РЕШЕНИЕ
№ 2806
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110207398 по описа за 2025
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № КПК-НП-61
гр.София, 14.04.2025г., издадено от ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ЗА
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА (КПК), на основание чл. 53 от
ЗАНН на И. П. Ж., с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „парична глоба“ в размер на 1600.00 (хиляда и шестостин) лева за
административно нарушение по чл. 52, ал.1, т.1 вр. чл.49, ал.1, т.2 вр. чл.115,
ал.1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ И. П. Ж. обжалва наказателното
постановление. Излага във въззивната си жалба лично и пред съдебния състав
в хода на съдебните прения, както и в писмени защити, инвокирани доводи за
неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено
административно нарушение. Посочват се подробни съображения за
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на
санкционния акт. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ЗА
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА (КПК), редовно призована, се
представлява от надлежен процесуален представител, който инвокира пред
съда подробни, пълни и професионални доводи за неоснователност и
недоказаност на подадената въззивна жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ
РАЗНОСКИ.
СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по
1
фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 09.05.2025г. - виж
входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14
(четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното
постановление на 25.04.2025г. - съгласно разписка, инкорпорирана на
гърба на постановлението, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован
и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно
постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като
жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № КПК-НП-61 гр.София, 14.04.2025г.,
издадено от ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
НА КОРУПЦИЯТА (КПК), на основание чл. 53 от ЗАНН на И. П. Ж., с
ЕГН: ********** е наложено административно наказание „парична глоба“ в
размер на 1600.00 (хиляда и шестостин) лева за административно нарушение
по чл. 52, ал.1, т.1 вр. чл.49, ал.1, т.2 вр. чл.115, ал.1 от Закона за
противодействие на корупцията (ЗПК).
Спорът по делото не касае фактите или събраните доказателства в
производството, а как следва да се тълкува закона. Т.е. спорът между страните
е само по правото.
На 06.10.2023г. влязъл в сила Закон за противодействие на корупцията
(ЗПК).
Жалбоподателят И. П. Ж. е била назначена на 11.11.2024г., след издържан
конкурс съгласно Протокол № РД-16-580/11.11.2024г., на длъжност „финансов
контрольор“ в лечебното заведение на „Специализирана болница за
рехабилитация - Марикостиново“ ЕООД. Посоченото лечебно заведение (като
правоприемник на публичното здравно зведение „Балнеосанаториум“ село
Марикостиново, съгласно чл.101, ал.1 вр. чл.104 и чл.38 от Закона за
лечебните заведения) със седалище и адрес на управление в село
Марикостиново, община Петрич, имало 100 % държавно дялово участие на
капитала.
Държавата като едноличен собственик на капитала на юридическото
лице, действаща по закон чрез принципала си Министъра на
здравеоопазването, осъществявала контрол над дейността му и по опазването
на имуществото му чрез назначен с конкурс контрольор или контрольори
2
съгласно клаузите на чл.14, ал.1 и ал.3 от учредителния акт на
„Специализирана болница за рехабилитация - Марикостиново“ ЕООД.
Контрольорът на лечебното заведение носел гражданска отговорност за
причинените вреди на същото в рамките на заеманата длъжност. Финансовата
дейност на същото се контролирала от длъжността „финансов контрольор“. Не
съществувала законова забрана лечебното заведение да се самофинансира за
определени дейности в медицинската област, не само чрез НЗОК, но и чрез
своята самостоятелна дейност, доколкото представлявало търговец от
частното гражданско право по смисъла на Търговския закон - а именно, лице,
което по занятие и професионална дейност можело да осъществява и
търговски сделки с цел извличане на печалба.
С писмо на Заместник-Министъра на здравеопазването с изх. № 37-00-190
от 02.12.2024г. Комисията за противодействие на корупцията чрез законния й
представител - Председателят на Комисията за противодействие на
корупцията, се уведомявала надлежно и своевременно по реда на чл.6, ал.2 от
Закона за противодействие на корупцията (ЗКПК), че на 11.11.2024г. съгласно
протокол с № РД-16-580 от 11.11.2024г. за контрольор в контролните органи на
„Специализирана болница за рехабилитация - Марикостиново“ ЕООД е била
избрана чрез конкурсно начало, именно жалбоподателят И. П. Ж.. Същата
била назначена на тази длъжност в лечебното заведение и от 11.11.2024г. до
11.12.2024г. тя е следвало лично да подаде задължителна писмена декларация
в едномесечен срок по образец за обявяване на данни за придобитото от нея
имущество, получените доходи, дадените обезпечения и направените разходи
до момента в страната и в чужбина, включително и за 2024г. (дори и да не е
била изтекла). Задължението на жалбоподателя Ж.-Р. по смисъла чл.52, ал.1,
т.1 вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК е било изпълнено, обаче, със значително
закъснение от около 6 (шест) месеца по-късно извън законоустановения
срок от един месец, като постъпила подадена от нея в КПК писмена
декларация с вх. № В 4211/09.05.2025г.
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите М. И. Т.-М. и
В. Х.-Б. - главни инспектори в Комисията за противодействието на
корупцията. Съдът кредитира събрания по делото доказателствен материал.
Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на
кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят
извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в
производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни.
Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства
и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да
излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни
постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което
3
дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния
жалбоподател. Липсва допуснато от актосъставителя процесуално нарушение
при изготвянето и връчването на съставения АУАН. Правото на защита на
въззивния жалбоподател не е било нарушено. АУАН и НП са съставени от
материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в
съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики, актове за
назначение и други. Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят
от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от
ЗАНН, респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в
рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение е
изчерпателно, ясно и подробно описано в АУАН, като по идентичен начин е
отразено и в НП. Нарушението е подведено правилно под съответната норма
на материалния закон. Съдът намира, че административно-наказващия орган
не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата
по съставяне на обжалваното НП. Административно-наказателното
производство е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. НП е
издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като
същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект административно
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо формираното на
обосновано мнение върху какви факти се основава, въз основа на кои
доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на
закона.
Нарушената материалноправна норма е посочена правилно. Установеното
административно нарушение по чл. 52, ал.1, т.1 вр. чл.49, ал.1, т.2 вр. чл.115,
ал.1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) е формално - на
просто извършване е. Осъществено е било с продължено довършено
бездействие от деня, следващ законовия срок за подаване на имуществената
декларация - а именно от 12.12.2024г. (това е датата на нарушението с
местоизвършване в гр.София - където е седалището на Комисията). Тези
юридически факти са посочени правилно и точно в съставения АУАН и
издаденото НП. В срок от 11.11.2024г. до 11.12.2024г. жалбоподателят И. П.
Ж. не е подала в КПК със седалище в гр.София задължителната по Закона за
противодействието на корупцията декларация за имуществото й и нейните
финансови интереси в качеството й на „финансов контрольор“ в
„Специализирана болница за рехабилитация - Марикостиново“ ЕООД до
момента, включително и за имуществените й права и задължения за 2024г.
Тази длъжност тя е започнала да изпълнява от 11.11.2024г. в предприятието на
частен субект - търговец по Закона за лечебните заведения и Търговския
закон, чиято дейност се е упражлявала в публичен (обществен) интерес.
