Решение по дело №221/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 7
Дата: 20 януари 2020 г. (в сила от 20 януари 2020 г.)
Съдия: Стефан Асенов Данчев
Дело: 20194400900221
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                     РЕШЕНИЕ 

                                    Гр.Плевен  , 20.01.2020 г.

                           В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О Д  А

 Плевенски окръжен съд ,търговско отделение  , в     открито      съдебно     заседание  на тринадесети  януари , през   две хиляди  и двадесета  година, в  състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ

При секретаря А.Д. , като разгледа докладваното    от   Съдията Данчев т.д.№ 221 / 2019 г.  по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:

     Производство по чл.377 от ГПК във вр . с чл.  239 и чл. 238 от ГПК.   

     С исковата молба от „***„АД  срещу И.М.В.,като наследник на Т.Д.С. , представлявана от законния си представител  майка и  М.В.Г. *** и срещу Б.М.В., като наследник на Т.Д.С. , представляван от законния си представител  майка и  М.В.Г. ***,   е предявен иск по чл. 430 от ТЗ с цена на иска  33 453,48 лв./заявен като частичен / , които представляват  главница по договор за потребителски кредит HL 41017 от 01.08.20108г. ,ведно със законната лихва върху тази сума ,която съдът приема ,че се претендира от предявяване на исковата молба,тъй като не е предявена претенция за изтекла лихва за забава за предхождащ исковата молба период.

    Предвид заявения от ищеца предмет на иска, съдът намира, че се касае за търговски спор по чл.365, т.1 от ГПК,доколкото в предмета на делото се включва  наличието на търговска сделка-договор за потребителски кредит,  , страна по който е „***„АД  за която това е сделка свързана с упражняваното от търговеца занятие. Поради това съдът приема,че спорът  следва да бъде разгледан по реда на Глава тридесет и втора от ГПК.  

     В исковата молба се твърди ,че на 01.08.2008г. е бил сключен договор за потребителски кредит HL 41017  между „**** „АД и Т.Д.С. като кредитополучател по силата на който Банката и е отпуснала сума в размер на 18 000евро ,а кредитополучателят се е задължил да върне получената в заем сума ,заедно с дължимите лихви ,при условията и сроковете на договора. Твърди се,       че сумата по договора за кредит е била усвоена от кредитополучателя като Банката е превела сумата 18 000евро по сметката на Т.С. въз основа на нейна молба за усвояване на кредита от 27.08.2008г. Сочи се ,че за обезпечаване на вземанията по договора за кредит е била учредена договорна ипотека в полза на Банката ,с нотариален акт № 175 том V ,рег.№ 6741 ,дело № 929 от 2008г. ,която е била подновена със Заявление за подновяване на вписана ипотека с вх.№ 19252от 2018г. по отношение на недвижим имот представляващ офис № 4 в гр.Варна със застроена площ от 52,67 кв.м. заедно с 4,5234% ид.части от общите части на сградата и 12 кв.м. ид.части от мястото ,върху което е построена сградата.Сочи се ,че  на 11.01.2013г. в Търговски регистър била вписана промяна в наименованието на Банката-кредитор  от „*** „АД в „ „***„ АД .Проследява се сключването на няколко допълнителни споразумения към договора за потребителски кредит ,както следва : от 12.01.2010г.; от 12.01.2011г. ; от 17.01.2011 г. ; от 28.12.2011г. ; от 30.12.2011г.; от 29.10.2012г. и последното от 14.10.2014 г. като с това последно споразумение  страните са се съгласили да превалутират задължението по договора за кредит от валута евро във валута лева. Твърди се ,че на 20.08.2016г. при пътен инцидент е починал кредитополучателят Т.С..Твърди се също така ,че тя приживе била осиновила ответниците по настоящото дело- И.М.В. и  Б.М.В.,които са нейни единствени наследници.Сочи се ,че те са приели наследството от Т.С. по  опис,ведно от протокол от 18.09.2017г. по гр.д.№ 3469/2017г. на РС-Варна ,като по този начин са встъпили в правата и задълженията на кредитополучателя съгласно техните дялове. Сочи се ,че с решение № 535 от 23.03.2018 г. ,влязло в сила на 17.04.2018г. ,на осн. чл. 107 от СК   Варненски окръжен съд е прекратил  осиновяването на двете деца поради това,че единственият родител / осиновител / е починал,като в резултат на това децата са върнали първоначалните си имена и правата и задълженията между осиновените и техните биологични родители са възстановени. Поради това ,след прекратяване на осиновяването ,законен представител на двамата ответници се явява тяхната биологична майка М.В.Г. .

