№ 213
гр. гр. Добрич, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500256 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от Н. АТ. М. и Й. Ж. М.,двете от гр.К.,срещу решение
№260002/04.09.2020 г. по гр.д.№458/2013 г. на Каварненския районен съд,с
което са отхвърлени предявените от въззивниците искове за делба на ниви в
землището на с.Ч.,общ.К. и искове на основание чл.76 от ЗН.Според
въззивниците атакуваното решение е немотивирано и постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон.Сочат,че по делото били
представени годни доказателства,удостоверяващи съсобствеността върху
земеделските имоти,а именно издадено позитивно решение на
административен орган въз основа на съдебно решение по иск по чл.14 ал.4 от
ЗСПЗЗ.Със заключението по допусната СТЕ били индивидуализирани всички
ниви-предмет на делбата.Неправилно било становището на районния съд,че
липсва постановено решение по чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ.Съсобствеността била
установена с реституционното решение на ОСЗГ-К. и решението по иска по
чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.Изложени са доводи за неоснователност на наведени от
съделители в производството-приобретатели по сделки възражения за изтекла
в тяхна полза придобивна давност и за основателност на предявените от
1
въззивниците искове по чл.76 от ЗН за обявяване относителната
недействителност на сделки на разпореждане с процесни имоти.Настоява се
за отмяна на първоинстанционното решение,уважаване на исковете по чл.76
от ЗН и допускане делба на делбените имоти между всички сънаследници.
В писмени отговори въззиваемите М. Г. К.,Н. ИВ. СТ.,Н. М. Н.,Н. СТ. Н.,К. К.
К.,Й. Т. К. и К. К. К. изразяват становище за неоснователност на жалбата и
настояват за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно решение.
Останалите въззиваеми не са подали писмени отговори на жалбата и не
изразяват и в хода на въззивното производство становище по същата.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК
/въззивниците са получили препис от първоинстанционното решение на
10.09.2020 г.,а жалбата им е подадена на 24.09.2020 г. при изтекъл за тях срок за
въззивно обжалване на 24.09.2020 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид
горното и подаването й от активно легитимирани лица-страна в производството по
делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за тях първоинстанционно
решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими искове.С исковата молба освен искове за делба са
предявени и искове по чл.76 от ЗН за прогласяване относителната
недействителност на множество сделки на разпореждане с делбените имоти.С
определение №198/17.06.2021 г. по настоящото въззивно дело ДОС е
констатирал нередовности на исковата молба в частта на исковете по чл.76 от
ЗН-непосочена цена на всеки от обективно кумулативно съединените искове
и невнесена държавна такса по сметка на КРС за водене на делото по всеки от
тях.Ищците по делото са надлежно уведомени за горното определение и
вмененото им задължение в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да изправят горните нередовности.В указания срок горното не е
сторено,но последното в случая не обосновава недопустимост на решението
на КРС в частта на произнасянето по чл.76 от ЗН и обезсилване на същото в
посочената част с прекратяване на производството по исканията по чл.76 от
ЗН.Това е така,защото претенциите по чл.76 от ЗН могат да бъдат заявени от
съделителите в две допустими форми-чрез иск или възражение.Като не е
посочена цена на отделните искове и не е внесена държавна такса за
2
разглеждането им като искове,следва същите да се третират като допустими
възражения по валидността на отделните разпоредителни сделки с делбени
имоти и принципно същите подлежат на разглеждане.Съдебната
практика,макар и противоречиво,приема,че независимо от това в каква форма
са заявени исканията по чл.76 от ЗН /иск или възражение/ съдът дължи
диспозитив по тях в решението си.В този смисъл първоинстанционното
решение е допустимо и в частта на произнасянето по претенциите по чл.76 от
ЗН.По същество решението на КРС е правилно,като съображенията за горния
извод са следните:
Гр.д.№458/2013 г. на КРС е образувано по повод искова молба вх.
№3101/05.07.2013 г.,с която са предявени искове от Ж.М.М. от с.В.,общ.К.
срещу множество ответници за делба на съсобствени между страните
земеделски земи в землището на с.Ч.,общ.К..Посочено е в исковата молба,че
съсобствеността произтича от наследяване от общ на страните наследодател
Ж.И.Ж.,б.ж. на с.Ч.,общ.К.,починал през 1927 г.,и реституция по реда на
ЗСПЗЗ.След подадени заявления от отделни наследници първоначално земите
/общо 208 дка/ били реституирани на наследници,както следва:на наследници
на Е.И.Ж.-74 дка;на наследници на Х.Ж.И.-76,160 дка и на наследници на
Е.Ж.И.-56 дка.По предявен иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ било образувано гр.д.
