№ 587
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110215244 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № КПК-НП-97 от 31.05.2024 година
председателят на Комисията за противодействие на корупцията е наложил на Л. В. В. с ЕГН
********** административно наказание „глоба“ в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/
лева на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията /ЗПК/ за
нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба от упълномощения си защитник, го атакува с искане за
отмяна. В жалбата е релевиран довод за незаконосъобразност на оспореното НП,
аргументиран с твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Сред основанията, формирали това схващане
на жалбоподателя, на първо място е изтъкнато наличието на противоречие между АУАН и
НП в частта относно качеството, обусловило възникването на задължение за лицето да
подаде встъпителна декларация за имущество и интереси. Наред с това в жалбата се
съдържа оплакване за неизпълнено задължение по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, изразяващо се в
пропуск на наказващия орган да обсъди и прецени направените в хода на производството
възражения. На следващо място се оспорва факта на извършено административно
нарушение въобще, с аргумент, че жалбоподателят не е задължено лице и не попада в нито
една от хипотезите, нормирани с разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 50 и т. 51 от ЗПК. В
допълнение се твърди, че мястото на извършване на нарушението не е достатъчно добре
индивидуализирало и даденото му описание не отговаря на изискванията на закона. В
жалбата са наведени още и подробни аргументи за маловажност на процесния случай,
продиктували отправянето на искане за приложение на чл. 28 от ЗАНН. При евентуалност е
отправена молба за намаляване на наложената глоба до минималния законов размер
поради несправедливост на така индивидуализираната санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
1
упълномощения си процесуален представител – адв. М. П. от САК. В пледоарията си по
същество последната пресъздава наведените с жалбата защитни аргументи, и като се
позовава на тях, моли за цялостна отмяна на наказателното постановление, а евентуално – за
преценка на случая като маловажен или намаляване на глобата до законоустановения
размер. Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от
ЗАдв.
В съдебно заседание въззиваемата страна - редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Цачева, която моли за потвърждаване на наказателното постановление, като
изтъква, че същото е издадено от надлежен орган, при спазване на законовите реквизити и
при съобразяване на съответните процесуални разпоредби. Позовава се на съдебна практика
в подкрепа на позицията си, че жалбоподателят е задължено за целите на декларирането на
имущественото си състояние, лице. Внася уточнението, че размерът на наложената глоба е
съобразен с факта на подаване на декларация извън установения за това срок. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
наказващия орган, и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Л. В. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, *****.
Със заповед на министъра на здравеопазването от 09.02.2021г. е открит конкурс за
избор и назначаване на членове на Съвета на директорите(СД) на Многопрофилна областна
болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“ АД – гр. Велико Търново, с ЕИК
*********. Лечебното заведение за болнична помощ е публично предприятие, учредено
като акционерно дружество с над 50 % държавно участие в капитала му. В проведения по
реда на ЗПП конкурс са обявени следните позиции за членове на органа за управление и
контрол на дружеството: един независим член; един представител на държавата; един
представител на държавата, притежаващ образователно-квалификационна степен „магистър“
по медицина и квалификация по здравен мениджмънт или образователно-квалификационна
степен „магистър“ по икономика и управление и придобита образователна и/или научна
степен, специалност или преминато обучение за повишаване на квалификацията. В резултат
на завършената конкурсна процедура, жалбоподателят Л. В. е била класирана на първо
място при избора на позицията „независим член“. На 29.05.2023 г. министърът на
здравеопазването, в качеството си на орган, упражняващ правата на държавата като
акционер, притежаващ над 50 на сто от капитала на акционерното дружество, е свикал
извънредно общо събрание на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД. На него класираните
лица са избрани за членове на Съвета на директорите на съответните позиции. На 02.06.2023
г. в Търговския регистър е оповестено вписването на Л. В. като независим член на СД на
публичното предприятие.
