№ 368 / 6.6.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
06.06.2019 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, ІV - ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание на 16.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Цекова
при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора..................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 524 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.127 ал.2 СК, чл.143 и чл.149 СК.
Ищцата С.И.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Н.В., вписана в АК София е предявила иск срещу Ф..Р.Ф.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответника нямат сключен граждански брак, но са съжителствали фактически, от което имат родено дете Р. Ф..Ф.., ЕГН xxxxxxxxxx.
След раждането на детето заминали за Холандия.
В Холандия работели и двамата, а негова леля гледала детето.
Но след известно време, тя отказала да гледа повече детето и тя трябвало да си остане в дома, за да го гледа.
През месец февруари 2018 год. се върнала в България с детето, като с ответника се договорили да и изпраща всеки месец по 300 евро за детето. Въпреки, че е малко, разходите за него са много големи и непрекъснато растат (детето расте, освен качествена и здравословна храна, плодове и зеленчуци, месо, мед. и др., са му необходими непрекъснато - почти всеки месец нови в по-голям размер дрехи и обувки, бельо и др. - които са значително по-скъпи от тези за възрастните хора, повече топлина, отколкото на възрастен човек, повече вода за пране и къпане и т.н – все ноторно известни факти), а и бащата, ответникът по делото и преди и сега (вече има и собствена фирма) има възможност да дава по 300 евро на месец за детето си.
Но това той не изпълнил и не изпълнява.
Досега и е изпратил за 12 месеца общо 1945 евро (по 163.08 евро на месец), като тя за същия период му е дала на него чрез изпращане със записи сумата от 1272 евро. Изплатил и е по 56 евро на месец.
В момента живее в дома на свои близки и сама се грижа за детето.
Предвид изложеното фактическо положение, моли съда да постанови решение, с което да се предоставят на нея родителските права върху детето ни Р. Ф..Ф.., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx год. и да се определи местоживеене на детето при нея; да се осъди ответника Ф..Р.Ф.. да заплаща издръжка за детето ни Р. Ф..Ф.. по 300 (триста) евро месечно до навършване на пълнолетие на детето, чрез нея в качеството и на майка и негов законен, ведно със законната лихва за всяка просрочени вноска месечна издръжка, считано от датата на предявяване на иска.
Този размер на издръжката отговаря на възможностите на бащата и на материалното му състояние и е съответен на нуждите на детето за неговото правилно здравословно физическо, умствено, емоционално и психическо развитите, като останалата част необходима за гледането и издръжката на детето е поела тя; да се осъди ответника да заплати издръжка за минало време, една година назад, считано от датата на предявяване на иска по 300 евро месечно, на нея, като майка и законен представител на детето, ведно със законната лихва за всяка просрочена издръжка, считано от датата на предявяване на иска, като от всяка месечна сума се приспаднат парите (сумите). които ответникът е пращал за детето, а именно: по 56 евро на месец. При така направеното приспадане дължимата от ответника сума представляваща месечна издръжка за минало време за една година назад за детето им е в общ размер на 2 928 евро.
Ответникът Ф..Р.Ф.. в срока, предвиден за отговор не взема становище по исковете.
Дирекция „Социално подпомагане” Монтана представя писмено становище.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени доводите на ищцата, доказателствата по делото и на основание чл. 235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Безспорно е установено по делото, че страните – С.И.А. и Ф..Р.Ф.. са били във фактическо съжителство до месец февруари 2018 година. От това съжителство е родено дете – Р. Ф..Ф.., на 04.01.2017 година, ЕГН xxxxxxxxxx, съгласно данните от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0007 от 10.01.2017 година на Община Монтана.
Няма спор и досежно обстоятелството, че от месец февруари 2018 година страните не живеят съвместно, разделили са се, като бащата е останал да живее и работи в Холандия, а майката, заедно с детето живее в град Монтана. В случая, при условие, че между родителите, които не живеят заедно не е постигнато съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с родителя и издръжката му, следва съдът да разреши възникналия спор.
Съгласно чл. 123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на децата от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, и на децата. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на децата, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак.
Различно е положението на децата, родителите на които не са в брак, какъвто е настоящият случай. Страните не са в брак и са разделени. При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл. 127, ал. 2 от СК. В такъв случай възниква спорът, при кого ще живеят децата. След като се определи при кой от двамата родители ще живеят те, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите му ще налагат това.
Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето, е проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения, при която съдът разполага с оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за защита интересите на децата, което е най-важното, съществено и определящо при разрешаването на такъв спор.
Досежно това, кому да бъдат предоставени упражняването на родителските права върху роденото от съжителството им дете, съдът не може да не отчете факта, че само майката желае да упражнява родителските си права, а и се установи, че разполага с добри ресурси да го отглежда.
В конкретният случай, само майката поддържа искането си за упражняване на родителските права и за определяне местоживеенето на детето при нея. От друга страна в това производство се налага преценка за родителските качества и капацитет на всеки от родителите, тъй като при преценката кой от родителите да упражнява родителските права следва да се разгледат и преценят конкретни факти, поради обстоятелството, че осъществяването на възпитанието и родителските грижи по отглеждането на детето е най-отговорната, всеобхватна и всеотдайна дейност и в основата и следва да лежи взаимна привързаност, уважение и зачитане, обич и топлота между възпитател и възпитаник.
Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо деца, са намерили израз в П. № 1 от 12.11.1974 г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на детето, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. В критериите по Постановление № 1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Този интерес предпоставя не само адекватните и постоянни грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор, с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет. Според посочената задължителна съдебна практика при решаване на спора за родителски права следва да се извърши цялостна преценка на интереса на детето, въз основа на съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. По съществени от тези обстоятелства са: възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към детето, изявената готовност да го отглеждат; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на детето; помощта на трети лица; материалните условия на живот и др.
С оглед засиленото служебно начало при преценката на съда относно упражняването на родителски права, мерките за лични отношения и тяхното изменение се извършва цялостна преценка за всеки конкретен случай. В период по-дълъг от една година бащата по никакъв начин не е осъществил какъвто и да било контакт с детето, не е проявил грижа, мисъл и желание дори да разбере как се чувстват, както майката, така и детето. Изпращаните от него месечно суми от по 56 евро са крайно недостатъчно за да се покрият нуждите на детето. Това обуславя извода, че бащата няма необходимия родителски капацитет, необходимите родителски качества и не е способен да полага грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното дете. Не може да бъде отбелязано, че е на възраст от 2 години и 5 месеца, която е твърде малка. Детето изцяло е зависимо от грижата и вниманието на възрастен и това е неговата майка, която изцяло е поела грижата за неговото отглеждане, възпитание и развитие. Тя е създала и необходимите условия за неговото цялостно отглеждане.
В тази връзка, съдът счита, че единственото, с което следва да се съобрази, е най-добрия интерес на Р. Ф..Ф...
Кой е най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето и той е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права по отношение на детето. Тъй като родителските качества и проявлението им имат най-голямо значение, а емоционалната връзка и изграденият родителски авторитет пред детето - резултат от проявлението на тези качества. Събраните в хода на процеса доказателства недвусмислено налагат извода, че детето следва да остане с майката. Детето има интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието му е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личност. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор, с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет. Не се установи, детето да е неглижирано и оставено без контрол, без да е проявена за него грижа, внимание и обич от страна на майката. При положителна оценка на родителската грижа, които е полагала майката, подпомагана от своите близки, подкрепата във важни и решителни за живота и на двамата моменти от този родител и положителното въздействие на средата, в която това дете се чувства и развива добре, следва да бъде отчетено. При преценка на събраните по делото доказателства, съдът счита, че в най-добър интерес за Р., упражняването на родителските права да се предоставят на майката, при която да се определи и местоживеенето му. А чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители, ако бащата прояви въобще интерес за това. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. Тази преценка на съда е продиктувана и от представеното становище на Д ”СП” Монтана, който в административните и съдебни процедури са гаранция за защита на публичния интерес при осъществяване на държавната политика за закрила на децата, осигурявайки всестранност и пълнота на събраните данни от значение за преценката за интересите на децата. Изричното предвиждане в закона на начините за изразяване на становището придава на доклада значение на доказателствено средство по дела, по които се засягат права или интереси на деца, включително по такива за определяне на режим на лични отношения с родители, удостоверяващо отразените в него обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид по отделно и в съвкупност с всички събрани такива при преценката дали са защитени тези интереси. Същественото е, че личните отношения между родители и деца следва да се определят така, че да се създаде нормална обстановка за поддържането им, без те да стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Същевременно решението на съда не следва да изброява всички форми на лични отношения, а да предостави до известна степен свобода на преценка и избор на родителя и детето. Независимо от това, на кого са предоставени за упражняване родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля и значение за формиране и развитието на детето и никой от родителите не може да бъде ограничаван за това от съда. Обичайното поведение на всеки родител е да действа в интерес на детето си. Той носи отговорност за своите действия и при липса на доказателства за злоупотреба, по тези въпроси следва да му се предостави свобода на преценка.
От събраните в хода на производството гласни доказателства в лицето на допуснатите в качеството на свидетели лица Юлка Каменова Спасова и Борислав Вълков Борисов, чиито показания съда кредитира, като истинни и обективни, се установи по безспорен начин, че бащата работи и живее в Холандия, майката сама отглежда детето си в жилището, предоставено от нейния вуйчо. Получава минимални средства от Ф.. месечно. Не се е обаждал, не ги е търсил от години. Това налага извода за липса на всякаква грижа, мисъл и отговорност спрямо това дете от страна на бащата, което го изключва като родител, комуто може да бъде поверено детето.
Предоставяне упражняването на родителските права на майката определя и местоживеенето на детето, което ще бъде заедно с нея.
Относно издръжката на детето Р. Ф..Ф.. следва да бъде осъден бащата да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 230.00 лв., на майката, на която е предоставено упражняването на родителските права по следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 СК размерът на издръжката, която родител дължи на ненавършило пълнолетие дете, се определя в зависимост от нуждите на детето и. от възможностите на родителя в абсолютно число, като минималният и размер е равен на 1/4 от размера на минималната работна заплата, определена за страната. При съблюдаване на изискванията на чл. 142 от СК във връзка с П. № 5/1981 г. за комплексна преценка на нуждите на издържаните деца от средства за физическо и духовно развитие и възможностите на задължените лица за плащане на издръжка, съдът счита, че за отглеждането и възпитанието на Р., на 2 години и 5 месеца, са необходими 350.00 лв. месечно, от които майката следва да поеме 120 лева, а бащата – 230.00 лв., като се отчита и факта, че майката поема и грижите по непосредственото отглеждане и възпитание, която издръжка се дължи от 28.02.2018 година, с оглед безспорното установяване, че от тази дата майката се е завърнала с детето си в България. Не без значение е и обстоятелството, относно установяването на реализираното месечно възнаграждение от ответника в Холандия и възможността му да заплаща издръжка в този размер. Над него искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Р. Ф..Ф.., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx xxx, на майката, С.И.А., ЕГН xxxxxxxxxxx.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на Р. Ф..Ф.., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx година, на адрес: xxx, заедно със своята майка.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата Ф..Р.Ф.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, два пъти в месеца, през първата и третата събота, от 10.00 часа до 15.00 часа по местоживеенето на детето, в присъствието на майката. Бащата може да вижда и взема сина си Р. по време на годишния си отпуск, за 10 дни, който не съвпада с разрешения такъв на майката, след навършване на 5 годишна възраст на Р. Ф..Ф...
ОСЪЖДА Ф..Р.Ф.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАЩА на С.И.А., ЕГН xxxxxxxxxxx,xxx, като майка и законен представител на малолетното дете Р. Ф..Ф.., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx xxx, месечна издръжка от по 230.00 лв., считано от 28.02.2019 година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до окончателното издължаване, до настъпване на причини и обстоятелства, касаещи нейното изменяване или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения такъв от 300.00 евро, като НЕОДНОВАТЕЛЕН;
ОСЪЖДА Ф..Р.Ф.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.А., ЕГН xxxxxxxxxxx,xxx, като майка и законен представител на малолетното дете Р. Ф..Ф.., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx xxx сумата от 2 889.60 лв., представляващи месечна издръжка за детето Р. Ф..Ф.., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx xxx, за периода 28.02.2018 година – 28.02.2019 година, ведно със ведно със законната лихва, считано от 28.02.2019 година до окончателното издължаване
ОСЪЖДА Ф..Р.Ф.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана държавна такса за определения размер на месечната издръжка, в размер на 476.76 лв., както и. 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА Ф..Р.Ф.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.А., ЕГН xxxxxxxxxxx,xxx, сумата от 685.48 лв., представляващи изплатения адвокатски хонорар съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: