№ 147
гр. Девин, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Лили В. Чаушева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20245410100539 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и
чл. 79 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди в исковата молба, че на 13.03.2023 г. е
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.02.2022г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „БНП П.
П. Ф. С.А., клон Б.“ и „А. за с. на в.” ЕАД, ЕИК *********, по силата на който
вземанията, произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-
14287* от дата 27.12.2016 г. и Приложение № CARD-14801212 е прехвърлено
в полза на „А. за с. на в.” АД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договора за кредит съдържа
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица. Твърди, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „БНП П. П. Ф.
С.А., клон Б.“ с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/CARD-14801212
от дата 16.03.2023 г. изпратено до длъжника с известие за доставяне, от страна
на „А. за с. на в.“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента. Твърди, че
на 27.12.2016 г. Д. Р. Х., в качеството на Кредитополучател, е сключил/а
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и
ползване на кредитна карта № CREX-14287* от 27.12.2016 г. и Приложение №
1
CARD-14801212 към Договора. Договорът е сключен при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Счита, че съгласно т. 12 от
Условия към договора, представляващи неразделна част от Договора за
кредит, освен предоставеният размер на потребителски кредит, Кредиторът
може да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит и ползването
на кредитна карта с максимален кредитен лимит 10000 лева, която карта
Кредиторът ще издаде и достави на Кредитополучателя. Твърди, че на
основание т. 21 от Условията към Договора, заедно с кредитната карта, на
Кредитополучателя се предоставя и документ „Приложение“, представляващо
неразделна част от Договора за кредит и съдържащо всички конкретни
условия по револвиращия кредит и процедурата по активиране на кредитната
карта, като задълженията на Кредитополучателя по тази карта възникват към
момента на активиране на картата. Кредитополучателят може да извършва
транзакции (операции) с кредитната карта до размера на кредитния лимит в
рамките на дневните транзакционни лимити, като всяка транзакция с
кредитната карта представлява усвояване на договора за револвиращ кредит.
Счита, че съгласно документа Приложение № CARD-14801212,
представляващо неразделна част от Договора за кредит № CREX-14287*,
„БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.“ са предоставили на Кредитополучателя
револвиращ заем с максимален кредитен лимит в размер 1500 лева, за
усвояването на който Кредиторът е издал на името на Кредитополучателя
международна кредитна карта „Mastercard” с персонален идентификационен
номер. Преди използването на картата Кредиполучателят е длъжен да я
активира съгласно процедурата за активиране на кредитната карта посочена в
Приложението като задълженията на Кредитополучателя по тази карта
възникват към момента на активиране на картата. Твърди, че съгласно
Приложението Кредитополучателят има право да усвоява предоставеният му
кредит и чрез услугата превод на пари по сметка от размера на револвиращия
кредит в рамките на наличния лимит, като ползването на тази услуга се
отразява като транзакция в месечното извлечение. Кредитополучателят може
да използва и услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски
партньори на кредитора, като при всяко ползване на тази услуга се подписва
приложение към Договора, съдържащо конкретните параметри на
транзакцията, В последствие кредитния лимит е увеличен на сума в размер на
2000 лева. Твърди, че възползвайки се от предоставения му кредитен лимит,
2
Кредитополучателят е извършвал транзакции посредством услугите плащания
чрез терминални устройства POS и тегления в брой от банкомат ATM. Към
момента на подаване на настоящото заявление длъжникът не е заплатил
изцяло усвоените суми, като непогасена е останала сума в размер на 1307.98
лева. Съобщава, че кредиторът издава месечно извлечение за осъществените
транзакции до 15-то число на месеца и го изпраща на електронната поща на
Кредитополучателя. Месечните погасителни вноски се извършват до 1-во
число на месеца, следващ месеца на издаване на извлечението, като
Кредитополучателят е длъжен да заплати поне минималният размер на
вноската съгласно Тарифата поместена в Приложението. Месечната
погасителна вноска покрива задължението в последователност: разноски,
лихва и главница. Счита, че подписвайки договора, страните са договорили, че
при условие че Кредитополучателят не извърши плащане по дължимите суми
в рамките на два месеца от последното плащане, последният дължи и
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забава за всяка забавена вноска. На посоченото основание на Картодържателя
е начислено обезщетение за забава в размер на 259.82 лева за периода от
27.12.2016 г. до датата на подаване на настоящето заявление в съда, като за
периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или
неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Предвид
изложеното счита, че за „А. за с. на в.“ ЕАД е възникнал правен интерес да
предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410
от ГПК срещу Д. Р. Х., ЕГН ********** в деловодството на Районен съд -
Девин. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 434/2024 г. е
издадена заповед за изпълнение, като длъжникът е подал възражение срещу
издадения съдебен акт, което от своя страна обуславя правния им интерес от
подаването на настоящата искова молба.
Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да осъди Д.
Р. Х., ЕГН ********** да заплати на „А. за с. на в.“ ЕАД, с ЕИК *********,
следните суми: 1307.98 лева - представляващи главница за периода от
27.12.2016 г. до 12.03.2023 г.; 259.82 лева - обезщетение за забава, считано от
27.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, от който период е
изключен периодът от 12.03.2020 г. до 13.07.2020 г. вкл. съобразно
изискването, въведено с чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
3
извънредното положение; законна лихва от датата на подаване на заявлението
в районен съд до окончателното изплащане на задължението, както и да ни
присъди сторените но настоящото дело разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е представен писмен отговор от
ответницата Д. Р. Х., чрез процесуалния й представител – адв. Д. М., с който
счита иска за процесуално допустим, но неоснователен, а процесният договор
за нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена
предвидената от закона форма. Твърди, че е нарушено изискването
процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Твърди, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ВР. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен
елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите
/ГПР/ по кредита, има нарушение на императивните правила, в договора за
потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без
изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване. Счита, че липсата на ясно разписана методика на формиране на
ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с
императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от
ЗПК. Твърди, че в договора единствено е посочен годишен лихвен процент
по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по
договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това
число възнаградителна лихва, такса разглеждане и застраховка) обаче водят до
различен размер на ГПР от посочения. Счита, че в договора за потребителски
кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в
пъти по-висок от посочения, което е над максимално установения праг на
ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди,
че договора не е посочена каква е договорната лихва, която доверителя му
следва да заплати. В процесния договор е уговорено, че заемателят дължи
такса ангажимент и застрахователна премия, без същите разходи да бъдат
включени в ГПР. Твърди, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.
26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД, има пряко нарушение на императивното правило на чл.
19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не е включено в ГПР разходите за
4
заплащане на такса разглеждане, която по своята същност представлява
печалба за кредитора, поради което трябва да е част от ГПР. Прави възражение
за нищожност на целия договор за паричен заем. Твърди, че договора за
паричен заем е нищожен и доверителката му дължи по него връщане само на
чистата главница, която в процесния случай е 3000 лева, като съответно
оспорва размера на дълга и излага подробни съображения. В случай, че
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение/ юрисконсултско е над
минималното такова, определено съгласно НМРАВ, прави възражение за
прекомерност.
В о. с. з. ищцовото дружество не изпраща представител. С молба
процесуалния представител на ищцовото дружество – юрк. Б. Д., поддържа
исковата молба по изложени съображения.
