№ 402
гр. София , 05.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600362 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл.440 от НПК по частна
жалба , депозирана от осъдения Н. В. П., срещу определение на Врачанския
окръжен съд от 19.03.2021 год. постановено по н.ч.д. № 163/2021 год. , с
което е оставено без уважение искането му за условно предсрочно
освобождаване. Развити са доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост. Заявено е искане за отмяна на постановения съдебен акт и за
допускане на условно предсрочно освобождаване.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени доводите на
страните и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
С определение по ЧНД 1039/18 г. на РС-Враца на основание
чл.306,а.1, НПК и чл.27 НК е присъединено изцяло наказанието от 4 месеца
лишаване от свобода(постановено по НОХД 1012/2018 г. на РС-Враца) към
неизтърпяната от определеното наказание лишаване от свобода по НОХД
9317/2010 год. на СГС. Към 16.03.2018 год.(началото на присъединяването
неизтърпяната част от наказанието по НОХД 9317/10 на СГС е 4 години,4
месеца и 24 дни или общ размер след присъединяването 4 години 8 месеца и
24 дни ). Осъденият е изтърпял фактически три години, три месеца ; от работа
пет месеца и двадесет дни; всичко три години, пет месеца и двадесет и три
дни, с остатък една година, три месеца и един ден.
От писмените доказателства, включително и приложеното по делото
лично досие на осъдения безспорно е установено , че макар и да е изтърпял
1
повече от половината от наказанието си и да е спазвал частично трудовата
дисциплина, доказателствата за неговото поправяне не са достатъчни.
От направената нова оценка на анализа на риска от рецидив е
констатирано, че няма снижаване на стойностите и оценките на риска от
вреди към обществото и рецидив са с непроменени първоначални
стойност,като изпълнението на прогресивната пенитенциарна система не е
завършило. Корекционната работа при осъдения е била затруднена, като
основните проблемни зони са свързани с неосъзнаване тежестта на деянието,
омаловажаване на извършеното, липса на разбиране, самокритичност и
приемане на наложеното наказание за несправедливо.
По делото има данни и не се спори, че осъденият е полагал труд по
време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, като видно от
приложената по делото справка положеният труд е бил за период от 5 месеца
и 23 дни. Следва да бъде отбелязано, че изискването на чл.41, ал.1 НК за
упражняване на общественополезен труд е императивно, т.е. съществува
задължение за осъдените с наложено наказание „лишаване от свобода“ да
полагат труд, а не става дума, че полагането на труд априори се приема като
някаква привилегия във връзка с преценката на обстоятелствата в
производството по чл.440 НПК. Дори нещо повече: неизпълнението на
задължението за полагането на труд може да доведе до пълна или частична
отмяна на зачитането на работните дни.
На следващо място, по делото има и данни, че за доброто си
поведение,проявена дисциплинираност в ЗО“Казичене“ и СЦЗ осъденият е
бил награждаван,като в Затвора-Враца също два пъти е бил награждаван.
Установено е също така, че на осъденият са налагани и дисциплинарни
наказания със заповеди на Н-ка на Затвора –Враца общо седем пъти. На
20.03.2018 год. при извършено претърсване и изземване на работното му
място-помощник в стоматологичен кабинет е открито наркотично
вещество.На 23.03.2018 год. при личен обиск също са открити наркотични
вещества и мобилен телефон. Успоредно с дисциплинарните действия е било
образувано и досъдебно производство по чл.354а НК ,по което е бил признат
за виновен и осъден. Тези данни сочат, че лишеният от свобода показва
колеблива и краткотрайна тенденция за положително повлияване, след което
е настъпил регрес при отчитане по-високи стойности от рецидив.
Обстоятелството, че първоначално осъденият е имал дължимо
поведение, което е задължително съобразно мястото на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ и съответните правила, които следва да
се спазват там, не води до задължителния извод, че той се е поправил до
такава степен, че да се приеме, че процесът при него е завършил изцяло, а
оттам да се направи и извода, че по-нататъшният му престой в мястото за
лишаване от свобода е безпредметен и че корекционният процес спрямо него
е напълно приключил. Индивидуалната корекционна работа с осъдения
следва да продължи, за да се постигнат по отношение на него в пълна степен
2
целите на наказанието „лишаване от свобода“, а именно превъзпитателната и
предупредително-възпиращата функции на наказанието.
Тук е мястото да се отбележи, че от приложените по делото материали е
видно, че неизтърпения остатък от наказанието „лишаване от свобода“ не е
малък, като към момента на произнасяне на първата съдебна инстанция
(19.03.2021 год.) е в размер на 1 (една) година 3 (три) месеца и 4 (четири) дни.
С оглед горното и след извършена от въззивния състав преценка на
относимите към предмета на настоящото производство доказателства не е
налице основание да се формира извод, различен от направения от
първостепенния съд, поради което обективираното в частната жалба искане
не следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл.341,ал.2 НПК Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение на Врачанския окръжен съд от 19.03.2021 год. по
ч.н.д. № 163/2021 год.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3