№ 6716
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир В.
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20251100505625 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 2773/19.02.2025 г., постановено по гр.д. № 14385/2024 г. на
Софийски районен съд, 69 състав, съдът е осъдил на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД В. С. Д., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 1039,18 лева,
представляващи цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, абонатен № ********, за периода м.
01.2021 г. – м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
13.03.2024 г., до изплащане на вземането; сумата от 210,69 лева, представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2021 г. – 21.02.2024 г.; сумата от 11,24 лева, представляващи
цена на услугата за дялово разпределение за периода м. 01.2021 г. – м. 04.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 13.03.2024 г., до окончателното
изплащане. Със същото решение е отхвърлен искът на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, срещу В. С. Д., ЕГН **********, за цена за топлинна енергия за
горницата над сумата от 1039,18 лева до пълния претендиран размер от 1140,55 лева и
за периода м. 05.2020 г. –м. 12.2020 г. Отхвърлен е и искът за сумата от 2,95 лева,
представляващи обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата за дялово
разпределение, начислено за периода 18.03.2021 г. – 21.02.2024 г.
Със същото решение СРС осъдил на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД И. В. Д., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 519,59 лева, представляващи
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
1
в гр. София, ж.к. „********, абонатен № ********, за периода м. 01.2021 г. – м.
04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 13.03.2024 г., до
изплащане на вземането; сумата от 105,35 лева, представляващи обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021 г. – 21.02.2024 г.; сумата от 5,62 лева, представляващи цена на услугата за
дялово разпределение за периода м. 01.2021 г. – м. 04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 13.03.2024 г., до окончателното изплащане. Със
същото решение е отхвърлен искът на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу И. В. Д., ЕГН **********, за цена за топлинна енергия за горницата над сумата
от 519,59 лева до пълния претендиран размер от 570,27 лева и за периода м. 05.2020 г.
– м. 12.2020 г. Отхвърлен е и искът за сумата от 1,49 лева, представляващи
обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение,
начислено за периода 18.03.2021 г. – 21.02.2024 г.
СРС е осъдил на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД и С. В. Д., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, следните суми: сумата от 519,59 лева, представляващи цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„********, абонатен № ********, за периода м. 01.2021 г. – м. 04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 13.03.2024 г., до изплащане на
вземането; сумата от 105,35 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. –
21.02.2024 г.; сумата от 5,62 лева, представляващи цена на услугата за дялово
разпределение за периода м. 01.2021 г. – м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 13.03.2024 г., до окончателното изплащане. Със същото
решение е отхвърлен искът на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу И.
В. Д., ЕГН **********, за цена за топлинна енергия за горницата над сумата от 519,59
лева до пълния претендиран размер от 570,27 лева и за периода м. 05.2020 г. – м.
12.2020 г. Отхвърлен е и искът за сумата от 1,49 лева, представляващи обезщетение за
забава върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение, начислено за
периода 18.03.2021 г. – 21.02.2024 г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил В. С. Д., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, самата от 111,82 лева,
представляващи разноски за първоинстанционното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил всеки от И. В. Д., ЕГН
**********, и С. В. Д., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, разноски за първоинстанционното производство в размер на 55,91
лева.
На основание чл. 38 ЗА съдът е осъдил „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на адв. К.Б., вписана в САК, сумата от 32,59 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
на В. Д..
На основание чл. 38 ЗА съдът е осъдил „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на адв. В.С., вписан в САК, сумата от 30,55 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
на И. Д..
На основание чл. 38 ЗА съдът е осъдил „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на адв. С. Д., вписана в САК, сумата от 30,55 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
на С. Д..
Горепосоченото решение е постановено при участието на третото лице помагач
2
на ищеца – „Термокомплект“ ООД, ЕИК *********.
Срещу частите от първоинстанционното решение, с които всеки от ответниците
е осъден да заплати обезщетение за забава върху дължимата цена на топлинна енергия,
са постъпили въззивни жалби от В. С. Д., И. В. Д. и С. В. Д..
И трите въззивни жалби са с идентично съдържание, като в тях се поддържа, че
обжалваните части от първоинстанционното решение са неправилни. Твърди се, че в
случая са приложими новите общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, в които е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки се издават кредитни известния и фактура. Поддържа се, че
според чл. 33 от общите условия клиентите са длъжни да заплатят стойността на
фактурата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Сочи се, че в
случая общата фактура за отоплителен сезон 2021 г. – 2022 г. е издадена на 31.07.2021
г., а 45-дневният срок е изтекъл на 15.06.2021 г. Твърди се, че при неприлагане на
предвиденото в общите условия ответниците изпадат в забава след отправянето на
покана, каквато не се твърди и не се доказва да има. Предвид изложеното се иска
отмяна на първоинстанционното решение в частите, в които всеки от ответниците е
осъден да заплати обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия.
Претендират се разноски от всеки от въззивниците.
В установения за това срок е постъпил отговор от ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД, с който се оспорват жалбите. Поддържа се, че СРС се е произнесъл в
съответствие с трайната съдебната практика и доказателствата по делото. Моли се да
се потвърдят обжалваните части от решението на СРС. Претендират се разноски по
делото.
Третото лице помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД, не взима становище по
жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от правна и фактическа
страна следното:
Въззивният съд намира, че в обжалваните части първоинстанционното решение
е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност въззивният съд приема следното:
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която всеки от
въззивниците осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД претендираната с
исковата молба цена на доставената топлинна енергия до процесния имот, както и
цената на услугата за дялово разпределение. Тоест формирана е сила на пресъдено
нещо, че въззивниците са собственици на процесния топлоснабден имот и имат
качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ вр. § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ. В този смисъл въззивниците са страна по облигационно отношение с
„Топлофикация София” ЕАД, произтичащо от договор за покупко-продажба на
топлинна енергия.
