№ 17556
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110144449 по описа за 2022 година
Производството е исково по молбата на „.. “ ЕАД, ЕИК .. със седалище
гр.София и адрес на управление район Ии ул. чрез адв. Г. против „В..“ ЕООД,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С..., буя. Г/адрес/,
представлявано от Н.Г.Н- управител, с искане за постановяване на съдебно
решение за установяване на следните суми в полза на ищеца – сумата от
3419.78 лв., представляваща сбор от следните претенции:
2430.63 лв. – за стойност на месечни такси и потребление за използване
на услуги по договор M3130537 за период от 28.06.2021г. до 27.12.2021,
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението –
29.06.2022г. до окончателното плащане;
792.00 лв. - обезщетение за обработка на просрочени задължения и
неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на договор
M3130537 оборудване (модем/рутер/ТВ приемник) ведно със законна лихва
за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане
197.15 лв - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от
датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен
счетоводен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на
заявлението, от които 152.78 лв.- мораториа лихва върху вземането за
1
месечни такси и потребление за периода 02.09,2021- 28.06.2022. и 44.37 лв.-
мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 05.09.2021-
28.06.2022г.
Излага се, че сумите са предмет на издадена и оспорена по реда на
чл.410 от ГПК заповед от 07.07.2022г. по гр.дело № 34947/ 2022г. по описа на
СРС, с оглед на което се предявява и настоящия иск.
Претендира се решение за установяване дължимостта на сумите по
заповедта и присъждане на разноските по делото. Ангажират се
доказателства.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който искът се оспорва
като неоснователен като недоказан. Оспорват се възникналите облигационни
връзки на сочените договори като се излага, че ответникът не е страна по тях.
Оспорват се и претенциите за неустойка отново като недоказана. Ангажират
се доказателства и се претендират разноски.
Искът е с правна квалификация чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл.92
от ЗЗД.
Не е спорно и се установява от приложеното ч.гр.д.№ 34947 / 2022г. по
описа на СРС, че по заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК на ищеца е издадена заповед по чл. 410 от
ГПК от 07.07.2022г. за сумите по исковата молба.
В подкрепа твърдението на ищеца, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение, възниквало по договор за
далекосъобщителни услуги по договор с № М3130537 от 03.04.2012г. и
приложения към него, както и за задължения на ответното дружество по
договор за временно ползване на оборудване приложения от 29.07.2019г.,
ищецът представя приложения към договор с №*********/ 08.05.2019г.,
приложение към същия договор от 08.05.2019г., анекс към Договор с №
*********/ 08.05.2019г., приложение към договор с № ********* от
08.05.2019г., Договор за предоставяне на Business cloud услуги и приложение
към него, анекс към Договор с № ********* от 29.07.2019г., Приложение 1
към Договора с цени и условия за ползване на услугата интернет с
приложения с № 1, и № 2, приложение от 2019г. към договора, два броя
заявления за смяна на потребител, Приложение от 27.11.2016г и приложение
от 27.11.2019г. Представени са и 16 броя фактури и съобщения към тях, ОУ
2
на А1 в сила от 2009г. и още едни ОУ с изменения от 2021г. Събрано е и
заключение на вещо лице по ССчЕ, прието по делото.
Въз основа на събраните доказателства вкл. и заключение на вещото
лице по ССчЕ, ищецът въпреки указаната му тежест по чл.154, ал.1 от ГПК не
доказа, че ответната страна е длъжник за сумите, които се претендират по
делото. Основанието, на което се претендират сумите за месечни такси е
договор с № М3130537 / 03.04.2012г., а за месечни вноски по договор за
временно ползване на оборудване е от 29.07.219г. , които договори не са
представени от ищеца с оглед оспорване на исковата молба и разпределената
от съда доказателствена тежест, което води до недоказаност на исковите
претенции на ищеца само на това основание.
Не доказан е и искът за неустойка за неизпълнение по договора, който
също следва да бъде отхвърлен.
При неоснователност на исковете за главница неоснователни са и
исковете за лихва за забава.
Разноски от ответника се претендират и на основание чл.78, ал.3 от
ГПК са дължими и следва да бъдат присъдени за адвокатско възнаграждение
от 420 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „.. “ ЕАД, ЕИК .. със седалище гр.София и
адрес на управление район Ии ул. чрез адв. Г. против „В..“ ЕООД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление: гр. С..., буя. Г/адрес/, представлявано от
Н.Г.Н- управител за установяване вземане на ищеца спрямо ответника за
следните суми – сумата от 3419.78 лв., представляваща сбор от 2430.63 лв. –
за стойност на месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор M3130537 за период от 28.06.2021г. до 27.12.2021, ведно със законна
лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 29.06.2022г. до
окончателното плащане; 792.00 лв. - обезщетение за обработка на
просрочени задължения и неустойка за предоставено, но невърнато след
прекратяване на договор M3130537 оборудване (модем/рутер/ТВ приемник)
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
3
окончателното плащане; 197.15 лв - мораторна лихва върху посочените
вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за
плащане по всеки отделен счетоводен документ до датата, предхождаща
датата на депозиране на заявлението, от които 152.78 лв.- мораториа лихва
върху вземането за месечни такси и потребление за периода 02.09,2021-
28.06.2022. и 44.37 лв.- мораторна лихва върху вземането за неустойка за
периода 05.09.2021- 28.06.2022г. , които са предмет на издадена и оспорена
по реда на чл.410 от ГПК заповед от 07.07.2022г. по гр.дело № 34947/ 2022г.
по описа на СРС, 144 състав и
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „.. “ ЕАД, ЕИК .. със
седалище гр.София и адрес на управление район Ии ул. чрез адв. Г. да
заплати на „В..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С...,
бул. „Ген. Н..“ № 37, представлявано от Н.Г.Н чрез адв. П. сумата от 420 лева
за възнаграждение на адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4