№ 397
гр. Разград, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20243330100602 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за делба на съсобствен имот.
Делото е във втора фаза, в производство по извършване на делбата.
С влязло в сила на 08.11.2024 г. Решение № 606 от 11.10.2024 г. съдът е
допуснал до делба между А. К. А. с ЕГН ********** и Р. К. А. с ЕГН
**********, следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
с идентификатор 61710.504.4983.1.4 (шестдесет и една хиляди седемстотин и
десет, точка, петстотин и четири, точка, четири хиляди деветстотин осемдесет
и три, точка, едно, точка, четири) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Разград, община Разград, област Разград, одобрени със
Заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК -
София, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект със
Заповед № КД-14-17-287/11.08.2009 г. на Началника на СГКК - Разград, с
административен адрес: град Разград, *** (сто и дванадесет), етаж 0 (нула),
гараж № 2 (две), находящ се на етаж 0 (нула) в сграда с идентификатор
61710.504.4983.1 (шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка,
петстотин и четири, точка, четири хиляди деветстотин осемдесет и три, точка,
едно), с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 61710.504.4983 (шестдесет и една хиляди
седемстотин и десет, точка, петстотин и четири, точка, четири хиляди
деветстотин осемдесет и три), с предназначение: ГАРАЖ, със застроена площ
от 30,00 кв.м. (тридесет квадратни метра), брой нива: 1 (едно); при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: обект с идентификатор
61710.504.4983.1.5, под обекта: няма, над обекта: обект с идентификатор
61710.504.4983.1.2, стар идентификатор: няма, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, ПРИ
СЛЕДНИТЕ ПРАВА: 5/6 ид.ч. за А. К. А. с ЕГН ********** и 1/6 ид.ч. за Р. К.
А. с ЕГН **********.
1
Приета е за разглеждане на основание чл. 346 ГПК претенцията по
сметки на съделителя А. К. А. срещу съделителката Р. К. А. да му заплати
сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за неползване на
притежаваните от него 1/6 ид. част от процесния имот за периода от 29.09.2023
г. до 23.12.2023 г. и 5/6 ид. част от процесния имат за периода от 24.12.2023 г.
до 10.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от
завеждане на молбата до окончателното изплащане. Претендира направените
разноски.
Приета е за разглеждане на основание чл. 346 ГПК претенцията по
сметки от Р. К. А. иск за осъждане на другия съделител А. К. А. да заплати
съобразно притежаваните от него 5/6 ид.ч. сума, равняваща се на по-малката
стойност измежду стойността на направените подобрения и стойността, с
която се е увеличила цената на имота, вследствие от направените подобрения
лично от съделителя Р. А., както следва: за следните строително-монтажни и
ремонтни дейности преминали през няколко етапа, подробно посочени в
протокола от с.з. Съобразно посоченото от страната Р. К. А. представя
подробна количествено-стойностна сметка и твърди извършени СМР-та
извършени през 2006 г. конструкции, включващи изкопни работи, кофражни
работи, бетонови работи и армировъчни работи, като сочи, че иска заплащане
на сума в размер на 1000 лв., предявен частичен иск от общо 15 000 лв.,
представляващи по-малката стойност измежду стойността на направените
подобрения и стойността, с която се е увеличила цената на делбения имот
вследствие на направените подобрения. Твърди се, че са извършени лично от
съделителя Р. А., също така, че са извършени без съгласието на другите
съсобственици, с оглед което и посоченото от другата страна, съдът е приел е,
че е налице квалификация с правно основание чл. 346 ГПК вр. чл. 61, ал. 2 от
ЗЗД за осъждане на другия съделител да заплати сумата от 1000 лв., предявен
частичен иск от общо 15 000 лв., на първо място, представляващи по-малката
стойност измежду стойността на направените подобрения и стойността, с
която се е увеличила цената на делбения имот, вследствие направените
подобрения лично от Р. А., както и във връзка с разходите, съпровождащи
изготвянето на проекти, ангажиране на правоспособни лица, плащане на такси
в Община Разград и всички разходи във връзка с направените подобрения.
Според заключението по назначената съдебно-техническа и оценъчна
експертиза гаражът не е реално поделяем събразно правата на страните.
Според заключението по назначената съдебно-техническа и
икономическа експертиза, справедливата средна пазарна стойност на
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 61710.504.4983.1.4
по кадастралната карта и кадастрални регистри на град Разград, община
Разград, област Разград, одобрени със Заповед № РД-18-37/ 10.03.2008 г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект със Заповед № КД-14- 17-287/ 11.08.2009 г. на
Началника на СГКК - Разград, с административен адрес: гр. Разград, Община
Разград, Област Разград, ***, етаж 0, гараж № 2, находящ се на етаж 0 в
сграда с идентификатор 61710.504.4983.1, с предназначение жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
61710.504.4983, с предназначение: ГАРАЖ, със застроена площ от 44,58 кв. м,
брой нива: 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: обект с
идентификатор 61710.504.4983,1.5, под обекта: няма, над обекта: обект с
идентификатор 61710.504.4983.1.2, стар идентификатор: няма, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
2
строеж върху мястото е в размер на 56 400 (петдесет и шест хиляди и
четиристотин) лева. Пазарната стойност само на подобренията - увеличената
застроена площ на гаража с 14,58 кв.м., към датата на оценката е 18 600
(осемнадесет хиляди и шестстотин) лева. Паричната стойност на направените
подобрения от ответницата Р. К. А. за изграждане пристройката към гаража са
в размер на 14,20 % от общите разходи за цялата пристройка на триетажната
жилищна сграда, т.е.: периода на изграждането (2006 г.): 1 729,92 лв. (хиляда
седемстотин двадесет и девет лева деветдесет и две стотинки); към настоящия
период (2025 г.): 4 388,43 лв. (четири хиляди триста осемдесет и осем лева
четиридесет и три стотинки). Пазарната стойност към настоящия период (2025
г.) на делбения имот вследствие на направените подобрения е увеличена с 18
600 (осемнадесет хиляди и шестстотин) лева. Средният пазарен месечен наем
на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
61710.504.4983.1.4 по кадастралната карта и кадастрални регистри на град
Разград, община Разград, област Разград, одобрени със Заповед № РД-18- 37/
10.03.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо самостоятелния обект със Заповед № КД-14-17-287/
11.08.2009 г. на Началника на СГКК - Разград, с административен адрес: гр.
Разград, Община Разград, Област Разград, ***, етаж 0, гараж № 2, находящ се
на етаж 0 в сграда с идентификатор 61710.504.4983.1, с предназначение:
жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 61710.504.4983, с предназначение: ГАРАЖ, със застроена
площ от 44,58 кв. м, брой нива: 1, при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж: обект с идентификатор 61710.504.4983.1.5, под обекта: няма, над
обекта: обект с идентификатор 61710.504.4983.1.2, стар идентификатор: няма,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото е в размер на 240 (двеста и четиридесет) лева
месечно.
В с.з. вещото лице сочи, че няма удостоверение за въвеждане в
експлоатация, макар и да има разрешение за строеж за пристройка към
съществуващата жилищна сграда – разширяване в северозападна посока на
приземният гаражен етаж, както и на жилищните етажи до уличната
регулация, изразяващо се в покрити тераси.
Разпитаната по искане на съделителя свид. К. сочи, че гаражът е
наследствен, като 5/6 ид.ч. притежава А. А.. От м. септември 2023 г. – м.
април 2024 г. той не е използвал гаража. Ползвал го от 28.11.2024 г. Преди
това гаражът се ползвал еднолично от другата съделителка. Още през м.
ноември 2021 г. били подменени бравите, така той нямал достъп, така че да
ползва гаража по предназначение – за гариране на МПС. Въпреки, че в гаража
имало вещи на съделителя, другата съделителка ограничила достъпа на брат
си и даже започнала да хвърля вещите му.
Свид. С. сочи, че А. А. има достъп до гаража си от няколко месеца, а
преди това паркирал автомобила си отвън, тъй като нямал ключ за гаража.