3
По арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие към клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия. Към исковата молба са приложени общите условия
на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., публикувани във в. „Монитор”, брой от
11.07.2016 г.
Съгласно Решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на II Т.О. на ВКС и
Определение № 90/27.01.2015 г. по гр.д. № 6381/2014 г. на III Г.О. на ВКС не
съществува пречка, ако на съда е известно в кои вестници са публикувани общите
условия, същите да бъдат посочи в съдебното решение. В случая е общоизвестно, че
общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са публикувани в местния
вестник „19 минути“, бр. 1764 от 11.07.2016 г., достъпен на електронната страница на
вестника.
Предвид горното общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са
влезли в сила съгласно чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ тридесет дена след публикуването им,
т.е. на 11.08.2016 г. Тези общи условия обвързват всички потребители на топлинна
енергия, без да е необходимо да са изрично и писмено приети от клиентите. Общите
условия се прилагат, доколкото между клиентите и „Топлофикация София” ЕАД
липсват индивидуални уговорки, регулиращи доставката на топлинна енергия.
Според чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. на „Топлофикация София”
ЕАД след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителни сметки се издават кредитни известия за реално потребената топлинна
енергия. Съгласно чл. 33, ал. 4 и ал. 5 от общите условия потребителите на топлинна
енергия за битови нужди не дължат лихва за забава върху прогнозните сметки,
издавани по време на отоплителния сезон. Лихва за забава може да се начислява едва
след издаването на общата фактура за съответния отоплителен период. За да се
начисли обаче мораторна лихва, потребителят следва да не е заплатил задължението
по общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 от общите условия, а именно – в срок от 45
дена, считано от издаването на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Изготвянето на изравнителна сметка и издаването на обща фактура след
изтичането на 45 дена от приключването на отоплителния сезон не рефлектира върху
дължимостта на лихвата за забава. Препращането на клаузите чл. 33, ал. 4 и ал. 5 към
чл. 33, ал. 2 от общите условия е само относно срока от 45 дена. Това е така, защото
задълженията по прогнозните сметки и тези по общите фактури са различни и се
определят чрез различни процедури. Имат и различен падеж, който е определен по
различен начин в общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД. Задълженията по
прогнозните сметки се дължат в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се
отнасят. Както се посочи по-горе, при неизпълнение на тези задължения не може да се
начислява лихва за забава. От друга страна, при вземанията по изравнителна сметка е
необходимо да се извърши отчет на уредите. След това се издава обща фактура и ако
тя не се погаси в 45-дневен срок от издаването, се начислява обезщетение за забава.
Следователно в общите условия от 2016 г. на „Топлофикация София” ЕАД не е
уреден краен срок за издаването на общи фактури за съответния отоплителен сезон.
Не е необходимо да се отправя покана за изпълнение по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за да бъдат
поставени битовите клиенти на топлинна енергия в забава относно непогасеното
задължение за цена на доставената топлинна енергия.
Предвид горното изцяло неоснователни са доводите във въззивните жалби,
подадени частите от решението на СРС, с които са уважените искове за лихва за
забава, начислена върху стойността на доставената топлинна енергия до процесния
имот през исковия период. Първоинстанционният съд правилно е приел, че се касае за
срочни задължения, които не са били изпълнени своевременно, поради което
4
ответниците (настоящи въззивници) са изпаднали в забава и дължат обезщетение.
Поради изложеното дотук първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваните части.
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има само
въззиваемият „Топлофикация София” ЕАД. Същият е претендирал юрисконсултско
възнаграждение за производството пред СГС. Последното съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
се определя от съда.
С оглед вида на спора, неголямата правна и фактическа сложност на делото и
извършената работа от процесуалния представител на въззиваемия, съдът намира, че
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство следва да се определи на
50 лева. Тази сума трябва да бъде пропорционално разпределена между всеки от
въззивниците в съответствие с притежаваните от тях квоти в съсобствеността върху
процесния топлоснабден имот. Следователно всеки от С. В. Д. и И. В. Д. трябва да
бъде осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 12,50 лева. В. С. Д. следва да
бъде осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД разноски за юрисконсултско
възнаграждение за производството пред СГС в размер на 25 лева.
Предвид цената на предявените искове на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2773/19.02.2025 г., постановено по гр.д. №
14385/2024 г. на Софийски районен съд, 69 състав, В ЧАСТИТЕ, с които:
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД В. С. Д., ЕГН **********, е осъдена да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 210,69 лева,
представляващи обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. – 21.02.2024 г.,
начислено върху цената за топлинна енергия, доставена в периода м. 01.2021 г. – м.
04.2022 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, абонатен №
********;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД И. В. Д., ЕГН **********, е осъден да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 105,35 лева,
представляващи обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. – 21.02.2024 г.,
начислено върху цената за топлинна енергия, доставена в периода м. 01.2021 г. – м.
04.2022 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, абонатен №
********;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и С. В. Д., ЕГН **********, е осъден да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 105,35 лева,
представляващи обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. – 21.02.2024 г.,
начислено върху цената за топлинна енергия, доставена в периода м. 01.2021 г. – м.
04.2022 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, абонатен №
********.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила като
необжалвано в установените за това срокове.
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 25 лева,
5
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
ОСЪЖДА И. В. Д., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 12,50 лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
ОСЪЖДА С. В. Д., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 12,50 лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца -
„Термокомплект“ ООД, ЕИК *********.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6