РЕШЕНИЕ
№ 678
гр. Враца, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20231420102608 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1404
р-н Триадица, бул. „България“ № 81, против К. Н. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.
****, общ. ***, обл. **, ул. „***“ № ***.
Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу К. Н. Р. за следните суми: 600 лв.
– главница, представляваща неизпълнено парично задължение, произтичащо от договор за
кредит № ***, сключен на 31.10.2017 г. между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника; 41,70 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 10.12.2017 г. до 10.02.2018 г.; 199,56 лв. – законна лихва
за забава за периода от 10.12.2017 г. до 23.02.2021 г.; 192,57 лв. – възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство, сключен на 31.10.2017 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и К. Н.
Р.; 59,88 лв. – законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство
23.02.2018 г. до 02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 13.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;
25 лв. – държавна такса и сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане № 1372/20.04.2023 г. заявлението е отхвърлено за сумите 192,57 лв. –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 31.10.2017 г.
между „Ай Тръст“ ЕООД и К. Н. Р., и 59,88 лв. – законна лихва за забава по договора за
предоставяне на поръчителство 23.02.2018 г. до 02.03.2021 г., като е издадена заповед за
изпълнение за останалите суми.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След
указание до заявителя, последният е предявил иск за установяване на вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на
кредитодател и К. Н. Р., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за
потребителски кредит № ****** на 31.10.2017 г. по електронен път по силата на Закона за
1
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като
част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя, при което от момента на отправяне на предложението за сключване на
договор от кредитодателя до момента на сключване на договора страните използвали
средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на
ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Поддържа се, че по
силата на Договора за потребителски кредит ответникът получил сумата от 600,00 лв.,
срещу което се съгласил да върне 3 броя вноски по 213,90 лв. в срок до 10.02.2018 г., когато
е падежирала последната вноска съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски
кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 %, както и годишен процент на разходите по
кредита в размер на 50%. Поддържа се, че в Раздел X, чл. 2 от Общите условия за
предоставяне на кредити на Заемодателя, неразделна част от Договора за кредит, страните се
съгласили, че при забавянето на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на
вземането, направени от „Кредисимо“ ЕАД. Твърди се, че в Раздел VI, чл. 7 страните са
постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението на
договора. Твърди се, че в Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ е било уговорено правомощие на
„Кредисимо“ ЕАД да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция.
Твърди се, че ответникът сключил на 31.10.2017 г. договор за предоставяне на
поръчителство с дружеството „Ай Тръст“. По силата на Договора за предоставяне на
поръчителство дружеството се съгласило да сключи договор с трето за процеса лице –
„Кредисимо“ ЕАД и да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с К. Н. Р. по всички
задължения по Договора за потребителски кредит с „Кредисимо“, така както те са
установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за
предоставяне на поръчителство дружеството „Ай Тръст“ ЕООД се съгласило при поискване
от страна на „Кредисимо“ да му заплати всички изискуеми задължения.
Сочи се, че на 31.10.2017 г. „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ сключили Договор за
поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ се задължило спрямо „Кредисимо“ за всички
задължения на К. Н. Р. по договора за кредит. Така „Ай Тръст“ изпълнило задълженията си
към ответника по договора за предоставяне на поръчителство.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за
кредит. „Кредисимо“ поканило „Ай Тръст“ да заплати всички изискуеми задължения на К.
Н. Р., произтичащи от Договора за кредит на 31.10.2017 г., за което обстоятелство и в
изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство „Ай
Тръст“ изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което посочило всички
дължими суми и предстоящо плащане от „Ай Тръст“. На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД
погасило всички задължения на К. Н. Р., дължими по Договора за кредит от 31.10.2017 г. на
„Кредисимо“, както следва: 600 лв. /главница/ по Договор за кредит; 41,70 лв. /договорна
лихва/ за период от 10.12.2017 г. 10.02.2018 г.; 199,56 лв. /обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава/.
Посочва се, че на 23.02.2021 г. дружеството „Ай Тръст“ ЕООД уведомило Длъжника
по електронната поща за извършеното плащане съобразно чл. 3, ал. 4 от Договора за
предоставяне на поръчителство, както и за встъпването на „Ай Тръст“ ЕООД в правата на
кредитора „Кредисимо“.
