ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50
гр. К., 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Пламен Ал. Александров
Кирил М. Димов
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно частно
гражданско дело № 20225100500008 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 278 от ГПК.
С протоколно определение от 14.07.2021 г., постановено по гр. д. №
990/2020 г. по описа на Районен съд – К., е оставен без разглеждане
предявения от „Г.К.“ ЕООД гр. П. срещу Г. М. Г., П. П. Г. и П.С.Г., иск по чл.
135, ал. 1 от ЗЗД, за обявяване за недействителен спрямо „Г.К.“ ЕООД на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка,
сключен с нотариален акт № 48 от 08.05.2020 г., том 1, дело 47/2020 г. на
нотариус с рег. № ***, с район на действие PC - К., с който Г. М. Г. и П. П. Г.
са прехвърлили на П.С.Г. правото на собственост на поземлен имот с
идентификатор № 40****** по КККР на гр. К. и е прекратено производството
по гр. д. № 990/2020 г. по описа на Районен съд – К..
Недоволен от така постановеното определение е останал частният
жалбодател „Г.К.“ ЕООД гр. П., който го обжалва като неправилно. Излага
съображения, че от обжалваното определение не става ясно в крайна сметка
на какво точно основание съдът е преценил, че има друго производство,
развиващо се пред Окръжен съд – К., по искане на синдика на ЕТ „С.-С.Г.4 и
касаещо имота, предмет на настоящото дело. В мотивите на съда било
посочено, че на съда му е служебно известно наличието на образувано пред
КОС т. д. № 17/2021 г. по предявен от синдика иск за обявяване за
недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
1
договор за дарение от 24.01.2019 г. Изложеното не отговаряло на обективната
действителност. Посоченото т. д. № 17/2021 г. било образувано по отношение
на други имоти – ПИ 40********, ПИ 40******* и ПИ 40*********, както и
не само срещу ответниците по настоящото произовдство, но и срещу други
страни. Липсвала каквато и да е идентичност между имота, предмет на
настоящото дело и имотите, предмет на т. д. № 17/2021 г. по описа на КОС.
На следващо място, сочи се, че предявения от „Г.К.“ иск, въз основа на който
е образувано гр. д. № 990/2020 г. по описа на РС – К. е депозиран в съда преди
предявените от синдика по несъстоятелността отменителни искове, поради
което и по-късно заведеното дело от синдика не може да обоснове извод за
недопустимост. Освен това, в жалбата се излагат съображения, че търговецът
в несъстоятелност – ЕТ „С.-С.Г.“ гр. К. е обжалвал изцяло постановеното по
т. д. № 1/2020 г. по описа на Окръжен съд – К. решение № 49 от 02.03.2020 г.,
с което е открито производството по несъстоятелност, като по жалбата е
образувано в. т. д. № 254/2020 г. по описа на Апелативен съд – П.. Сочи се, че
към настоящия момент няма налично влязло в законна сила решение за
откриване на производство по несъстоятелност срещу ЕТ „С.-С.Г.“, а
решението, с което ще приключи производството по в. т. д. № 254/2020 г. по
описа на Апелативен съд – П. е от значение за правилното решаване на спора
по настоящото производство. Сочи също, че при евентуална отмяна на
решението на ОС – К. по т. д. № 1/2020 г., с което е открито производство по
несъстоятелност, ще бъдат прекратени и всички заведени от синдика дела,
включително и предявените от него отменителни искове по чл. 647, ал. 1, т. 1
и т. 2 от ТЗ. Твърди се, че в този случай единственият път за защита правата
на частния жалбодател ще бъде предявения отменителен иск по чл. 135 от
ЗЗД, по който е образувано настоящото гр. д. № 988/2020 г. по описа на
Районен съд – К., и който е оставен без разглеждане с обжалваното с
настоящата жалба определение. Предвид изложеното жалбодателят счита, че
неправилно предявеният иск е оставен без разглеждане, като определението
следва да бъде отменено. Неправилно било определението и в частта за
разноските. Моли съда да отмени обжалваното протоколно определение на
РС - К. и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК да спре производството по
делото до окончателното приключване на производството по в. т. д. №
254/2020 г. по описа на Апелативен съд – П. по обжалване на постановеното
решение по т. д. № 1/2020 г. по описа на ОС - К.. Претендират се разноски.
