№ 260315 / 14.7.2021 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
14.07.2021 година, град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО СЪДЕБНО от 17.06.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и. с участието на прокурора................................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2391 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, „В. и. к. О., ЕИК xxxx , със седалище и. адрес на управление: гр.Перник, ул."Средец" № 11, представлявано от управителя - инж. Борислав Любомиров Иванов, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Мирослава Кирилова, е предявило иск срещу В.В.М., ЕГН xxxxxxxxxx, в качеството и. на наследник на Методи Симеонов Анков, постоянен адрес:xxx, за водоснабден имот: гр. Перник, ул. „Парижка комуна“ № 15В и. цена на иска: 2 268.44 лв.
В исковата си молба твърди, че със заявление № 8165/13.03.2020г. за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК В и. К дружеството е поискало от Районен съд- гр.Перник да издаде такава, срещу В.В.М..
Въз основа на така направеното заявление в Районен съд - гр. Перник е образувано ч. гр.д 1695/20г., с определение от 26.05.2020г. по описа на Районен съд- гр.Перник производството по делото е прекратено и. изпратено по подсъдност на Районен съд Монтана. По частно гражданско дело № 1545 по описа за 2020 година на Районен съд Монтана е издадена Заповед № 1040 от 19.08.2020 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК.
На 05.10.2020 година в деловодството на „В и. К” О. град Перник е получено съобщението, че на длъжника е връчено съобщението за издадената заповед за изпълнение чрез залепване уведомление по реда на чл.47 ал.5 ГПК.
„В. и. к. О. е предоставило ВиК услуги – доставка, отвеждане и. пречистване на питейно вода на адрес: град Перник, ул.Парижка комуна № 15В. Титуляр на партидата е Методи Симеонов Анков, ЕГН xxxxxxxxxx, който е починал на 16.11.2013 година. Видно от издаденото удостоверение за наследници на община Перник, лицето Методи Симеонов Анков е оставил след смъртта си В.В.М., ЕГН xxxxxxxxxx като наследник. Същата, в това и. качество, като законен наследник е задължена, съгласно действащите Общи Условия, Глава осем, раздел ІІ, да посети дружеството с необходимите документи за извършване промяна в партидата, изрично посочени в чл.62 ал.1. До момента в дружеството не са постъпили документи, които да удостоверят смяната на партидата на горецитирания имот. Имотът, находящ се на адрес: град Перник, ул.Парижка комуна № 15В е водоснабден и. за ползването на услугите на посочения адрес е създадена отделна партида (абонатен № 1150803) в счетоводните регистри на доставчика с титуляр Методи Симеонов Анков с ЕГН:xxxxxxxxxx, в установените по приетите с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор срокове е извършено отчитане на показанията в монтирания/те в обекта водомер/и. (чл.21) и. начисляване на сумите за потребено количество вода. В сроковете, установени от Общите условия условия на ВиК - О. наследникът/длъжникът не е извършил плащане на дължимите от него суми.
До настоящия момент ответника в качеството си на наследник не е погасил задълженията си да плати доставената, отведена и. пречистена вода за периода от 04.12.2011г. до 30.07.2019г. на обща стойност 2 268.44лв. /две хиляди двеста шестдесет и. осем лева и. 44ст./, от които 1 909.54лв. /хиляда деветстотин и. девет лева и. 54ст./ главница и. лихва за забава в размер на 358.90лв. /триста петдесет и. осем лева и. 90ст./ начислена за периода 13.02.2012г.-24.10.2019г. Претендираната сума е изискуема и. дължима от В.В.М. в качеството на ответник/наследник в настоящото производство и. следва да бъде заплатена от същата на ,,ВиК" О. гр. Перник.