Поддържа се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
02.03.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, като цеденти прехвърлили своите
вземания към Длъжника по описания Договор за потребителски кредит на цесионера „АПС
Бета България“ ЕООД. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в
договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г.
2
Предвид тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения се иска
от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената
заповед за изпълнение. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен
представител на ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Оспорват се изцяло предявените искове по основание и размер. На първо място, се
твърди, че по делото не е представено от страна на ищеца предложение, заявка или
заявление за отпускане на кредит, подадено от ответника К. Н. Р. до „Кредисимо“ АД, като
се поддържа, че с оглед липсата на такова заявление не може да се установи, че именно
ответникът е страна по процесния дзоговор за потребителки кредит от разстояние, както и
каква е неговата самоличност. Поддържа се също така, че в исковата молба липсва
информация относно начина на сключване на договора за потребителки кредит от
разстояние и по-конкретно какво средство за комуникация от разстояние са използвали
страните. Излагат се съображения и относно липсата на доказателства относно това дали
ответникът е кандидатствал за отпускане на кредита, като е избрал конкретен продукт на
кредитора, срок и размер на кредита. Твърди се, че липсват доказателства за изпратено
писмо на електронната поща на ответника от страна на „Кредисимо“ АД, съдържащо СЕФ с
цялата необходима преддоговорна информация. Поддържа се, че не са представени и
доказателства относно сключването на договора за предоставяне на поръчителство от
разстояние. Поради гореизложените съображения се оспорват твърденията на ищеца в
исковата молба, че между „Кредисимо“ АД и ответника е сключен договор за потребителски
кредит, като се сочи, че в конкретния случай не е налице валидно сключен договор за
паричен заем и не е налице възникнала облигационна връзка по Договор за потребителски
кредит от разстояние. Оспорва се и твърдението на ищеца в исковата молба, че между „Ай
Тръст“ ЕООД и ответника е сключен процесния договор за предоставяне на поръчителство.
Излагат се съображения, че в случая не е налице валидно сключен договор за предоставяне
на поръчителство и не е налице възникнала облигационна връзка по договор за
предоставяне на поръчителство от разстояние.
Поддържа се също, че видно от представения Договор за потребителски кредит №
******/31.10.2017 г., същият представлява договор за паричен заем по смисъла на чл. 240
ЗЗД, по силата на който заемодателят следва да предостави на заемателя в заем сумата от
600,00 лв., но видно от приложените по делото писмени доказателства не е установено
„Кредисимо“ АД да е предоставило в брой или по банков път заемната сума в размер на
600,00 лв. на ответника. Сочи се също така, че в Раздел VI от Общите условия на Договора
за потребителски кредит, регламентиращ начина на предаване на заемната сума, се съдържат
три алтернативни хипотези за това, но в исковата молба не е била описана която и да е от
тях, нито пък са били представени доказателства за предаване на заемната сума на
ответника-заемател. Подари гореизложените съображения се оспорва от страна на особения
представител на ответника твърдението на ищеца в исковата молба, че посочената сума в
размер от 600 лв. е била получена от ответника К. Н. Р..
Прави се възражение за недействителност на договора за потребителски кредит на
основание чл. 22 ЗПК. Сочи се, че представеният по делото договор за предоставяне на
поръчителство, от който ищецът извежда претенцията си, е акцесорен на този за
предоставяне на потребителски кредит и действието на поръчителството е предпоставено от
валидното съществуване на главното правоотношение. Твърди се, поради това е необходимо
двата договора да бъдат анализирани заедно, като друго съображение за това твърдение на
ответника е и фактът, че „Кредисимо“ АД е едноличен собственик на капитала на „Ай
Тръст“ ЕООД, в резултат на което се твърди, че в случая кредиторът и поръчителят са
свързани лица.
