№ 963
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично при закрити врати
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20241100900408 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят – Национална агенция за приходите, твърди, че ответникът „С.Ф.” ООД
има изискуеми публичноправни задължения към държавата, както следва: 1) публични
вземания за ДДС, дължим за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г., в размер на 98 046, 14
лв.; 2) публични вземания за лихви за забавено плащане на задълженията за ДДС, начислени
до 26.01.2024 г., в размер на 71 167, 43 лв.; 3) публични вземания за данък върху доходите на
физическите лица, дължими за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г., в размер на 1 352, 33
лв.; 4) публични вземания за лихви за забавено плащане на задълженията за ДДФЛ,
начислени до 26.01.2024 г., в размер на 967, 42 лв.; 5) публични вземания за задължителни
осигурителни вноски за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г., в размер на 4 692 лв.; 6)
публични вземания за лихви за забавено плащане на задълженията за задължителни
осигурителни вноски, начислени до 26.01.2024 г., в размер на 3 360, 34 лв. Посочва, че
ответникът не е изпълнил тези свои задължения нито на падежа, нито към настоящия
момент, поради което е налице хипотезата на чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ и това дружество е
неплатежоспособно. Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на
„С.Ф.” ООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ - „С.Ф.” ООД, не заявява становище по нейната
основателност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
1
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При тълкуване на разпоредбата на чл. 625 ТЗ, в която е посочено кои лица са
легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, във връзката и с
нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ТЗ, в която са изброени задълженията,
неизпълнението на които определят търговеца като неплатежоспособен, се налага изводът,
че материално-правно легитимирани да поискат откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество са следните лица: 1) лице,
което има качеството на кредитор, притежаващ парично вземане срещу длъжника от вида на
тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, т.е. такова, което е породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването , 2)
Националната агенция за приходите /НАП/, когато е налице изискуемо публичноправно
задължение на длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на
длъжника, както и 3) НАП, когато е налице изискуемо задължение по частно държавно
вземане на длъжника към държавата. Установяването при условията на пълно и главно
доказване в процеса на фактите, че молителят съответно лицето, конституирано в
производството по ред на чл. 629, ал. 4 ТЗ, имат качеството на кредитор, който е титуляр на
вземане от вида на посочените в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, или че длъжникът има
публичноправно задължение към държавата или общините или частноправно задължение
към държавата, в случаите, в които молител е НАП, е поставено в доказателствена тежест на
молителя и то е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито
производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625
ТЗ.
Наред с посочената предпоставка, за да бъде открито производство по
несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, следва да бъде доказано и
настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че
търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е
свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
С оглед на изложеното, съдът ще разгледа на първо място въпроса дали по делото е
доказано, че в тежест на ответника „С.Ф.” ООД са възникнали публичноправните
задължения към държавата, които са описани в молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от НАП, за
разглеждане на която е образувано настоящото производство, като такива, легитимиращи
този правен субект да иска по отношение на ответника да бъде открито производство по
несъстоятелност.
В подадената от НАП молба за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на дружеството „С.Ф.” ООД се твърди, че то има възникнали и неплатени
задължения към държавата, както следва: - задължение за заплащане на данък добавена
стойност за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г. в размер на 98 046, 14 лв., както и лихва
за забавено плащане на този данък, която към момента на сезиране на съда е в размер на 71
167, 43 лв.; - задължение за заплащане на данък върху доходите на физическите лица за
2
периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г. в размер на 1 352, 53 лв., както и лихва за забавено
плащане на този данък, която към момента на сезиране на съда е в размер на 967, 42 лв.; -
задължение за заплащане на вноски, дължими за държавното обществено осигуряване и за
здравно осигуряване за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г. в размер на 4 692 лв., както
и за заплащане на лихва за забава върху неплатените в срок вноски, която към момента на
сезиране на съда е в размер на 3 360, 34 лв. Фактът на възникване на описаните задължения
в тежест на ответника не се оспорва от последния в настоящото производство, поради което
съдът счита, че той е безспорен в отношенията между страните по делото и като такъв
трябва да с приеме за установен.