Държавата е била и е едноличен собственик на капитала на лечебното
заведение „Специализирана болница за рехабилитация - Марикостиново“
4
ЕООД. Изпълнителната власт на Република България, представлявана от
Министерски съвет и чрез Министъра на здравеопазването е вложила свои
публични (държавни) средства в капитала на юридическото лице, което е било
създадено като правоприемник на друго съществувало от по-рано публично
здравно зведение „Балнеосанаториум“ село Марикостиново, съгласно чл.101,
ал.1 вр. чл.104 и чл.38 от Закона за лечебните заведения. Според
учредителният акт на „Специализирана болница за рехабилитация -
Марикостиново“ ЕООД контрольорът Ж. не е част от оперативното
управление на лечебното заведение. Тя по устав притежава, обаче,
специфични функции спрямо извършваното от други лица управление на
лечебното заведение, като нейно право и задължение е било да контролира
финансовата дейност на юридическото лице; да съблюдава финансовия му
интерес; да пази имуществото на същото лечебно заведение; да извършва
проверки и контрол как се разходват средствата в създаденото формирование;
да дава отчет пред Държавата как се осъществява финансовата дейност на
лечебното заведение, както и да осъществява всички свои обязаности,
произтичащи от заеманата длъжност. Контрольорът на „Специализирана
болница за рехабилитация - Марикостиново“ ЕООД носи отговорност не само
пред управителните органи на същата, ако причини вреди на лечебното
заведение, но и пред Държавата, действаща чрез своя принципал Министъра
на здравеоопазването. От изключително значение е било за Комисията за
противодействие на корупцията от 11.11.2024г., когато жалбоподателят Ж. е
започнала да изпълнява своята контролна дейност в лечебното заведение,
какво имущество е имала до момента; какви са били имуществените й права и
задължения към трети лица; живеела ли е с лице (съпруг или при фактическо
съжителство), което е имало определени имуществени права или задължения с
трети (свързани) лица и т.н. Тези данни са били необходими на КПК до
11.12.2024г., до когато е следвало да се обявят пред публичния орган, тъй като
Комисията е могла да извършва последващи проверки не само спрямо
жалбоподателя Ж., но и спрямо последващата дейност на „Специализирана
болница за рехабилитация - Марикостиново“ ЕООД, свързана с управлението
на финансовите интереси и капитала на Държавата в рамките на сключваните
правоотношения с трети лица - съконтрахенти по договори за услуги,
евентуални обществени поръчки с определен материален интерес, при
евентуалното придобиване от лечебното заведение на определено имущество
или с оглед обремяняването му с финансови задължения - чрез кредити,
обезпечения, залози, ипотеки и други. Комисията за противодействие на
Корупцията не дописва закона, нито го разширява. Същата чрез Председателя
й прилагат закона и спрямо правните субекти, чието финансиране е изцяло
държавно (над 50% до 100% дялово участие) и чиято дейност се упражнява в
публичен интерес съгласно Закона за лечебните заведения. Държавата чрез
КПК има позитивното право да е надлежно информирана какви са
финансовите придобивки, лични имуществени задължения и интереси на
своите служители като физически лица, които е назначила по законовия ред в
управлението или в контролните структури на предприятията, които имат над
50% до 100% държавно и/или общинско участие. В противен случай, би се
5
застрашил интереса на Държавата да не знае как се разходва имуществото й
и/или да не бъде информирана за лицата, работещи в контролните органи,
каквито са контрольорите, как се оперират не само с финансовите потоци в
публичните дружества с над 50% дялово участие, но и ползват ли тези нейни
служители узнатата от тях информация за суми, интереси, лица, търговска
тайна, банкова тайна и други по сключваните договори за противопрани цели,
в случая за корупционни деяния. Държавата следва да знае тази информация,
тъй като същата има последващи правомощия по закон да атакува по съдебен
ред всички увреждащи „корупционни“ действия, ако имат връзка или
свързаност с данните, които е следвало например един контрольор да обяви
навременно пред КПК в съответния законов срок. Съдът с изложените мотиви
няма за цел да обвини по някакъв начин жалбоподателя Ж. в неправомерни
действия, а иска да подчертае, че функцията на Комисията за
противодействието на корупцията е изключително значима дейност, които се
упражнява при безусловни императивни правила. Тези правила имат висок
позитивен интерес за Държавата и за нейния престижен облик в национален и
