Решение по гр. дело №821/2023 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 763
Дата: 14 декември 2023 г.
Съдия: Магдалена Бориславова Младенова
Дело: 20231420100821
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 763
гр. Враца, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20231420100821 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Водоснабдяване и
канализация” ООД гр. Враца, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Враца, ул. „Ал. Стамболийски“ № 2, срещу Н. М. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. ******, ул. „*******“ № ** и настоящ адрес: гр. ***, ж.к. „**“ № **, вх. **, ет. ** ап.
***.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца e подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Н. М. А. за следните суми:
164,89 лв. – главница за периода от 27.10.2020 г. до 23.05.2022 г.; 14,37 лв. – мораторна
лихва върху главницата за периода от 31.12.2020 г. до 04.08.2022 г., както и законна лихва
върху главницата, считано от 29.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и за разноските по делото за държавна такса в размер на 25,00 лв. и за юрисконсулско
възнаграждение в размер на 50,00 лв. За посочените суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК № 1594/31.08.2022 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителни
искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се твърди, че ответницата е абонат при ищцовото дружество и
потребител на вода и други услуги за жилище на адрес: гр. ***, ж.к. „**“ № **, вх. **, ет. **
ап. ***. Посочва се, че за потреблението през периода 27.10.2020 г. до 23.05.2022 г. на
потребителя са издадени 18 броя фактури за заплащане на процесните суми. Поддържа се,
че била изготвена покана за доброволно изпълнение, но ответницата не била намерена на
посочения адрес, поканата била връчена чрез свидетел, но в дадения срок за доброволно
изпълнение на задълженията, не предприела никакви действия за неговото погасяване. Иска
се от съда да установи съществуването на претендираните вземания, така, както са заявени в
заповедното производство. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от назначения особен
1
представител на ответницата, с който се излагат съображения за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Оспорват се общите условия, като се сочи, че
същите не са приложими спрямо ответницата и не я обвързват с разпоредбите си. Относно
поканата за доброволно изпълнение се твърди, че няма доказателства за законосъобразна
процедура по връчване, доколкото не са отразени данни за отказ за получаване, за свидетели
и дата на получаване. Относно представеното копие на договор между ищцовото дружество
и ответницата се оспорва, че такъв документ съществува със съдържание и авторство,
идентични с копието. Възразява се срещу изправността на уредите за отчитане, като се
твърди, че по делото липсват данни за извършвани метрологични проверки на същите, в
това число първоначална и последваща съобразно нормативната уредба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Приет като доказателство е оригинал на договор за предоставяне на водоснабдителни
и канализационни услуги № ****/**.**.*** г., сключен между „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Враца и Н. М. А., по силата на който ВиК операторът възмездно
доставя питейна вода, както и приема да отвежда и пречиства смесените битови,
производствени и дъждовни отпадъчни води, като потребителят се задължава да заплаща за
извършените от ВиК оператора услуги по обявени и общоизвестни цени. Съгласно чл. 2 от
договора потребителят ще ползва вода в недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. „***“ №
**, вх. ** ет. **, ап.**. В т. 5 е предвидено, че с подписването на договора потребителят
приема Общите условия за предоставяне на водоснабдителните и канализационни услуги на
потребителите от „В и К“ ООД гр. Враца, които представляват неразделна част от него.
От карнетите за отчитане на доставената вода до процесния имот, водени на името на
Н. М. А., се установяват конкретни показания на водомера при реално и служебно отчитане
на доставената вода до процесния имот.
Видно е от покана за доброволно изпълнение № 118130, с изх. № 2655/27.06.2022 г.,
адресирана до Н. М. А., че в същата е отбелязано, че последната не е открита на адреса.
Отразено е името и подписът на свидетелката, присъствала при опита да бъде извършено
връчването – Л. Т. И.. Към поканата е приложена подробна справка за начислените суми по
периоди.
По делото е представено извлечение от Общите условия за получаване на услугите
ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
на ДКЕВР, както и от Общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване
и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г.
По делото е приет като доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 3, т. I, рег. № 96, нот. д. № 2 от 2013 г. от 10.01.2013 г., от който се
установява, че Н. М. А. е придобила собствеността върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 12259.1018.328.2.9 – жилище, апратамент, находящ се в гр. Враца, с адрес на
имота: гр. ***, ж.к. „**“ № **, вх. **, ет. ** ап. ***, чрез договор за покупко-продажба.
