Решение по дело №653/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.118, ал.3 от КСО, вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Ц. Н. А. от [населено място], чрез адв. Г., АК – Велико Търново против Решение № 2153-23-30 от 28.05.2025г. на Директор на ТП на НОИ Стара Загора за отхвърляне на жалбата на г-жа А. против разпореждане [номер] от 07.04.2025г. на Ръководител на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Стара Загора. Твърди се неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалното право – КСО и Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Жалбоподелката не оспорва от фактическа страна, че към датата на заявлението й за отпускане на пенсия има придобит стаж от първа категория 23г., 10м. и 03д. и общ стаж превърнат към трета категория 45г., 07м. и 13 дни, както и навършени 51г., 00м. и 02 дни, съотв. общ сбор от стаж и възраст от 94 точки. Твърди, че неправилно пенсионният орган отказал да й отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл.69б от КСО, като така приложил неправилно закона. Оспорва правилността на правните доводи на органа, че същата не попада под разпоредбата на чл.69б от КСО, а по отношение на нея приложим е само текстът на чл.69, ал.1 от КСО. Иска отмяна на решението и връщане на преписка с указания за отпускане на пенсия на осн. чл.69б от КСО.

Ответникът, редовно призован в с.з. се представлява от редовно упълномощен представител, който пледира за неоснователност на жалбата и за отхвърлянето й. Излага правни доводи.

Въз основа на събраните по делото доказателства от фактическа страна е установено следното:

На 06.02.2025г. Ц. А. подава заявление по образец за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б от КСО до Директора на ТП на НОИ Стара Загора /л.14-16/, като декларирала, че не получава друг вид пенсия, няма придобит стаж в друга държава. Във връзка с подаденото заявление до Началника на Военно формирование 24150 е изпратено писмо /л.20/ за издаване на удостоверение за осигурителен стаж УП -3, по което е издадено Удостоверение №ЗН-4481/13.03.2025г. /л.18/, съгласно което А. има положен осигурителен стаж като военнослужащ от 03 м. и 15 дни. Съгласно опис на осигурителен стаж А. има положен осигурителен стаж като свръхсрочнослужащ, офицер/сержант в Българската армия общо стаж от първа категория 23г., 10м. и 03 дни в периода 03.04.2001г. 06.02.2025г. /л.23-24/ и навършена възраст към датата на заявлението от 51г, 0м. и 2 дни, сбор от осигурителен стаж и възраст /§4/69б/ - 96т.

С разпореждане [номер] от 07.04.2025г. на Началник отд. “Пенсии“ при ТП НОИ Стара Загора на осн. чл.98, ал.1 от КС е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж /ЛПОС/ по заявлението на Ц. А. /л.10/. Разпореждането е връчено лично на г-жа А. на 12.05.2025г. /л.11/. На 14.05.2025г. А. подава до Директор на ТПНОИ Стара Загора жалба /л.12-13/ против разпореждане [номер], регистрирана в ТП НОИ Стара Загора под вх. № 1012-23-81. По жалбата е постановено обжалваното решение № 2153-23-30 от 28.05.2025г., издадено от Директор на ТП на НОИ Стара Загора, с което същата е отхвърлена. Решението е съобщено на А. на 05.06.2025г. /л.9/. Жалбата против него е подадена директно пред съда на 13.06.2025г., което е в преклузивния 14 дневен срок по чл.118, ал.1 от КСО. Жалбата е процесуално допустима и, като изходяща от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт /след проведено административно производство по обжалване пред горестоящ административен орган/.

Разгледана по същество е неоснователна по така наведените с нея правни съображения.

Решението, предмет на жалбата, е издадено от Директора на ТП на НОИ в [населено място], който орган притежава материална и териториална компетентност да разреши възникналия спор в хода на административно обжалване на разпореждане на органа по чл.98, ал.1 от КСО, с което е отказано отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.69б от КСО по заявлението на г-жа А.. Предвид на което, както решението, така и разпореждането, са валидни административни актове.

Не се установяват съществени процесуални нарушения на административно производствените правила. Актът на ответника е издаден на годно правно основание, съдържа както фактически, така и правни основания за своето издаване. Не се навеждат и доводи в тази насока от страна на жалбоподателката.

Повдигнатият пред съда спор не е по фактите, а по правото. В случая е безспорно между страните, че жалбоподателката към датата на заявлението й до пенсионния орган доказва положен от нея осигурителен стаж от първа категория от 23г., 10м. и 03 дни, като положен от нея като военнослужеща по ЗОВСРБ и има навършена възраст от 51г., 00м. и 02 дни. Със заявлението си А. иска отпускане на ЛПОСВ на осн. чл.69б, ал.1 от КСО, който предвижда, че „лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на [възраст] възраст. Като съгласно чл.18б от НПОС за 2025г. следва да има навършени 51 години.