Излагат се съображения, че съгласно чл. 4 от Договора за потребителски кредит №
***** от 31.10.2017 г. заемателят е бил длъжен да осигури едно от следните обезпечения: да
3
предостави на „Кредисимо“ АД банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на договора
за всички задължения по сключения договор за кредит или да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от заемодателя дружество – поръчител: „Ай
Тръст“ ЕООД. Сочи се, че тази клауза от договора е оставила заемателят-потребител без
право да избира както относно обстоятелството дали да предостави обезпечение, така и
какво да бъде то. Твърди се, че изискванията, които посочената по-горе клауза от договора
поставя пред потребителя, са невъзможни за осъществяване от негова страна. Сочи се също,
че потребител, който се намира в положение, което да му налага да поиска паричен заем на
ниска стойност, а именно 600 лв., не би могъл да осигури банкова гаранция в размер от
всички задължения по договора за кредит. Посочва се, че в случая с поставянето изначално
изисквания, които са неизпълними от страна на длъжника, е налице принуждаване от страна
на кредитора спрямо длъжника да избере единствената обезпечителна форма, която
последният би могъл да предостави – обезпечение от одобрено от кредитора „Кредисимо“
АД дружество. Сочи се също и че длъжникът е бил принуден да приеме и да заплати
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, тъй
като предоставянето на поръчителство се е явявало необходимо условие, за да получи
паричния заем. Твърди се също, че възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство не е включено към ГПР и по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 ЗПК. Сочи се също, че законът поставя изискване в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника. Твърди се, че в конкретния случай е посочено,
че ГПР е 50%, но от съдържанието на договора по никакъв начин не е ясно точно какви
разходи ще заплаща длъжника и по какъв начин е формиран ГПР. Излагат се съображения,
че възнаграждението на поръчителството се явява сигурен разход и би следвало да било
включено още в началото при формирането на ГПР.
Твърди се, че потребителят е принуден да заплаща допълнително възнаграждение за
предоставения му паричен заем, което обстоятелство не му е било ясно при първоначалното
определяне на ГПР, поради което той не е могъл да направи информиран избор дали да
сключи договора и е бил поставен в неравностойно положение спрямо кредитора. Твърди се,
че потребителят не е разполагал с информация за точния размер на оскъпяването на
кредита, тъй като ГПР е бил посочен само в краен размер и то в процент, без да се съдържат
индивидуалните разходи, от които се формира и дали те са били в съответствие с
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Излагат се съображения, че в договора за кредит не са
посочени изрично, ясно и конкретно всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР, което е нарушение на разпоредбата на чл. 11, т. 10, ЗПК.
Предвид гореизложеното в отговора на исковата молба се твърди, че в процесния договор за
потребителски кредит е налице несъответствие между действителния и отразения в
договора ГПР и включените в него компоненти.
На следващо място се прави възражение за нищожност на Договора за предоставяне
на поръчителство на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави
с оглед нееквивалентност на престациите. Твърди се, че ответникът е бил принуден да
сключи договор с „Ай Тръст“ ЕООД, като е поел задължение заплащане на възнаграждение в
изпълнение на неравноправна клауза по договора за кредит. Също така се излагат
съображения относно това, че дружеството „Ай Тръст“ ЕООД от своя страна е поело
задължение да сключи договор за поръчителство със заемодателя. Твърди се, че в случая
ответникът и по този договор има качеството на потребител и клаузата чл. 8, ал.1 от
Договора за предоставяне на поръчителство, с която той е поел задължение да заплаща
възнаграждение на поръчителя за обезпечаване на изпълнението на задължението си по
договора за потребителски кредит, е неравноправна и не поражда облигационни
задължения.
Твърди се, че процесният договор, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника К.
Н. Р., не е Договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 от ЗЗД. Излагат се съображения,
4
че същия представлява възмезден договор за мандат, тъй като едната страна по него е поела
задължение да извърши едно правно действие – да сключи Договор за поръчителство, а
другата да и заплати възнаграждение за това.
Поддържа се, че процесният договор за предоставяне на поръчителство е нищожен,
тъй като е бил сключен в противоречие с добрите нрави. Това твърдение се основава на
факта, че срещу задължението за заплащане на възнаграждение потребителят не получава
нищо в замяна. Твърди се, че кредиторът по договора за потребителски кредит е получил
обезпечение на своето вземане, като е бил поставил изискване за сключване на подобен
договор като условие за отпускането на паричния заем. Също така се поддържа, че
ответникът е бил поставен в положение, при което е принуден от икономически по-силната
страна да сключи договор с „Ай Тръст“ ЕООД, което лице е посочено и одобрено от
кредитора по Договора за потребителски кредит. Поддържа се, че дружеството „Ай Тръст“
ЕООД се е възползвало от по-неблагоприятното положение на другата страна, като е било
наясно за условията на договора за заем. Излагат се съображения, че като нищожен
договорът за предоставяне на поръчителство не поражда права и задължения.