2
Ответницата П. П. Г., представлявана от процесуалния си представител
адв. Е.К., е представила отговор на частната жалба. В същият се излагат
съображения, че е недопустимо да бъдат предявени два едни и същи иска с
един и същ предмет, тъй като „Г.К.“ ЕООД е кредитор в производството по
несъстоятелност и синдикът е предявил този иск относно процесния имот в
производството по т. д. № 51/2020 по описа на ОС – К., което производство не
е спряно към настоящия момент. Сочи се също, че към настоящия момент
Апелативен съд – П. е постановил решение № 260226 от 25.11.2021 г. по възз.
т. д. № 254/2020 г., с което се потвърждава решение № 49 от 02.03.2020 г. по
т. д. № 1/2020 г. на Окръжен съд – К. относно производството по
несъстоятелност на ЕТ „С.-С.Г.“, поради което за „Г.К.“ ЕООД не е налице
правен интерес от търсената защита по гр. д. № 988/2020 г. на Районен съд –
К.. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.
Ответникът Г. М. Г., представляван от процесуалния си представител
адв. Е.К., също е подал отговор на частната жалба, с който се излагат
съображения, че е недопустимо да бъдат предявени два едни и същи иска с
един и същ предмет, тъй като „Г.К.“ ЕООД е кредитор в производството по
несъстоятелност и синдикът е предявил този иск относно процесния имот в
производството по т. д. № 51/2021 по описа на ОС – К., което производство не
е спряно към настоящия момент. Сочи се също, че към настоящия момент
Апелативен съд- П. е постановил решение № 260226 от 25.11.2021 г. по възз.
т. д. № 254/2020 г., с което се потвърждава решение № 49 от 02.03.2020 г. по
т. д. № 1/2020 г. на Окръжен съд – К. относно производството по
несъстоятелност на ЕТ „С.-С.Г.“, поради което за „Г.К.“ ЕООД не е налице
правен интерес от търсената защита по гр. д. № 988/2020 г. на Районен съд –
К.. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.
Ответникът П.С.Г. не е представил отговор на основание чл. 276, ал. 1
от ГПК и не взема становище по частната жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира следното:
Частната жалба, като подадена от страна, имаща интерес от
обжалването и в срока за това, е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявен от „Г.К.“ ЕООД гр.
3
П. (частен жалбоподател в настоящото производство) срещу Г. М. Г., П. П. Г.
и П.С.Г. иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо
„Г.К.“ ЕООД на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка, сключен с нотариален акт № 48 от 08.05.2020 г., том 1, дело
47/2020 г. на нотариус с рег. № ***, с район на действие PC - К., с който Г. М.
Г. и П. П. Г. са прехвърлили на П.С.Г. правото на собственост на поземлен
имот с идентификатор № 40****** по КККР на гр. К..
Във връзка с така предявения иск, първоинстанционният съд е посочил,
че му е служебно известно, че в Окръжен съд – К. е образувано на 09.01.2020
г. т. д. № 1/2020 г. по подадена на 08.01.2020 г. молба от „Г.К.“ ЕООД гр. П.,
на основание чл. 625 от ТЗ, за откриване на производство по несъстоятелност
на ЕТ „С.-С.Г.“ гр. К., както и че на 15.02.2021 г. в Окръжен съд – К. е
образувано т. д. № 17/2021 г. по предявен отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т.
1 и т. 2 от ТЗ от синдика на ЕТ „С.-С.Г.“ (в несъстоятелност) гр. К. срещу ЕТ
„С.-С.Г.“ (в несъстоятелност) гр. К., Г. М. Г., П. П. Г., П.С.Г., „И.Х.“ ЕООД и
„И.“ ЕООД, за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на договор за дарение от 24.01.2019 г. на поземлен имот с
идентификатор № 40****** по КККР на гр. К.. Посочил е, че съгласно
вписванията в ТРРЮЛНЗ по партидата на търговеца, с решение № 49 от
02.03.2020 г. по т. д. № 1/2020 г. на Окръжен съд – К. е открито производство
по несъстоятелност по отношение на ЕТ „С.-С.Г.“. С решение № 20196 от
03.12.2020 г. по т. д. № 1/2020 г. на Окръжен съд – К. ЕТ „С.-С.Г.“ е обявен в
несъстоятелност.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че са ирелевантни
извършените, с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ** от
22.02.2018 г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № ** от
12.03.2018 г., и двата по описа на нотариус с рег. № ***, дарения на
поземлени имоти от С.Г.Г. на родителите му Г. М. Г. и П.П. Г., посочени от
първоинстанционния съд, доколкото с тях е прехвърлена собствеността върху
поземлени имоти, различни от процесния поземлен имот с идентификатор №
40****** по КККР на гр. К..
