Присъда по дело №102/2023 на Районен съд - Силистра

Номер на акта:	15
Дата:	24 април 2023 г. (в сила от 10 май 2023 г.)
Съдия:	Мирослав Стефанов Христов

Дело:	20233420200102
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 15
гр. Силистра, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М.Ст. Х.
СъдебниМ. Р.

заседатели:В.Й.
при участието на секретаря Г.Н.
и прокурора П. Хр. П.
като разгледа докладваното от М. Ст. Х. Наказателно дело от общ характер №
20233420200102 по описа за 2023 година
и като взе предвид данните по делото на основание чл.301 и 303 от НПК,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Т. М., роден на 01.04.1978г. в гр.Х., живущ
в гр.Х., обл.Х., бул.”В.Л.” № 28, вх.А, ет.1, ап.6, български гражданин без
образование, неженен, осъждан, безработен с ЕГН ********** за ВИНОВЕН
в това, че на 03.05.2022 год. В гр.Силистра, от магазин „Техно мания“,
находящ се по бул.“М.“ № 165, в условията на опасен рецидив / след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не
по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66
от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от
свобода” за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от
тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК / е отнел
от владението на С. Д. Ц. от с.К., обл.Силистра чужди движими вещи- 800
(осемстотин) лева без негово съгласие и с намерението противозаконно да ги
1

присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 във вр.с чл.194, ал.1 вр.
с чл.29, ал.1, б.”А” и ”Б” и чл.58а, ал.1 от НК му налага наказание по вид
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 / една / година и 4 / четири /
месеца при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието на
основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА А. Т. М. с ЕГН ********** и снета по-горе самоличност да
заплати на С. Д. Ц. от с.К., обл.Силистра, ул.”М.м.” № 13А, ЕГН **********
и снета по делото самоличност сумата от 800 / осемстотин / лева,
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от
горепосоченото престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на причиняването- 03.05.2022г. до окончателното и
изплащане.
ОСЪЖДА А. Т. М. с ЕГН ********** и снета по-горе самоличност да
заплати сумата от 32 / тридесет и два / лева по сметка на РС-Силистра,
представляваща ДТ върху уважената част от гражданския иск.
ОСЪЖДА А. Т. М. с ЕГН ********** и снета по-горе самоличност да
заплати сумата от 114.80 / сто и четиринадесет лева и осемдесет ст. / лв. по
сметка на ОДМВР- Силистра, представляваща направени разноски по делото
за видео техническа експертиза.
Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд-
Силистра в петнадесет дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Присъда № 15/24.04.2023г.
по НОХД № 102/2023год.
по описа на РС-Силистра

Подсъдимият А. Т. М. е предаден на съд за това, че на 03.05.2022 год. в гр.Силистра,
от магазин „Т. М.“, находящ се по бул.“М.“ № 165, в условията на опасен рецидив / след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко
от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК и след като е бил
осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66
от НК / е отнел от владението на С. Д. Ц. от с.К., обл.Силистра чужди движими вещи- 800
(осемстотин) лева без негово съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои-
-престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр.с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.”А” и ”Б” от
НК.
В първото съдебно заседание подс.М. не беше установен на съдебния си адрес,
депозиран от него по делото, поради което и на основание чл.66 от НПК съда измени
мярката му за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“. С оглед на
неустановеното му местоживеене, съда в това съдебно заседание обяви за местно и
общодържавно издирване подс.М., изиска справка от НБД „Население“ за неговия
постоянен и настоящ адрес, както и от ГД“НП“ относно неговите пътувания в/извън
страната. Освен това изиска и справка от ГД „ИН“ относно подс.М., т.е. дали същия има
наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ или приведено в изпълнение
наказание по влязла в сила присъда за друго досъдебно или съдебно производство.
В изпълнение на изисканите справки е установено, че подс.М. няма регистриран
друг, освен посочения от него съдебен адрес за призоваване, настоящ и постоянен адрес.
Няма данни за неговите излизания извън страната ни. А с телеграма № 8947/2023г. на ГД
„НП“ подс.М. е бил обявен за ОДИ. От изисканата от ГД „ИН“ справка е видно, че към
настоящия момент подс.М. се намира в ареста в гр.Сливен, поради което съда разпореди
неговото принудително довеждане.
Подс.А. М., за принудително довеждане, явява се лично и с назначения от
досъдебното производство служебен защитник- адв.М. Д. при САК.
Пострадалият С. Д. Ц., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание, като
предварително с писмена молба с вх. № 2730/ 20.04.2023г. е заявил, че желае да се възползва
от правата си по чл. 84 от НПК и да се конституира в качеството на граждански ищец срещу
подсъдимият М.. В откритото разпоредително заседание, постр.С. Ц. заяви, че поддържа
молбата си и предявява граждански иск на стойност 800,00 лева срещу подс.М.,
представляващи претърпени имуществени вреди от извършеното престъпление, ведно със
законната лихва от момента на причиняването до окончателното изплащане на сумата.
Съда след като изслуша становищата на страните счете искането на пострадалият Ц.
за допустимо и своевременно предявено и го конституира на осн. чл. 84 от НПК като
граждански ищец в процеса, като прие за съвместно разглеждане предявеният от него
граждански иск срещу подс. М..
Представителя на обвинението пледира за осъдителна присъда, като указва налагане
на наказание лишаване от свобода към минимален размер в порядъка между 6 месеца и 1
година, при приложението на чл.55 от НК.
1

По време на провеждането на откритото разпоредително заседание страните взеха
отношение по всички точки включени в нормата на чл.248, ал.1 от НПК. Направи се искане
за продължаване на съдебното производство по особените правила на НПК, съобразно гл.27
от НПК, т.е. съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, като подс.М. пожела да
признае изцяло всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съобразно нормата на чл.371, т.2 от НПК. Съда след като изслуша
становището на представителя на РП- Силистра счете искането за допустимо и основателно
и допусна промяна в хода на съдебното производство, като указа на страните, че същото
следва да продължи по реда на гл.27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, поради
което и на основание чл.248, ал.1, т.8 във вр.с чл.252, ал.1 от НПК, обяви откритото
разпоредително заседание за приключило и продължи съдопроизводствените действия по
реда на гл.27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на материалите по делото установи,
че са налице условията за производство по тази глава и съобразно разпоредбата на чл.370,
ал.2 от НПК одобри отправеното искане от подсъдимият за провеждането на процедурата по
гл.27 от НПК- съкратено съдебно следствие пред първата инстанция и производството
продължи по реда на тази глава. Подсъдимият беше запознат с правата си по чл.371, т.2 от
НПК като съда го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направените от него самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата.
Предвид процедурата по която започна да се движи производството по делото не
бяха разпитани свидетелите, вещи лица и самият подсъдим, който призна изцяло всички
факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие по делото доказателства
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Постр. С. Ц. е бил собственик на магазин за бяла техника „Т. М.“, находящ се в
гр.Силистра. На 03.05.2022г. той бил в магазина. Около обяд решил да посети друг негов
търговски обект, който се намирал срещу „Т. М.“. Тъй като нямало клиенти и разстоянието
между двата търговски обект било незначително, постр.Ц. не заключил процесния магазин.
В склада към магазин „Т. М.“ останала чантичката му със сумата от 800 лв.
Около 12.30ч., постр. Ц. се върнал в магазина и малко по-късно установил, че от
чантичката му липсвала парична сума в размер на около 800 лева. Тъй като в магазина
имало камера за видео наблюдение, постр. Ц. прегледал записа, в който се откроило
непознато за него лице, за което се усъмнил, че е извършител на кражбата. Написал
публикация в интернет платформата „Фейсбук“, като направил пълно описание на
констатираното лице. Не след дълго с него се свързала св. Мартина Костадинова от гр.
Силистра, която е работила в офис на охранителна фирма „СОД“ и му заявила, че е имала
визуален контакт с лице със същото описание.
В тази връзка и след като установил кражбата на паричните средства от чантичката
си, постр.Ц. депозирал жалба в РУ-Силистра и предоставил запис от охранителната си
камера. От извършените ОИМ и събраните по делото доказателства, се установило, че
лицето А. Т. М. от гр. Х. е заснетия субект от охранителната камера в магазина.
На 14.09.2022г. той бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б. „б“ от НК.
От приложената справка за съдимост е видно, че подс. М. е бил осъждан многократно за
извършени престъпления в различни населени места на територията на страната, като
настоящото е извършил в условията на „опасен рецидив“. И последното от наложените му
наказания е за престъпление от същия вид, което е изтърпял като ефективна присъда на
12.11.2021 г.
2

Разпитан по време на разследването, подс. М. е заявил, че разбира обвинението,
същото е съобразено с механизма на извършеното от него деяние и се признава за виновен, като е
пожелал сключване на споразумение с прокуратурата.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства: признаването на вината на подсъдимият М. чрез
обясненията си, депозираните показания на свидетелите, заключението на видео
техническата експертиза, както и от приетите като надлежно доказателство по делото
материали по ДП № 234/2022 год. по описа на РУ- Силистра.
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност налагат
следните правни изводи:
При така възприетата фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият М. е
осъществил всички съставомерни признаци на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр.с чл.194, ал.1
вр. с чл.29, ал.1, б. „А” и „Б” от НК.
От обективна страна: Обект на престъплението “кражба“ са обществените
отношения, свързани с правото на собственост. Предмет на престъплението е чужда
движима вещ, която има определена стойност, в случая парична сума в размер на 800,00
лева, видно от доказателствата по делото.
Изпълнителното деяние съставлява система от действия по отнемане на чуждата
движима вещ, посредством които деецът е прекъснал фактическата власт върху нея и е
установил свое владение, без знанието и съгласието на владелеца й. В случая подсъдимият М. е
прекъснал владението върху вещите от страна на техният владелец, установил е свое владение върху отнетото
имущество, получил е възможността да се ползва и разпорежда с него по своя воля. Кражбата е завършена,
когато деецът прекъсне досегашното владение на вещта и установи свое владение, без да е
необходимо това владение да е дълготрайно, нито деецът да е успял да укрие вещта, да се е
разпоредил с нея като със своя или да е обезпечил някаква полза от отнемането й.
Изпълнителното деяние на кражбата е довършено с отнемането на посочените по-горе вещи
от владението на пострадалото лице. В случая подс. М. е установил дори свое владение
върху отнетото имущество, получил е възможността да се ползва и разпорежда с него като
със свое по своя воля. Изпълнителното деяние е довършено.
Престъпното деяние, за което е привлечен в качеството на обвиняем подс.М. в настоящия процес не е
маловажен случай, тъй като размера на отнетата от него парична сума надвишава размера на МРЗ за страната към
него момент. Това деяние не представлява и по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
кражби, вредните последици не са незначителни, тъй като е извършил престъплението в условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от
свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от
НК, съобразно нормата на чл.29, ал.1, б.“А“ от НК, и след като е бил осъждан повече от два или
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от
тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК, съобразно нормата на чл.29, ал.1, б.“Б“ от
НК. Това обстоятелство е видно от приложената и приета като доказателство по делото справка за
съдимост на подс.М., съобразно която същия е осъждан общо 15 пъти за извършени различни по
вид престъпления на територията на цялата страна, като наказанията му са били налагани от
различни съдилища. Последното осъждане на подс.М. е по НОХД 3229/2019г. по описа на
РС-Бургас, където с Присъда № 153/ 03.10.2019г., влязла в сила на 19.10.2019г. подс.М. има
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 4 месеца при първоначален
строг режим на изтърпяване за извършено от него престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр.с
чл.194, ал.1, вр.с чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ от НК. Това наказание е било изтърпяно от подс.
М. на 12.11.2021г. Преди тази присъда подс.М. има множество наложени наказания по общо
15 броя осъждания за различни престъпления, извършени от него на територията на цялата
страна.
От субективна страна: Деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК - деецът е съзнавал обществено опасния му характер,
3

предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал
настъпването на тези последици. Подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на
престъплението и е имал намерението противозаконно да присвои чуждите вещи, видно от
поведението му преди, по време и след извършване на деянието. Същевременно е съзнавал
неправомерността на поведението си, но е искал и настъпването на последиците от него.
Подсъдимият е извършил деянието като наказателно отговорно лица. Предвиждал е неизбежното причиняване на
престъпния резултат и съзнателно се е насочил към причиняването на престъпните последици. Подсъдимият е
участвал в горепосочената поредица от действия и в резултат на тях е установил свое владение върху вещите,
прекъсвайки фактическата власт на предишният владелец върху предмета на престъплението.
Като причина за деянието съдът отчита незачитането на правните норми,
регламентиращи обществените отношения, свързани с правото на собственост, ниското
правосъзнание на подсъдимият и стремежът му към облагодетелстване по лек и престъпен
начин.
При определяне размера на наказанието на подсъдимият М. съдът прецени, като
отегчаващи вината обстоятелства голямата обществена опасност на конкретно извършеното
от него, липсата на възстановяване на вредата, причинена на пострадалото лице от страна на
подс.М. и многократните му осъждания.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема признаването на вината,
направените самопризнания и изразеното съжаление за постъпката си в съдебно заседание
от подсъдимият М..
При определяне на наказанието си съдът не констатира наличието на многобройни
или изключително смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното от типичната за този вид престъпление,
поради което и не приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
Поради факта, че съдебното производство се разви по реда на Глава 27, в хипотезата
на чл.371, т.2 от НК, т.е съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, съда следва
задължително да приложи разпоредбата на чл.58а от НК, поради което и на основание
чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.”А” и ”Б” и чл.58а, ал.1 от НК
наложи на подс.М. наказание по вид „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 / една /
година и 4 / четири / месеца при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на основание
чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС. До този извод съда стигна анализирайки нормата на чл.58а
от НК съобразно която в ал.1 при постановяване на осъдителна присъда в случаите на
чл.373, ал.2 от НПК / по който ред се разгледа и настоящето наказателно производство / съда
определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от Общата част и намалява така
определеното наказание с една трета. Съобразно нормата на чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194,
ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.”А” и ”Б” от НК наказанието, което следва да наложи съда е
лишаване от свобода от 2 до 10 години. Относно наказанието „лишаване от свобода” съда в
предвид материалите по делото счете, че следва да наложи на подсъдимият М. наказание от
този вид в размер на 2 / две / години „лишаване от свобода”, т.е. в минимален размер,
определен от законодателя. В този случай съда намали съобразно нормата на чл.58а, ал.1 от
НК с 1/3 от така определеното му наказание от 2 години „лишаване от свобода” и му
определи наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 4 месеца „лишаване от
свобода”. Съдът намери, че с оглед постигането на целите, визирани в чл.36 от НК и преди
всичко за поправянето на подсъдимият е необходимо той да изтърпи ефективно наложеното
му наказание, поради което му определи да изтърпи наказанието си при първоначален
СТРОГ режим, предвид задължителните норми на ЗИНЗС.
Това наказание съда наложи на подсъдимият М., тъй като същият е многократно
осъждан, престъплението е извършено в условията на опасен рецидив, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една
година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК, съобразно нормата на
4