В о. с. з. ответникът не се явява, и не изпраща представител. С молба
от процесуалния представител на ответницата - адв. Д. М. моли съда да уважи
релевираното възражение за нищожност на целия договор.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че в ДвРС е образувано ч. гр. дело № 434/2024г., по
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 220/02.10.2024г., по която е разпоредено длъжникът Д. Р. Х., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. К. П. В. № ** да заплати
на кредитора „А. за с. на в.” ЕАД, С ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. Д-р П. Д. № **, офис - сграда Л., ет. *, офис *,
представлявано от изпълнителен директор З. С. Б., чрез пълномощник
юрисконсулт Б. Л. Д., със съдебен адрес: гр. С., бул. Д-р П. Д. № **, офис –
сграда Л., ет. *, офис * сумите: 1307.98 лева - представляваща главница за
периода от 27.12.2016г. до 12.03.2023г.; 259.82 лева - обезщетение за забава,
считано от 27.12.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда –
01.10.2024г., като за периода 13.03.2020г. - 14.07.2020г. не е начислявана лихва
за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6
ЗМДВИПОРНС, ведно със законната лихва върху главницата от 1307.98 лева,
считано от подаване на заявлението в съда – 01.10.2024г. до окончателното
изплащане на задължението, както и разноски по делото: 31.36 лева -
5
държавна такса и 75.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, изчислено
съгласно чл. 26 НЗПП, като вземането произтича от следните обстоятелства:
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и
ползване на кредитна карта № CREX-14287* от 27.12.2016г. и Приложение №
CARD-14801212 към Договора, като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.“ в полза на „А. за с. на
в." ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 27.12.2016г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022г. в
полза на „А. за с. на в.“ ЕАД.
С Разпореждане № 974/06.11.2024г. на ДвРС на основание чл. 415, ал.
1 ГПК е указано на заявителя в едномесечен срок от връчване на
разпореждането, че може да предяви вземането си по заявление, по което е
образувано настоящото дело по общия исков ред.
С Определение № 7 от 03.01.2025г. на ДвРС е обезсилена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 220/02.10.2024г.
На 27.12.2016 г. Д. Р. Х., в качеството на Кредитополучател, е
сключила с „БНП П. П. Ф. С.А.“ в качеството се на Кредитор, Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на
кредитна карта № CREX-14287* от 27.12.2016 г. и Приложение № CARD-
14801212 към Договора. Съгласно т. 12 от Условия към договора,
представляващи неразделна част от Договора за кредит, освен предоставеният
размер на потребителски кредит, Кредиторът може да предостави на
Кредитополучателя револвиращ кредит и ползването на кредитна карта с
максимален кредитен лимит 10000 лева, която карта Кредиторът ще издаде и
достави на Кредитополучателя. В изпълнение на т. 21 от Условията към
Договора, заедно с кредитната карта, на Кредитополучателя се предоставя и
документ „Приложение“, представляващо неразделна част от Договора за
кредит и съдържащо всички конкретни условия по револвиращия кредит и
процедурата по активиране на кредитната карта, като задълженията на
Кредитополучателя по тази карта възникват към момента на активиране на
картата. Кредитополучателят може да извършва транзакции (операции) с
кредитната карта до размера на кредитния лимит в рамките на дневните
транзакционни лимити, като всяка транзакция с кредитната карта
представлява усвояване на договора за револвиращ кредит. Съгласно
6
Приложение № CARD-14801212, представляващо неразделна част от
Договора за кредит № CREX-14287*, „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.“ на
Кредитополучателя е предоставен револвиращ заем с максимален кредитен
лимит в размер 1500 лева, за усвояването на който Кредиторът е издал на
името на Кредитополучателя международна кредитна карта „Mastercard” с
персонален идентификационен номер.
