РЕШЕНИЕ
№ ………………../04.06.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и втори май през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ
КУНЕВА
при участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 17415 по описа на съда за
2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Т.Б.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Младост
В исковата си ищецът „Т.Б.” ЕАД твърди, че на 12.05.2016г., от 13.05.2016 г. и 12.10.2016 г. са
сключени с К.Г. договор за мобилни услуги, съгласно които на клиента е
предоставен мобилен телефонен номер +*** и е избрана абонаментна програма към всеки от
тях. С договори от лизинг 12.05.2016г., 13.05.2016г. и 12.10.2016 г. на
ответника са предоставени устройства на изплащане посредством месечни лизингови
вноски съобразно погасителен план. Твърди се, че ответникът
не е изпълнил задължението си за заплащане на месечни абонаментни такси и
услуги и лизингови вноски за съответния период, за което са издадени фактури. Тъй като ответникът не е погасил
задълженията си, се излага, че ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз
основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 1623/2018г., по описа на РС-Карлово, 3-ти състав. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и за ищеца е
налице правен интерес от установяване съществуване на вземането му за сумите,
предмет на заповедта. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът К.И.Г., чрез особен представител адв. Д.Р. е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск, като
намира същия за неоснователен и моли за отхвърлянето му.
В
съдебно заседание ищецът, депозира писмено становище чрез процесуален
представител, с което исковата молба се поддържа. Ответникът чрез особен
представител оспорва иска и моли за отхвърлянето му.
След съвкупна преценка на
ангажираните по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и
преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният иск намира правното си основание в
разпоредбата чл. 422 вр.
415, ал. 1, т.2 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 342 от ТЗ.
За успешното
провеждане на така предявения иск е необходимо ищецът да докаже дължимостта на сумата по заповедта за
изпълнение, а именно
твърденията си относно наличието на валидно
възникнала облигационна връзка между страните в производството по сключени
договор за мобилни услуги и договор за лизинг;
размерът на уговорените месечни абонаментни такси и лизингови вноски по отделни
пера; реално извършване на доставката и потреблението на мобилни услуги; факта
на осъществяване на всички предпоставки за настъпване на изискуемостта на вземанията
по договора за лизинг и дължимостта на допълнителна лизингова вноска,
респективно нейния размер.
Предмет
на исковата претенция са суми дължими като насрещна престация
по съществували между страните договорни отношения. Правният интерес от
търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство
ч.гр.д. № 1623/2018г. по описа на Районен съд- Карлово, по което е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника при
условията на чл. 47 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет
между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото
производство.
За да е налице валидно възникнало
вземане на ищеца към ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили
следните факти: ответникът да има качество на потребител
на мобилни услуги за процесния
период и абонатен номер; ищецът в
качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено
между страните договорно отношение, да е предоставил посочените услуги на
ответника, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния
договор и съобразно Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения
във фактурите размер; изправността си по договора за лизинг, т.е. предоставил е държането на вещта.
От ангажираните по делото
писмени доказателства се установява, че между страните са сключени Договор за мобилни услуги от 12.05.2016 г. с предпочетен номер +*, Договор за мобилни услуги от
13.05.2016 г. с предпочетен номер +***и Договор за мобилни услуги от 12.10.2016 г. с предпочетен номер +*.
Видно от представените доказателства
избраният абонаментен план по Договор за мобилни услуги от 12.05.2016 г. с предпочетен номер +***е „Стандарт+“ за срок от 24 месеца с месечна
такса 20,99лева и
и договорена отстъпка от 33.34%.
Избраният абонаментен
план по Договор за мобилни услуги от 13.05.2016 г. с
предпочетен номер +***е „Стандарт+“ за
срок от 24 месеца с месечна такса 20,99лева и
и договорена отстъпка от 33.34%.
От представените доказателства се
установява, че избраният абонаментен план по Договор за мобилни услуги от 12.10.2016 г. с предпочетен номер +***е „Интернет
3500 с месечна такса 14,99лева за срок от 24 месеца.
С подписа си потребителят
е удостоверил получаването на екземпляр
от ОУ на дружеството доставчик
на мобилната услуга.
От
представения по делото договор за лизинг от 12.05.2016 г. се установява, че
страните са договорили получаване от потребителя на устройство “***” към мобилен номер ++359*********. Съгласно чл. 4 лизингополучателят
е декларирал подписвайки договора, че е получил устройството във вид годен да
го ползва. Съгласно чл.1, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят
се е задължил да плати лизингова цена от 229,77лева съгласно погасителен план
по чл. 5 на 23 броя месечни вноски от по 9,99лева всяка. В чл. 1, ал. 2 е
уговорена възможност за лизингополучателя да придобие
собствеността върху лизинговата вещ, ако подпише договор за изкупуване най-
малко 10дни преди изтичане срока на договора за лизинг и след изпълнение на предвидените
за това условия. Съгласно ал. 3 на същия член, ако тези права не бъдат
упражнени, то лизингополучателят дължи връщане на
вещта в едномесечен срок от изтичане срока на договора. Подписвайки договора лизингополучателят се е съгласил и с ОУ към него, съгласно
чл. 6 от договора. В чл. 12, ал. 1 от ОУ е регламентирано правото на лизингодателя при неизпълнение на задължение от страна на лизингополучателя с писмено уведомление до лизингополучателя да се откаже едностранно от изпълнение на
задълженията си по договора и/или да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми. В ал. 2 е разписано, че месечните вноски и други възнаграждения
стават предсрочно изискуеми при прекратяване на договора за предоставяне на
мобилни услуги сключен с лизингополучателя, както и в
случай на забава в плащането на дължими суми по този договор.
От
представения по делото договор за лизинг от 13.05.2016 се установява, че
страните са договорили получаване от потребителя на лизинг на устройство “Lenovo A1000 Dual”, към
мобилен номер +***. Съгласно чл. 4 лизингополучателят
е декларирал подписвайки договора, че е получил устройството във вид годен да
го ползва. Съгласно чл.1, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят
се е задължил да плати лизингова цена от 105,57лева съгласно погасителен план
по чл. 5 на 23 броя месечни вноски от по 4,59лева всяка. В чл. 1, ал. 2 е
уговорена възможност за лизингополучателя да придобие
собствеността върху лизинговата вещ, ако подпише договор за изкупуване най-
малко 10дни преди изтичане срока на договора за лизинг и след изпълнение на
предвидените за това условия. Съгласно ал. 3 на същия член, ако тези права не
бъдат упражнени, то лизингополучателят дължи връщане
на вещта в едномесечен срок от изтичане срока на договора. Подписвайки договора
лизингополучателят се е съгласил и с ОУ към него,
съгласно чл. 6 от договора. В чл. 12, ал. 1 от ОУ е регламентирано правото на лизингодателя при неизпълнение на задължение от страна на лизингополучателя с писмено уведомление до лизингополучателя да се откаже едностранно от изпълнение на
задълженията си по договора и/или да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми. В ал. 2 е разписано, че месечните вноски и други възнаграждения
стават предсрочно изискуеми при прекратяване на договора за предоставяне на
мобилни услуги сключен с лизингополучателя, както и в
случай на забава в плащането на дължими суми по този договор.
От
представения по делото договор за лизинг от 12.10.2016 г. се установява, че
страните са договорили получаване от потребителя на лизинг на устройство “Tablet Alcatel PIXI 7 3G Black”. Съгласно чл. 4 лизингополучателят
е декларирал подписвайки договора, че е получил устройството във вид годен да
го ползва. Съгласно чл.1, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят
се е задължил да плати лизингова цена от 58,27лева съгласно погасителен план по
чл. 5 на 23 броя месечни вноски от по 1,99лева всяка. В чл. 1, ал. 2 е уговорена
възможност за лизингополучателя да придобие
собствеността върху лизинговата вещ, ако подпише договор за изкупуване най-
малко 10дни преди изтичане срока на договора за лизинг и след изпълнение на
предвидените за това условия. Съгласно ал. 3 на същия член, ако тези права не
бъдат упражнени, то лизингополучателят дължи връщане
на вещта в едномесечен срок от изтичане срока на договора. Подписвайки договора
лизингополучателят се е съгласил и с ОУ към него,
съгласно чл. 6 от договора. В чл. 12, ал. 1 от ОУ е регламентирано правото на лизингодателя при неизпълнение на задължение от страна на лизингополучателя с писмено уведомление до лизингополучателя да се откаже едностранно от изпълнение на
задълженията си по договора и/или да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми. В ал. 2 е разписано, че месечните вноски и други възнаграждения
стават предсрочно изискуеми при прекратяване на договора за предоставяне на
мобилни услуги сключен с лизингополучателя, както и в
случай на забава в плащането на дължими суми по този договор.
По делото са приобщени като писмени
доказателства фактури №***/15.10.2016г.,
фактура №***/15.11.2016 г. , фактура №***/15.12.2016 г., фактури №***/15.10.2016г., фактура №***/15.11.2016
г., фактура №***/15.12.2016г., фактура №*/15.01.2017 г., фактура №*/15.02.2017 г. остойностяващи задълженията на ответника по процесните договор за мобилни услуги и за лизинг, както и
ОУ на мобилния оператор по договорите за предоставяне на мобилни услуги и за
лизинг.
При така установените факти, в
тежест на ищеца е било да докаже, че реално е предоставил услугите, чиято цена
се търси понастоящем, дължимостта на лизинговите вноски.
Не е налице спор между страните, че
са били в твърдяните облигационни правоотношения с
предмет предоставени мобилни услуги и ползването на лизинговата вещ, не е налице.
Видно е, че договорните отношения са възникнали за срок до 24 месеца, с
уговорена месечна абонаментна такса по всеки от договорите. Всеки от договорите
за мобилни услуги касае доставката на електронни съобщителни услуги, доколкото
не са наведени твърдения и представени доказателства за уговорка в различен
смисъл и поради това отношенията между страните се регламентира от общите
правила за договорните задължения. Съответно, договорената цена се дължи при
реално извършена доставка.
В настоящия случай от ищцовото дружество са представени фактури с №***/15.10.2016г., фактура №***/15.11.2016
г. и фактура №***/15.12.2016 г., от които 58,29 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за предпочетен номер +***за отчетен период 15.09.2016г. -14.12.2016г., 42,90 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за предпочетен номер +***за отчетен период 15.09.2016г.- 14.12.2016г., 46,34 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси за предпочетен номер +***за отчетен период 15.09.2016г. -14.12.2016г. От
същите се установяват осъществени вътрешни разговори към различни мобилни
оператори и ползван мобилен интернет. При липсата на оспорване на представените
извлечения от електронната система на телекомуникационната компания, в които
доставените услуги са конкретно и детайлно индивидуализирани, се налага извод,
че е извършена реална доставка на посочените съобщителни услуги. Ето защо съдът
намира, че сумите, начислени за осъществени услуги, са дължими, поради което потребителят
дължи цената за тях. Доказателства за извършено плащане на потребените
услуги не са ангажирани по делото и при изначална липса на твърдения за този
факт, претенцията за главница по всеки договор, за който е издадена фактура, се
явява доказана по основание и размер.
Предмет
на претенцията са и суми представляващи дължими лизингови вноски по договори за
лизинг от 12.05.2016
г., от 13.05.2016 г. и от 12.10.2016 г., с които на ответника е предоставено ползването на движими
вещи - устройство “***”,
устройство “*”
и
устройство “*”, срещу
лизингова цена подробно уговерена в договорите,
платима на 23 вноски всяка /чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от договорите с идентично
съдържание /. Предвидена е и възможност лизингополучателят
да придобие собствеността върху вещта в случай, че заяви това 10дни преди това
изтичане на договора и заплащане на допълнителна сума. Съгласно чл. 4 от
договора за лизинг, с подписването му, лизингополучателят
е декларирал получаването на вещта, поради което и предвид на липса на
оспорване, съдът приема, че лизингодателят е изпълнил
това си задължение. Съответстващо на това задължение е това на лизингополучателя да плаща дължимата цена за това ползване.
Така сключеният договор има характеристиките на договор за финансов лизинг, който
не страда от пороци водещи до неговата недействителност. Д оговорът
валидно обвързва страните по него, поради което и при липса на твърдения за
плащане на дължимите лизингови вноски начислени до соченото прекратяване на
облигационната връзка са на общо основание дължими, начислени с процесните фактури.
По
отношение на фактура №*/15.02.2017 г.. включваща сумата от 149,85 лева, като сбор от 14 броя
лизингови вноски, от 68,85лева, като сбор от 14броя лизингови вноски и 39,80
лева като сбор от 19броя лизингови вноски. Начисляването им общо, е сторено от
оператора по аргумент, че предвид неизпълнение на задължение по плащане на
горните задължения е упражнено правото по чл. 12, ал.1 от ОУ, а именно с
писмено уведомление до лизингополучателя, последният
е известен, че след изтичане на предоставен срок за плащане на дължимите
лизингови вноски, оставащите до края на договора ще се считат обявени за изцяло
предсрочно изискуеми. Реално, тази клауза има характер на неустоечна
такава. В рамките на предоставената им договорна свобода
страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или
на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга,
но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. В случая вредата на лизингодателя
се съразмерява с дължимата до края на договора
лизингова цена и предвид липсващи твърдения лизинговата вещ да е била
върната на лизингодателя, то следва да се приеме, че
този вид неустойка не излиза извън присъщата й обезщетителна
функция, поради което и тази клауза от ОУ е действителна.
По
изложените съображения претенциите за лизингови вноски се явяват доказани в
своето основание и размер от 309,53 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски
и вноска за придобиване на устройство, от които 179,82лв. по договор за лизинг
от 12.05.2016 г. за устройство “***”, към мобилен номер +*, за периода
15.09.2016 г. до 14.02.2017 г., 82,62лв. по договор за лизинг от 13.05.2016 г.
за устройство “*”, към
мобилен номер +***, за периода
15.09.2016 г. до 14.02.2017 г., 47,09лв. по договор за лизинг от 12.10.2016
г. за устройство “*”, към
мобилен номер +*, за периода
15.09.2016 г. до 14.02.2017 г.
Приетите
за доказани по основание и размер суми, следва да се присъдят ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението- 19.11.2018г., така както е
поискано.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски,
които съобразно представените доказателства възлизат в общ размер на 875лв., от които 300лева адв. възнаграждение,
300 лв. депозит за особен представител и 275лв. платена дължима за исковото
производство държавна такса.
На
основание т.12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендират се
такива в общ размер на 385лева, от които 25лева за платена ДТ и 360лева платено
адв. възнаграждение, които следва да се присъдят на ищеца съобразно
представените доказателства.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че ответникът К.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** *, *
***, сграда *, сумата
от 147,53 лв., представляваща
неплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от
12.05.2016г., от 13.05.2016 г. и 12.10.2016 г. за мобилни номера +***, потребени в периода от 15.09.2016г. до 14.12.2016г., за което са
издадени фактури №***/15.10.2016г., фактура №***/15.11.2016 г. и фактура №***/15.12.2016
г., от които по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***сума в общ размер на 58,29 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.09.2016г. -14.12.2016г., по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***в общ размер на 42,90 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.09.2016г.-
14.12.2016г., по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***в общ размер на 46,34 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси за отчетен период 15.09.2016г. -14.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 19.11.2018 г. до окончателното изплащане, и сумата от 309,53 лева, представляваща
незаплатени лизингови вноски и вноска за придобиване на устройство, от които
179,82лв. по договор за лизинг от 12.05.2016 г.
за устройство “***”, към
мобилен номер +*, за периода
15.09.2016 г. до 14.02.2017 г., 82,62лв. по договор за лизинг от 13.05.2016 г.
за устройство *”, към
мобилен номер +***, за периода
15.09.2016 г. до 14.02.2017 г., 47,09лв. по договор за лизинг от 12.10.2016
г. за устройство “*”, към
мобилен номер +*, за периода
15.09.2016 г. до 14.02.2017 г., за които
са издадени фактури №***/15.10.2016г.,
фактура №***/15.11.2016 г., фактура №***/15.12.2016г., фактура №*/15.01.2017 г., фактура №*/15.02.2017 г., за които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК
заповед за изпълнение №910/22.11.2018 г. по ч.гр.д. №1623/2018 г. по описа на
РС-*,
3 състав, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес
парк ***, сграда 6, сумата от 875лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред първа инстанция, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес
парк ***, сграда 6, сумата от 385лева, представляваща
направени в заповедното производството по
ч.гр.д.
№1623/2018 г. по описа на РС-* съдебно-деловодни
разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис
от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: