Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260076 /16.10. Година 2020
Град Перник
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На тринадесети
октомври
Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава
Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01235
по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №3738339
на ОД МВР – Перник, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на К.И.К. с ЕГН ********** *** е
наложена глоба в размер 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е
постъпила жалба от К.К., в която се излагат възражения, че е издаден в
нарушение на закона, при неспазване на
процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват
описаното в съдържанието му нарушение, както и че наложеното административно
наказание е неправилно определено. Моли за отмяна на издадения електронен фиш
като незаконосъобразен и необоснован.
В съдебното производство,
жалбоподателят – редовно призован, не е участвал лично.
Пълномощникът му - адв. Я.С.
поддържа и допълва доводите в жалбата и пледира за отмяна на електронния фиш
като незаконосъобразен.
Въззиваемата страна – ОДМВР –
Перник, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не
е участвал.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84
от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 28.06.2020 г., около 12.00 часа,
в с. Драгичево , общ.Перник, по път I-1, се
движело МПС - т.а. “Фолксваген Туарег“, с рег. №***. В района на км. 286+300 на
посочения път /паркинг Бостваст/, с преносима
система за контрол на скоростта с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0 се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни
средства в стационарен режим, чрез заснемане, в двете посоки, обхващайки приближаващите към СПУКС МПС и
тези, които се отдалечават от него. Разрешената скорост на движение за посока София била
50/км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В 12.00 часа през обсега на преносимата
система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител
попълнил протокол, рег. № 1158р-9883/17.12.2019г.
/приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./.
При обработка на
заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени данни за това, че след
навлизане на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на
движение от 85 км/ч. /след съответно приспадане
от измерената скорост от 88 км/ч на допустимата грешка при измерването/.
След
справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на ЮЛ „Уникредит Лизинг“ АД, но като негов ползвател е посочен
К.И.К.. Затова и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.2, предл.2 от ЗДвП срещу ФЛ,
посочено от собственика като ползвател на автомобила, бил издаден електронен
фиш серия К, №3738339 на ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, му била наложена глоба 400 лв. за
извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Електронният
фиш е връчен на жалбоподателя на 18.07.2020г., след което същият не упражнил
правата си по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от централна
база данни – КАТ, разписки, разпечатка от показанията на техническото средство
– снимка №11743D0/0254789, протокол за използване
на АТСС, рег. № 1158р-5955/01.07.2020г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване
на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH
CAM S1 в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение към
удостоверението, писмо, рег. №20-00-38-2/19.06.2019г. на
БИМ, протоколи за първоначална и последваща проверка
№№248-ИСИ/11.12.2017г. и 55-С-ИСИ–11.10.2018г. на БИМ, писмо, рег. №115800-10052/14.08.2020г.
на Началник отдел „ОП“ - Перник, както
и писмо, изх. №11-00-225/08.09.2020г. на
Директор ОПУ – Перник с приложен картов материал.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
При
извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не
констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП.
Същата
е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като
по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство/система преносима система за контрол
на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №11743d0, с
каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат
нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6,
т.65 /нова, ДВ бр.19/2015г./, "автоматизирани
технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с
вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския
институт по метрология съгласно удостоверение №17.09.5126 със срок на валидност
07.09.2027г. Документът удостоверява, че преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за използване
средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните
изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и
заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било
технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на
скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Същевременно,
използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол
/приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен и подписан от обслужващите
го полицейски служители А. А. и Р. Е., в който изчерпателно са посочени релевантните
обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на
контрол, въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на
задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим
към описаното в него нарушение. Означените място на използване на техническото
средство – с. Драгичево, общ.Перник, път
I-1, км. 286+300, паркинг Бостваст, времето на работа с него, установеният
скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в
електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е установено
нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на
допустимата скорост от 50 км/ч. валидна за населено място, съгласно чл.21,
ал.1 от ЗДвП. В пътния участък не е било
въведено различно ограничение на скоростта с пътен знак, което се установява от
предоставената информация от администрацията, стопанисваща пътя, обективирана в
писмо, изх. № 11-00-225/08.09.2020г. на директор ОПУ – Перник.
Безспорно
е идентифицирано и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, както и измерената скорост на движението му при осъществявания
контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока представлява
приложената снимка №11743D0/0254789, в която са означени дата и час, точна
локация, посока на движение, разрешена скорост /съответстващи на данните в
протокола и ЕФ/, скорост на движение на заснетото превозно средство, и разстоянието
на измерване. Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е
доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното нарушение, за
което е издаден електронния фиш. На снимковия материал се наблюдава именно автомобила,
визиран в електронния фиш, заснет при приближаването му към СПУКС, поради което
всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено. Съгласно приетото
приложение към удостоверение за одобрен тип №17.09.5126 на БИМ, превозното
средство, чиято скорост е измервал
лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е определяем от
пресичането на маркерите на четирите страни на изображението. В случая,
пресечната точка на маркерите е върху автомобила, посочен в електронния фиш.
Възраженията
на пълномощника на жалбоподателя за непълно описание на мястото на нарушението
в ЕФ поради неотразяване на посоката на движение на
автомобила и необосноваване на съответствие с географските координати в
снимковия материал, не се приемат за основателни. Посоката на движение, както и
означаването на географските координати на мястото не са задължителни реквизити
от съдържанието на електронния фиш съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което
непосочването на тези обстоятелства не води до незаконосъобразност. Липсата им
не съставлява и пречка за определяне точното мястото на нарушението, за
доказване чия скорост е измерена с
АТСС, както и за решаване на
останалите релевантни за казуса обстоятелства, свързани с точното правно квалифициране на нарушението и
елементите от обективната страна на административнонаказателната норма. В
случая, описанието на мястото на нарушението в ЕФ съответства на събраните
доказателства - протокола за използване на АТСС и приложената снимка на
заснетото нарушение. Същите дават достатъчно информация за точното място на
нарушението – км. 286+300 на път I-1, с.
Драгичево. GPS координатите отразени в
снимковия материал се определят автоматично от АТСС, доколкото GPS модула е част
от техническите характеристики на системата, установяващо се от приложението
към удостоверение за одобрен тип №17.09.5126 на БИМ, поради което не е
необходимо издателят на ЕФ да изяснява
идентичност на индивидуализираното в съдържанието му място с GPS координатите. Визуализираните на снимковия материал данни
за заснемане на автомобила при приближаването му, съпоставени със записа, че
СПУКС е насочено към гр. Перник води до логично заключение, че посоката на
движение на жалбоподателя е била противоположна. За тази посока разрешената
скорост е 50 км./ч, съгласно предоставената от ОПУ информация с писмо, изх. №
11-00-225/08.09.2020г..
Липсата
на подпис в протокола за използване на АТСС на единия от двамата полицейски
служители не мотивира отхвърляне годността му като доказателствено средство
след като е подписан от другия служител на МВР.
Не се приема за съществено нарушение на процедурата по установяване
на нарушението и неприлагането на изготвената
съпровождаща протокола снимка на разположението на уреда, искане за което страната
не е направила в съдебното следствие.
Предвид
горното, съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната
пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното
превишение по отношение разрешената максимална скорост и превозното средство,
при управлението на което е извършено нарушението, съответстват на
действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно в
съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението
съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно. Установените
факти реализират състава на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която норма забранява
превишаване на скорост от 50 км/ч. за населено място, предвид категорията на превозното средство.
Безспорно доказано
е, че жалбоподателят е субект на установеното административно
нарушение и следва да понесе отговорност
за него, съгласно чл.188, ал.2, предл.2 от ЗДвП, в качеството си на
лице, вписано в базата данни на КАТ - Регистрация като ползвател на
превозното средство. Законът допуска възможността, по молба и със съгласието на
собственика, в свидетелството за регистрация на
автомобила да се посочи ФЛ или ЮЛ - ползвател на МПС. Приетото по делото
извлечение от ЦБД - КАТ установява, че
именно такова е конкретното
фактическо положение - още при регистрацията на превозното средство
собственикът е заявил на кого го предоставя като ползвател, това обстоятелство
е отразено в масивите на структурата по регистрация, от което следва, че законосъобразно
именно по отношение на ползвателя К.К. е образувано
административнонаказателното производство. Самият той не е упражнил възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради
което законосъобразно е ангажирана отговорността му за установеното и
доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш
съответства на утвърдения със Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра
на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което
е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието,
реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ.
Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното
протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания
регламентирани в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е
достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място К.К. е управлявал
описаното превозно средство със скорост над разрешената, установена с
технически изправно АТСС – преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, поради което
законосъобразно отговорността и е ангажирана по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП с
издаване на електронен фиш.
По отношение вида и размера на наложеното
административно наказание:
За
констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост в населено
място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и
размера на която е определена в зависимост от стойността на превишението на
скоростта. В конкретния случай
скоростта е превишена с 35 км/ч. /стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване
скоростта на движение/, поради което за нарушението е приложима санкцията по т.4 от визираната разпоредба. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална
скорост от 31 до 40 км/ч. наказание,
определено в абсолютен размер – глоба от
400 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2
от ЗАНН.
В случая именно такова наказание
е наложено на К.К. и предвид законосъобразното му определяне, обжалваният
електронен фиш следва да бъде потвърден. Намаляване на наказанието под
законоустановения размер е недопустимо.
Предвид изхода на делото, присъждане на претендираните
от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на адвокат не се дължи.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия
К, серия К, №3738339 на ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на К.И.К. с адрес ***, с ЕГН **********, е наложена глоба в размер 400 /четиристотин/
лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Оставя без уважение искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