Излагат се съображения, че по делото липсват каквито и да е доказателства за това
дружеството „Ай Тръст“ ЕООД да е изпълнило задължението си към „Кредисимо“ АД по
сключения помежду им договор и да е заплатило процесната сума от 600 лв. на кредитора.
Също се посочва, че исковата молба се твърди изрично, че К. Н. Р. не бил изпълнил в срок
задълженията си по договора за потребителски кредит и че към момента на подаване на
исковата молба в съда, задължението му още не е било погасено. Твърди се, че при това
положение ищецът сам признава, че дружеството „Ай Тръст“ ЕООД не е изпълнило
задължението си като поръчител и не е изплатило сумата от 600 лв. на кредитора. Сочи се
още, че според изрично твърдение в исковата молба, дружеството „Кредисимо“ АД е
прехвърлило на ищеца своите вземания спрямо длъжника. Твърди се, че ако „Кредисимо“
АД е имало вземания спрямо К. Н. Р., то това също потвърждава извода, че „Ай Тръст“
ЕООД не е изпълнило задължението си като поръчител и не е изплатило сумата от 600 лв.
на кредитора. Поддържа се също така, че в случая не е спазен срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и
кредиторът не е предявил иск против длъжника в продължение на 6 месеца след изтичане на
падежа на главното задължение – 10.02.2018 г., като следователно, поръчителството е било
прекратено по право на 10.08.2018 г. и при това положение искът с правно основание чл.
143, ал. 1 ЗЗД се явява изцяло неоснователен.
Излагат се съображения, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване на една от най-важните предпоставки за уважаване на иска, а именно надлежно
уведомяване на ответника-длъжник за цедираното вземане. Твърди се, че освен че не е
представено самото уведомление за цесията, липсват и доказателства то да е достигнало до
длъжника. Поддържа се, че по ч. гр. д № 808/2023 г. заповедта за изпълнение не е достигнала
до длъжника, а е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, чрез залепване на уведомление по
чл. 47, ал. 1 ГПК. Твърди се още, че в исковото производство ответникът не е открит на
регистрираните постоянен и настоящ адрес, което е наложило да бъде назначен и да се
представлява в процеса от особен представител. Сочи се, че на процесуалният представител
на ответника е връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея, но особеният
представител на ответника няма никаква връзка с ответника, не знае къде се намира той и
съответно не е имал никаква възможност да запознае ответника с получените документи по
делото срещу него. Излагат се съображения, че връчването на особен представител не
следва да се приравнява на връчване на упълномощен адвокат, който би могъл да уведоми и
запознае ответника с материалите по делото. Твърди се още, че получаването от страна на
особения представител на ответника на изявления, които по принцип биха довели до
промяна в спорното материално правоотношение, каквото е заменянето на предишния
кредитор с нов, няма да произведе този ефект. Поддържа се, че щом не е налице надлежно
връчване на уведомлението за извършена цесия, тя все още не е произвела действието си
5
спрямо ответника.
Твърди се на следващо място, че от представения по делото Договор за прехвърляне
на вземания с дата 02.03.2021 г. не се установява по никакъв начин дали и кое точно вземане
спрямо ответника К. Р. и на кой от двамата цеденти е цедирано на ищеца. Сочи, се че в
случая е правно невъзможно и двамата цеденти едновременно да имат вземане спрямо
ответника.
