№ 1875
гр. Бургас, 07.08.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
СъдебниД. Д. МАНОЛОВА
заседатели:Р. Г. СТАМБОЛОВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
в присъствието на прокурора Д. Ив. Ц.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА Частно
наказателно дело № 20252120202397 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
В РС Бургас е постъпило предложение от прокурор при Районна прокуратура Бургас
за определяне на общо най-тежко наказание на Ю. М. С., ЕГН ********** като се наложи
едно общо, най-тежко наказание, измежду наложените по НОХД № 4602/2023 г., НОХД №
433/2024 г., НОХД № 1875/2024 г., НОХД 2624/2024 г. НОХД №4397/2024г. и НОХД
№1114/2025 г. -всички по описа на Районен съд гр.Бургас в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи ефективно, при първоначален „ СТРОГ“
режим.
На основание чл. 24 от НК така определеното общо наказание да се увеличи е още 5
/пет / месеца до общ размер от 15 /петнадесет/ месеца.
Да се определи на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, при изпълнението на така
определеното общо наказание да бъде приспаднато времето през което е бил задържан с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, както и изтърпяната част от наказанията
„Лишаване от свобода“. На основание чл. 25, ал. 2 от НК да се приспадне времето през което
е търпял наказанието по някоя от присъдите включени в съвкупността.
В открито съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – град Бургас
поддържа внесеното предложение.
Защитникът на осъденото лице счита, че са налице предпоставките за определяне на
общо наказание, но пледира да не се прилага разпоредбата на чл. 24 НК.
Осъденото лице се присъединява към защитника си и желае да остане „на лежаното“.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Видно от представената актуална справка за съдимост Ю. М. С. е осъждан
многократно както следва:
1. С Присъда № 99/11.05.2017г. по НОХД № 7044/2016г. по описа на Районен съд Бургас,
е признат за виновен в извършване на престъпление, извършено на 30.11.2015г. в сила
от 27.05.2017г. и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца,
1
изпълнението на което е отложено за срок от 3 години. Изпитателният срок е изтекъл
на 27.05.2017г., в който не е извършвано престъпление, заради което да се изтърпи
отложеното наказание.
2. С влязло в сила на 19.09.2023 год. определение за одобряване на споразумение от
19.09.2023 г. по НОХД № 3723/2023 г. на Районен съд гр.Бургас , за извършено на
10.09.2022 г. престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, му е било наказание 6 МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК било
отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 250 лева.
Наказанието лишаване от свобода е било приведено в изпълнение с Определение №
340/01.07.2024г. по чнд № 2624/2024г. по описа на РС Бургас. Наказанието е изтърпяно на
15.05.2024г.
3. С влязло в сила на 18.12.2023 год. определение за одобряване на споразумение от
18.12.2023 г. по НОХД № 4602/2023 г. на Районен съд гр.Бургас, за извършено на
30.10.2023 год. престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, т.5, т.7 във вр. чл.194, ал.1 във вр.
чл.28, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 във вр. чл.18, ал.1 от НК, му е било наложено наказание 5
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се търпи при първоначален ОБЩ
режим.
4. С влязло в сила на 25.03.2024 год. определение за одобряване на споразумение от
25.03.2024 г. по НОХД № 433/2024 г. на Районен съд гр.Бургас, за извършено на
04.10.2023 год. престъпление, му е било наложено наказание 8 МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, което да се търпи при първоначален ОБЩ режим.
5. С влязло в сила на 05.06.2024 год. определение за одобряване на споразумение от
05.06.2024 г. по НОХД № 1875/2024 г. на Районен съд гр.Бургас, за извършено на
25.10.2023 год. престъпление му е било наложено наказание 7 МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, което да се търпи при първоначален ОБЩ режим.