международен план, която не допуска и не следва да допуска корупционни
практики в дейността на своите органи в рамките на всяка от трите власти -
законодателна, изпълнителна и съдебна. За да изпълни пълноправно своите
правомощия по закон, Комисията за противодействието на корупцията се
нуждае от определена информация, като дейността й не се простира само с
приемането на декларациите на задължените лица, а и с извършването на
последващи проверки. Съдът подчертава, че дейността на Комисията за
противодействие на корупцията е от висш порядък, която се упражнява в
изпълнение на държавния империум по волята на законодателя. Решаващата
инстанция на Софийски Районен съд отчита, че дейността на контрольора
според учредителния акт на „Специализирана болница за рехабилитация -
Марикостиново“ ЕООД следва да е прозрачна, безкористна и обществено
полезна в интерес на болното население и здравно засегнати представители на
обществото. За контрольора Ж., КПК следва да знае в законово определените
срокове дали имущественото й положение е било напълно безкористно и
некорупционно. В това е идеята и философията на ЗПК. Законовите срокове
по ЗПК да се подават декларациите от задължените лица са определени с цел,
с оглед това КПК да може навременно да установи има ли данни за извършени
корупционни практики. Закъснялото подаване на декларациите по ЗПК извън
законовите срокове осуетява навременното прилагане на правомощията на
КПК, доколкото задълженото лице може да извърши фактически и правни
действия, които са в негов интерес - например свързани с евентуално
освобождаване и/или прикриване на имущество, което е било получило
например въз основа на свое решение от публичната му контролна дейност
след назначението му. Тези съображения, мотивират решаващата инстанция
на въззивния съд да приеме, че има извършено административно нарушение
от жалбоподателя Ж.. Държавата чрез КПК следва да знае (в рамките на
законовите срокове по ЗПК и специалните закони) какви са имуществените
права и задължения на жалбоподателя Ж. към трети лица и организации
(независимо, че декларацията може евентуално да сочи отрицателни
6
показатели), за да знае публичният орган дали може да извърши съответен
контрол на действията, актовете или решенията на управителните органи на
лечебното заведение, които са били взети и свързани ли са например с
разпореждането с имоти, които са собственост на юридическото лице в полза
на свързано лице; и/или с финансовата отговорност на лечебното заведение - а
именно с ползите и задълженията в рамките на извършваната публична
дейност в обществен интерес, която е била реализирана и се реализира от
„Специализирана болница за рехабилитация - Марикостиново“ ЕООД. В
правилно приложение на материалния закон е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя Ж.. Размерът
на наложената парична глоба е определен в законовия размер от 1600.00 лева
предвид настъпилото около шест месечно закъснение за подаване на
декларацията, обоснован е, професионално мотивиран е Председателя на
Комисията за противодействие на корупцията като административно-
наказващо орган и не се явява несправедлив или неприемлив. Паричната глоба
от 1600.00 лева е съответна на тежестта на нарушението. Съдът съобразява, че
декларацията по ЗПК от жалбоподателя Ж. е била подадена със значително
закъснение. Съдът приема, че наложената парична глоба в размер от 1600.00
лева има и своя достатъчен предупредителен ефект да мотивира
жалбоподателя Ж. занапред да изпълнява задълженията си по ЗПК да подава
съответни декларации за имуществените си права и интереси в законовите
срокове. Това е целта на административното наказание, което е справедливо,
ефективно, обосновано и пропорционално по размер, тежест и насочена
превантивна, но и най-вече - предупредителна цел. Съдът изцяло споделя
мотивите за размера на глобата от НП. В тази си част то е подробно
аргументирано. Задълженията за деклариране на имущество и интереси на
лицата, заемащи висши публични длъжности, са ясно и изчерпателно
дефинирани в ЗПК, като сроковете за това са императивни. Непознаването,
незнанието и неполагането на необходимите грижи по реда на закона не
освобождава от отговорност нарушителя Ж.. Според въззивната инстанция
няма основание за прилагане на по-благоприятен закон, тъй като съгласно чл.3
ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният
акт, който е бил в сила по време на извършването му, както е процедирано в
случая. РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКА РАЙОНЕН СЪД
не споделя възраженията от въззивната жалба. Нарушението не е маловажно.
По делото не се установяват смекчаващи вината обстоятелства.
Административното нарушение е формално по характер. Не се изисква
настъпването на увреждащ резултат. Обществените отношения по Закона за
противодействие на корупцията са били значително застрашени от увреждане
с проявлението на бездействието на жалбоподателя Ж. да не подаде своята
декларация в законовия едномесечен срок. Забавянето е от около 6 (шест)
месеца. Следва да се отчете, че неуведомяването на жалбоподателя Ж. от
актосъствителя и/или административно-наказващия орган за движението по
преписката или невръчването на определен документ по същата не са
съществени процесуални нарушения - те са санирани в хода на делото пред
въззивния съд. Писмените доказателства са били предявени на жалбоподателя
7
Ж. и същата надлежно е била уведомена за движението по преписката. Съдът
отчита добросъвестността на жалбоподателя Ж. да подаде своята имуществена
декларация до КПК само при факта на подаването й. Т.е. с нейното подаване
същата е получила възможността да не бъде наказана с по-висока по размер
глоба в случай, че такава декларация не би се подала въобще от нея. Съдът не
споделя и останалите възражения на жалбоподателя Ж. от писмената й
защита. Същата попада в обхвата на ЗПК. Контрольорът не управлява
дружеството „Специализирана болница за рехабилитация - Марикостиново“
ЕООД, но разполага с фактически достъп до информацията, касаеща
финансовите интереси и имуществото на същото. А лечебното заведение
извършва дейността си чрез финансови средства и чрез своето имущество,
като Държавата има правото да знае от контрольора как се разходва
имуществото на ЮЛ и какви са например финансовите му задължения,
респективно имуществото му пази ли се от контрольора. Няма значение, че
„Специализирана болница за рехабилитация - Марикостиново“ ЕООД не е
организация на бюджетна организация. Капиталът на ЮЛ е изцяло държавен
на 100%, а дейността на лечебното заведение се упражнява в публичен
(обществен), а не в частен интерес.
С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ подадената жалба се
явява неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление в
цялост следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НЕ СПОДЕЛЯ изводите на жалбоподателя от
жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват
упражняваната негова защитна функция в процеса и като най-заинтересована
страна да избегне инициираното срещу него административно – наказателно
обвинение. Съдът намира, че с приемане на неоснователността на тезите от
въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна
в настоящото съдебно решение, се опровергават обратните по съдържание
доводи на жалбоподателя от жалбата му, поради което съдът приема, че на
същите е отговорено и не следва отново да им се противопоставят
допълнителни аргументи (извън посочените от съда) за тяхната
неоснователност, с цел процесуална икономия.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното
мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г., които имат
действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по
реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144
от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, санкционираният жалбоподател следва да понесе разноски
за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда в пределите от
80.00 до 150.00 лева по негова преценка (които ще действат в срок до
30.09.2025г., като след тази дата разноските се увеличават от 130.00 лева до
8
190.00 лева) и с оглед обема на осъществените процесуални действия от
юрисконсулта на въззиваемата страна.
VII.). ТАКА МОТИВИРАН И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 2, Т.5 ОТ
ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № КПК-НП-61 гр.София,
14.04.2025г., издадено от ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ЗА
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА (КПК), на основание чл. 53 от
ЗАНН на И. П. Ж., с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „парична глоба“ в размер на 1600.00 (хиляда и шестостин) лева за
административно нарушение по чл. 52, ал.1, т.1 вр. чл.49, ал.1, т.2 вр. чл.115,
ал.1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКЪТ И. П. Ж., с ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА КОМИСИЯТА ЗА
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА чрез законният й представител
с адрес гр.София, пл. „Света Неделя“ № 6 на основание чл.143, ал.3 от АПК
вр. чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ вр. чл.63д от ЗАНН сумата от 150.00 лева за дължимо
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9