Свид. Г. сочи, че гаражът има разширение, извършено от съделителката
А., когато тя станала собственик на жилище в кооперацията. Разширението
било към улицата и представлявало една голяма тераса. Така станало
разширението и на гаража отдолу. Именно съделителката финансирала това
разширение, тъй като в семейството се знаело, че тя ще наследи гаража. СМР
били извършени по време на брака на съдителката.
Видно от представените документи по извършеното разширение
3
навсякъде фигурират имената на съделителката, включително в заявлението за
одобряване на инвестициония проект и издаване на разрешение за строеж,
договор за упражняване технически контрол по част конструктивна на
инвестиционните проекти. За изготвените документи съделителката е
представила писмени доказателства за направени разходи в размер на 375,51
лева във връзка с изготвяне на проектите. Не са събрани доказателства,
опровергаващи твърденията на съделителката А., поради което съдът приема,
че тя е извършила, посочените от нея СМР, извършени през 2006 г. за
разширението на недвижимия имот.
Според събраните доказателства съделителят А. А. не е ползвал гаража
в периода м. септември 2023 г. – м. април 2024 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Законът предвижда четири способа за извършване на делбата: възлагане
на някого от съделителите, жребие, възлагане по чл. 353 ГПК и изнасяне на
публична продан, в случай че делбеното имущество е неподеляемо.
Посочените начини за извършване на делбата се прилагат в зависимост от
естеството на имотите, които се делят. Предвид липсата на възлагателна
претенция, то единственият възможен начин за извършването на делбата е
имотът да бъде изнесен на публична продан в съответствие с разпоредбата на
чл. 348 от ГПК и съответно получената цена да бъде поделена между страните
съобразно правата им. На основание чл. 354, ал. 1 от ГПК всеки от
съделителите може да участва в публичната продан и да изкупи имота.
По отношение на претенцията на съделителката:
Според задължителното тълкуване, дадено в Постановление на Пленума
на Върховния съд № 6/1974 г. и Тълкувателно решение № 85 от 1968 г. в
неотменената с постановлението част, касаеща отношенията между
съсобственици, когато съсобственик или част от съсобствениците извърши
подобрения в съсобствен имот, се провежда разграничение между различните
хипотези на извършени от съсобственик необходими разноски или подобрения
в общия имот. В този смисъл задължение на съда е да определи характера на
претендираните от ищеца строителни работи, да определи в качеството на
владелец или на държател съсобственикът е извършвал подобренията и дали
те са били извършени със знанието и без противопоставянето на другия
съсобственици, или без негово знание, или въпреки противопоставянето им. В
зависимост от това съдът е длъжен да даде и правилната правна квалификация
на предявения иск и да присъди на съсобственика дължимата съобразно тази
правна квалификация сума. Съдебната практика последователно и
непротиворечиво приема, че когато съсобственик ползва цялата вещ, той е
владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици,
освен ако не е демонстрирал явно и категорично, че е променил държането на
частите на останалите във владение за себе си. Промяната на намерението и
своенето на частите на останалите следва да е демонстрирано недвусмислено.
Затова действия по извършване на ремонти и подобряване на имота, които
могат да се възприемат и като действия по поддръжка на съсобствената вещ
от един от съсобствениците, за което той може да иска припадащата се част от
разходите от другите съсобственици на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, не може да
се приеме като достатъчно за установяване на владение върху техните части.
Ползването на целия имот, което може да се възприеме и като упражняване на
правото по чл. 31 ЗС, също не може да се възприеме като достатъчно, за да се
4
квалифицира като владение за себе си на частите на останалите.
В настоящия случай съдът приема, че подобрения в имота са извършени
от съделителката в качеството и на владелец на своята част и държател на
частта на съделителя.
Когато ликвидацията на отношенията по повод извършени подобрения в
съсобствен имот става по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, заинтересованите
отговарят само до размера на обогатяването, т.е. прилага се принципът на
неоснователното обогатяване и се присъжда по-малката сума измежду
направените от подобрителя разноски и увеличената стойност на имота. В ТР
№ 85/1968 г. на ОГГК на ВС е прието, че когато съсобственикът извършва
подобрения в общия имот без да промени намерението, с което държи частите
на останалите съсобственици и без да има тяхното съгласие за подобренията,
отношенията по повод тези подобрения ще се уредят по правилата за водене
на чужда работа без пълномощие. Това принципно разрешение не е отменено
с ППВС № 6/1974 г., в което само е акцентирано върху друга хипотеза - на
извършени подобрения от съсобственик, който е завладял частите на
останалите съсобственици - прието е, че в тези случаи се присъжда
увеличената стойност на имота. В Решение № 1072 от 14.11.2008 г. по гр.
дело № 4295/07 г. на IV ГО на ВКС, е уточнено, че когато подобренията в
общия имот са извършени от съсобственик при условията на чл. 61 от ЗЗД, те
се оценяват съобразно направените разходи за тях. Единствено при
квалифициране на претенцията за подобрения по чл. 72 или чл. 74, ал. 2 ЗС се
присъжда увеличената стойност на имота. С Решение № 461 от 12.05.1986 г.
по гр. дело № 570/85 г. на II ГО на ВС е прието, че когато отношенията по
повод извършените подобрения се уреждат по правилата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД,
се присъжда по-малката сума между направените разходи и увеличената
стойност на имота. Следователно, отговорността им се ограничава до по-
малката сума между стойността на направените разходи и увеличената
вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. Паричната
стойност на направените подобрения от ответницата Р. К. А. за изграждане
пристройката към гаража са в размер на 14,20 % от общите разходи за цялата
пристройка на триетажната жилищна сграда в периода на изграждането (2006
г.): 1729,92 лв. (хиляда седемстотин двадесет и девет лева деветдесет и две
стотинки); към настоящия период (2025 г.): 4388,43 лв. (четири хиляди триста
осемдесет и осем лева четиридесет и три стотинки). Пазарната стойност към
настоящия период (2025 г.) на делбения имот вследствие на направените
подобрения е увеличена с 18600 (осемнадесет хиляди и шестстотин) лева.
Следователно съделителя дължи 4388,43 лв. на съделителката. Направено е
възражение за изтичане на погасителната давност, което е неоснователно. Тя е
започнала да тече от предявяване на ИМ, а в този смисъл не е изтекла. Следва
да се разясни на съделителката, че тя е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния
имот, а за последното е налице влязло в сила съдебно решение. С
оглед справедливо разпределение, всички претенции на съделителите,
произтичащи от съсобствеността се разглеждат във втората фаза на делбата,
чрез предявяване на осъдителни искове съгласно чл. 346 ГПК, какъвто е приет
за разглеждане от съда, а и уважен.
По отношение на претенция по сметки на другия съделител:
Претенцията е допустима и основателна. За да се уважи претенцията по
чл. 31, ал. 2 от ЗС, следва да се докаже наличие на следните предпоставки:
съсобственост върху вещта, лично ползване на общата вещ от съделителката,
5
последната да е лишила другия съделител от ползване и писмена покана за
заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен. По делото е
установено с влязлото в сила решение по допускане на делбата, че процесния
имот е съсобствен на страните. Фактът на самостоятелно ползване на гаража
от страна на съделителката 29.09.2023 г. до 10.04.2024 г. е доказан, налице е
нотариална покана. В този смисъл претенцията доказана и основателна,
поради което съделителката Р. К. А. дължи на А. К. А. с ЕГН **********
сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за неползване на
притежаваните от него 1/6 ид. част от процесния имот за периода от 29.09.2023
г. до 23.12.2023 г. и 5/6 ид. част от процесния имат за периода от 24.12.2023 г.
до 10.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от
завеждане на молбата до окончателното изплащане.
По разноските:
Не са представени доказателства за заплатено възнаграждение от
съделителката А.. Според представения списък по чл. 80 ГПК ищецът
претендира сторени разноски в размер на 900 лева, от които 600 лева за
депозит на в.л. Ответницата също е заплатила 600 лева за възнаграждение на
в.л. Предвид уважаването на двете претенции и доколкото размера на
възнагражденията за в.л. е един и същи, съдът прецени, че следва да уважи
искането единствено на ищеца за заплащане от ответницата на сумата от 300
лева за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 355, изречение второ във вр. с чл. 71 ГПК и чл. 8 от
действащата Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, всяка от страните следва да заплати в полза на държавата по сметка на
Районен съд – Разград държавна такса в размер на 4 % върху стойността на
дела си, съобразно доказаната пазарна цена на делбения имот, която държавна
такса, изчислена за всеки от съделителите съобразно правата им върху имота
възлиза на 1880,00 лева за А. К. А. и 376,00 лева за Р. К. А..
На основание чл. 355, изречение второ във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 1 от тарифата, съделителят А. К. А. следва да заплати в полза на държавата
по сметка на Районен съд – Разград държавна такса във връзка с уважената
претенция на другата съделителка в размер на 175,54 лева, представляваща
държавна такса по иска по чл. 346 ГПК.
На основание чл. 355, изречение второ във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 1 от тарифата, съделителката Р. К. А. следва да заплати в полза на
държавата по сметка на Районен съд – Разград държавна такса във връзка с
уважената претенция на другия съделител в размер на 50,00 лева,
представляваща държавна такса по иска по чл. 346 ГПК.
Така мотивиран, Районен съд – Разград
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот, представляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 61710.504.4983.1.4
(шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и четири,
точка, четири хиляди деветстотин осемдесет и три, точка, едно, точка, четири)
по кадастралната карта и кадастрални регистри на град Разград, община
Разград, област Разград, одобрени със Заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
6
самостоятелния обект със Заповед № КД-14- 17-287/ 11.08.2009 г. на
Началника на СГКК - Разград, с административен адрес: гр. Разград, общ.
Разград, обл. Разград, *** (сто и дванадесет), етаж 0 (нула), гараж № 2 (две),
находящ се на етаж 0 (нула) в сграда с идентификатор 61710.504.4983.1
(шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и четири,
точка, четири хиляди деветстотин осемдесет и три, точка, едно), с
предназначение жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор 61710.504.4983, с предназначение: ГАРАЖ, със
застроена площ от 44,58 кв. м, брой нива: 1, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж: обект с идентификатор 61710.504.4983,1.5, под обекта:
няма, над обекта: обект с идентификатор 61710.504.4983.1.2, стар
идентификатор: няма, ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото и от правото на строеж
върху мястото, КАТО ПОЛУЧЕНИТЕ при публичната продан суми следва да
бъдат разпределени по следния начин: 5/6 ид.ч. за А. К. А. с ЕГН **********
и 1/6 ид.ч. за Р. К. А. с ЕГН **********, Пазарната оценка на имота е 56 400
(петдесет и шест хиляди и четиристотин) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 346 ГПК вр. с чл. 12, ал. 2 ЗН и чл. 61, ал. 2
ЗЗД съделителят А. К. А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на съделителката
Р. К. А. с ЕГН **********, сумата 4 388,43 лв. във връзка с извършени в
делбения имот подобрения през 2006 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 346 ГПК вр. с 31, ал. 2 ЗЗД съделителят
съделителката Р. К. А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на съделителя А. К.
А. с ЕГН **********, сумата от 800,00 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на неговите идеални части от съсобствения имот, както
следва 1/6 ид. част от процесния имот за периода от 29.09.2023 г. до 23.12.2023
г. и 5/6 ид. част от процесния имат за периода от 24.12.2023 г. до 10.04.2024 г.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от завеждане на молбата до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 във вр. с чл. 71 ГПК във вр. с чл. 8 и чл.
78, ал. 1 вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съделителите ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Разград държавна такса съобразно
правата им върху имота и държавна такса по исковете по чл. 346 ГПК, както
следва: за А. К. А. с ЕГН ********** в размер общо на 2055,54 лв., а за Р. К.
А. с ЕГН ********** в размер на 225,54 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК Р. К. А. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А. К. А. с ЕГН ********** сумата от 300
лева за направените от него разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7