6. С влязло в сила на 01.07.2024 год. определение за одобряване на споразумение от
01.07.2024 г. по НОХД № 2624/2024 г. на Районен съд гр.Бургас, за извършено на
04.11.2023 год. престъпление му е било наложено наказание 8 МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, което да изтърпи ефективно при първоначален ОБЩ режим.
7. С влязла в сила на 12.04.2025г. Присъда №51/27.03.2025г. по НОХД №4397/2024г. на
Районен съд- Бургас, за извършено на 15.10.2023г. престъпление му е било наложено
наказание от 10 МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при
първоначален ОБЩ режим.
8. С влязло в сила на 25.04.2025 год. определение за одобряване на споразумение от
25.04.2025 г. по НОХД № 1114/2025 г. на Районен съд гр.Бургас, за извършени на
04.07.2023г. и на 05.07.2023 год. престъпления му е било определено и наложено едно
общо най-тежко наказание за двете престъпления от 9 месеца лишаване от свобода,
което да търпи при първоначален СТРОГ режим.
Видно от представената актуална справка за съдимост с Определение №
1219/21.05.2025г. по чнд № 1543/2025г. по описа на РС Бургас в сила от 06.06.2025г. е било
определено и наложено на осъдения Ю. М. С., ЕГН ********** едно общо най-тежко
наказание измежду наложените му по НОХД 4602/2023 г. по описа на Районен съд -Бургас,
НОХД 433/2024 година по описа на РС-Бургас, НОХД №1875/2024 г.,по описа на РС-Бургас,
по НОХД №2624/2024 г.на РС-Бургас, по НОХД №1114/2025 г.на БРС, а именно 9/ девет/
месеца „лишаване от свобода”. Без уважение е оставено предложението на БРП за
увеличаване на основание чл. 24, ал.1 НК така наложеното общо най-тежко наказание
„Лишаване от свобода” с 4 /четири/ месеца. Определен е на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗС първоначален „общ“ режим за изтърпяване на така наложеното общо най-тежко
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 9/ девет/ месеца. Приспаднато е на основание
чл. 25, ал. 2 НК от така наложеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“
изтърпяната от Ю. М. С., ЕГН ********** до момента част от наказанието „Лишаване от
свобода“ по всяко едно от осъжданията, включени в съвкупността. Приспаднато е на
основание чл. 59,ал.1 и ал.2 НК от така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване
2
от свобода“ времето, през което Ю. М. С., ЕГН ********** е бил задържан по ЗМВР или
НПК (по реда на чл. 64, ал. 2 НПК или е изтърпявал МНО „Задържане под стража“ или
„Домашен арест“) във връзка с деянията, предмет на всяко едно от осъжданията, включени в
съвкупността
Видно от приобщеното чнд № 1543/2025г.на БРС съдебно заседание е било проведено
на 21.05.2025г., когато е приключено съдебно следствие, като на състава на съда не е било
известно осъждането по НОХД № 4397/2024г. по описа на РС Бургас, чиито мотиви са били
подписани в ЕИСС на 27.06.2025г. и делото предадено в деловодство БРС. Видно от
приобщения бюлетин за съдимост такъв е бил съставен на 02.07.2025г. и е представен за
вписване в Бюро съдимост на тази дата, съгласно отбелязване върху присъдата. Преписи от
влязлата в сила присъда по посоченото НОХД № 4397/2024г. на РС Бургас са били
изпратени съгласно писмо изх. № 8556/30.06.2025г. за изпълнение в БРП, поради което и
това осъждане не е могло да бъде известно на състава, определил общо наказание по чнд №
1543/2025г. на РС Бургас.
