№ 438
гр. Велико Търново, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ
при участието на секретаря ПЕТЯ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно
наказателно дело № 20254110201049 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Р. Х., ЛНЧ **********, с адрес: ***,
подадена чрез пълномощник адв. М. Х., против Наказателно постановление
(НП) № 25-1739-000430 от 14.07.2025 год., издадено от Началник РУ към
ОДМВР – Велико Търново, РУ Велико Търново, с което за административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 /шест/ месеца.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
НП. Жалбоподателят оспорва извършването на нарушението от субективна
страна, като твърди, че не е знаел за служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила. Наведени са и доводи за съществени
процесуални нарушения – липса на преводач в хода на
административнонаказателното производство, въпреки че жалбоподателят е
чужд гражданин и не владее български език, което е ограничило правото му
на защита.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
1
представлява се от адв. Х., която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП и
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – РУ Велико Търново при ОД на МВР Велико
Търново, редовно призовани, изпращат процесуален представител
юрисконсулт Борисова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Административнонаказателното производство е започнало на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след като с Постановление с рег. № 3100/2025
г. от 25.06.2025 г. на Районна прокуратура – Велико Търново е отказано
образуването на досъдебно производство и преписката е изпратена на
Началника на РУ Велико Търново за преценка на
административнонаказателната отговорност.
В хода на проверката е установено, че на 04.04.2025 г. около 14:19
часа в гр. Велико Търново, на ул. „Магистрална“ до номер 17, в посока към гр.
София, жалбоподателят Р. Х. е управлявал лек автомобил марка „Ауди Q7“ с
регистрационен номер ***. Автомобилът е спрян за проверка от свидетелите
В. Н. и Д. А. – служители на РУ Велико Търново.
При извършена справка в информационните масиви на МВР
служителите констатирали, че управляваното моторно превозно средство е със
служебно прекратена регистрация, считано от 15.11.2024 г., на основание чл.
143, ал. 15 от ЗДвП, а именно служебно прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство, за което е получено уведомление от нотариус за
прехвърляне на собствеността и купувачът не е изпълнил задължението си да
регистрира превозното средство в срок от един месец.
На място е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GA № 1257843 от 04.04.2025 г. Актът е подписан от
жалбоподателя. В хода на съдебното следствие, от показанията на свидетелите
Н. и А., се установи по безспорен начин, че жалбоподателят не владее
български език. Свидетелят Н. заявява: „Имаше езикова бариера между нас и
водача... Не съм убеден, че може да говори на български език, не искам да Ви
подвеждам“. Свидетелят А. потвърждава, че комуникацията се е водила на
английски език, доколкото той и колегата му владеят такъв, но не перфектно.
2
Въпреки това, преводач при съставянето и връчването на акта не е присъствал
и не е бил назначен.
Въз основа на постановлението на прокурора и съставения АУАН, на
14.07.2025 г. е издадено обжалваното НП № 25-1739-000430, с което
жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 /шест/ месеца.
От доказателствата по делото, включително приложените към
прокурорската преписка, се установява, че автомобилът е бил закупен през м.
септември 2024 г., но не е бил пререгистриран в законоустановения срок. В
постановлението на Районна прокуратура – Велико Търново изрично е
прието, че липсват данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК
от субективна страна, тъй като Х. не е знаел, че автомобилът не е регистриран
по надлежния ред и че регистрацията му е служебно прекратена.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е основателна. Наказателното постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено на две самостоятелни
основания.
На първо място съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на
защита на наказаното лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, в производството пред
наказващия орган се прилагат субсидиарно правилата на НПК. Съгласно чл.
21, ал.1 и ал.2 от НПК, наказателното производство се води на български език,
а на лицата, които не владеят български език, се осигурява преводач. Това
задължение е гаранция за правото на защита и за справедливото протичане на
процеса.
От събраните гласни доказателства (разпитите на актосъставителя и
свидетеля по акта) безспорно се установи, че жалбоподателят Р. Х. е чужд
гражданин и не владее български език. Свидетелят Н. изрично посочва
3
наличието на „езикова бариера“ и признава, че не е убеден, че лицето говори
български. Свидетелят А. потвърждава, че са комуникирали на английски език
според възможностите си.
Въпреки това, при съставянето и предявяването на АУАН не е
назначен и не е присъствал преводач. Обстоятелството, че полицейските
служители са се опитали да обяснят на английски език естеството на
нарушението, не санира процесуалния порок. Административнонаказателното
производство е строго формален процес и „разбирателството“ на битово ниво
на чужд език, който не е официален за производството и за чието владеене от
страна на органите няма гаранции, не може да замени участието на назначен
преводач.
Липсата на преводач е лишила жалбоподателя от възможността
пълноценно да разбере в какво точно нарушение е обвинен, какви са правата
му, да направи възражения в акта и да разбере правните последици от
подписването му. Това нарушение на правото на защита е абсолютно
основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо
произнасяне по същество на спора.
Независимо от горното процесуално нарушение, НП е
незаконосъобразно и по същество поради липса на вина.
Основен елемент от състава на административното нарушение
съгласно чл.7 от ЗАНН е вината. В конкретния случай, от събраните по делото
доказателства и от констатациите в Постановлението на Районна прокуратура
– Велико Търново, се установява, че жалбоподателят не е знаел за настъпилото
по силата на закона служебно прекратяване на регистрацията на автомобила
на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Липсват доказателства жалбоподателят да е бил уведомен от
административния орган за извършената дерегистрация преди датата на
проверката. Служебното прекратяване на регистрацията е административна
мярка, която се отразява в системите на МВР, но знанието за този факт не
може да се презумира автоматично у водача. Следователно, Р. Х. не е съзнавал
общественоопасния характер на деянието. Липсата на знание за
дерегистрацията изключва както умисъла, така и непредпазливостта, тъй като
незнанието в този случай не се дължи на небрежност на водача, а на
обективния факт, че прекратяването на регистрацията е станало служебно, без
4
знанието на дееца.
Липсата на вина е абсолютно основание за отпадане на
административнонаказателната отговорност.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени
изцяло.
С оглед изхода на делото – отмяна на наказателното постановление,
на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят има право на
присъждане на направените разноски. От страна на пълномощника на
жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски в размер на
1000 лева, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът намира възражението за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 5
от ЗАНН, ако заплатеното възнаграждение е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да
присъди по-нисък размер, но не по-малко от минимално определения в чл. 36
от Закона за адвокатурата.
При определяне на справедливия размер съдът съобразява Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно актуалната редакция на чл. 18, ал. 2 от Наредбата
(изм. и доп. ДВ, бр. 94 от 05.11.2024 г.), за процесуално представителство по
дела срещу наказателни постановления минималното възнаграждение е 500
лв.
В конкретния случай фактическата и правна сложност на делото не е
висока. Проведено е едно съдебно заседание, разпитани са двама свидетели, а
основните доказателства са писмени. Материалният интерес е 200 лева.
Претендираната сума от 1000 лв. е двойно над минимума и не съответства на
обема на делото и на фактическата и правната му сложност. Ето защо съдът
намира, че следва да редуцира отговорността за разноски до законовия
минимум от 500 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1739-000430 от
14.07.2025 год., издадено от Началник РУ към ОДМВР – Велико Търново, РУ
Велико Търново, с което на Р. Х., ЛНЧ **********, за административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 (шест) месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Велико Търново да заплати
на Р. Х., ЛНЧ **********, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането за
разликата до пълния претендиран размер от 1000 лева като прекомерно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Велико Търново в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено
и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6