чл.29, ал.1, б.“А“ от НК, и след като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от
свобода” за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК, съобразно нормата на чл.29, ал.1, б.“Б“
от НК. Щетата от престъплението не е била възстановена, въпреки, че е сравнително ниска,
около предела на МРЗ за страната. Личността на деецът се характеризира с по- висока степен на
обществена опасност. Той е осъден за извършени не малко на брой кражби, представляващи тежки умишлени
престъпления против собствеността, както и за други умишлени престъпления. Инкриминираното деяние е
извършено след поредната присъда за умишлено престъпление от страна на подс.М., изтърпяна от него малко
преди извършването на инкриминираното деяние. На следващо място, механизмът на извършване на
престъплението сочи на по-висока степен на обществена опасност на самото деяние. Подсъдимият е извършил
престъплението предумишлено и в светлата част на денонощието. Той предварително е бил мотивиран и имал за
цел да отнеме вещите от пострадалият, следователно и въз основа на тези обстоятелства, съда
наложи наказание в минимален размер т.е. 2 години лишаване от свобода, което след
редукцията по чл.58а от НК стана 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, тъй като не са
налице предпоставките за прилагане нормата на чл.55 от НК и е явно, че превенцията
спрямо подс.М. чрез налаганите му досега наказания не е изиграла своето предупредително
и възпиращо въздействие, а поведението му е останало все същото безотговорно и
противозаконно.
С установените по представеният от съда начин действия на подсъдимия той е
увредил по недопустим начин имотното състояние на пострадалият Ц., причинил му е
имуществени вреди, поради което и на основание чл.45 от ЗЗД би следвало да понесе
деликтна отговорност. На репариране в конкретният случай подлежат имуществените и
неимуществените вреди на пострадалият от извършеното спрямо него престъпление.
Предвид тези обстоятелства и при съблюдаване критерия за справедливост на чл.52 от ЗЗД
съда приема, че описаните имуществени вреди най-пълно биха се възмездили с размер на
обезщетението от 800,00 лева за невъзстановените имуществени вреди относно постр. лице
С. Ц.. При определяне на размера на одобрения от съда граждански иск се взе в предвид
размера на имуществените вреди, начина по който са били извършени, обстоятелствата и
обстановката при които са били извършени, настъпилият вредоносен резултат и др. Що се
касае за акцесорното искане за законна лихва от датата на увреждането, то то е напълно
основателно, тъй като според чл.114, ал.3 от ЗЗД вземането за непозволено увреждане е
изискуемо от деня на извършването когато дееца е известен още тогава, а причинителя се
смята в забава и без покана според чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Подсъдимият М. следва да заплати по сметка на РС-Силистра и ДТ върху уважената
част от гражданския иск, която е в размер на 32 лева, поради което съда го осъди да ги
заплати по сметка на РС-Силистра.
Подсъдимият М. следва да понесе и разноските по делото, представляващи
възнаграждения на вещи лица в размер на 114.80 лева, като ги заплати по сметка на
ОДМВР-Силистра, поради което съда го осъди да заплати тази сума.
На основание чл.309 от НПК, съдът с оглед събраните по делото доказателства
относно обществената опасност на деянието и деецът и така наложеното му наказание
потвърди взетата спрямо него мярка за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ ,
въпреки, че същата не е изпълнена. Именно поради това и съда не приложи нормата на
чл.59, ал.1 от НК и не приспадна от наложеното му наказание времето през което подс.М. е
бил задържан за изпълнението на мярката му за неотклонение „Задържане под стража“.
Съдът счита, че в този вид и размер присъдата ще изиграе своята възпираща,
превантивна и възпитателна роля.
Водим от тези съображения, съдът постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….
5

/ М. Х. /

6

Съобщи за изтекли лични данни