Освен това от разпита на вещото лице П. Д., което е изготвило допуснатата в
производството съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, проведен в съдебно заседание на
19.06.2024 г., съдът намира за установено, че посочените задължения към държавата за
заплащане на данъци и лихви върху тях са надлежно осчетоводени в счетоводството на
ответника през отчетната 2017 г. Този извод се налага като се съобрази това, че експертът
сочи, че общият размер на осчетоводените във финансовия отчет на „С.Ф.” ООД към
31.12.2017 г. краткосрочни данъчни и осигурителни задължения, които са възникнали в
тежест на дружеството, възлиза на сумата от 117 000 лв. Тази сума трябва да се приеме, че
съвпада с размера на публичните задължения, които молителят твърди, че са възникнали в
тежест на ответника в молбата по чл. 625 ТЗ към 31.12.2017 г., който се получава като сбор
от размера на неплатените и начислени данъци и осигурителни вноски, дължими за периода
от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г., който възлиза на сумата от 104 090, 47 лв., и размерът на
дължимата лихва за забава върху тях за периода от падежа на всяко едно от тези задължения
до 31.12.2017 г., който размер с оглед краткия период на забавата към края на отчетната 2017
г. е много по-нисък от размера на лихвата, начислена към датата на подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност. След като дружеството „С.Ф.” ООД е
осчетоводило задълженията към държавата, които са описани в молбата по чл. 625 ТЗ, то е
признало тяхното възникване и извънсъдебно чрез осъществените конклудентни действия по
осчетоводяването им.
Вземанията на държавата за получаване на данъци, както и за задължителни
осигурителни вноски представляват по своя характер публични държавни вземания,
доколкото са определени като такива с изричната законова разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1
ДОПК. На основание чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК такъв характер имат и вземанията на
държавата за получаване на лихви върху неплатените в срок данъци и осигурителни вноски.
Тези публичноправни задължения на ответника са пряко свързани с търговската му дейност,
тъй като данъкът върху добавената стойност е начислен за облагане на извършени възмездни
доставки на стоки, имащи за цел да обслужват дейността, която този търговец извършва по
занятие, а другите начислени данъци и осигурителни задължения са възникнали във връзка с
работници и служители, които са наети от него, за да бъде осигурено осъществяването на
търговската му дейност.
Съдът приема и това, че посочените публичноправни задължения са изискуеми към
3
датата на сезиране на съда – 28.02.2024 г., тъй като към този момент е настъпил падежът на
всяко едно от тях, който се определя от датата, на която изтича срокът за доброволното
плащане на тези задължения, която е посочена в представената от НАП справка /падежът на
всички задължения за данъци и осигурителни вноски е настъпил в периода от 14.02.2017 г.
до 25.05.2017 г./.
С оглед на изложеното, следва да се заключи, че в производството се доказа, че в
тежест на „С.Ф.” ООД са възникнали публичноправни задължения към държавата за
заплащане на данъци, осигурителни вноски и лихви за забава в общ размер на 179 585, 86
лв. към датата на сезиране на съда, съответно на 182 775, 84 лв. към 15.04.2024 г., както е
посочено на стр. 10 от заключението на изготвената СИЕ, които са свързани с търговската
дейност на дружеството-длъжник и са изискуеми, поради което са от вида на тези, посочени
в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ. Това означава, че НАП, е легитимиран субект да поиска откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на това търговско дружество, както и че е
налице първата от необходимите предпоставки, за да бъде открито производство по
несъстоятелност по отношение на него.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе дали „С.Ф.” ООД е
неплатежоспособен търговец по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, което основание за откриване
на производство по несъстоятелност е това, което е заявено от молителя.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на
търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в
невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по
частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност,
следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми
задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън
волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на
длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази
невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това
дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните
характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо
състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност,
събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава
достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни,
съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които
разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства
за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като
тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за
кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните
активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие
4
може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от
икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи
извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и
основно този за обща ликвидност.
Изложеното означава, че в случая съдът трябва да извърши преценка за това дали
ответното дружество притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да заплати както
възникналите в негова тежест задължения към държавата, а също така и всички други свои
краткосрочни, съответно текущи задължения. За да бъде направен извод за това, следва да
бъде съобразена, от една страна, презумпцията, предвидена в чл. 608, ал. 3 ТЗ, и от друга
страна, това дали по делото са събрани доказателства, установяващи финансово-
икономическото състояние на длъжника, а също така и да бъдат приложени правилата за
разпределение на доказателствената тежест за установяване в процеса на фактите,
определящи това състояние на ответника и съответно за възлагане на неблагоприятните
последици от непредставяне на достатъчно доказателства за това.