Настоящият съдебен състав взема предвид Тълкувателно решение № 3 от
16.11.2009 г. по тълк. д. № 3 / 2009 г. на Върховен касационен съд, ОСНК, съгласно което не
е допустимо ново произнасяне с присъда или по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК за извършване
на пълно и цялостно групиране на наказанията, ако при предходното произнасяне с влязъл в
сила съдебен акт по приложение на чл.23-25 НК по делото на съда са били известни всички
осъждания на лицето, но едно или повече от тях са останали необсъдени и не са били
включени в съвкупност. Ето защо и беше изискано и приложено посоченото НЧД №
1543/2025г. на РС Бургас и преписи от бюлетините за съдимост и отразяване на
уведомяването на страните за влезлия в сила съдебен акт, от което се установява, че
осъждането по НОХД № 4397/2024г. на РС Бургас не е било известно на съда, който е
извършил кумулация по НЧД № 1543/2025г. на РС Бургас. Разпоредбите на чл. 301, ал. 1, т.
3 и чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК могат да бъдат прилагани единствено в съответствие с
разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, съдържаща забрана за пререшаване на въпрос,
който вече е бил решен с влязъл в сила съдебен акт- решение, определение, присъда или
постановление за прекратяване на наказателното производство. Повторното пререшаване,
независимо от същия или друг съд, би осъществило недопустима колизия с основно начало
в наказателния процес и в правото изобщо-принципът на стабилност на съдебните актове, от
който произтича гаранцията за правната сигурност на страните и всички официални
институции, ангажирани с изпълнението на влезлите в сила съдебни актове. Стабилността и
неотменимостта на влезлите в сила съдебни актове съставлява иманентна гаранция за
правната сигурност в обществото и гаранция срещу съдебен произвол. Ако при
постановяването на съдебния акт, са допуснати нарушения, съставляващи основания за
неговата отмяна, законодателят е предвидил това да стане по единствения начин чрез
извънредните способи за отмяна по глава ХХХIII- чл. 419 и следващи от НПК. В
съответствие с тези основни принципи в наказателното правораздаване и в правото въобще,
цитираното по-горе Тълкувателно решение забранява осъществяването на ново
прегрупиране /кумулация/ дори и тогава когато при първоначалното такова една или няколко
присъди са били изключени и не са взети под внимание, независимо, че са били влезли в
законна сила и съдът, осъществил групирането е разполагал с информация за тях.
В случая видно от събраните доказателства присъда № 51 по НОХД № 4397/2024г. на
РС Бургас изобщо не е била известна на Районен съд Бургас по делото за кумулация,
предвид липсата на отразяване в справката за съдимост и липсата на изготвен бюлетин към
датата на обявяване на делото за решаване. Ето защо тази присъда се явява новонастъпило
обстоятелство. Предвид Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009г. на ВКС по тълк. дело №
3/2009г., ОСНК, когато бъдат събрани нови данни за осъжданията на лицето, въпросът за
общото наказание, което трябва да бъде наложено, следва да бъде пререшен.
Районен съд Бургас, провери приложимостта на чл.23 и чл.25 от НК, като съпостави
от една страна датите на извършване на всяко от посочените деяния, както и съпостави
датите на влизане в сила на всяко от осъжданията. При избор на конкретен вариант за
3
кумулиране, съдът следва да се ръководи от указанията дадени в Постановление № 4 от
28.VI.1965 г. по н. д. № 2/65 г. на Пленума на ВС, съгласно което – при множество различни
варианти, съдът следва да избере този, който е най-благоприятен за осъденото лице.
В конкретния случай най-благоприятен за осъденото лице вариант е този, при който
за осъжданията по НОХД № 4602/2023 г., НОХД № 433/2024 г., НОХД № 1875/2024 г., НОХД
2624/2024 г. НОХД №4397/2024г. и НОХД №1114/2025 г. -всички по описа на Районен съд
гр.Бургас се определи и наложи общо наказание в размер на десет месеца лишаване от
свобода. Наказанието по НОХД № 3723/2023 г. на Районен съд гр.Бургас е било приведено в
изпълнение с Определение № 340/01.07.2024г. по чнд № 2624/2024г. по описа на РС Бургас и
е изтърпяно, поради което и не е необходимо отново да се привежда в изпълнение, то следва
да се търпи отделно от съвкупността и е изтърпяно.
