№ 51042
гр. София, 15.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20241110130952 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 388944/27.11.2025 г. от ответника С* о* с искане за
изменение на постановеното по делото решение № 20889/17.11.2025 г. в частта за
разноските, чрез намаляване на присъдените в полза на ответника такива за адвокатски
хонорар.
Молителят е направил своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
заплатения от ищеца за производството по делото адвокатски хонорар в размер на 1700 лв.
Твърди, че същият е несъразмерен с фактическата и правна сложност на спора и с
извършената от пълномощника работа в производството по делото.
Ищецът ЗК „Аксиом“ АД е подал отговор, с който оспорва изложените в молбата доводи.
За да се произнесе по искането съдът съобрази следното:
С постановеното по делото решение № 20889/17.11.2025 г. е разгледал възражението за
прекомерност на възнаграждението за адвокат, приел е същото за неоснователно и е
присъдил в полза на ищеца по делото претендираните в пълен размер от 1700 лв.
Искането за намаляването им е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, е допустимо, но
неоснователно, поради което възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се отхвърли. При
произнасяне по молбата по чл. 248 ГПК съдът намира, че по делото не се констатират
основания за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските.
Действително съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-
438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, посочените
в Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, /сега
Наредба № 1/9.07. 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от
18.02.2025 г.)/ минимални размери не са обвързващи за съда. Дължимият размер се
преценява от съда с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на
1
извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Съдът, съобразявайки
високия материален интерес по делото, от една страна, а от друга – обема и съдържанието
на предоставените от адвоката правна защита и съдействие, съдът намира, че
възнаграждението от 1700 лева за положения труд е справедливо и обосновано по размер,
поради което възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Следва да
се посочи, че възнаграждението съответства на минималния размер, предвид и в
горепосочената наредба, която съгласно решението на СЕС може да служи единствено като
ориентир за съда при определяне на възнаграждение. В съдебната практика е възприето, че
разноските за адвокатско възнаграждение може да бъдат сведени до минималния възможен
размер, ако действителната правна и фактическа сложност на делото е значително под
средната към най-ниска, но определящи са броят, естеството сложността на поставените
правни въпроси и броят и комплицираността на фактите и обстоятелствата, които имат
значение за неговото решаване (в този смисъл определение № 337/06.07.2017 г. по ч. гр. д. №
2587/2017 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 4889 от 28.10.2025 г. по гр. д. № 556/2025 г. на
ВКС, I г. о. и др.). Предвид изложеното съдът намира, че определеното по делото
възнаграждение за адвокат е обективно и справедливо, доколкото делото не разкрива най-
ниска фактическа и правна сложност, което да обуславя възнаграждение под минималния
размер.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С* о* за изменение на решение №
20889/17.11.2025 г., постановено по гр. д. № 30952/2024 г. на СРС, 178 състав, в частта му за
разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2