграждения. Съдът трябва да
съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, вкл. и реално
извършената работа по предоставената правна защита и съдействие, при отчитане на
обстоятелството, че този труд е висококвалифициран. Макар да не е явил лично в
съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца е проявил активност в
процеса, довела до уважаване на предявените искове. Въпреки че е налице изобилна
практика по множество идентични казуси, определеният размер е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото, и с материалния интерес и обема на
осъществената от процесуалния представител процесуална работа.
По въпроса за дължимостта на ДДС вече е налице Решение СЕС от 23.10.2025 г.
по дело C‑744/23, с което се приема че такова е дължимо.
По отношение на възражението, че между страните са налице и други
идентични производства – съдът счита, че наведените аргументи, че следва да бъде
определено едно общо възнаграждение могат и следва да бъдат релевирани в
следващите производства, по които тепърва ще бъдат постановени решения.
По отношение на възражението, че ищецът не е материално затруднено лице –
съдът счита че не може да изследва този въпрос, поради което не обсъжда това
възражение. С образуваното Тълкувателно дело № 3 /2025 г. ОСГТК се очаква този
спорен въпрос да бъде решен.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че договор за потребителски кредит №
30451/28.05.2024г. сключен между Р. Д. Т., ЕГН:**********, с постоянен адрес
с.Айдемир, общ.Силистра, ул.Преслав №28А и “ЛЕНДИВО” ООД със седалище и
адрес на управление в гр. Шумен, п.к. 9700, пл."Оборище" № 13Б, с ЕИК:*********,
представлявано от управителя Стефан Николаев Топузаков, е нищожен поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА “ЛЕНДИВО” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Шумен,
п.к. 9700, пл."Оборище" № 13Б, с ЕИК:*********, представлявано от управителя
Стефан Николаев Топузаков да заплати на Р. Д. Т., ЕГН:**********, с постоянен адрес
с.Айдемир, общ.Силистра, ул.Преслав №28А сумата от 300 лева, недължимо платена
по недействителен Договор за кредит № 30451/28.05.2024г., ведно със законната лихва
от 11.09.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.
12
ОСЪЖДА “ЛЕНДИВО” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Шумен,
п.к. 9700, пл."Оборище" № 13Б, с ЕИК:*********, представлявано от управителя
Стефан Николаев Топузаков, да заплати на адв. М. В. М., от Адвокатска колегия –
Пловдив, Персонален номер:**********, с адрес на кантора гр.Пловдив, ул.Парк
Отдих и Култура №3б, ет.3, ап.11, възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата в
размер на 480 лв. с вкл. ДДС за настоящото исково производство.
ОСЪЖДА “ЛЕНДИВО” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Шумен,
п.к. 9700, пл."Оборище" № 13Б, с ЕИК:*********, представлявано от управителя
Стефан Николаев Топузаков, да заплати по сметка на Районен съд - Силистра сумата в
размер на 100лв. - държавна такса на основание чл.78 ал.6 ГПК
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Силистра в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
13