В настоящия случай, според съда, не са налице основания за увеличаване на така
определеното общо наказание по реда на чл. 24 от НК, съгласно която разпоредба когато
наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното общо най-
тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да
надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за
съответния вид наказание. Съгласно Решение № 192/08.06.2009г. по н.д. № 85/2009г., н.к., ІІ
н.о. на ВКС, приложението на разпоредбата на чл. 24 НК поначало е предвидено като
изключение и само за случаите, когато с оглед определените наказания за отделните
извършени от един подсъдим престъпления не могат да се постигнат целите по чл. 36 НК и
съответствие на наказанието с извършеното. В случая определеното общо наказание
„Лишаване от свобода“ е справедливо и съответно на съвкупността от престъпните деяния,
като чрез него могат да бъдат постигнати в достатъчна степен целите на наказателната
репресия по чл. 36 от НК. В конкретния случай, настоящият състав счита, че спрямо
осъдения Ю. М. С. не е необходимо да се увеличи определеното общо най-тежко наказание,
независимо от количественото натрупване на осъждания 6 на брой и изцяло споделя
мотивите изложени по чнд № 1543/2025г. по описа на БРС. Настоящият състав приема, че
прилагането на чл.24 НК изисква съобразяване на множество фактори относно правните
характеристики на отделните престъпления, краткия времеви интервал между извършването
им и само еднократно предходно осъществявано върху осъдения наказателноправно
въздействие по НОХД 3723/2023г. на БРС. Действително, не може да бъде пренебрегнато и
проявлението на квалифициращи обстоятелства по отношение на всяко от деянията против
собствеността, в т.ч. квалификацията „в условията на повторност“, но следва да се вземе
предвид и кратния времеви интервал на осъществяването на обхванатите в кумулативната
група деяния, в периода 04.07.2023г. – 04.11.2023г. Независимо от шестте на брой
осъждания, те не могат да се третират като показател за стабилизиран девиантен модел на
социално съществуване, основан върху извършването на престъпления. Множеството
осъждания, включително за съвкупности от престъпления са показател за съществуването у
личността на известни антисоциални навици и некоригирани със средствата на предходно
прилагана спрямо личността му наказателна репресия процеси на социално дезадаптиране.
Видно е обаче, за осъждането по НОХД 3723/2023г. на БРС, което наказание е било
приведено в изпълнение е било изтърпяно на 15.05.2024г. и няма данни за последваща
престъпна дейност на осъденото лице. Деянията, предмет на настоящата съвкупност са
извършени назад във времето и преди лицето да е пребивавало в местата за лишаване от
свобода и по мнение на този състав едва след изтърпяване на ефективното общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ по настоящата кумулативна съвкупност, биха могли да се
формират надеждни и обосновани изводи за успешно или липсващо осъзнаване на
факторите, довели до престъпленията, респективно за (не)осмисляне на необходимостта от
промяна на нагласите и поведението в социално и правно приемлива насока и
манифестирано желание и готовност за това. В случая, съдът намира, че не може да бъда
изграден категоричен извод за отсъствие на позитивни стимули за трудова интеграция и за
поправяне и превъзпитание на личността предвид и на това, че е освободен от затвора –
Бургас на 25.04.2025г.
4
Преди всичко при индивидуализация на наказанието, в т.ч. при приложението на
чл.24 НК съдът извършва и една прогноза относно индивидуалните корективни потребности
на съответния извършител на престъпленията и превантивни перспективи за поправяне, за
укрепване функционирането на личността и за минимизиране потенциалните рискове от
бъдещи форми на престъпно поведение. Без да се подценяват фундаментални ценности като
защитата на правото на собственост и в тази връзка да се неглижира нуждата от строгост на
санкционната реакция срещу посегателствата над тези ценности, съдът намира, че
превантивната роля на наказанието не би била осъществима чрез механичното налагане на
ненужно тежко наказание в т.ч. и по пътя на чл.24, ал. 1 НК. Следването на подобен подход
обуславя риск от превръщане наказанието, в произволна мярка за възмездие, която в еднаква
форма създава предпоставки за демотивиране на извършилия престъплението, и не
благоприятства укрепването на правосъзнанието у останалите членове на обществото.
