Решение по дело №237/2019 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 146
Дата: 5 юни 2019 г. (в сила от 27 юни 2019 г.)
Съдия: Димитър Стефанов Михайлов
Дело: 20193130100237
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

   № ……….

   гр.Провадия, 05.06.2019 г.

 

               ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1–ви състав, в публично съдебно заседание проведено на втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ

 

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 237 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството образуването по искова молба от Гаранционен Фонд, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ 2, представляван от Борис Михайлов – изпълнителен директор срещу Н.Е.Н. с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ.

В исковата молба се твърди, че Гаранционен фонд, на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. "а", от Кодекса за застраховане(отм.), сега 557, ал.1 ,т.2, б."а", от Кодекса за застраховане е изплатил по щета №11-0418/07.08.2014г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 765.78 лв. за увреден при ПТП, настъпило на 20.03.2014г. в гр. Провадия, л.а „Фиат Пунто" ДКН В3309РР, собственост на С. П. Д. от гр. Варна.

Виновен за катастрофата бил ответникът Н.Е.Н., който управлявайки л.а. „БМВ 316И Купе" с ДКН ТХ8891ХМ, собственост на С.Т. от гр. Добрич, при движение по ул. ***, предприел маневра за движение за заден ход, без да се увери, че пътят зад него е свободен и ударил МПС-2, което от своя страна в следствие на удара се ударило в МПС-3, като така виновния водач причинил процесното ПТП.

В нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност".

С регресна покана №564/10.10.2014г поканили ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задълженията си.

Предвид гореизложеното молят на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса застраховането (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, да бъдат призовани с ответникът на съд и след установяване на горните обстоятелства, съдът да осъди Н.Е.Н. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 765.78 лв. (седемстотин шестдесет и пет лева и 78ст.), представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №11-0418/07.08.2014г. обезщетение ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.

В същият Н. заявява, че предявеният иск е допустим и основателен и моли съда да постанови решение при признание на иска.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Г.А. *** моли съда да постанови решение при признаване на иска, като наред с това моли съда да не бъдат присъждани допълнителните разноски от настоящата инстанция, тъй като ответникът е изразил готовност да изплати в цялост задължението си.

В съдебно заседание ищецът по делото е депозирал писмено становище в което поддържа исковата си молба изцяло.

Съдът намира, че с изявлението си, че не оспорва дължимостта на претендираните суми в размер на 765,78 лева ответникът признава предявените искове по основание и размер, поради което и съобразно направеното в този смисъл изявление на ответника следва да бъде постановено решение при признание на иска. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца признатата сума представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №11-0418/07.08.2014г. обезщетение ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищците са направила искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, което с оглед изхода на спора се явява основателно за сумата от 50,00 лева – заплатена от ищеца държавна такса при завеждането на исковата молба.

              Мотивиран от изложените съображения, Провадийски районен съд

 

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Н.Е.Н., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд с адрес гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4 сумата от 765.78 лв. (седемстотин шестдесет и пет лева и 78ст.), представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №11-0418/07.08.2014г. обезщетение ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, по предявените против ответника обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл.558, ал.7 от КЗ.

 

ОСЪЖДА Н.Е.Н., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд с адрес гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4 сумата от 50,00 лева /петдесет лева/, представляващи сторени по делото от ищеца съдебно-деловодни разноски за държавна такса при завеждането на исковата молба, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване  пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от уведомяването. 

           РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните.

 

                    

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: