№ 19019
гр. С, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110142256 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 114975/01.04.2025 г.,
с която ЗЕАД „БВИГ“ ЕАД е предявило срещу С осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 957,38
лева, представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка
„Каско“ обезщетение за увреден лек автомобил „Мерцедес Е 400“, рег. № *** от
пътно-транспортно произшествие, осъществено на 16.03.2025 г., в гр. С, на ул.
„ВР“, срещу склад Н, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска /31.07.2025 г./ до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 16.03.2025 г., в гр. С, на ул. „ВР“, срещу склад Н, лек
автомобил „Мерцедес Е 400“, рег. № *** попада с автомобила в необезопасена и
несигнализирана дупка, находяща се на платното за движение, което е станало
причина за реализиране на ПТП. Сочи, че вследствие на горепосоченото събитие
на лекия автомобил са нанесени щети на стойност 957,38 лева. Твърди, че
процесното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществена застраховка „Каско”, съгласно полица № ***, със срок на
действие от 21.06.2024 г. до 20.06.2025 г. Поддържа, че след настъпване на
застрахователното събитие в ЗЕАД „БВИГ“ ЕАД е подадено уведомление за щета,
във връзка с което е образувана щета № ****, по която е изплатено обезщетение в
размер на 957,38 лева. Сочи, че до ответника е изпратена регресна покана за
доброволно заплащане на претендираната в настоящото производство сума, но
1
задължението не е изпълнено.
Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове.
Излагат се съображения, че с исковата молба не се обосновава механизма на ПТП
и причинната връзка между щетите по лекия автомобил и твърдяната дупка на
пътното платно. Поддържа се, че от представените доказателства не се доказвало в
процесния пътен участък да е имало дупка с конкретни размери, която да е била от
естество да причини твърдените вреди. Поддържа се, че липсва точна
индивидуализация на мястото на настъпване на процесното събитие, като се
излагат подробни съображения в този смисъл. Прави възражение за съпричиняване
с аргументи, че водачът на лек автомобил лек автомобил „Мерцедес Е 400“, рег. №
*** не е положил дължимата грижа, не се е движил със съобразена скорост и при
възникване на опасността не е намалил и не е направил опит да избегне дупката.
Оспорва размера на вредите. Поддържа, че не е доказано наличието на
застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице, тъй като не
били представени подписани от двете страни общи условия, неразделна част от
застрахователния договор, от което прави извод за липса на основание при
плащането на застрахователното обезщетение.
Моли, исковете да бъдат отхвърлени, респективно – да бъде намалено
претендираното от ищеца обезщетение. Съдът, като съобрази доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.
чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.
По отношение на предявения осъдителен иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество,
в срока на застрахователното покритие на който да е настъпило събитие, което е
довело до увреждането на имуществото на застрахованото при ищеца лице,
вследствие виновно и противоправно поведение на лица, комуто ответникът е
възложил конкретна работа, при или по повод изпълнението на която, да е
настъпило твърдяното в исковата молба събитие и причиненото увреждане на
имуществото на застрахованото при ищеца лице, като в изпълнение на
2
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, както и
изпадането на ответника в забава, периода на забавата и размерът на
обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително
релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на лек автомобил „Мерцедес Е 400“, рег. № ***.
От представената по делото застрахователна полица по застраховка „Каско
Стандарт“ № *** от 20.06.2024 г., със срок на застрахователно покритие от
21.06.2024 г. до 20.06.2025 г., се установява по делото, че към датата на
реализиране на процесното ПТП /16.03.2025 г./ между ищеца и собственика на
МПС – лек автомобил „Мерцедес Е 400“, рег. № *** е съществувало валидно
правоотношение по застраховка „Каско на МПС”.