На 19.01.2024г. в Дирекция „Публичен регистър“ на Комисията за противодействие
на корупцията е осъществена проверка на получените и вписани в регистрационните
дневници декларации за имущество и интереси на лицата, задължени да декларират такива
обстоятелства по реда на чл. 52 от ЗПК. Въз основа на това е установено, че
жалбоподателката Л. В. В. – член на Съвета на директорите на Многопрофилна областна
болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“ АД, не е подала встъпителна декларация
във връзка със заетата от нея позиция в управленския орган на предприятието. Контролните
органи са приели, че тъй като тя е новозадължено лице, срокът за депозиране на
декларацията за имущество и интереси е изтекъл на 06.11.2023 г. – един месец след
влизането на новия Закон за противодействие на корупцията в сила. Посочената декларация
за имущество и интереси била подадена от страна на жалбоподателя В. почти година по-
късно, а именно с вх. № В20949/02.10.2024 г.
2
Този пропуск бил констатиран от Д.Л. - инспектор в Дирекция „Публичен регистър“
на Комисията за противодействие на корупцията, на когото били делегирани правомощия,
свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност при установяване
на административни нарушения по ЗПК. В тази връзка, на 19.01.2024г. било адресирано
уведомително писмо до Л. В. с изх. № КПК-1054, с което до нея била отправена покана за
явяване в седалището на КПК за да бъде съставен и връчен акт за установяване на
административно нарушение. В последващо проведен телефонен разговор с нея, тя изявила
пред длъжностно лице от КПК желанието си да вземе лично участие в процедурата по
образуване на административнонаказателното производство. След гарантирането на тази
възможност, на 05.02.2024 година бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № КПК-ПР-513/05.02.2024г. година от страна на инспектор Д.Л., с който срещу
Л. В. В. с ЕГН ********** било повдигнато административнонаказателно обвинение за
това, че в качеството си на член на Съвета на директорите на Многопрофилна областна
болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“ АД не е подала встъпителна декларация
за имущество и интереси в установения срок, а именно до 06.11.2023 г. включително.
Фактическата обстановка актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 52,
ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
Актът бил връчен лично на Л. В. на 05.02.2024 г., като същата не се възползвала от
процесуалната си възможност да наведе конкретни възражения срещу вменените факти,
но отразила в АУАН, че ще го направи в законоустановения срок. Това било реализирано с
депозирането на възражение с вх. № КПК-1054-2/12.02.2024 г., в което било заето становище
за незаконосъобразност и необоснованост на възприетите в акта изводи.
На основание така изготвения акт за установяване на административно нарушение
било съставено наказателно постановление № КПК-НП-97 от 31.05.2024 година, с което
председателят на Комисията за противодействие на корупцията е наложил на Л. В. В. с ЕГН
********** административно наказание „глоба“ в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/
лева на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 49, ал.
1, т. 2 от ЗПК.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН № КПК-ПР-
513/05.02.2024г., наказателно постановление № КПК-НП-97 от 31.05.2024г., писмено
възражение с вх. № КПК-1054-2/12.02.2024г., удостоверение за актуално състояние на
МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, покана за съставяне на АУАН с изх. № КПК-
1054/19.01.2024 г., копие на известие за доставяне и пощенски плик с отбелязване, че
изпратената пратка е непотърсена, констативен протокол от 31.01.2024 г. за уведомяване по
телефон, уведомително писмо от главния секретар на Министерството на здравеопазването с
вх. № КПК-ПР-136#2/01.11.2023 г. с приложено извлечение от история на вписаните членове
на АД, пълномощни за процесуално представителство, Заповед № КПК-РД-06-38/18.01.2024
г. на председателя на КПК, писмен отговор от заместник-министъра на здравеопазването с
изх. № Л3-98/04.10.2024 г., декларации за имущество и интереси с вх. № съответно
В20949/02.10.2024 г. и В20950/02.10.2024 г., копие на адвокатска карта на жалбоподателя и
извлечение от регистъра на адвокатите към САК, както и останалите писмени доказателства,
приложени по делото.
Настоящият съдебен състав кредитира в пълнота приобщените по делото по реда на
чл. 283 от НПК писмени доказателства, като те по несъмнен начин установяват фактите,
включени в предмета на доказване по делото. Същите са логични, последователни,
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие.
3
Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка, и след като, предвид
разпоредбата на чл. 334 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от адресат на административната санкция, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, и в рамките на срока по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, с оглед на което е
допустима, като разгледана по същество се явява основателна във формулираното искане за
отмяна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № КПК-ПР-
513/05.02.2024 г., който е съставен от компетентен орган- инспектор при КПТ, в рамките на
материалната и териториалната компетентност на същия, съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗПК и
Заповед № КПК-РД-06-38/18.01.2024 г. на председателя на КПК.