Между водоснабдителното дружество и. ответникът е налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение № ОУ- 09/11.08.2014г. на ДКЕВР и. Наредба № 4 на МРРБ за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и. доп./ Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и. канализационна система и. откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на ВиК услуги абонатите са задължени да заплащат същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на ВиК услуги се извършва при публично известни общи условия, предложени от оператора и. одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл. 8 ал. 2 и. ал.3 одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от "ВиК" оператор приети с решение № ОУ-09/11.08.2014г.на ДКЕВР са публикувани и. са влезли в сила. Към настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между страните. От посоченото може да се направи обоснован извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към "ВиК" О. парично задължение за изразходвано количество вода.
Моли съда да постанови решение, с което да се ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В.В.М., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, че дължи на ,.В. и. к. О. - гр.Перник сумата от 2 268.44лв. /две хиляди двеста шестдесет и. осем лева и. 44ст./, за доставена, отведена, пречистена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. Перник, ул. ,,Парижка комуна“ № 15В, с абонатен № 1150803, от която сума главница в размер на 1909.54лв. /хиляда деветстотин и. девет лева и. 54ст./, за периода от 04.12.2011г. до 30.07.2019г. и. лихва за забава на месечните плащания в размер на 358.90лв. /триста петдесет и. осем лева и. 90ст./у начислена за периода 13.02.2012г.- 24.10.2019г. както и. лихва за забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, както и. да се ОСЪДИ ответника да заплати направените от „В. и. к. О. - гр.Перник разноски в заповедното и. настоящото производство, юрисконсултско възнаграждение по посочена банкова сметка xxx „Общинска банка” АД, клон Перник.
Ответникът, В.В.М.,xxx, чрез назначения особен представител адвокат Б.Н.Ц.,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
Заявява, че не е доволен от подадената искова молба от от ,,ВиК“ О. ПЕРНИК, ул.“Средец" №11.
Моли съда да постанови решение, с което да се отхвърлят исковете изцяло, като неоснователни и. недоказани и. да се присъдят направените разноски.
Исковете са недопустими, тьй като са предявени след изтичане на срока по чл.422 от ГПК.
Предядвени са претенции за периодични плащания, ведно с лихвите върху всяко забавено плащане за -периода от 04.12.2011 год. до 30.07.2019 год., в размер на 1 909.54 лв. - главница и. 358.90 лв. лихва за забава за периода - 13.02.2012 год. -до 24.10.2019 год.
Следователно субективно са съединени множество искове, произтичащи от неизпълнение на множество главници за доставена и. незаплатена вода и. субективно са съединени искове за мораторна лихва, течащи върху всяка от главниците.
От петитума на исковата молба не е видно каква е конкретната цена на всеки един от исковете, както за главница, така и. за мораторна лихва, следователно не е изпълнена императивната норма на чл.127, ал.1,т.3 от ГПК.
В този смисъл исковата молба не отговоря на изискванията на чл.127 от ГПК и. производството по делото следва да бъде прекратено и. да бъдат присъдени разноските по воденето му.
ИСКОВЕТЕ са неоснователни.
Исковете, както за главница за неплатени суми по доставена вода за периода 04.12.2011 г. до 01.03.2018 година и. мораторните лихви върху тези главници за този период са погасени по давност.
Доставката и. продажбата на В и. К услуги/вода и. отвеждането й/ и. тяхното заплащане представляват периодични плащания по смисъла на чл.111 ,б.“в“ от 33Д.
Следователно краткият тригодишен давностен срок е изтекъл, както за задълженията за периода 04.12.2011 год. до 01.03.2018 год., така и. за изтеклите мораторни лихви върху главниците съгласно чл.111, б.”в“ от ЗЗД преди предявяване на исковата молба в съда. В този смисъл е и. цитирано по-горе Тълкувателно решение.
Прави възражение, че всички искови претенции за погасени по давност и. исковете следва да бъдат отхвърлени.
Заявява, че с ответното дружество не е имал сключен договор, по силата на който да ползва услугите на дружеството и. да ги плаща.
Не е ползвал описаното в исковата молба количество вода и. не дължи нейното плащане.
Оспорва представените писмени доказателства с исковата молба по съдържание.