Следва да се отчете, че осъденият е съдействал за приключване на съдебните
производства, както и да се вземе предвид, че към датата на извършване на всяко от
деянията той все още не е търпял наказание лишаване от свобода и по мнение на съдебния
състав така определеното и наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода
следва да способства за постигане на целите на наказанието без да се касае за
изключителност на случая, което да обуслови прилагането на чл. 24 НК и затова съдът не
увеличава определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода.
На следващо място видно от справката за съдимост, приведеното в изпълнение на
основание чл. 68, ал. 1 от НК наказание ЛОС по НОХД 3723/2023г. на БРС, в размер на 6
месеца, с Определение № 340/01.07.2024г. по ЧНД 2624/2024г., в сила от 17.07.2024г., е
изтърпяно в периода от 01.12.2023г. до 15.05.2024г., респективно отделните деяния, предмет
на настоящата кумулативна група, са били извършвани в периода 04.07.2023г. – 04.11.2023г.,
т.е. преди да е започнало изпълнението на приведеното по реда на чл. 68, ал. 1 от НК
ефективно наказание. Изложеното обосновава извод за неприложимост на строгия режим,
по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, а предвид обстоятелството, че сумарно
размерът на наказанията ЛОС по приведеното, по реда на чл. 68, ал. 1 от НК по НОХД
3723/2023г. на БРС – 6 месеца и общото най-тежко наказание в настоящата кумулативна
група – 10 месеца, не надвишава 2 години. Не са налице основанията на чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„в“ от ЗИНЗС.
Ето защо, на основание чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС така определеното общо най-тежко
наказание „Лишаване от свобода“, в размер на 10 месеца, следва да се изтърпи при
първоначален „общ“ режим, осъденият за момента не може да се определи като личност с
висока степен на обществена опасност.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК следва да се приспадне изтърпяното наказание
„лишаване от свобода“ по всяко от осъжданията, включени в съвкупността. На основание
чл. 59 ,ал.1 и ал.2 от НК, следва да бъде приспаднат периодът на изтърпяване на МНО
„Задържане под стража“, „Домашен арест“ или друго задържане по смисъла на ЗМВР, по
което и да е от осъжданията, включени в съвкупността.
По изложените съображения и на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК Районен съд
Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА на осъдения Ю. М. С., ЕГН **********, едно общо най-
тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 4602/2023 г., НОХД № 433/2024 г.,
НОХД № 1875/2024 г., НОХД 2624/2024 г., НОХД №4397/2024г. и НОХД №1114/2025 г. -
всички по описа на Районен съд гр.Бургас, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 10
/ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на БРП за увеличаване на основание чл.
24, ал.1 НК на така наложеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода”.
5
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален „общ“ режим за
изтърпяване на така наложеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода”.
ПРИСПАДА на основание чл. 25, ал. 2 НК от така наложеното общо най-тежко
наказание „Лишаване от свобода“ изтърпяната от Ю. М. С., ЕГН ********** до момента
част от наказанието „Лишаване от свобода“ по всяко едно от осъжданията, включени в
съвкупността.
ПРИСПАДА на основание чл. 59,ал.1 и ал.2 НК от така определеното общо най-
тежко наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което Ю. М. С., ЕГН ********** е
бил задържан по ЗМВР или НПК (по реда на чл. 64 НПК или е изтърпявал МНО „Задържане
под стража“ или „Домашен арест“) във връзка с деянията, предмет на всяко едно от
осъжданията, включени в съвкупността.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
6