Решение по КНАХД №2022/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на РДГ Пловдив срещу решение № 820 от 17.07.2025 г., постановено по АНД № 3569 по описа на Районен съд Пловдив за 2025 година, І н.с., с което е отменено наказателно постановление № 202 от 17.06.2025 г. на директора на РДГ Пловдив, с което на Я. Т. Д., [ЕГН], от [населено място], община Марица,****, на основание чл.266, ал.1, вр. чл.213, ал.1, т.1 ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева и на основание чл.266, ал.1, вр. чл.213, ал.1, т.2 ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.

Според касатора решението е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при неправилна преценка на доказателствата. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се потвърди наказателното постановление като законосъобразно. Депозираните на 18.11.2025 г. писмени бележки преповтарят съображенията, изложени в касационната жалба, като допълнително се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмения отговор от 10.09.2025 г., и моли да се потвърди решението на Районен съд Пловдив като правилно. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното решение като правилно.

Съдът намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че АУАН и наказателното постановление страдат от съществен порок – липса на описание на мястото на добиване на съхраняваната дървесина, без което не може да се направи преценка, дали процесната дървесина попада в приложното поле на Закона за горите, дали актосъставителят и наказващият орган имат материална компетентност да санкционират процесното нарушение, ако такова е извършено, дали деянието е съставомерно като нарушение по чл.213, ал.1, т.1 и 2 ЗГ. Районният съд е съобразил трайната съдебна практика, според която мястото на добиване на дървата има значение за определяне на приложимия закон – ЗГ, ЗЗТ или ЗОСИ, което е от значение за преценката за наличие на материална компетентност на актосъставителя и наказващия орган, като съществено обстоятелство е, че компетентните органи по трите закона са различни институции. Затова според районния съд невъзможността въз основа на изложените в АУАН и наказателното постановление обстоятелства да се определи приложимия закон и компетентните служби за контрол представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Според районния съд липсата на основен съставомерен елемент, какъвто е мястото на добив на дървесината, не позволява да се извърши преценка за съставомерност на деянието по чл.213 ЗГ, тъй като не е възможна проверка на правния извод на наказващия орган, че процесният дървен материал е следвало да бъде придружен с контролна горска марка, производствена марка и превозен билет. Анализирайки нормите на чл.204, чл.26 и чл.207 ЗГ и чл.50 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, уреждащи различните видове марки, районният съд е направил извод, че наказуемо по чл.213, ал.1, т.1 ЗГ е само съхранението на дървесина без контролна горска марка или производствена марка, като липсата на общинска марка не представлява нарушение на чл.213, ал.1, т.1 ЗГ, т.е., деянието евентуално би представлявало нарушение по друг закон. Като неоснователен е преценен доводът на наказващия орган, че именно горската марка и превозният билет са документите, установяващи произхода на дървесината, съответно без тях не може да се установи мястото на добив. Според районния съд нито едно доказателство в наказателния процес не може да има предварително определена сила и контролните органи са били длъжни да проведат разследване на основание чл.52, ал.4 ЗАНН за установяване на произхода на държаната дървесина, като отразят това съставомерно обстоятелство в АУАН и наказателното постановление. Районният съд е направил извод, че посоченият порок в съдържанието на АУАН и наказателното постановление е неотстраним на етапа на съдебното следствие със събиране на доказателства от съда, който да първи път да ги установи и предяви на жалбоподателя. Съобразявайки тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ВАС, районният съд е приел, че нормата на чл.53, ал.2 ЗАНН е неприложима. Въз основа на преценка на свидетелските показания на кмета на [населено място] районният съд е направил извод, че дори да се приеме, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.213 ЗГ, то не би било виновно заради изричните указания, получени от кмета на селото и от „Напоителни системи“, непосредствените му впечатления как дървеният материал стои безстопанствен и създава опасност от наводнение или пожар, поради което според районния съд на жалбоподателя не може да се вмени дори най-леката форма на вина – небрежност. С оглед нормата на чл.6 ЗАНН съдът прави извод, че дори да се докажат признаците от обективна страна, то извършеното би се явило несъставомерно от субективна страна. А с оглед на малкото количество съхраняван дървен материал, дори да се докаже извършено нарушение по чл.213 ЗГ от обективна и субективна страна, то не би подлежало на санкциониране, доколкото би представлявало маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Решението е правилно. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.1 АПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Неоснователни са възраженията на касатора за нарушение на материалния закон от страна на първостепенния съд. Напротив, правилен е изводът, че непосочването на мястото, откъдето е добита дървесината, прави невъзможна преценката за съставомерност на извършеното нарушение по чл.213, ал.1 ЗГ, която забранява покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка. Предвид установените въз основа на разпита на кмета на селото факти обоснован е изводът, че съхраняването на дървесина, немаркирана с общинска марка, не представлява административно нарушение по чл.213, ал.1, т.1 ЗГ.

Правилни са изводи на районния съд относно приложимостта на чл.28 ЗАНН по отношение на процесните нарушения с оглед количеството на съхраняваната дървесина в конкретния случай. При преценката за приложимостта на чл.28 ЗАНН е ирелевантен големият диапазон между минималния и максималния размер на глобата, защото значение има единствено и само обществената опасност на деянието и дееца, които в случая правилно са преценени от районния съд като чувствително по-ниски в сравнение с типичните случаи на нарушения от същия вид.

Относно искането за изменение на първоинстанционното решение по реда на чл.176а, ал.4 АПК следва да бъде посочено, че настоящия казус не попада в тази хипотеза и друг е правният ред, по който страната следва да поиска отстраняване на грешка.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски същото като основателно и доказано в размер на 400 лева за платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено и да бъде осъдена ИАГ да заплати на ответника тази сума. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 820 от 17.07.2025 г., постановено по АНД № 3569 по описа на Районен съд Пловдив за 2025 година, І н.с.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите да заплати на Я. Т. Д., [ЕГН], от [населено място], община Марица,****, сумата 400 (четиристотин) лева, разноски.

Решението е окончателно.