№265/2000 г. на КРС,което приключило с влязло в сила решение,с което се
признавало за установено,че възстановените на отделните наследници земи са
собственост на всички наследници на Ж.И.Ж. и следва да се възстановят на
всички тях.Докато траело горното исково производство,били извършени
сделки на разпореждане с реституираните имоти,които ги трансформирали в
други имоти с различна площ по КВС и впоследствие по кадастралната карта
на селото.Настоява се разпоредителните сделки да бъдат обявени за
относително недействителни на основание чл.76 от ЗН спрямо ищцовата
страна и да се допусне делба на всички ниви между наследниците на Ж.И.Ж..
В хода на първоинстанционното производство първоначалният ищец
Ж.М.М. е починал и на негово място на основание чл.227 от ГПК са
конституирани наследниците му по закон Н. АТ. М. с ЕГН **********,Й. Ж.
М. с ЕГН ********** и М.Ж.М.,като последният също е починал в хода на
производството и на негово място е конституирана наследницата му Н. М. М.
с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител ИВ. Н. АЛ.
/понастоящем с нейно съгласие/.
3
Окончателно ответници по исковете са Р. Н. Д. с ЕГН
**********;З.Х.Ж.-починала в хода на делото и заместена от наследниците
си /СВ. Н. П. с ЕГН **********;М. Н. Д. с ЕГН **********;ХР. СТ. Ж. с ЕГН
**********;М. СТ. Ж. с ЕГН ********** и С. Ж. Ж. с ЕГН **********-
низходящи на нейни починали брат и сестра/;Н. Е.. ЯЛ. с ЕГН **********;Д.
Е.. ЯЛ. с ЕГН **********;СВ. Н. П. с ЕГН **********;М. Н. Д. с ЕГН
**********;Р.Х. И.а,починала в хода на делото и заместена от наследниците
си Ж. СТ. Ж. с ЕГН ********** и ХР. СТ. Ж. с ЕГН **********,като Ж. СТ.
Ж. също е починал и е заместен от наследниците си М. СТ. Ж. с ЕГН
********** и С. Ж. Ж. с ЕГН **********;И. К. И.-починал и заместен от
наследниците си Н. ИЛ. К. с ЕГН ********** и В. ИЛ. К. с ЕГН
**********;ДЖ. К. ИЛ. с ЕГН **********;Р. Д. СТ. с ЕГН **********;М. М.
Р. с ЕГН **********;СТ. Г. СТ. с ЕГН **********;М.Ж. Б.а-починала и
заместена от П. ИЛ. Ш.. с ЕГН ********** и Р. ИЛ. Б. с ЕГН **********;ЕВ.
К. П. с ЕГН **********;СТ. К. М. с ЕГН **********-до тук всички заедно с
ищците наследници по закон на общия им наследодател Ж.И.Ж.,починал 1927
г.,б.ж. на с.Ч.,общ.К.;приобретатели по разпоредителни сделки с делбените
имоти-К. К. К. с ЕГН **********;Й. Т. К. с ЕГН **********;К. К. К. с ЕГН
**********;Н. ИВ. СТ. с ЕГН **********;М. Г. К. с ЕГН **********;СТ. ИВ.
К. с ЕГН **********;Н. М. Н. с ЕГН **********;Р. ХР. Ж. с ЕГН
**********;СТ. Ц. П. с ЕГН **********;Н. СТ. Н. с ЕГН ********** и СТ.
СВ. Ж. с ЕГН **********.
Производството е в първата фаза на делбата-по допускането
й.Претендира се делба на следните земеделски земи в землището на
с.Ч.,общ.К.-нива с площ от 50,773 дка-имот с идентификатор 80340.6.146 по
кадастралната карта;нива с площ 28,001 дка-имот с идентификатор
80340.16.35 по кадастралната карта;нива с площ 28 дка-имот с идентификатор
80340.16.36 по кадастралната карта;нива с площ 74 дка-имот с идентификатор
80340.13.9 по кадастралната карта и нива с площ 25,387 дка-имот с
идентификатор 80340.6.21 по кадастралната карта,която е трансформирана
понастоящем в две отделни ниви от по 12,695 дка-имоти с идентификатори
80340.6.151 и 80340.6.152 по кадастралната карта /идентичността им с
първоначално заявените в исковата молба имоти е установена от вещото лице
М.Х. в заключението по допуснатата от районния съд съдебно-техническа
4
експертиза/.