Моли съда да остави без уважение искането за допускане и. назначаване на съдебно – икономическата експертиза, тъй като поставените въпроси са неотносими към спора.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискани са и. приложени частно гражданско дело № 1695/2020 г. по описа на Районен съд Перник и. частно гражданско дело № 1545 по описа за 2020 година на Районен съд Монтана.
Допусната е и. назначена съдебно –икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Л.З., приета от съда и. не оспорена от страните.
На основание чл.214 ал.1 ГПК, в проведеното първо открито съдебно заседание по искане на процесуалния представител на ищеца е допуснато намаление на предявените искове, като за главница, искът се счита за 954.77 лв., за лихва – 179.45 лв.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и. на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане по договор за доставка и. потребление на питейна вода и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи.
Ищецът „В и. К” О. Перник, като доставчик на питейна вода, има правото да поиска плащане на стойността на потребеното количество вода от ответника- наследник на абонат и. потребител, което, с оглед липсата на доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410 ГПК. С оглед връчването на издадената заповед за изпълнение на парично задължение на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, предявеният установителен иск за съществуване на вземането по договора, е допустим.
Разпоредбата на чл. 422 ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането. За валидното му предявяване кредиторът не следва да обосновава правния интерес, тъй като този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и. предпоставките за предявяването му са нормативно установени.
Доказателствената тежест по предявения установителен иск пада върху ищеца, който установи на първо място, че са се намирали с наследодателя на ответника в облигационни отношения за доставка и. продажба на питейна вода, по силата на които са поели задължението да продадат и. доставят на ответника – абонат и. потребител на дружеството питейна вода, а ответникът е поел задължението да заплати претендираната цена на консумираната питейна вода в установени срокове. Ищецът установи също, че е изпълнил поетите с договора задължения точно и. в срок и. че ответникът, в качеството му на наследник и. собственик на недвижимия имот, който е снабдяван с питейна вода не е изпълнил своето. Ищецът доказа и. размера на всяка една от претенциите си.
Искът е допустим – предявен в предвидения едномесечен срок от получаване съобщение от ищеца, че заповедта, издадена по чл.410 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, след проведено успешно заповедно производство по реда на чл.410 ГПК – на 05.10.2020 година е получено съобщението, а исковата молба е депозирана на 29.10.2020 година пред Районен съд Монтана.
Предявен е иск за установяване съществуване на вземането към 13.03.2020 година от потребител – неизправен длъжник към дружеството “В и. К” О. Перник.
Искът не е осъдителен, с оглед проведено заповедно производство и. наличие на осъдителен диспозитив, а е установителен, а като такъв е частично основателен.
Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и. следващите от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и. е допустим единствено при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл. 414 ал.1 ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК или при връчването и. на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и. второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Предявява се по общия, но е специален иск - иск за съществуване на вземането. И. когато кредиторът избере да реализира правата си по реда на заповедното производство и. ползва този облекчен ред, това означава, че той се е отказал от осъдителен иск, защото само установителният иск по чл. 422 от ГПК завършва заповедното производство. Следователно допустимостта на такъв иск е обусловен от наличието на правен интерес от търсената защита, а такъв би съществувал за ищеца-кредитор само при условие, че има издадена заповед за изпълнение за паричното вземане в резултат на успешно проведено заповедно производство. Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок, след като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по предвидения в чл.47 ал.5 ГПК ред. С решението ще се установи със сила на пресъдено нещо неговото съществуване. Това налага извода, че заповедта за изпълнение се явява процесуална пречка за предявяване на осъдителен иск, предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, вместо установителен иск по чл. 422 ГПК, това което е сторил ищецът.