Ирелевантно е и служебно известното на първостепенния съд
обстоятелство, че на 15.02.2021 г. в Окръжен съд – К. е образувано т. д. №
17/2021 г. по предявен отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ от
4
синдика на ЕТ „С.-С.Г.“ (в несъстоятелност) гр. К. срещу ЕТ „С.-С.Г.“ (в
несъстоятелност) гр. К., Г. М. Г., П. П. Г., П.С.Г., „И.Х.“ ЕООД и „И.“ ЕООД,
доколкото искът по това дело няма за предмет обявяване за недействителна
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделка с поземлен
имот с идентификатор № 40****** по КККР на гр. К., който е предмет на
настоящото дело, както неправилно е приел районния съд.
Във връзка с гореизложеното, следва да се посочи, че е служебно
известно на въззивния съд, че в Окръжен съд – К. е образувано т. д. №
51/2021 г. (с докладчик съдия П.А., който е и докладчик по настоящото дело)
по предявени от синдика на ЕТ „С.-С.Г.“ (в несъстоятелност) гр. К.
отменителни искове за обявяване за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С.-С.Г.“ (в несъстоятелност) на
сделки с недвижими имоти, включващи и процесния поземлен имот с
идентификатор № 40******** по КККР на гр. К., в това число и извършената
с нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за
издръжка № 48 от 08.05.2020 г., с която ответниците по настоящото дело Г.
М. Г. и П. П. Г. прехвърлят на третия ответник П.С.Г. собствеността върху
процесния поземлен имот с идентификатор № 40****** по КККР на гр. К.,
както и обусловен осъдителен иск за връщане на имотите, в това число и
процесния поземлен имот с идентификатор № 40****** в масата на
несъстоятелността. Впрочем, заверени копия от съобщение и исковата молба
по т. д. № 51/2021 г. по описа на Окръжен съд – К., е представено от
процесуалния представител на ответниците Г. М. Г. и П. П. Г. пред районния
съд.
При така установените по делото обстоятелства, предявеният иск е
недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца от иска по чл. 135 от
ЗЗД за обявяване относителна недействителност на сделката с процесния
поземлен имот само в отношенията между страните по настоящото дело и в
интерес на ищеца, предвид откритото производството по несъстоятелност и
предявените в хода на това производство от синдика отменителни искове за
обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на сделките с процесния поземлен имот, в това число и
тази между ответниците по настоящото дело, и за попълване на масата на
несъстоятелността с този имот. В случая, настоящият иск е предявен след
откриване на производство по несъстоятелност на първоначалния
5
прехвърлител на процесния поземлен имот – длъжникът ЕТ „С.-С.Г.“ (в
несъстоятелност), и ответниците черпят права върху процесния поземлен
имот от несъстоятелния търговец. В тази връзка следва да се посочи, че с
предявяване от синдика на отменителните искове, касаещи сделки с
процесния поземлен имот, за ищеца отпада правния интерес от иска по чл.
135 от ЗЗД за обявяване за недействителна на процесната сделка с поземления
имот, извършена от страните по делото. Това е така, тъй като целта на
исковете по чл. 649 от ТЗ, каквито са предявени в случая от синдика, е
посочените действия и сделки да бъдат обявени за недействителни по
отношение на всички кредитори на несъстоятелността, защото същите
накърняват масата на несъстоятелността, увреждайки по този начин
кредиторите на длъжника, по отношение на който е открито производство по
несъстоятелност. Изложеното е изрично посочено в чл. 649, ал. 5 от ТЗ,
съгласно който решението по предявените отменителни искове има действие
за длъжника, синдика и всички кредитори.
Или, след откриване на производството по несъстоятелност и
предявяване на посочените в чл. 649 от ТЗ искове от синдика, за ищеца
отпада правния интерес от Павловия иск, извън този в производството по
несъстоятелност, в т. ч. и срещу последващи приобретатели на
разпореденото от несъстоятелния длъжник имущество. Това е така, тъй като
Законът отдава предпочитание на интересите на кредиторите на
несъстоятелността, в т. ч. и когато са увредени от поредица от действия и/или
сделки. В тези случаи лицето, с което е договарял длъжникът, както и
последващите приобретатели на имуществото по увреждащите действия и
сделки, следва да търпят принудително изпълнение върху същото поради
участието им в увреждането на кредитора, знаейки за това увреждане или
поради безвъзмездното им облагодетелстване в резултат на увреждащото
действие на длъжника – арг. от чл. 135, ал. 4 от ЗЗД, и то при разширен
обхват на презумпцията за знание на тези лица, съгласно чл. 649, ал. 4 от ТЗ,
в сравнени с тази по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД.
Доколкото производството по делото е образувано по иск, който не е
насочен за попълване на масата на несъстоятелността и в частност – не е
предявен пред съда по несъстоятелността, не са налице предпоставките на чл.
213 от ГПК по смисъла на т. 3 от ТР № 2/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на
6
ВКС.
Неоснователен е основният изложен във въззивната частна жалба
довод, съгласно който при евентуална отмяна на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, ще бъдат прекратени и всички заведени от
синдика дела, включително и предявения от него отменителен иск по чл. 647,
ал. 1, т. 1 от ТЗ, по който е образувано т. д. № 51/2021 г., като в този случай
единственият път за защита правата на частния жалбодател ще бъде
предявения иск по чл. 135 от ЗЗД. Във връзка с този довод, следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 634 във връзка с чл. 630, ал. 1 и 3 от
ТЗ, решението за откриване на производството по несъстоятелност подлежи
на незабавно изпълнение и действа по отношение на всички. С
постановяването на това решение се поставя началото на универсално
принудително изпълнение, като отменителните искове, касаещи масата на
несъстоятелността на длъжника и Павловия иск по чл. 135 от ЗЗД се
предявяват в хода на производството по несъстоятелност, пред съда по
несъстоятелността и в законовоопределените преклузивни срокове от
синдика, а при негово бездействие – от всеки кредитор на несъстоятелността,
като влязлото в сила решение по такъв иск има действие за длъжника,
синдика и всички кредитори (чл. 649 от ТЗ).
Обстоятелството, че решението за откриване на производството по
несъстоятелност би могло да бъде отменено не дава основание да се приеме,
че е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 135 от ЗЗД извън
производството по несъстоятелност, доколкото иска касае имот от масата на
несъстоятелността и е предявен от ищеца на 06.10.2020 г. т. е. – след
откриване на производството по несъстоятелност на длъжника (02.03.2020 г.).
Още повече, след подаване на частната жалба, образувана в настоящото дело,
с решение № 260226 от 25.11.2021 г. по в. т. д. (несъст.) № 254/2020 г. на
Апелативен съд - П. е потвърдено решение № 49 от 02.03.2020 г. по т. д. №
1/2020 г. по описа на Окръжен съд - К., постановено по реда на чл. 630 от ТЗ,
което представлява ново обстоятелство в подкрепа на направените по-горе
изводи. Това прави неоснователно и искането за спиране на
първоинстанционното производство до постановяване на решение по
посоченото въззивно търговско дело на апелативния съд.
Неоснователен е и довода на частния жалбоподател относно
7
присъдените на ответниците Г. М. Г. и П. П. Г. разноски. Производството по
първоинстанционното дело е прекратено, поради което на основание чл. 78,
ал. 4 от ГПК ответниците имат право на разноски.
С оглед на изложеното, следва жалбата на „Г.К.“ ЕООД гр. П. против
протоколно определение от 14.07.2021 г., постановено по гр. д. № 990/2020 г.
по описа на Районен съд – К., да бъде оставена без уважение, като
неоснователна. При този изход на делото, следва да се осъди частният
жалбоподател да заплати на ответниците Г. М. Г. и П. П. Г. направените за
въззивното производство разноски за адвокат, в размер на по 300 лева за
всеки от тях, съгласно приложените към отговорите на частната жалба
договори за правна помощ.
Ето защо и на основание чл. 278, ал. 1 от ГПК, окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Г.К.“ ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Л.Д.В.“ № **, ет. *, ап. *, ЕИК
********, против протоколно определение от 14.07.2021 г., постановено по
гр. д. № 990/2020 г. по описа на Районен съд- К., като неоснователна.
ОСЪЖДА „Г.К.“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„Л.Д.В.“ № **, ет. *, ап. *, ЕИК ********, да заплати на Г. М. Г. с постоянен
адрес: гр. К., ул. „С.“ № *, вх. *, ет. *, ап. **, с ЕГН **********, направените
във въззивното производство разноски за адвокат в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА „Г.К.“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„Л.Д.В.“ № **, ет. *, ап. *, ЕИК ********, да заплати на П. П. Г. с постоянен
адрес: гр. К., ул. „С.“ № *, вх. *, ет. *, ап. **, с ЕГН **********, направените
във въззивното производство разноски за адвокат в размер на 300 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България при наличието на предпоставките на
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9