От събраните по делото писмени доказателства се установява също, че в
изпълнение на договорното си задължение, ищецът е определил застрахователно
обезщетение в размер на 957,38 лева за щети от ПТП по щета № ***, заведена във
връзка със застрахователно събитие, настъпило на 16.03.2025 г., като сумата е
изплатена в полза на сервиза, извършил ремонта на застрахованото по застраховка
„Каско на МПС” имущество.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 16.03.2025 г. е
било реализирано ПТП, представляващо покрит риск по застрахователното
правоотношение. Събитието е настъпило в гр. С, на на ул. „В“, срещу склад „Н“
/Nitea/, където водачът на лек автомобил „Мерцедес Е 400“, рег. № *** е попаднал в
необезопасено и несигнализирано препятствие, находящо се на платното за
движение. Описаният механизъм на ПТП се установява от заключението на САТЕ,
свидетелските показания на свидетелите В. Р. В. и А. И. А., и представените по
делото заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС и декларация на
водач от 18.03.2025 г.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от
страните, отразените в протокола за ПТП щети на застрахования при ищеца
автомобил съответстват на описания механизъм на ПТП и са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Ето защо, при съвкупна
3
преценка на събрания доказателствен материал, следва да се приеме, че
процесните вреди са настъпили именно при описания в протокола механизъм на
ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 48, т. 2,
б. „в“ от Правилника за прилагане на закона за пътищата, поддържането на
републиканските пътища в границите на градовете е задължение на съответната
община. Следователно, несъмнено е, че ПТП е настъпило в рамките на
урбанизираната територия на гр. С, поради което отговорност за поддържането му
в изправно състояние носи С. Лицата, които стопанисват пътя, следва да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него
и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените
места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. В настоящия случай с оглед
установената фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е настъпило поради
наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,
съществуването на която се дължи на противоправното и виновно (съобразно
презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД) бездействие на
служител на ответника, който в нарушение на горепосочените законови
разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да стопанисва надлежно
пътното платно и да го поддържа в изправно състояние, а при наличие на
препятствие на него – да го обозначи. Следователно, ответникът носи отговорност
за обезщетяване на причинените щети в пълен размер.
От представените по делото писмени доказателства (заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение, опис на претенция, възлагателно
писмо, опис - заключение, доклад по щета) се установява, че при описаното
застрахователно събитие са настъпили вреди на застрахования при ищеца
автомобил, които съгласно експертните изводи на вещото лице по САТЕ са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Вещото лице установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП
за отстраняването на причинените вреди на база пазарни цени са били необходими
1242,72 лева. Към тази сума следва да се прибавят обичайните ликвидационни
разноски за определяне на обезщетението в размер на 10 лева, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от 1252,72 лева.
Предвид доказаната основателност на предявения иск, настоящият съдебен
4
състав намира, че следва да разгледа направеното при условията на евентуалност
възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
лек автомобил „Мерцедес Е 400“, рег. № ***.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290
ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. **25/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г.
по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение **8/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т.
о., решение **9 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение №
153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. №
762/2010г. на ІІ т. о., решение **4 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК,
ІІ ТО и др.) Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на
чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от
съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието
на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
(наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението
му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като
паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта
съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с
предположения. Във всички случаи съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява водачът на лек
автомобил „Мерцедес Е 400“, рег. № *** да е допринесъл с поведението си за
настъпване на вредоносния резултат от реализираното на 16.03.2025 г. събитие. В
5
отговора на исковата молба са изложени твърдения за осъществено от водача на
процесния автомобил поведение, което да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат, а именно, че водачът на лек автомобил „Мерцедес Е 400“,
рег. № *** не е положил дължимата грижа, не се е движил със съобразена скорост
и при възникване на опасността не е намалил и не е направил опит да избегне
дупката. Същевременно в хода на производството не се събраха доказателства, от
които да се установи, че водачът е управлявал процесния автомобил с несъобразена
с пътните условия скорост. От друга страна се установи, че единствените начини за
избягване попадането в препятствието е заобикалянето му, чрез навлизане в
платното за насрещно движение, но от показанията на свидетелите В. и А. се
установи, че към момента на реализиране на проишествието, единствения начин да
избегне необезопасената и несигнализирана дупка на платното за движение е като
навлезе в платното за насрещно движение, където е имало насрещно движещи се
автомобили.
Следователно съдът приема, че направеното с отговора на исковата молба
от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД се явява основателен и доказан до пълния предявен
размер от 957,38 лева, респективно следва да бъде уважен, ведно със законна
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство има
ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева, за заплатени
депозити за вещи лица в размер на 400,00 лева, за депозит за свидетел при режим
на призоваване в размер на 100,00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на
400,00 лева, като се представени и доказателства за извършването на
горепосочените разноски по делото.
Предвид горното С, БУЛСТАТ ****, адрес гр. С, ул. „М” ***, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ЗЕАД „БВИГ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. С, пл. „П“ **, сумата от 950,00 лева, представляваща разноски за
6
държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за свидетел при режим на
призоваване и адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С, БУЛСТАТ ****, адрес гр. С, ул. „М” ***, да заплати на ЗЕАД
„БВИГ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С, пл. „П“ **, на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 957,38 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка
„Каско“ обезщетение за увреден лек автомобил „Мерцедес Е 400“, рег. № *** от
пътно-транспортно произшествие, осъществено на 16.03.2025 г., в гр. С, на ул.
„ВР“, срещу склад Н, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска /31.07.2025 г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С, БУЛСТАТ ****, адрес гр. С, ул. „М” ***, да заплати на ЗЕАД
„БВИГ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С, пл. „П“ **, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 950,00 лева, представляваща разноски за
държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за свидетел при режим на
призоваване и адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съразмерно
на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7