В тази връзка съдът съобразява първо уредената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция. В
посочената норма е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен тогава, когато е
спрял плащанията. При тълкуване на разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ във връзка с тази на
чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдържаща легалното определение на понятието неплатежоспособност,
следва да се заключи, че под спиране на плащанията трябва да се разбира не спиране на
изпълнението от длъжника на всякакви негови парични задължения, а само на тези негови
задължения, които са от категорията на изчерпателно изброените такива в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Доколкото по делото се доказа, че длъжникът „С.Ф.” ООД не е изпълнил на падежа
свои публичноправни парични задължения за заплащане на данъци и лихви за забава върху
тях, т.е. задължения от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, то следва да се приеме,
че в случая е налице спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ от този субект.
От представените по делото доказателства се установява, че ответникът има изискуеми
публичноправни задължения към държавата за заплащане на данъци и лихви от 14.02.2017
г., когато е настъпил падежът на най-старото неплатено задължение за заплащане на данък
върху добавената стойност, което е това за месец 01.2017 г. съгласно чл. 89, ал. 2 вр. чл. 125,
ал. 5 ЗДДС. Това означава, че състоянието на спиране на плащанията съществува за
ответника от 14.02.2017 г. и продължава до настоящия. Ето защо в случая е приложима
презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ и въз основа на нея трябва да се заключи, че „С.Ф.” ООД е
неплатежоспособен търговец.
Оборването на въведената с чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция за неплатежоспособност е
поставено в доказателствена тежест на ответника, който следва да установи, че неговото
финансово-икономическо състояние, определено на база икономически и финансови
показатели, сред които основен е коефициентът за обща ликвидност, е такова, което му дава
обективна възможност да погасява своите краткосрочни задължения към кредиторите с
наличните краткотрайни активи.
За установяване на финансово-икономическото състояние на „С.Ф.” ООД и за
5
определяне на база на него на това дали той е в състояние да посреща своите краткосрочни
задължения чрез притежаваните от него краткотрайни активи е допусната СИЕ, по която
вещото лице е работило само върху годишния финансов отчети на ответника към 31.12.2017
г., защото от последния не са представени други документи, установяващи финансовото му
състояние, като при проверка в търговския регистър по партидата на дружеството е видно,
че то не е представило за обявяване годишните си финансови отчети, съставени за периода
от отчетната 2018 г. до момента.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че
балансовата стойност на притежаваните от ответника краткотрайни активи, която е посочена
в съставения годишен финансов отчет към 31.12.2017 г., е в размер на 2 962 000 лв. Вещото
лице е констатирало и това, че към тази дата ответникът е имал осчетоводени краткосрочни
задължения, които са с балансова стойност от 2 974 000 лв. В производството не се твърди и
не са представени доказателства за това, че към 31.12.2017 „С.Ф.” ООД е притежавало и
други бързо ликвидни активи, които да не са надлежно осчетоводени, нито пък такива, от
които да се установява, че някаква част от осчетоводените като краткотрайни активи не са
реално реализуеми, т.е. че краткосрочните вземания и материалните запаси, които този
търговец притежава не могат да бъдат преобразувани в парични средства чрез събиране на
вземанията от длъжника и чрез продажба на стоките и продукцията на трети лица. По
делото не се установява и че в тежест на ответника са възникнали други краткосрочни
задължения, които да не са осчетоводени към 31.12.2017 г. Ето защо и при анализ на
финансовото състояние на търговеца „С.Ф.” ООД към края на отчетната 2017 г. трябва да се
вземат предвид балансовите стойности, на които възлизат активите и пасивите му.
При съпоставяне на стойността на краткосрочните задължения на ответника към
31.12.2017 г. със стойностите на краткотрайните му активи към същия момент е видно, че
първите са в по-голям размер от вторите. Това означава, че към 31.12.2017 г. ответникът не е
притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати всички свои краткосрочни
съответно текущи задължения. Това е видно и от стойността на показателя за обща
ликвидност, който към посочената дата е под минималната референтна такава от 1 –
стойността на този показател към 31.12.2017 г. е 0, 9960 . Това показва, че към края на 2017 г.
е налице тенденция за влошаване на финансово - икономическото състояние на търговеца
„С.Ф.” ООД, в резултат на което той изпитва затруднения да заплати всички свои
краткосрочни задължения, но доколкото показателят за ликвидност е много малко под
референтната стойност от 1, то това не показва все още трайна тенденция, която да налага
извод за неплатежоспособност. Въпреки това данните за финансовото състояние на
дружеството към 31.12.2017 г. не са достатъчни, за да се приеме, че е оборена установената в
закона презумпция за неплатежоспособност.
По делото от ответника няма представени никакви доказателства, от които да е видно,
че той притежава някакви активи, с които да погасява своите задължения към кредиторите
към края на всяка една от следващите отчетни години, които са тези, приключващи на
31.12.2018 г., на 31.12.2019 г., на 31.12.2020 г., на 31.12.2021 г., на 31.12.2022 г. и 31.12.2023
6
г. Ето защо съдът приема, че презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, която е приложима в случая,
не е оборена и въз основа на нея следва да се приеме за установено в производството, че
„С.Ф.” ООД е неплатежоспособен търговец.
Освен горното, съдът счита, че по делото следва да се приложат и неблагоприятните
последици, предвидени в чл. 161 ГПК, спрямо ответното дружество, което създава пречки за
събиране на допуснати от съда доказателства, и да се приеме за доказано обстоятелството,
че към 31.12.2018 г., 31.12.2019 г., 31.12.2020 г., 31.12.2021 г., 31.12.2022 г. и 31.12.2023 г. то
не е притежавало никакви краткотрайните активи. Ответникът изрично е задължен от съда
да представи всички съставени от него годишни финансови отчети за периода от 2018 г. до
2023 г., тъй като те са били необходими на вещото лице по допуснатата съдебно-
икономическа експертиза, за да даде заключение за неговото финансово-икономическо
състояние към тези дати, включително за това дали притежава някакви краткотрайни активи,
както и какъв е техният размер. За съда и вещото лице не е съществувала друга възможност
да се снабдят с тези счетоводни документи, защото търговецът не е изпълнил задължението
си да представи съставените от него годишните финансови отчети за обявяване в търговския
регистър, нито пък ги е представил пред НАП при подаване на годишните си данъчни
декларации. Наред с това с определение, постановено на 05.03.2024 г., на тази страна
изрично са указани и неблагоприятните последици, предвидени в чл. 161 ГПК, които съдът
може да приложи при неизпълнение на задължението за представяне на изисканите
документи, в резултат на което се е стигнало до възпрепятстване на доказването по делото.
Ответникът обаче не е изпълнил това свое процесуално задължение съгласно изрично
постановения акт на съда, с което той е създал пречки за изготвяне на СИЕ, която да
установи финансово-икономическото му състояние за периода от 2018 г. до 2023 г. и
конкретно да установи дали той притежава към тези дати краткотрайни активи, включително
парични средства, които да са достатъчни за погасяване на неговите краткосрочни
задължения. Ето защо съдът следва да приложи неблагоприятните последици по чл. 161
ГПК спрямо „С.Ф.” ООД и да приеме за доказани обстоятелствата, че това дружество не
притежава никакви краткотрайните активи към всяка една от следните дати: 31.12.2018 г.,
31.12.2019 г., 31.12.2020 г., 31.12.2021 г., 31.12.2022 г. и 31.12.2023 г.
Следователно по делото е установено, че към 31.12.2018 г., 31.12.2019 г., 31.12.2020 г.,
31.12.2021 г., 31.12.2022 г. и 31.12.2023 г. ответникът няма никакви краткотрайни активи,
като същевременно към тези дати той има възникнали и изискуеми публичноправни
задължения за заплащане на данъци и лихви за забава върху тях в общ размер от поне 104
090, 47 лв., на която сума възлизат възникналите през 2017 г. задължения за данъци и
осигурителни вноски, които са изискуеми още към 31.12.2017 г., поради което имат характер
на краткосрочни задължения към всяка една от посочените дати, и които не се твърди и не
се установява да са платени и към момента. При съпоставяне на тези данни за стойността на
активите и задълженията, следва да се заключи, че към всеки един от посочените моменти
„С.Ф.” ООД не е притежавало достатъчно активи, с които да може да заплати своите
краткосрочни съответно текущи задължения, което безспорно показва влошено финансово -
7
икономическо състояние на дружеството през целия изследван период.
След като ответникът не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да
погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения в нито един момент в
периода от 31.12.2017 г. до 31.12.2023 г., то съдът намира, че именно това е причината той да
не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към
молителя НАП, тъй като е очевидно, че дори и да е имал воля да ги погаси, обективно не е
притежавал средства да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на „С.Ф.”
ООД да изпълнява своите изискуеми задължения е обективно състояние, което стои извън
неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този
субект да направи това.
Доколкото състоянието на неспособност на ответника да изпълни своите
краткосрочни задължения продължава седем последователни години, като липсва каквато и
да е промяна в него, както и данни, от които да се направи извод, че същото може да се
преодолее, следва да се приеме, че то е и трайно. С оглед на това, съдът намира, че по делото
се доказа, че са налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е
неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по
отношение на „С.Ф.” ООД трябва да бъде открито производство по несъстоятелност на
посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на
ответника по молбата, следва да бъде определена и началната й дата.
В тази връзка, на първо място, съдът съобразява, че по въпроса за начина на
определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност
е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е
прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност
на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608,
ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото
цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че
при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в
който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични
задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните
решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа
на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на
ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на
ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на
„С.Ф.” ООД, следва да се установи кой е първият момент, в който са налице както значими
по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и
влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност
на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни
активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е.
спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност
8
на длъжника да стори това.
Както беше посочено, по делото се установи, че към 14.02.2017 г. „С.Ф.” ООД е имал
изискуемо публичноправно задължение за заплащане на данък върху добавената стойност,
начислен за месец януари 2017 г., което е в размер на 38 323, 98 лв. Това задължение е на
значителна стойност, поради което и възможността на търговеца да го погаси е определяща
за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да
посреща всички свои краткосрочни задължения.
Същевременно в производството, при прилагане на презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ
се доказа, че към 14.02.2017 г. ответникът вече, освен че е имал изискуеми задължения, не е
притежавал и достатъчно краткотрайни активи, с които да ги погаси и с оглед на това е
неплатежоспособен търговец. В производството не са представени доказателства, от които
да се определи по - ранен момент, към който да е сигурно, че дружеството не е притежавало
достатъчно краткотрайни активи за заплащане на своите изискуеми парични задължения към
молителя и другите кредитори. Ето защо и 14.02.2017 г. следва да се приеме за най-ранния
момент, към който по делото се установява със сигурност, че ответникът има както
изискуеми задължения към кредитори, така и не притежава краткотрайни активи, с които да
погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във влошено финансово състояние,
поради което и тази дата следва да бъде определена като начална на неплатежоспособността
на това дружество.
Предвид всичко изложено, трябва да се заключи, че по делото се доказа, че
ответникът е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание.
На следващо място, при произнасяне по молбата за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „С.Ф.” ООД, съдът съобразява и това, че по делото се
установява, че към момента това дружество не разполага с никакви краткотрайни активи,
включително и с парични средства, с които да бъдат покрити началните разноските в
производството по несъстоятелност. Това означава, че в случая е налице хипотезата на чл.
629б ТЗ, с оглед на което и с определение, постановено на 19.06.2024 г., съдът е определил
сумата от 10 000 лева, която е необходима за покриване на началните разноски в
производство по несъстоятелност за периода от неговото откриване до започване на
осребряването, и е дал възможност на всички заинтересовани лица, включително на
кредиторите на „С.Ф.” ООД, в едноседмичен срок от обявяване на определението в
търговския регистър да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или
в същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно
имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани
изрично и последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената
сума. Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е обявено в търговския регистър на
21.06.2024 г., от която дата то се счита съобщено на заинтересованите лица и от която тече
едноседмичният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните
разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Той изтича на 28.06.2024 г.,
9
като до тази дата по делото от нито един правен субект не са представени доказателства за
внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът
притежава имущество, от което да могат да се покрият разноските за производството. Ето
защо следва да се приеме, че в случая са налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът
трябва да постанови решение със съдържанието, определено в тази норма, с което освен да
обяви длъжникът в несъстоятелност, да определи началната й дата и да открие производство
по несъстоятелност по отношение на него, той следва също така и да постанови
прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и
да спре производството по делото.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на молителя е заявено
своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски такива му се
следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на делото от НАП в общ
размер от 1 150 лв., от които 250 лв. – държавна такса за подаване на молбата по чл. 625 ТЗ,
800 лв. – депозити за възнаграждение на вещите лица по допуснатите СИЕ и 100 лв. -
възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл.
78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.Ф.” ООД, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 14.02.2017 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на
„С.Ф.” ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на
„С.Ф.” ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „С.Ф.” ООД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „*******.
СПИРА производството по т.д. № 408/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „С.Ф.” ООД и на длъжника, че спряното производство
по несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в търговския регистър при Агенция по вписванията, при
условие, че се удостовери, че е налице достатъчно имущество или бъде внесена
определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните разноски за
10
провеждане на производството по несъстоятелност, която е в размер на 10 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на „С.Ф.” ООД и на длъжника, че ако в едногодишен срок
от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията не
поискат възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде
прекратено, а длъжникът – заличен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 621 ТЗ „С.Ф.” ООД, с ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, да заплати на
Национална агенция за приходите, с адрес: гр. София, бул. „*******, сума в размер на 1
150 лв. /хиляда сто и петдесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на
вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11