От констатациите на вещото лице М.Х. в заключението по допуснатата
СТЕ /на листи 567-569 от делото на КРС/ и от изпратените от ОСЗ-К.
остатъци от преписки /на листи 556-566 от делото на КРС/ се установява
следното:
Подадено е било заявление вх.№04358/28.05.1992 г. от С. Н. Я.а за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ правото на собственост на наследници на
общия на страните /без ответниците от К. К. К. нататък/ наследодател Ж.И.Ж.
върху 288 дка земеделски земи в землището с.Ч..Било е постановено по
образуваната преписка решение на административния орган ПК-
К.,обективирано в протокол №511/10.10.1995 г. /цитирано в мотивната част на
протокол №1376/06.07.2006 г. на лист 564 от делото на КРС/.Може само да се
гадае поради несъхраняване на преписката,че решението е било за отказ да се
възстанови собствеността.По заявления по преписки на отделни наследници
на Ж.И.Ж. са били реституирани части от горните земи.По преписка
№***/16.10.1991 г. е възстановено с решение №400/19.04.1995 г. правото на
собственост на наследници на Х.Ж.И. /син на общия наследодател/ върху нива
от 76,160 дка-имот №6016 по плана за земеразделяне /лист 558 от делото на
КРС/.По преписка №00235/03.09.1991 г. е възстановено с решение
№1441/30.04.1998 г. правото на собственост на наследници на Е.Ж.И. /син на
общия наследодател/ върху нива от 56 дка-имот №016030 по плана за
земеразделяне /лист 562 от делото на КРС/.С решение №1141/15.09.1997 г. се
възстановява правото на собственост на наследници на Е.И.Ж. /съпруга на
И.Ж.И.-син на общия наследодател/ върху 74 дка-имот №13009 по плана за
земеразделяне.Не е спорно по делото,че с влязло в сила решение по гр.д.
№265/2000 г. на КРС /виж решение №65/16.02.2004 г. по в.гр.д.№935/2003 г.
на ДОС на листи 201-205 от делото на КРС/,постановено по искове на
основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ,е разрешен спор за материално право към
минал момент /този на масовизацията/,като е признато за установено,че
горните възстановени земи по преписки №03452-74 дка реституирани на
наследници на Е.И.Ж.;№***-75 дка реституирани на наследници на Х.Ж.И. и
№235-56 дка реституирани на наследници на Е.Ж.И.-са собственост на всички
наследници на Ж.И.Ж.,поч.1927 г.,и следва да бъдат възстановени на неговите
наследници.
5
Въз основа на горното съдебно решение по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ
поземлената комисия е следвало да издаде по преписките на отделните
наследници на Ж.И.Ж.,на които вече са били реституирани земите,нови
решения по чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ,с които да измени само кръга от лицата,на
които се реституират земите.Постановено е обаче едно решение,обективирано
в протокол №1376/06.07.2006 г. по преписка №04358/28.05.1992 г. /на лист
564 от делото на КРС/ на наследници на общия наследодател на страните,с
което е признато право на възстановяване на собствеността на наследници на
Ж.И.Ж. върху 205 дка земеделски земи в землището на с.Ч. с план за
земеразделяне.В графа „забележка“ е посочено „чл.14 ал.4“.В мотивната част
на решението е визирано,че се издава на основание съдебно решение
№65/16.02.2004 г. по в.гр.д.№935/2003 г. на ДОС,като признатата земя от 205
дка се отказва по преписките на изброените по-горе отделни наследници на
общия наследодател.С това решение на ПК-К. се легитимират по настоящото
дело наследници на Ж.И.Ж. като съсобственици на претендираните за делба
ниви.
Съдебните решения по искове по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ нямат
конститутивно действие.След уважаване на такъв иск ОСЗ дължи
постановяване на решение по чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ,с което да промени
лицето,в чиято полза или вреда е издадено предходното й решение.Именно
това решение на ОСЗ се ползва с конститутивно действие и предизвиква
възстановяване на собствеността /решение №748/21.10.2010 г. по гр.д.
№911/2009 г. на І г.о.,ГК на ВКС/.За да има конститутивен ефект
обаче,решението по чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ следва изрично да определя както
кръга от субектите-титуляри на възстановеното право на собственост,така и
да индивидуализира имота/имотите,върху които се реституира
собствеността.Правото на собственост върху земеделска земя може да бъде
възстановено по реда на ЗСПЗЗ само с окончателно решение на ОСЗ,в което
имотът е надлежно индивидуализиран,като решението,с което ОСЗ само
признава правото на възстановяване на собствеността върху посочен
единствено като площ притежаван от наследодател имот към момента на
образуване на ТКЗС,но не и в реални граници с конкретен идентификатор по
предходен с възможност за последваща идентификация или действащ към
момента на постановяване на административния акт план,не може да
легитимира посочените в него лица /в случая наследници на Ж.И.Ж./ като
6
настоящи собственици на конкретни земеделски имоти /определение
№77/20.02.2018 г. по гр.д.№3159/2017 г. на І г.о.,ГК на ВКС/.В решението по
чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ обектът на реституция следва да е описан като реално
обособен обект на правото на собственост.Цитираното решение,обективирано
в протокол №1376/06.07.2006 г. по преписка №04358/28.05.1992 г.,не
възстановява собствеността на наследници на Ж.И.Ж. върху конкретни имоти
в землището на с.Ч. и в частност върху имотите-предмет на настоящите
искове за делба.Визирано е общо количество земи по площ,без да е
конкретизирано коя/кои ниви с какъв идентификатор по план влизат в
обхвата на правото на собственост.В този смисъл съдът намира,че
административната процедура по възстановяване на собствеността в полза на
наследници на Ж.И.Ж. върху процесните ниви не е приключила
окончателно.Съсобствеността по наследяване и реституция върху делбените
имоти не е доказана,поради което предявените искове за делба подлежат на
отхвърляне,което обосновава отхвърляне и на претенциите по чл.76 от ЗН,тъй
като не може да се прогласи относителна недействителност на сделки с
имоти,за които не е удостоверено,че са съсобствени между наследници на
Ж.И.Ж..
Изложеното обосновава неоснователност на въззивната
жалба.Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно,вкл. в частта на присъдените в полза на отделни ответници
разноски,сторени в първата инстанция,които са им дължими на основание
чл.78 ал.3 от ГПК поради отхвърляне на исковете срещу тях.
Във въззивната инстанция са претендирани разноски от въззиваемите М.
Г. К. /500 лв адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договора на лист
46 от делото на ДОС/,Н. ИВ. СТ. /2 400 лв адвокатско
възнаграждение,изплатено съгласно договора на лист 107 от делото на
ДОС/,Н. М. Н. /1 000 лв адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно
договора на лист 146 от делото на ДОС/.Горните суми са дължими на
основание чл.78 ал.3 от ГПК и следва да се присъдят в полза на посочените
въззиваеми-ответници по отхвърлените искове.Останалите въззиваеми не са
претендирали разноски.Въззивниците-ищци по делото нямат право на
разноски с оглед изхода от спора.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260002/04.09.2020 г. по гр.д.№458/2013 г.
на Каварненския районен съд.
ОСЪЖДА Н. АТ. М. с ЕГН ********** и Й. Ж. М. с ЕГН
**********,двете от гр.К.,ул.“Б.№***,да заплатят на М. Г. К. с ЕГН
********** от гр.К.,ул.“Д.№*** сторени във въззивната инстанция съдебно-
деловодни разноски в размер на 500 лв /петстотин лева/ адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. АТ. М. с ЕГН ********** и Й. Ж. М. с ЕГН
**********,двете от гр.К.,ул.“Б.№***,да заплатят на Н. ИВ. СТ. с ЕГН
********** от гр.Г.,ул.“И.Д.*** сторени във въззивната инстанция съдебно-
деловодни разноски в размер на 2 400 лв /две хиляди и четиристотин лева/
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. АТ. М. с ЕГН ********** и Й. Ж. М. с ЕГН
**********,двете от гр.К.,ул.“Б.№***,да заплатят на Н. М. Н. с ЕГН
********** от гр.В.,ул.“С.С.*** сторени във въззивната инстанция съдебно-
деловодни разноски в размер на 1 000 лв /хиляда лева/ адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8