При предявен иск по чл.415 ал.1 т.2 ГПК в предвидения от закона срок, предмет на установяване и. признаване по исков ред е заявеното и. обективирано в заповедта за изпълнение право и. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и. заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят ще може да се снабди с изпълнителен лист и. това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл.415 ал.3 и. ал.4 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл.410 ГПК е предявил при направено възражение от страна на длъжника по реда на чл.414 ал.3 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и. съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 1545 по описа на Районен съд Монтана за 2020 година и. е определен ясно и. недвусмислено в закона – чл.415 ал.1 т.2 ГПК.
Целта на предявяването на иск при връчването на издадена заповед за изпълнени по чл.47 ал.5 ГПК, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането и. в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и. въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл.410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и. при връчването на заповедта по реда на чл.47 ал.5 ГПК – чрез уважаването на предявения установителен иск.
Съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основа своите искания или възражения.
В конкретният случай безспорно е установено, че към момента на подаване на Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, вх.№ 8165 от 13.03.2020 година е налице задължение от страна на В.В.М., като наследник на Методи Симеонов Анков, б.ж. на град Перник, починал на 16.11.2013 година, по отношение на ищеца, тъй като е потребител на “В и. К” О. Перник и. е натрупал задължение относно незаплатено количество консумирана питейна вода за имот, находящ се в град Перник, като частен потребител. Направено е възражение за погасено по давност вземане на част от задължението, сторено в исковото производство от страна на назначения особен представител на ответника.
По делото са представени и. приети Справка за недобора на частен абонат, Справка – Извлечение 17020, Справка – Извлечение 9012 за дължимите суми към „ВиК” О. Перник на името на Методи Симеонов Анков, които отразяват един резултат от извършени вече услуги и. верността им може да бъде оспорена по надлежния съдопроизводствен ред. Но ответникът не е въвел такъв спор относно стойността на услугите. Ответникът, чрез назначения особен представител оспори истинността на представените писмени документи, които се ползват с материална доказателствена сила. От представените писмени доказателства в проведеното съдебно заседание се установи, че наследодателя на ответника е бил абонат и. е ползвал услугите на водоснабдителното дружество в град Перник, като не е заплатено потребеното количество вода.
Редът, начинът и. формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и. пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и. начинът на плащане и. разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30 - 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи.
Съгласно чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради – етажна собственост – по общия водомер на водопроводното отклонение.
При така установеното фактическо положение и. в приложение на цитираните по-горе правни норми, съдът прави следните изводи:
Чл. 3 от Наредба № 4 определя кръга на потенциалните абонати на водоснабдителните дружества, но кой от всички тях ще се счита за потребител на услугите им за всеки конкретен случай, се преценява на базата на допълнителни критерии, извлечени от същия нормативен акт.
На първо място, за да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 3 от Наредба № 4 за заплащане на консумирана вода за процесния имот, засечена от индивидуален водомер, тя би следвало да е подал писмена молба и. да е сключил писмен договор /лично или чрез представител/ с ищцовото дружество за услугите, които то предлага/ разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4, задължаваща оператора да сключва договори за осъществяваната дейност/. В казуса за наличието на такива създадени по инициатива на наследодателя на ответника отношения ищецът няма дори твърдения, защото го счита за свой длъжник единствено и. само поради правата му на обитател върху недвижимия имот, като частен абонат. Ответникът е включен като абонат в партидна книга, отредена за водоснабдения терен, за което са налице безспорни доказателства, че е абонат и. потребител на ищцовото дружество.