   Твърди се също така ,че недвижимият имот ,представляващ обезпечение по договора  за кредит  вече е продаден на публична продан по изпълнително дело №2020 от 2018г. по описа на ЧСИ Л.С длъжници по което са били И.М.В. и Б.М.В. .

   Заедно с това се твърди ,че е налице неизпълнение на договорните задължения по чл. 6,ал.1 и чл. 7 от договора за потребителски кредит ,като е налице непогасяване на погасителна вноска с падеж 29.08.2016г. ,поради което Банката е обявила целия остатък от задължението по договора за кредит за незабавно изискуемо и дължимо ,за което обстоятелство законните наследници на Т.С. били уведомени чрез ЧСИ П.Д. .Банката претендира ответниците, като законни наследници на Т.С. да бъдат осъдени да и заплатят сумата  33 453,48лв.представляваща главница по договора за кредит ,ведно със законната лихва върху тази сума. Не се претендира изтеклата  лихва по договора  в размер на 9606,52 лв.,както и таксите в размер на 704,22лв.

    В срока за отговор  по чл. 367 от ГПК,който  в случая е изтекъл на 21.10.2019г. , не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците, поради което те са   загубили правото да дадат  отговор , да направят  възражения ,да посочат доказателства и да представят доказателства по делото.

    Заедно с това ,ответниците  не са се  явили  в първото по делото заседание – на 25.11.2019г. за което са били  редовно призовани,като при това не са направили  искане за разглеждане на делото в тяхно   отсъствие.

     Ищецът   ,чрез процесуалния си представител –адв. Б. Т.    е поискал  постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците.

    На страните по делото изрично са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа ,в т.ч.последиците  за ответниците  по чл. 370 от ГПК относно писмения отговор , а така също и това ,че може да бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседание на ответника .

    В т.см. е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.  

    Налице е според ПлОС и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение ,тъй като искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства .  Всички приети по делото и неоспорени от противната страна писмени доказателства сочат ,че претенцията е вероятно основателна,тъй като подкрепят изложените в исковата молба обстоятелства . Тези обстоятелства,заедно с приетите  неоспорени   писмени доказателства,представени с исковата молба  дават основание да  се направи извод ,че изложеното в исковата молба е установено в достатъчна степен за да се постанови  неприсъствено  решение с което  предявеният частичен иск  следва да бъде уважен изцяло .  

     С оглед този изход на делото ,следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него деловодни  разноски -3528,47лв.съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК .

   Поради изложеното  и при условията на чл. 239 от ГПК, Плевенски окръжен съд

                                           Р Е Ш И :

    ОСЪЖДА  на осн. чл. 430 от ТЗ И.М.В.,с ЕГН-********** , като наследник на починалата Т.Д.С. ,а представлявана от законния си представител - майка и  М.В.Г.,ЕГН-********** ***   и Б.М.В.,с ЕГН-**********, като наследник на починалата Т.Д.С. , а представляван от законния си представител -  майка му  М.В.Г. ЕГН-********** ***,  да заплатят на „***„АД,ЕИК-***,представлявана от М.В. –прокурист и П.Н.Д. – изпълнителен директор , със съдебен адрес ***,   сумата 33 453,48 лв./тридесет и три хиляди ,четиристотин петдесет и три лева, и четиридесет и осем стотинки / , които представляват дължима  главница по договор за потребителски кредит HL 41017 от 01.08.20108г.и допълнителните споразумения към него  ,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба- 25.09.2019г. до окончателното и изплащане.

     ОСЪЖДА  на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК   И.М.В.,с ЕГН-********** , като наследник на починалата Т.Д.С. ,а представлявана от законния си представител  майка и  М.В.Г.,ЕГН-********** ***   и Б.М.В.,с ЕГН-**********, като наследник на починалата Т.Д.С. , а представляван от законния си представител  майка му  М.В.Г. ЕГН-********** ***,  да заплатят на „***„АД,ЕИК-***,представлявана от М.В. –прокурист и П.Н.Д. – изпълнителен директор , със съдебен адрес ***   сумата 3528,47лв.-деловодни разноски, направени от ищеца в това производство .

     Преписи от решението да се връчат на страните по делото съгл. чл. 240,ал.1  от ГПК . 

     На осн. чл. 239, ал. 4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

                                         СЪДИЯ  В ОКРЪЖЕН СЪД :