Поддържа се и че клаузата, с която е регламентиран лихвен процент в размер на 41,24
%, е неравноправна и като такава е нищожна на основание чл. 26 ЗЗД поради накърняване
на добрите нрави и поради това се прави възражение за нищожност на процесната клауза на
чл. 7 от Приложение № 1 към договора, в която е посочен годишен лихвен процент в размер
на 41,24 %. Твърди се, че посоченият лихвен процент не съответства на изискванията на
добрите нрави. Поддържа се, че съгласно съдебната практика за обективен критерий дали с
дадена клауза за уговорена лихва е нарушен принципът на справедливост и са създадени
условия за неоснователно обогатяване, се приема размера на законната лихва към датата на
сключване на договора. Поддържа се, че максималния размер на възнаградителната лихва,
до който съглашението за плащане е действително, е ако тя не на надвишава с повече от три
пъти законната лихва. Поддържа се, че основния лихвен процент на БНБ за 01.10.2017 г. е
0.00 %, тоест законната лихва е 10%, тоест в случая договорната лихва не може да
надвишава 30%. Твърди се, че в случая договорената между страните годишна лихва в
размер на 41,24 % надхвърля така установения праг, поради което уговорката противоречи
на добрите нрави, което я прави нищожна. Излагат се съображения, че тъй като
противоречието между клаузата за възнаградителна лихва и добрите нрави е налице още при
сключване на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидна
клауза за възнаградителна лихва и съобразно чл. 26, ал. 1, във вр. ал. 4 ЗЗД в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие. Излагат се съображения, че искът за
възнаградителна лихва в размер на 41,70 лв. е неоснователен поради нищожност на
клаузата, с която е уговорена.
Поддържа се още, че възнаградителната лихва се претендира за периода от 10.12.2017
г. до 10.02.2018 г., но същото вземане е погасено по давност, тъй като заявлението за
издаване на Заповед по чл. 410 ГПК е било подадено на 13.02.2023 г., а тригодишната
давност е изтекла на 10.02.2021 г., поради което се прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на това вземане.
Оспорва се и искът за заплащане на мораторна лихва в размер на 199,56 лв. като
неоснователен и недоказан. Твърди се, че от исковата молба и доказателствата по делото не
се установява основанието за претендираната лихва за забава, не става ясно по отношение на
коя главница се претендира обезщетението за забавено плащане. Твърди се, че в петитума на
исковата молба е записано, че се претендира паричното вземане, конкретизирано в т. 9 от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че паричното вземане,
конкретизирано в т. 9 от Заявлението, съдържа две главници: сумата от 600 лв. и сумата от
192,57 лв., по отношение на която съдът е отхвърлил искането за издаване на заповед по чл.
410 ГПК. На второ място се твърди, че лихвата за забава се претендира за периода от
10.12.2017 г. до 23.02.2021 г., но същото вземане е било погасено по давност за част от
периода, тъй като заявлението за издаване на Заповед по чл. 410 ГПК е подадено на
13.02.2023 г. и за периода от 10.02.2017 г. до 13.02.2020 г. то е било погасено по давност.
Поради гореизброените факти и обстоятелства се прави възражение от страна на особения
представител на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на това вземане за
посочения период.
По тези и останалите посочени в отговора на исковата молба съображения се иска
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено
6
следното от фактическа страна:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 808/2023 г. по описа на
Районен съд – Враца се установява, че по депозирано от ищеца против ответника заявление
е издадена Заповед № 557/20.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 600,00 лв. –
главница, представляваща неизпълнено парично задължение, произтичащо от договор за
кредит № 961699, сключен на 31.10.2017 г. между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника; 41,70 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 10.12.2017 г. до 10.02.2018 г.; 199,56 лв. – законна лихва
за забава за периода от 10.12.2017 г. до 23.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 19,23 лв. – държавна такса и 38,46 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. С Разпореждане №
3501/26.09.2023 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си
в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените му указания заявителят е
депозирал искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Представен е Договор за потребителски кредит № 961699/31.10.2017 г., в който като
страни са вписани „Кредисимо“ АД като кредитор и ответникът К. Н. Р. като
кредитополучател, и Приложение № 1 към същия, според които кредиторът е предоставил
на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 600,00 лв. Кредитополучателят се е
задължил да върне отпуснатия заем на три вноски съгласно погасителния план в
Приложение № 1. Падежната дата на последната вноска по кредита e на 10.02.2018 г.
Представени са Общи условия за предоставяне на кредити от „Кредисимо“ АД, в
които са уговорени начинът за кандидатстване, одобрение и сключване на договори за
кредит, тяхното подписване и правата и задълженията на двете страни.
Представена е неподписана разписка от 31.10.2017 г., според която на посочената дата
„Кредисимо“ ЕАД е наредило в полза на ответника сумата от 600,00 лв., без отбелязване
същата да е получена.