Според заключението на вещото лице по ССчЕ, съдът прие за
установено, че: 1. На коя дата е преведена от кредитора чистата стойност
на кредита по сметка на креднтополучателя? Кредитополучателят може да
извършва транзакции (операции) с кредитната карта до размера на кредитния
лимит в рамките на транзакционните лимити, като всяка транзакция с
кредитната карта представлява усвояване па договора за револвиращ кредит,
като в таблицата на въпрос № 1 в констативно съобразителната част е
отбелязано подробно детайлите на транзакциите по процесиия договор на
кредитна карта. 2. Какъв е размерът на неплатената главница за процесния
период? Неплатената главница е в размер на 1307.98 лева за периода от
27.12.2016 то 12.03.2023г. 3. Какъв е размера на неплатената договорна лихва
за процесння период? Видно от приложената таблица в т.2 на констативно -
съобразителната част със счетоводни записвания по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№CARD - 14801212 неплатената договорна лихва е в размер на 235.40
лева. 4. Какъв е размерът на обезщетението за забава? Обезщетението за
забава е в размер на 1133.56 лева. 5. Какъв е размерът на ГПР по процесння
договор, ако към него се включи като разход заплатената сума за такса
ангажимент и застрахователна премия? Към процесният договор не са
начислявани и съответно заплащани такса ангажимент и застрахователна
премия, видно от Таблицата на т.1 от констативно — съобразителната част на
заключението.
Съдът приема заключението на вещото лице като компетентно и
обективно изготвено, същото не е оспорано от страните.
Така установеното от фактическа страна, следват следните правни
изводи:
Безспорно е, че от 13.03.2023 г. „А. за с. на в." ЕАД придобило
търговското предприятие на „БНП П. П. Ф. С.А.“, клон Б., при което правата и
7
задълженията му преминават върху приемащото дружество.
Ищцовото дружество - „А. за с. на в.“ ЕАД е активно легитимирано
да предяви осъдителен иск по реда на чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК като
кредитор, на когото съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение за
същото вземане. В случая тези положителни процесуални предпоставки са
налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради което е
допустим.
Безспорно е, че между „БНП П. П. Ф. С.А.“ и ответницата е
възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на
финансови услуги (договор за кредит), по което заемодателят е предоставил на
ответника в заем посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок. В тежест на ответника при доказване на горните факти е да
установи положителния факт на погасяване на дълга.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства, се
установява, че между „БНП П. П. Ф. С.А. и ответника е налице валидно
сключено правоотношение, по силата, на което на 27.12.2016 г. между „БНП
П. П. Ф. С.А. в качеството на кредитор и Д. Х. в качеството й на
кредитополучател е сключен Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-
14287* от 27.12.2016 г. Съдът намира, че процесният договор е потребителски
- страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е
физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди) и
небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Според
легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника - потребител да върне предоставената парична сума. Процесният
договор по правната си същност е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на правилата на Закон за потребителския
кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи.
8
Съдът намира за основателни наведените в отговора от ответницата
твърдения за нищожност на договора основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК. След като изследва съдържанието
на процесния договор за кредит, съдът намира, че не са спазени всички
изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, тъй като
договорът е сключен в нарушение на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 11
ЗПК. Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с
възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента
на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг.
чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на
заетата сума от кредитополучателя. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е предвидено, че в договора за потребителски кредит
следва да се съдържа информация относно лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който
е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства
се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
9
подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се
установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на
договора е налице. В процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР 39.96 %, а в приложението към договора - 44.90 %, при
посочени два различни размера, съдът не може да приеме дори, че формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Тези размери не отразяват
действителния разход за кредита, които се включват в общите разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Застрахователната
премия отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия
разход по кредита. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не е ясно дали лихвения процент по
кредита е фиксиран или референтен, въпреки, че в договора е възпроизведен
текста на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК /чл. 9 от договора/. Както в договора, така и в
стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което
води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя
страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен
и разбираем начин (чл. 10, ал. 1 ЗПК). В договора са посочени абсолютни
стойности на лихвения процент и ГПР, но не е посочена методиката на
формиране годишния процент на разходите, от където не е ясно по какъв
начин е формиран ГПР. Посочването само с цифрово изражение на процента
ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания, а следва
да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР, а в случая това не е сторено, което е
10
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена
информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да
заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от
сключването му, поради което договорът е недействителен. Годишният
процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита се изчисляват по специална
формула.