Пенсионният орган отказва отпускане на заявената на това основание пенсия, като мотивира неприложимост, както на разпоредбата на чл.69б, ал.1 от КСО, така и на осн. чл.69, ал.1 от КСО. Мотивът за този отказ на органа е, че осигурителният стаж на жалбоподателката, зачетен, като такъв от първа категория и положен от нея в качеството й на военнослужещ, не поражда правото на пенсия на основание разпоредбата на чл.69, ал.1 от КСО, според която /ред. към 06.02.2025г./ правото на пенсия се придобива от военнослужещия при навършени 54г. и 04 м. и при 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като военнослужещ по ЗОВСРБ, тъй като в случая А. не доказва предпоставката „навършени години“, защото към датата на заявлението й няма навършена изискуемата се възраст от 54г. и 04 м., за да придобие право на пенсия по реда на чл.69, ал.1 от КСО /вж. чл.17а, ал.1 от НПОС, вр. с чл.69, ал.1 от КСО/, а има 51г., 00м. и 02дни. органът отказва да признае право на пенсия на А. и на осн. чл.69б, ал.1 от КСО, като мотивира не приложимост на чл.18, ал.4 от НПОС.

Не е спорно, че положеният от А. осигурителен стаж правилно е зачетен от пенсионния орган, като такъв от първа категория труд /по арг. на чл.222 от ЗОВСРБ/. Отказът на пенсионния орган да отпусне ЛПОСВ на г-жа А. на осн. чл.69б, ал.1 от КСО правилно е мотивиран с неприложимост на правилото по чл.18, ал.4 от НПОС в конкретния случай. Според разпоредбата, "лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО“. Същата ясно поставя условието, при което законодателят предпоставя придобиване на правото на пенсия на осн. чл.69б, ал.1, вр. с чл.69, ал.1 от КСО, вр. с чл.18, ал.4 от НПОС. Алинея 4 от разпоредбата на член 18 от НПОС не следва да се разглежда отделно от предходните алинеи на текста. Разпоредбата на чл.18 от наредбата е по приложението на чл.69 от КСО и не е относима към правото на пенсия по чл.69б, ал.1 от КСО. Ето защо, следва тази подзаконова разпоредба да се разглежда и тълкува, съотв. прилага, единствено и само в контекста на основния текст на чл.69, ал.1 от КСО /който е приложимия към заявителката, предвид удостоверения от нея осигурителен стаж, като положен от нея в качеството й на военнослужеща/. Член 18 от наредбата установява правила единствено и само относно формиране на осигурителния стаж /по см. на чл.9 от КСО/, в контекста на преценката на правото на пенсия по чл.69 от КСО.

А. доказва пред органа общ осигурителен стаж от над 27 години, от които 2/3 действително изслужени като военнослужеща по ЗОВСРБ. При това положение правилно ответникът отказва да приложи чл.18, ал.4 от Наредбата, защото не са налице предпоставки за това. А. няма недостигащ осигурителен стаж по чл.17 от наредбата, вр. с чл.69, ал.1 от КСО, за да се прилага чл.18, ал.4 от наредбата. Жалбоподателката единствено няма достигната необходимата възраст от 54г. и 4 м., за да придобие правото на лична пенсия за осигурителен стаж на осн. чл.69, ал.1 от КСО. Това обаче не съставлява законово установено обстоятелство за прилагане на чл.18, ал.4 от НПОС. Разпоредбата на чл.18, ал.4 е ясна, Тя се прилага, ако лицето, което има качеството на военнослужещ, няма необходимия осигурителен стаж от 27 години, от които 2/3 да е действително прослужен в българската армия като военнослужещ. Само тогава законодателят предвижда, че това лице /военнослужещ/ може да придобие право на пенсия на основание чл.69б, ал.1 от КСО, ако съответно отговаря на установените там предпоставки.

Решението е валидно и законосъобразно. Жалбата против него е неоснователна и следва да се отхвърли като такава.

По разноските – от процесуалния представител на ответника е направено своевременно искане за присъждана на юрисконсултско възнаграждение, поради което е основателно, като Съдът определя такова в размер на 100 лева.

Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Ц. Н. А. от [населено място] против Решение № 2153-23-30 от 28.05.2025г. на Директор на ТП на НОИ Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на г-жа А. против разпореждане [номер] от 07.04.2025г. на Ръководител на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Стара Загора.

ОСЪЖДА Ц. Н. А. от [населено място], с [ЕГН] да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на Р. България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на Ц. Н. А. и на Директор ТП на НОИ Стара Загора.