Приети като доказателство са и Договор за предоставяне на поръчителство от
31.10.2017 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител и К. Н. Р. като потребител,
съгласно който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с Кредисимо,
по силата на който да отговаря пред Кредисимо солидарно с потребителя за изпълнението на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит,
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора за потребителски кредит, както и Договор за поръчителство от 31.10.2017 г.,
сключен между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител, съгласно който
поръчителят се задължава да отговаря пред Кредисимо солидарно с потребителя К. Н. Р. за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит.
Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021
г., по силата на които цедентите „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлят на
цесионера – ищец по делото „АПС Бета България“ ЕООД свои вземания, посочени в
приложение № 1 към договора срещу уговорената покупна цена.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 240 ЗЗД, във вр. чл. 146
ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 6 ЗПФУР, във вр. чл. 99 ЗЗД, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 600,00 лв. –
7
главница по Договор за кредит № 961699, сключен на 31.10.2017 г. между „Кредисимо“ ЕАД
и К. Н. Р.; 41,70 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 10.12.2017 г. до
10.02.2018 г.; 199,56 лв. – законна лихва за забава за периода от 10.12.2017 г. до 23.02.2021 г.,
които суми са заплатени изцяло от „Ай Тръст“ ЕООД въз основа на сключен с „Кредисимо“
ЕАД договор за поръчителство от 31.10.2017 г., с което поръчителят се е суброгирал в
правата на кредитора, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното заплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед № 557 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.04.2023
г. по ч. гр. дело № 808/2023 г. по описа на Районен съд – Враца.
По предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 146 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6 ЗПФУР,
във вр. с чл. 99 ЗЗД, в тежест на ищеца е установи наличието на следните материални
предпоставки /юридически факти/: 1/ Наличие на валидно облигационно правоотношение
между „Кредисимо“ ЕАД и ответника по Договор за кредит № 961699/31.10.2017 г., сключен
чрез средства за комуникация от разстояние, по силата на което за кредитополучателя е
възникнало задължението за връщане на заетата сума и заплащане на договорна лихва в
претендираните размери; 2/ Реално предоставяне на заемната сума в твърдения размер; 3/
Наличие на валиден договор за поръчителство от 31.10.2017 г., сключен между „Ай Тръст“
ЕООД и ответника; 4/ Изпълнение на задълженията на длъжника по договора за кредит от
страна на поръчителя, с което последният се е суброгирал в правата на удовлетворения
кредитор; 5/ Наличие на валидно сключен договор за цесия, по силата на който вземанията
към ответника са прехвърлени в полза на ищеца; 6/ Уведомяване на ответника за
извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задълженията.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установиха елементите
от фактическия състав и въпреки разпределената му с доклада доказателствена тежест,
ищцовото дружество не ангажира доказателства, които да установяват възникнала между
„Кредисимо“ ЕАД и ответника облигационна връзка, нито реално предоставяне на заемната
сума, нито че вземанията към ответника са прехвърлени в полза на ищеца по силата на
сключения договор за цесия от 02.03.2021 г.
На първо място, не се установи между „Кредисимо“ ЕАД и ответника Р. да е бил
сключен Договор за потребителски кредит № 961699/31.10.2017 г. при спазване на
разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
Процесният договор има правната характеристика на такъв, сключен от разстояние
по смисъла на ЗПФУР, поради което неговото сключване, респ. доказване на това
обстоятелство, следва да се съобрази с изискванията на специалния закон. Съгласно
легалната дефиниция в чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Съгласно
дефинитивната разпоредба на §1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от
разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет представлява
средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за
методите на сключване на процесния договор за кредит, правоотношението между страните
попада в приложното поле на посочения нормативен акт. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1
ЗПФУР регламентира подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със
сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената
8
тежест е възложена на доставчика на услугата – в случая ищеца. Съгласно разпоредбата на
чл. 18, ал. 3 ЗПФУР преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез
телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна
поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В случая и въпреки изричното
оспорване от ответната страна, такива доказателства не бяха ангажирани от ищцовото
дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ЗЕДЕУУ „електронен документ“ означава всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален
или аудио-визуален запис. Електронно изявление е словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално
представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Електронното изявление се счита за
подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – електронен подпис означава данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически
свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, като
законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и
квалифициран. Законът допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен – чл. 13, ал. 4
ЗЕДЕУУ.
В случая сключването на договора за кредит не се доказа от ищцовото дружество.
Процедурата по сключването му е уговорена в ОУ и по-конкретно в раздел III, озаглавен
„Кандидатстване за кредит“, раздел IV „Оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя. Одобряване на заявлението“ и раздел V „Договор за кредит“. В чл. 1 от
раздел III е посочено, че кредитополучателят кандидатства за кредит, като подава заявление
до Кредисимо по образец – чрез сайта или по телефона, по реда, указан в чл. 3 от раздел III.
В заявлението кредитополучателят попълва личните си данни, e-mail, телефон за контакт,
желания от него размер на кредита, срок за връщането му, начин на усвояване и т.н. /чл. 2/.
След това Кредисимо изпраща на кредитополучателя на посочения от него e-mail
Стандартен европейски формуляр, съдържащ необходимата преддоговорна информация /чл.
6/. Ако кредитополучателят е съгласен да сключи договора, същият потвърждава по
електронен път, респ. по телефона, че е получил СЕФ на e-mail и приема ОУ и договора /чл.
9/. Едва след извършване на тези действия кредитополучателят, посочен в заявлението, се
счита за негов автор до доказване на противното /чл. 10/, заявлението се счита подадено от
кредитополучателя, а ОУ и договорът за кредит – приети и подписани от него /чл. 11, изр.
първо/; след подаване на заявлението Кредисимо предоставя на кредитополучателя на
посочения в заявлението e-mail актуалните ОУ и Договора за кредит /чл. 11, изр. второ/.
Съгласно чл. 1, чл. 4 и чл. 6 от раздел IV, след получаване на редовно попълнено
заявление, Кредисимо оценява кредитоспособността на кредитополучателя, като в случай че
одобри подаденото заявление, уведомява кредитополучателя на указания от него e-mail или
телефонен номер /чрез смс или позвъняване/, а в случай че Кредисимо не одобри
заявлението, договорът за кредит не влиза в сила.
Съгласно чл. 1 и чл. 3 от раздел V, с договора за кредит Кредисимо се задължава да
предостави на кредитополучателя кредит, при условие че подаденото от последния
заявление е одобрено от Кредисимо; договорът за кредит се счита сключен под отлагателно
условие, че Кредисимо ще одобри подаденото от кредитополучателя заявление и влиза в
сила от момента на одобрението – от получаване на уведомление за одобрение по реда на
раздел IV, чл. 4 от ОУ.
С оглед приетото в ОУ, следва да се приеме, че едва след попълване и подаване на
посоченото в ОУ заявление може да се приеме, че кредитополучателят е направил валидно
волеизявление за сключване на договора за кредит, приемане на ОУ и съгласие всички
негови изявления да се считат подписани от него, т. е. че на обикновения електронен подпис
9
е придадена стойността на саморъчен такъв. А едва след одобряване на заявлението от
Кредисимо и уведомяване на кредитополучателя, че заявлението е одобрено, договорът за
кредит влиза в сила.
Ищцовото дружество не е представило попълнено от ответника заявление, нито
доказателства, че СЕФ, договорът и ОУ към него са му били изпратени на посочена от него
електронна поща, нито че е направил валидно електронно волеизявление, че приема ОУ и
условията по договора и е съгласен да сключи договора за кредит. Не са представени
доказателства, че „Кредисимо“ ЕАД е одобрило такова заявление и че е уведомило
ответника за това по уговорения начин.
Също така в самия договор за кредит е уговорено, че договорът, приложенията към
него, ОУ и заявлението представляват цялостно и единно споразумение между страните /чл.
2, ал. 1/, както и че след подписването му от кредитополучателя Кредисимо одобрява
заявлението му за кредит /чл. 3/. Ако заявлението не бъде одобрено от Кредисимо в
уговорения срок, договорът за кредит не поражда действие между Кредисимо и
кредитополучателя /чл. 4, ал. 3 от договора/. Както бе изтъкнато по-горе, не са представени
доказателства нито такова заявление да е било подадено от ответника, нито същото да е
било одобрено от „Кредисимо“ ЕАД.
В случая е представен единствено договорът за кредит, който се твърди да е сключен
с ответника. При наличието на изрично оспорване от насрещната страна обаче и при
аргументираната по-горе доказателствена тежест за установяване на факта на постигнато
между страните съгласие за сключване на договора, респ. за установяване на авторството на
приложения по делото електронен документ, само и единствено този договор не е
достатъчен, тъй като с оглед уговорките с кредитора, уговорените в договора за кредит
условия не доказват пълно и главно възникване на облигационно отношение между
страните. Както бе посочено, по делото не са представени попълнено от кредитополучателя
и одобрено от „Кредисимо“ ЕАД заявление за кандидатстване за кредит, нито извлечения от
електронна поща или други електронни изявления, съхранявани на траен носител, от които
да се установяват изявления на ответника, обективиращи волята му да сключи процесния
договор за кредит и да получи в заем претендираната сума. Приетите по делото
доказателства не са достатъчни, за да обосноват извод за постигнато между страните
съгласие за сключване на договора за кредит.
Представената по делото разписка за извършено плащане, съставена от трето по
делото лице, също не доказва възникнало между страните заемно правоотношение, нито
доказва реално предаване на сумата на ответника. На първо място разписката е
неподписана, като не е представен документ, съдържащ подпис на ответника за получаване
на сумата от 600,00 лв. На следващо място, дори и да се приеме, че сумата от 600,00 лв. е
била действително предадена на ответника, платежният документ не удостоверява
съдържанието на облигационната връзка между страните, като не става ясно какво е
основанието за извършеното плащане, респ. не доказва наличието на задължение за
ответника да върне сумата при условията на описания в исковата молба договор за кредит.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
обстоятелството за сключен между страните валиден договор за заем посредством
средствата за комуникация от разстояние при описаните условия. Ето защо, предявеният иск
е неоснователен и следва да се отхвърли.
Освен всичко гореизложено, ищцовото дружество не доказа, че вземанията към
ответника са прехвърлени в негова полза по силата на сключения с „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
Тръст“ ЕООД договор за цесия. По делото не е представено надлежно подписано от
цедентите и цесионера Приложение № 1, от което да е видно, че вземанията на „Ай Тръст“
ЕООД към ответника са валидно прехвърлени на ищцовото дружество и че изобщо са
предмет на договора за цесия, на който се позовава ищцовото дружество. Въпреки че с
10
проекта за доклад, неоспорен от страните и приет за окончателен доклад по делото, съдът
изрично е указал на ищеца, че следва да докаже това обстоятелство, такива доказателства не
са ангажирани в производството.
Ето защо ищецът не е доказал качеството си на кредитор по отношение на ответника
Р. и искът е неоснователен и на това основание и следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на главния иск, то неоснователни се явяват и
кумулативно обективно съединените акцесорни искове за заплащане на сумата 41,70 лв. –
договорна възнаградителна лихва за периода от 10.12.2017 г. до 10.02.2018 г. и 199,56 лв. –
законна лихва за забава за периода от 10.12.2017 г. до 23.02.2021 г. Същите следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора за ищцовото дружество не възниква право на разноски.
Ответникът не претендира и не е представил доказателства да е сторил разноски в
производството, поради което и такива не му се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1404 р-н Триадица, бул.
„България“ № 81, против К. Н. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. ***, общ. **, обл.
**, ул. „*** **“ № ***, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 240 ЗЗД, във вр. чл. 146
ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 6 ЗПФУР, във вр. чл. 99 ЗЗД, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 600,00 лв. –
главница по Договор за кредит № *********, сключен на 31.10.2017 г. между „Кредисимо“
ЕАД и К. Н. Р.; 41,70 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 10.12.2017 г. до
10.02.2018 г.; 199,56 лв. – законна лихва за забава за периода от 10.12.2017 г. до 23.02.2021 г.,
които суми са заплатени изцяло от „Ай Тръст“ ЕООД въз основа на сключен с „Кредисимо“
ЕАД договор за поръчителство от 31.10.2017 г., с което поръчителят се е суброгирал в
правата на кредитора, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното заплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед № 557 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.04.2023
г. по ч. гр. дело № 808/2023 г. по описа на Районен съд – Враца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
11