Нарушени са разпоредбите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 22 от
ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на
визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер –
пет пъти размера на законната лихва. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1,
т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не
е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита,
става ясно как е формиран ГПР от 39.96 %, 44.90 %, т.е. не е ясно ГПР 39.96 %
или 44.90 % е, какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен
лихвен процент. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за
нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от
ЗПК. Следователно договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният
процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема
буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се
приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена
на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя
отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като
в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
11
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. При
недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Изводите на съда за недействителност на договора
изключват необходимостта да се обсъжда въпросът относно настъпването на
предсрочната изискуемост. Ако тази недействителност се установи в
производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си
дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната
разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита. Следователно ответникът дължи
връщане на чистата стойност по кредита. В тежест на ответника е да докаже
фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право.
Ответникът не доказа погасяване изцяло на дълга, като сумата би била
дължима във всички случаи, независимо дали договорът е обявен за
недействителен, или не /арг. от чл. 23 ЗПК/. От заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по кредитната карта
ответницата е усвоила предоставения и кредит, като в констативно
съобразителната част е отбелязано подробно детайлите на транзакциите по
процесиия договор на кредитна карта, като е останала незаплатена главница в
размер на 1307.98 лева за периода от 27.12.2016г. до 12.03.2023г., поради което
искът за главницата се явява основателен и следва да се уважи, като в
останалата част иска за сумата от 259.82 лева - обезщетение за забава,
считано от 27.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, следва да
се отхвърли. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ще се уважи искането за
присъждане на законна лихва върху главницата от 1307.98 лева, от датата на
подаване на исковата молба – 12.12.2024г. Неоснователна е претенцията и
следва да се отхвърли за законна лихва върху главницата от 1307.98 лева,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.10.2024г., тъй като
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №
220/02.10.2024г. по ч. гр. дело № 434/2024 г. по описа на Районен съд – Девин
е обезсилена.
По разноските:
Относно направените по делото разноски.
12
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с
№ 220/02.10.2024г. по ч. гр. дело № 434/2024 г. по описа на Районен съд –
Девин е обезсилена, поради което не се дължат разноски в заповедното
производство.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед частичното уважаване на
иска ответника дължи на ищеца сумата в общ размер на 553.00 лева,
представляващи 53.00 лева – държавна такса, 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съобразявайки извършената от юрисконсулт на ищеца дейност в настоящата
инстанция и 400.00 лева - депозит вещо лице.
Ответната страна е направила разноски в размер на 580.00 лева -
100.00 лева депозит за вещо лице и 480.00 лева – адвокатски хонорар. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед частичното отхвърляне на иска
ищцовото дружество дължи на ответника сумата от 96.00 лева – разноски, т.е.
по компенсация и след прихващане следва да се осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 457.00 лева.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Р. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Д., общ.
Д., обл. Смолян, ул. К. П. В. № ** ДА ЗАПЛАТИ на „А. за с. на в.” ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Д-р П. Д.
№ **, офис - сграда Л., ет. *, офис *, представлявано от изпълнителен
директор З. С. Б., чрез пълномощник юрисконсулт Б. Л. Д., със съдебен адрес:
гр. С., бул. Д-р П. Д. № **, офис – сграда Л., ет. *, офис * въз основа
на Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CREX-14287* от дата 27.12.2016 г. и
Приложение № CARD-14801212, сключен между сключен между „БНП П. П.
Ф. С.А., клон Б.“ в качеството и Д. Р. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. К. П. В. № **, в качеството на
Кредитополучател сумите, както следва: от 1307.98 лева /хиляда триста и
седем лева и деветдесет и осем стотинки/ - представляващи главница за
периода от 27.12.2016 г. до 12.03.2023 г., ведно със законна лихва върху
13
главницата от 1307.98 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
– 12.12.2024г. до окончателното изплащане; 457.00 лева - разноски по
компенсация и след прихващане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за сумата от
259.82 лева - обезщетение за забава, считано от 27.12.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и за законна лихва върху главницата
1307.98 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
01.10.2024г. до окончателното изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
14