При съставянето на процесния АУАН не са допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, като същият отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН,
съдържа пълно и ясно описание на извършеното нарушение, като са посочено видът на
липсващата декларация, крайният срок за нейното подаване, както и качеството на лицето,
във връзка с което актосъставителят е асоциирал възникването на задължение за
деклариране на съответните обстоятелства.
Във връзка с последното съдът намира за нужно да отчете възприетия от наказващия
орган недопустим процесуален подход по изменение на повдигнатото спрямо нарушителя
административнонаказателно обвинение чрез въвеждането на значителна промяна във
въздигнатите факти, очертаващи особеното качество на субекта на отговорност. Последното
именно предопределя задължението на лицето публично да оповести своето имуществено
състояние, както и да декларира отсъствието на конфликт на интереси по повод заемането
на определена публична длъжност. С тези нормативни постановки новият Закон за
противодействие на корупцията (обн., ДВ, бр. 84 от 6.10.2023 г., в сила от 6.10.2023 г., изм. и
доп., бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г.) цели да осигури ефективни средства за
противодействие на корупцията и да обезпечи създаването на гаранции, че лицата, заемащи
публични длъжности, ще изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено
при спазване на Конституцията и законите на страната.
Така с издаването на процесното наказателно постановление компетентният
административнонаказващ орган е предприел отстъпление от заложената в АУАН
констатация за принадлежност на жалбоподателя Л. В. към лимитативно очертания кръг от
лица по чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, от където актосъставителят е направил извода си за
възникването на административнонаказателната му отговорност. Вместо това,
председателят на Комисията е причислил В. към друга група лица – тези по чл. 6, ал. 1, т. 51
от ЗПК (представителите на държавата или на общините в органите на управление или
контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала), които на
отделно и самостоятелно основание се явяват задължени лица по този закон във връзка със
заеманата от тях публична длъжност. Сравнителният анализ на двете точки от закона
разкрива значително различие в предпоставките, от които произтича публичната функция на
съответните лица, респективно задължението за разкриване на имущество. Ето защо, с
вменяването на същностно различни факти на нарушителя с двата процесуални документа,
издадени в хода на образуваното производство, е било допуснато съществено процесуално
нарушение, което е накърнило правото на защита на наказаното лице в значителна степен,
тъй като е довело до невъзможност същото да бъде ефективно реализирано.
Допуснатото нарушение на императивните правила се изразява в недопустимо
изменение на обективен елемент от фактическия състав на деянието по чл. 52, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, касаещ специално качество на субекта на отговорност, и по-
конкретно: естеството на заеманата от него публична длъжност. По този начин е създадена
4
неяснота в обвинителната теза, поставила жалбоподателя в положение на несигурност
срещу какви факти следва да организира защитата си. Последното личи и от съдържанието
на писмените й възражения срещу акта, в които той се е противопоставил на твърдението, че
публичното предприятие, в чийто управителен орган членува, отговаря на някоя от
предпоставките на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК. След запознаване с това възражение,
компетентният наказващ орган е възприел в НП различни факти, от които е извел
принадлежността на субекта към родовата група на лицата, заемащи публични длъжности.
