Решение по дело №64256/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2588
Дата: 28 март 2022 г.
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20211110164256
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2588
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110164256 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ

от г.
град СОФИЯ

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на осми март през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 64256 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 85069/10.11.2021г. на СРС.
Ищцата Д. Г. Ж. чрез адв. К.Б. - АК-София, е предявила срещу "***"
ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че Д. Г. Ж. в качеството си на наследник на Г.М.Ж. не дължи
на „***“ ЕАД сумата от 1055,41 лева, начислена като главница за доставена,
но незаплатена, топлинна енергия за имот-апартамент в ***, аб. № ***, за
периода м.01.2011г.-м.12.2011г. При справка в офис на топлоснабдителното
предприятие на ищцата било разяснено, че на името на наследодателя ѝ са
начислени суми за топлинна енергия, като при неиздължаване те щели да
бъдат събрани със съдействието на съдебен изпълнител. Оспорва се това, че
между страните е налице правоотношение за доставка на топлинна енергия,
като ищцата/нейният праводател не е потребител на топлинна енергия и не е
ползвал такава в този имот. Оспорва се ответникът да е доставял топлинна
енергия, включително съобразно установените стандарти. Наред с това се
въвежда възражение за погасяване на задължението с изтичането на
тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В насроченото по делото публично
съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител. Становище
се изразява в писмен вид.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответното „***“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е
подало Отговор на исковата молба, вх. №7322/17.01.2022г. на СРС, с който
оспорва предявения иск. Обосновава наличие на валидно възникнало
задължение за плащане на процесните суми. Признава единствено, че
вземанията са погасени по давност. Възразява, че ищецът не е отправил
искане до него за отписване поради погасяване по давност на сумите, каквато
процедура съществувала, поради което и дружеството не било дало повод за
образуване на делото, то било ненужно и не следвало да води до възлагане на
разноски за ответника. За насроченото по делото публично съдебно заседание
не изпраща представител.
Третото лице-помагач "***" ЕООД не е изразило становище по
предявения иск. За насроченото по делото публично съдебно заседание не
изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявения с нея иск и становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва
да бъде разгледан по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за
ответника. Същият следва пълно и главно да установи, че претендираните от
него и оспорени от ищеца вземания съществуват и са дължими и изискуеми.
2
Във връзка с евентуалното им погасяване по давност ответникът следва да
докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране/прекъсване на
погасителната давност за тях. В тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
В настоящия случай ответникът изрично е признал, че начислените от
него вземания са погасени по давност. Въпросът за погасяването на
вземанията по давност обаче следва да бъде преценяван едва след като бъде
установено, че оспорените от ищеца вземания са надлежно възникнали и
съществуват, в каквато насока са инвокирани доводи-възражения в исковата
молба. Действително от представения официално заверен препис от Договор
за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти от 29.12.1990г. се установява, че Г.М.Ж. и Д.П.К. са закупили
недвижим имот - апартамент в ***, който е идентичен с топлоснабдения
имот, за който са начислявани суми за топлинна енергия. От Препис-
извлечение от Акт за смърт № 229/25.04.2021г. на Столичната община -
Район "Връбница" и Удостоверение за наследници № 804/07.05.2021г. на
Столичната община - Район "Връбница" се установява, че Г.М.Ж. е починал
на 24.04.2021г. неженен, като е оставил за своя единствена наследница по
закон дъщеря си Д. Г. Ж. /ищца по делото/. Остава неясно обаче на каква част
от недвижимия имот е бил собственик Ж., тъй като в договора за продажба е
посочена като купувачка и Д.К., за която няма данни в какви отношения е с
наследодателя на ищцата. Наред с това в договора е посочено, че се касае за
1
/ идеална част, като неясно остава дали всеки от купувачите придобива по
2
11
/ част от имота или общината продава само / част от него. При това
22
положение не е доказано на каква точно част от имота е станала собственик
Ж., съответно за каква част от задълженията за топлоснабдяване отговаря.
Ответникът не доказа и реално доставено количество топлинна енергия за
процесния период, съответно неговата стойност и правилно отчитане. Поради
това и следва изводът, че не се установява по безспорен начин възникване и
съществуване на оспореното от ищцата задължение, като предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски има само ищцата. Същата своевременно е заявила
претенция в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК. Доказани
са разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева, които следва да бъдат
присъдени в нейна полза. Не следва да се присъждат разноски за банкови
такси, доколкото същите съставляват заплатено в полза на трето лице
възнаграждение за банкова услуга, която няма пряка връзка с хода на делото
и процеса по доказване.
Доколкото ищцата е представлявана по делото от адв. К.Б. безплатно по
реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, в полза на адв. Б. следва да бъде присъдено
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв и чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ в размер от
300,00 лева.
3
Неоснователно е искането на ответната страна да бъде освободена от
разноски по делото, съответно в нейна полза да бъдат присъдени такива, тъй
като не била дала повод за завеждане на делото. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК,
разноските по делото се възлагат върху ищеца тогава, когато ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждането му и признае предявения иск. В
настоящия случай липсва признание на предявения иск, доколкото
процесуалният представител на топлоснабдителното предприятие е заявил
признание единствено досежно факта на погасяване на вземанията по
давност, което е само едно от основанията за недължимост, посочени от
ищеца.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
Д. Г. Ж. , ЕГН **********, в качеството си на наследник на Г.М.Ж., ЕГН
**********, не дължи на „***“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1055,41
лева, начислена като главница за доставена, но незаплатена, топлинна
енергия за имот-апартамент в ***, аб. № ***, за периода м.01.2011г.-
м.12.2011г.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Д. Г. Ж. , ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50,00 лева,
представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. К.И. Б.,
ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 300,00 лева,
представляваща хонорар за оказана безплатна адвокатска защита по делото на
ищцата Д. Г. Ж..
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4