Налице е количество консумирана питейна вода, която не е заплатена, макар и. да липсва сключен между страните по делото договор за ползване на предлаганите от дружеството услуги и. разходваната за лични нужди вода, дава основание да се приеме, че за процесния по делото период ответникът има задължение да плаща на В и. К консумираната и. отчетена вода. В Закона за водите, съгласно чл. 203 от Закон за водите /, ДВ брой 67 от 27.07.1999 година, в сила от 28.01.2000 г., с изм. и. допълнение ДВ бр.81 от 2000 г., изм., бр.84 от 2003 г., бр.59 от 2007 г., последно изменение ДВ брой 95 от 29.11.2016 г., но не касаещ този текст от закона/, потребителите и. водоползвателите на вода и. ползващите услугите отвеждане и. пречистване на отпадни води и. други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ал.1 от ГПК независимо от размера на задължението. В полза на ищеца е издадена цитираната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410, ал.1 от ГПК и. тъй като длъжникът е получил издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47 ал.5 ГПК, то за "В и. К" О. гр.Перник е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет установяване дължимостта на процесните суми. Взаимоотношенията между страните в настоящото производство се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /аргумент чл. 288 от ТЗ/. Сключения между тях договор е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален, с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и. задължения в тежест и. полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е било да водоснабди имота на наследодателя на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. С извършването на посоченото действие - В. на имота, ищецът е изпълнил задължението си по договора. Задължение на купувача е било да получи услугата и. да заплати цената й. По делото не е налице спор относно обстоятелството, че ищецът в качеството му на "В и. К" оператор е предоставял на Методи Симеонов Анков, в качеството му на потребител услуга - В. на обект, представляващ жилище, находящо се в гр.Перник, ул.Парижка комуна № 15В, за периода от 04.12.2011 г. до 30.07.2019 г., която услуга ответникът не е заплатил в съответствие с договорните си задължения. Според разпоредбата на чл. 11 т.1 от ЗВ, водата в Република България е публична държавна собственост, а водностопанските системи и. съоръжения на територията на общините са собственост на търговските дружества, когато са включени в тяхното имущество - чл. 19 т.4 от същия закон. Услугите В. и./или канализация се предоставят на потребителите от търговски дружества с предмет на дейност В., канализация и./или пречистване на води, наричани за краткост "оператори". В обсъжданата хипотеза не се спори по делото, че ищцовото дружество е оператор по смисъла на подзаконовия нормативен акт. В това свое качество то поддържа и. експлоатира водопроводната и. канализационна системи на територията и. на град Перник. Според посочената нормативна уредба измерването на разхода на вода става по показанията на редовен водомер - пломбиран с държавна пломба, пломба на входящия холендер, с номер, тариран, изправен.
В обобщение на изложеното съда приема, че предявената против В.В.М., като наследник на Методи Симеонов Анков, б.ж. на град Перник, починал на 16.11.2013 година, съгласно данните от Удостоверение за наследници, издадено от Община Перник с № 2669 от 05.06.2015 г., по силата на заместване на нейния баща Виктор Методиев Анков, починал на 07.03.2015 г. и. съгласно влязлото в сила решение на Софийски Апелативен съд по в.гр.д. № 1775 по описа за 2017 година на 05.06.2018 г., претенция на дружеството е основателна и. следва да бъде уважена. Въпросът е в какъв размер.
От друга страна, съдът не може да не се произнесе и. относно направеното възражение за погасяване по давност на част от задължението.
Съдът намира за основателно възражението на назначения особен представител на ответника за изтекла тригодишна погасителна давност, съгласно чл. 111 б. "в" ЗЗД. По този въпрос е формирана трайна съдебна практика на ВКС. Съгласно ТР 3/18.05.2012 ОСГК понятието периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и. плащанията да са еднакви. Вземанията на топлофикационни, ел. снабдителни и. водоснабдителни дружества, както и. на доставчици на комуникационни услуги, също съдържат изброените принципи на понятието, поради което са периодични плащания. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и. услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт-договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
В случая вземането на "В и. К" О. Перник по договора за доставка на вода е погасено по давност за периода 04.12.2011 г. до 09.02.2017 г. - повече от три години преди подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК. По този начин искът е основателен до размер на сумата 838.64 лв. главница, за периода от 10.03.2017 г. до 08.08.2018 г. и. лихва за забава в размер на 90.54 лв. Над тези размери исковете се явяват неоснователни и. следва да бъдат отхвърлени като такива, като погасени по давност.