Обсъжданият порок е довел до невъзможност за жалбоподателя да разбере
фактическите рамки на административнонаказателното обвинение, срещу което следва да
организира защитата си. Настоящият съдебен състав намира, че не се касае до нередовност в
акта, а до противоречие между АУАН и наказателното постановление, нарушаващо правото
на защита на санкционираното лице чрез създаването на състояние на невъзможност да се
очертае предмета на доказване по делото, като същественото в случая е, че последният не
може да бъде допълван от наказващия орган с добавянето на нови факти и обстоятелства в
тежест на лицето, срещу което се провежда процеса. Следователно и позоваването на
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН в случая се явява недопустимо, тъй като не става
въпрос за техническа или друга нередовност, а до разминаване в съставомерен признак на
административното нарушение, касаещ особено качество на субекта, обуславящо
възникването и реализирането на неговата отговорност. Установеното противоречие е
съществено и не може да бъде санирано по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като той
следва да се прилага само по изключение, в случай на безспорна установеност на факта на
извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. Тази законова
възможност не може да се тълкува като отменяща всички норми досежно процедурата,
условията и сроковете, които административнонаказващият орган е задължен да спазва в
развиващото се пред него производство. Приложението не следва и не може бъде и за
сметка на гаранциите, предвидени в закона, за ефективна и реална защита на лицето, сочено
за нарушител. (аналогично Решение № 5158 от 07.08.2017г. по адм.д. № 11405/2016г., по
описа на АССГ)
Неяснотата в това съществено обстоятелство, дефиниращо качеството на
жалбоподателя на задължено лице по ЗПК, съставлява съществено процесуално нарушение,
което с оглед на своята значимост се явява непреодолимо. Конкретно по този правен спор,
индивидуализирането на длъжностното качество на субекта на отговорност в съответното
организационно звено от дадено учреждение е съдържателен и решаващ елемент от така
очертаното административнонаказателно обвинение. Всяко съмнение в точното и ясно
посочване на това обстоятелство несъмнено засяга правото на защита на заинтересованото
лице и му отнема възможността да реализира защитата си в пълен обем. Особеното качество
на субекта в този случай има отношение към доказването съществуването на
съставомерните предпоставки на административното нарушение, доколкото ако не заема
определената публична длъжност, субектът изобщо не би следвало да подлежи на наказване
поради отсъствие на лежащо върху него задължение за деклариране.
За прецизност на изложението съдът дължи да внесе уточнението, че оценката на
едно процесуално нарушение като съществено се определя от това дали същото е довело до
накърняване правото на защита на санкционираното лице. В контекста на изложените вече
разсъждения, наблюдаваното в случая изменение на административнонаказателното
обвинение е довело до посочените неблагоприятни последици, първо защото е налице
смесване на различни нормативни хипотези, затрудняващи жалбоподателя да се ориентира
коя от тях следва да обори, и второ – защото непрецизирането на акта при всяко положение
би довело до различен изход от производството, тъй като нарушителят би бил изправен пред
това да се защитава срещу това да е заемал публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК.
В заключение съдебният състав намира, че АНО е надвишил правомощията си с
5
недопустимото разширяване на обвинението и несполучливия си опит за неутрализиране на
допуснатия порок в акта, което е довело до вменяването на нарушителя на нови факти едва с
наказателното постановление. Допуснато е сериозно несъответствие в словесното описание
на нарушението в АУАН и НП, като са подменени обективни елементи от фактическия
състав на административното нарушение, касаещи неговия субект. Ето защо съдът приема,
че установеното процесуално нарушение е съществено и същото е опорочило
административнонаказателното производство до степен, налагаща отмяната на обжалваното
наказателно постановление само на това основание.
Това обаче не изключва задължението на съда да ревизира оспорения акт и с оглед
правилното приложение на материалния закон, в изпълнение на което бяха формирани
следните правни съображения:
В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е било
повдигнато обвинение за осъществено от нейна страна административно нарушение, като
съгласно издаденото НП, Л. В. е нарушила разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1,
т. 2 от ЗПК, доколкото, като задължено лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК – член на
Съвета на директорите на Многопрофилна областна болница за активно лечение „Д-р
Стефан Черкезов“ АД, не е подала декларация за имущество и интереси в
законоустановения срок едномесечен срок, считано от датата на влизане в сила на ЗПК, а
именно – до 06.11.2023 г. Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка частично
кореспондира с приетата за установена от настоящия съдебен състав, като изключение от
това прави констатацията за качеството на жалбоподателя на лице, заемащо публична
длъжност. Разпоредбата на чл. 49, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗПК вменява в задължение на тази
категория лица задължението да подават декларация за имущество и интереси пред Комисия
за противодействие на корупцията. Според чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПК, същата се подава в
едномесечен срок от заемането на публичната длъжност. Предвид настъпилите
законодателни изменения обаче, и по аргумент от § 4 от Преходните и заключителни
разпоредби на нормативния акт, встъпителната декларация следва да бъде депозирана в
едномесечен срок, считано от датата на влизане в сила на Закона за противодействие на
корупцията (обн., ДВ, бр. 84 от 06.10.2023 г., в сила от 06.10.2023 г.)
Както вече беше споменато, сред лицата, заемащи публични длъжности по смисъла
на чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК, попадат представителите на държавата или на общините в
органите на управление или контрол на търговски дружества с държавно или общинско
участие в капитала. От наличните по делото доказателства с категоричност се установява, че
на 29.05.2023г. е взето решение на общото събрание на акционерите на Многопрофилна
областна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“ АД за промяна в състава на
Съвета на директорите на дружеството. Съобразно нея, след проведена конкурсна процедура
за избор на нови членове на СД, жалбоподателят Л. В. е избрана за независим член на
управителния орган на болничното заведение, като това обстоятелство е вписано по
партидата на търговското дружество в Търговския регистър на 02.06.2023 г. В подкрепа на
този фактическия извод са и наличните по административнонаказателната преписка
писмени доказателства, предоставени от Министерството на здравеопазването, което
провежда общата държавна политика в тази обществена област, от където произтича и
титулът на държавата като акционер в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, притежаващ
повече от 50 % от капитала на дружеството. От тук следва и статутът на юридическото лице
на публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за публичните предприятия.
Следователно, към членовете на органите му за управление и контрол са регламентирани
специални изисквания, намиращи уредбата си в Глава пета от ЗПП. Така освен
индивидуалните критерии, на които всеки член следва да отговаря, нормата на чл. 21, ал. 1
от ЗПП предвижда всички членове на органите за управление и контрол да се избират и
назначават след провеждане на конкурс. Това са лица с разнообразна квалификация и
професионален опит, съответстващи на спецификата на осъществяваните от съответното
6
публично предприятие дейности, отговарящи на определени критерии по отношение на
репутация и почтеност, и разполагащи с възможност да отделят достатъчно време за
изпълнение на възложените им задължения. В продължение на това, заложените законови
регламенти предвиждат в органите за управление и контрол на публичните предприятия да
членуват независими членове и представители на държавата, които имат еднакви права,
задължения и отговорности, като първата група по численост трябва да са не по-малко от
една трета, но не повече от една втора от общия състав на съответното звено.
Разграничението между двете групи участници е проведено в чл. 23, ал. 3 от ЗПП, според
която, не са независими членове представителите на държавата в органите за управление и
контрол. Спрямо настоящото търговско дружество, като държавно здравно заведение за
болнична помощ, в чл. 63, ал. 2 от Закона за лечебните заведения са предвидени и някои
специфични правила, като установяването на едностепенна система на управление и
тричленен състав на Съвета на директорите.
Въз основа на възприетия от законодателя диференциран подход при запълването
състава на органа за управление и контрол, съдебният състав от тази инстанция намира за
безспорно установено, че след спечелен конкурс за заемане на длъжност, жалбоподателят Л.
В. е била назначена за независим член на Съвета на директорите на Многопрофилна
областна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“ АД. Доколкото обаче не е
представител на държавата или общината, соченият за нарушител субект няма качеството на
лице, заемащо публична длъжност в търговско дружество с държавно участие в капитала, и
доколкото не попада в изчерпателно описания кръг от лица по чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК, то и
не е адресат на материалната разпоредба на чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК и не следва да
декларира разписаните в закона обстоятелства. Следователно, като не е възникнало
задължение за жалбоподателя да подаде декларация за имущество и интереси, то от него не
може да се търси отговорност за несъобразяването на това правило за поведение.
Предвид гореизложеното съдът намери, че вмененото на жалбоподателя нарушение
не е било извършено от обективна страна, което е рефлектирало в неправилно приложение
на материалния закон, явяващо се самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, наред с установената му процесуална незаконосъобразност.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има
право на присъждане на съдебни разноски – в случая е отправено съответно искане за
присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по
смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че така
формулираното искане следва да бъде уважено, като на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 500 лева
за оказаното му процесуално представителство, защита и съдействие, който размер е
изчислен спрямо материалния интерес по настоящото дело, в съответствие с минималните
стойности, заложени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и при съобразяване с фактическата и правна сложност на
делото, обема на събраната доказателствена маса и проявената от защитника процесуална
активност.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № КПК-НП-97 от 31.05.2024 година, с което
председателят на Комисията за противодействие на корупцията е наложил на Л. В. В. с ЕГН
********** административно наказание „глоба“ в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/
лева на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 49, ал.
1, т. 2 от ЗПК.
7
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията да заплати на Л. В. В. с
ЕГН ********** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр. София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8