Представен е Протокол № 197/18/.01.203 г., съгласно който е извършена проверка на
водомер № 09439967, като е отразено, че същият работи.
По делото е разпитана като свидетел Л. Т. И., работеща при ответното дружество на
длъжност „отчетник измервателни уреди“, от показанията на която се установява, че през
процесния период тя е извършвала отчитането на водомера на адрес гр. ***, ж.к. „**“ № **,
вх. **, ет. ** ап. ***.. Свидетелката посочва, че в случая водомерите са изнесени и се
намират на стълбището, а не са в апартаментите, като се гледат всеки месец през деня.
Твърди, че когато снеме данните от водомера и когато човекът не отговаря, оставя бележка
на вратата на съответния апартамент. Свидетелката сочи, че не е откривала ответницата на
адреса, като е звъняла, но никой не отговарял.
За установяване стойността на доставените ВиК услуги до имота и размера на
обезщетението за забава е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза. След
2
запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводството на „Водоснабдяване и
канализация” ООД гр. Враца, вещото лице е дало заключение, че стойността на доставените
ВиК услуги до имота, находящ се в гр. ***, ж.к. „**“ № **, вх. **, ет. ** ап. ***.. за периода
от 27.10.2020 г. до 23.05.2022 г. е в общ размер от 164,89 лв., а размерът на обезщетението за
забава от падежа на всяко едно от задълженията за процесния период от 31.12.2020 г. до
04.08.2022 г., е в размер на 14,37 лв. Съдът кредитира приетото експертно заключение, като
намира, че същото е изготвено компетентно и обективно.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, първият от които за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
сума в размер на 164,89 лв., представляваща цена за доставени, но незаплатени ВиК услуги
на адрес: гр. ***, ж.к. „**“ № **, вх. **, ет. ** ап. ***. за периода от 27.10.2020 г. до
23.05.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.08.2022 г. до
окончателното й изплащане, и вторият от които за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 14,37 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 31.12.2020 г. до 04.08.2022 г.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
198о, ал. 1 ЗВ:
За основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
198о, ал. 1 ЗВ в тежест на ищеца е да докаже, че се е намирал в облигационно
правоотношение с ответницата по договор за доставка на ВиК услуги при общи условия, че
ответницата има открита партида за доставка на вода в дружеството-ищец за жилище на
посочения в исковата молба адрес, че има вземания срещу ответницата в сочения от него
размер, произтичащо от твърдяното основание /договор при общи условия за предоставяне
на ВиК услуги/. При доказване на горните факти, в тежест на ответницата е да докаже
погасяване на задължението, за което не сочи доказателства.
Ищецът основава вземането си на Договор при общи условия за предоставяне на ВиК
услуги. Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В наредбата е уредено какво
следва да е съдържанието в договора, сключен между потребителя и ВиК оператора.
По делото е представен оригинал на договор за предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги № ****/**.**.*** г., сключен между „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Враца и Н. М. А., по силата на който ВиК операторът възмездно
доставя питейна вода, както и приема да отвежда и пречиства смесените битови,
производствени и дъждовни отпадъчни води, като потребителят се задължава да заплаща за
извършените от ВиК оператора услуги по обявени и общоизвестни цени, като в т. 5 е
предвидено, че с подписването на договора потребителят приема Общите условия за
предоставяне на водоснабдителните и канализационни услуги на потребителите от „В и К“
ООД гр. Враца, които представляват неразделна част от него. Предвид гореизложеното
съдът намира, че по делото е безспорно установено, че ищецът се е намирал в облигационно
правоотношение с ответницата по договор за доставка на ВиК услуги при общи условия
през процесния период.
Според чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат
въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените
данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на
водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане
3
по електронен път.
Представените от ищеца справки от счетоводството и карнети, установяващи факта,
че Н. М. А. е била титуляр на партида при ищеца за доставка на вода за жилище с адрес гр.
***, ж.к. „**“ № **, вх. **, ет. ** ап. ***. изхождат от ищеца. Доколкото отчитането на ВиК
услугите се установява чрез отбелязване в карнета съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г., обаче следва да се приеме, че самият карнет представлява
нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и показанията на водомера
към определена дата. Карнетът има характер на частен свидетелстващ документ и като
такъв се ползва с формална доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено, че
отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с
подписа на негов представител. Липсата на изрично изискване за упълномощаване на този
представител, води до извода, че карнетът може да бъде подписан и от лице, което, макар да
не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във
връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз основа на
родствена, съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с потребителя. По тази
причина съдът намира, че представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал. 4 от
Наредбата може да бъде всяко лице, което обитава имота на някакво фактическо или правно
основание. Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на документа и
изгубване на неговата доказателствена сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Наредбата, показанията на водомерите се отчитат
с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ или договора, но не по-дълъг от
шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец,
операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз
основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната
година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в
съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до
водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява
съгласно ОУ или договора.
В случая ищецът доказа, че ответницата Н. М. А. е собственик на процесния имот,
видно от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
3, т. I, рег. № 96, нот. д. № 2 от 2013 г. от 10.01.2013 г. Като собственик на процесния имот,
ответницата се явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите на § 1, т. 2, б. „б“ от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
В процесния период /от 27.10.2020 г. до 23.05.2022 г./ са действали общите условия за
получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение
№ ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ, потребители на ВиК
услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост. Чл. 6 от същите условия предвижда задължение за потребителите да
осигуряват на длъжностните лица достъп за отчитане на общия и индивидуалните водомери
в жилищата и другите обекти в сградата.
Следва да се посочи освен това, че разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ОУ предвижда
задължение за потребителя за осигуряване на достъп на служители на ВиК оператора за
отчитане на индивидуални и общи водомери. При невъзможност за отчитане на водомерите
или при несъгласие с фактурираните количества, според ал. 3 от посочената разпоредба, за
потребителя е предвидено задължение да заяви пред ВиК оператора удобно време в срок не
по – дълъг от една година от последното отчитане. Видно е от приетите по делото
доказателства, че последното не е сторено, поради което ищецът е начислявал и служебни
показатели, освен реалните такива, които са удостоверени с „подпис за абоната“.
Размерът на дължимите от ответника суми съдът приема за установен от
4
заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което не е
оспорено от страните и е прието като обективно и компетентно дадено. Исковата претенция
за заплащане на главница в размер на 164,89 лв. е основателна и доказана, като искът следва
да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.08.2022 г. до погасяването на
задължението.
От своя страна ответникът, съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, не представи доказателства за погасяване на процесната сума.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забава се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал.
2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат месечната сума за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. Съгласно чл. 44 от ОУ при забава в
плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. Установеният
размер на дължима сума за лихва за забава от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза е 14,37 лв., като искът следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата Н. М. А. следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 525,00 лв. /75,00 лв. държавна такса,
100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, 150,00 лв. възнаграждение за вещо лице и
200,00 лв. възнаграждение за особен представител/.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от
спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на 75,00
лв., от които 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, като с
оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъде присъдена сумата в пълен размер.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. М. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. ****, ул. „****“ № ** и настоящ адрес: гр. **, ж.к. „***“ № **, вх. **, ет. ** ап. ***,
дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Враца, ул. „Ал. Стамболийски“ № 2 сумите, за които е издадена
Заповед № 1594 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.08.2022 г. по ч.
гр. д. № 2669/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, както следва:
- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
198о, ал. 1 ЗВ сумата от 164,89 лв., представляваща цена за доставени, но незаплатени ВиК
услуги на адрес: гр. ***, ж.к. „**“ № **, вх. **, ет. ** ап. ***. за периода от 27.10.2020 г. до
23.05.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.08.2022 г. до
окончателното й изплащане;
- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 14,37 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.12.2020 г. до 04.08.2022
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. М. А., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. ***, ул. „**“ № *** и настоящ адрес: гр. **, ж.к. „**“ № **, вх. **, ет. **, ап. **, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Ал. Стамболийски“ № 2 сумата от 525,00 лв.,
представляваща направени разноски по гр. дело № 821/2023 г. по описа на Районен съд –
Враца, както и сумата от 75,00 лв., представляваща разноски по ч.гр. дело № 2669/2022 г. по
5
описа на Районен съд – Враца.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6