От заключението на вещото лице, което съда приема и. приобщава като доказателство по делото, и. счита, че същото е компетентно, безпристрастно, обективно и. без да е заинтересовано от изхода по делото, се установява безспорно, че към 13.03.2020 година задължението на наследодателя на ответника е в размерите, посочени в заповедното производство като главница и. обезщетение за забава. От друга страна, същото при проверката на документите в ищцовото дружество е установило, че не са налице плащания от страна на ответника. Ежемесечно са отчитани абонатите за разхода на питейно вода и. пречистване на отпадните води. Разходът е посочван в карнет книга, когато е имало достъп до водомера от инкасатора, има и. служебни отчитания, когато не е имало достъп. Изготвяни са протоколи, когато е извършвана проверка на съответния водомер от служебни лица на дружеството, съставяни са актове, писани са предписания за отстраняване на повредите.
Предвид изложеното следва да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца по Заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 1545/ 2020 г. по описа на Районен съд Монтана по размери, както е прието в мотивите по-горе, ведно със законната лихва от предявяване на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.
При този изход на делото и. съобразно чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на настоящето дело разноски - в общ размер на сумата 823.88 лв. за довнесената държавна такса, за възнаграждението на вещото лице, за възнаграждението на назначения особен представител, за издадените 2 броя удостоверения и. за юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.В.М., ЕГН xxxxxxxxxx, с постоянен адрес:xxx, в качеството и. на наследник на Методи Симеонов Анков, б.ж. на град Перник, починал на 16.11.2013г., ЧЕ Е НАЛИЦЕ ВЗЕМАНЕ на “В и. К” О., със седалище и. адрес на управление град ПЕРНИК, ул.Средец № 11, БУЛСТАТ xxxx , представлявано от инж.Борислав Любомиров Иванов - Управител, към 13.03.2020 година за длъжника В.В.М., ЕГН xxxxxxxxxx, в качеството и. на наследник на Методи Симеонов Анков, постоянен адрес:xxx, за водоснабден имот: гр. Перник, ул. „Парижка комуна“ № 15В, в качеството му на потребител на “В и. К” О. Перник, абонатен № 1150803, за сумите: 838.64 лв. главница; 90.54 лв. лихва за забава в периода 10.03.2017 година до 24.10.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2020 година до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение по на парично задължение по чл.410 ГПК № 1040 от 19.08.2020 година по частно гражданско дело № 1545 по описа за 2020 година на Районен съд Монтана.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл.422 ГПК от “В и. К” О., със седалище и. адрес на управление град ПЕРНИК, ул.Средец № 11, БУЛСТАТ xxxx , представлявано от инж.Борислав Любомиров Иванов - Управител, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.В.М., ЕГН xxxxxxxxxx, в качеството и. на наследник на Методи Симеонов Анков, постоянен адрес:xxx, за водоснабден имот: гр. Перник, ул. „Парижка комуна“ № 15В, ЧЕ Е НАЛИЦЕ ВЗЕМАНЕ на “В и. К” О. Перник, КЪМ 13.03.2020 година, за сумата над 838.64 лв. главница до предявения размер от 954.77 лв., за периода 04.12.2011 година до 10.03.2017 година и. лихва за забава над присъдения размер от 90.54 лв. до предявения такъв от 179.45 лв. за същия период, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, погасен по давност.
ОСЪЖДА В.В.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на “В и. К” О., със седалище и. адрес на управление град ПЕРНИК, ул.Средец № 11, БУЛСТАТ xxxx , представлявано от инж.Борислав Любомиров Иванов - Управител, сумата от 25.00 лв. за внесена държавна такса за заповедното производство и. 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 1545/2020 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА В.В.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на “В и. К” О., със седалище и. адрес на управление град ПЕРНИК, ул.Средец № 11, БУЛСТАТ xxxx , представлявано от инж.Борислав Любомиров Иванов - Управител, сумата от 823.88 лв. за довнесена държавна такса за исковото производство, за възнаграждението на вещото лице, за възнаграждението на назначения особен представител, за издадените 2 броя удостоверения и. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: