РЕШЕНИЕ
№ 381
гр. Кюстендил, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20241520101261 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №6195/22.05.2024 г.,
депозирана от „МЕЦО ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Кюстендил, ул. „Патриарх Евтимий“ №3, вх. „А“, ет. 4, ап.
10, представлявано от управителя М. В., чрез пълномощника адв. М. Г., със
съдебен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ №35, ет. 2, против „ИНТЕР
ТРАНС 2014“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Кюстендил, кв. „Запад“ бл. 90, вх. „А“, ет. 5, ап. 12, представлявано от
управителя Г. Н. В..
В исковата молба се твърди, че между „МЕЦО ТРАНС“ ЕООД, в
качеството му на превозвач, и „ИНТЕР ТРАНС 2014“ ЕООД, в качеството му
на спедитор и възложител на транспортната услуга, бил сключен договор, по
силата на който ответното дружество възложило от свое име на ищеца
извършването на два превоза на товари с място на товарене с. Г., общ.
Кюстендил и адрес на разтоварване в Германия. Посочва се, че за сочените
превози ответното дружество предоставило заявки за международен
транспорт от 20.06.2023 г. и 11.07.2023 г., в които били уредени основните
елементи на правоотношението.
Твърди се, че по издадената заявка за международен транспорт от
20.06.2023 г. бил извършен превоз на товар, за което била издадена
международна товарителница CMR, стоката била получена без забележки, и
за извършената услуга превозвачът издал фактура №**********/10.07.2023 г.
за сумата от 4 811, 34 лв. с ДДС, която сума не била заплатена от ответното
1
дружество.
Посочва, че при доставката на транспортираната стока по заявка от
11.07.2023 г. било установено от получателя, че част от товара е повреден,
поради което същият отправил рекламация към дружеството – изпращач на
обща стойност 4 451 евро, като бил уведомен и застрахователят на превозвача
– „Застрахователно дружество Евроинс“ АД. Във връзка с констатираната
повреда бил възложен оглед на повредения товар от авариен комисар, въз
основа на който бил изготвен доклад и съгласно предоставеното заключение
като основна причина за увреждането на част от товара е посочено недостатък
на опаковката, а именно: „неподходяща опаковка“, поради което на ищеца
било отказано изплащането на застрахователно обезщетение. За втория
извършен превоз била издадена фактура №**********/01.08.2023 г. за сумата
от 4 811, 34 лв. с ДДС, която сума ответното дружество не заплатило.
Предвид гореизложеното се иска съдът да постанови решение, с което
„ИНТЕР ТРАНС 2014“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, кв. „Запад“ бл. 90, вх. „А“, ет. 5, ап. 12,
представлявано от управителя Г. Н. В., да бъде осъдено да заплати на „МЕЦО
ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Кюстендил, ул. „Патриарх Евтимий“ №3, вх. „А“, ет. 4, ап. 10, представлявано
от управителя М. В., следните суми: 4 811, 34 лева, главница по фактура №
**********/10.07.2023 г., представляваща възнаграждение за извършен
транспорт съгласно Заявка за международен транспорт от 20.06.2023 г., ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба –
22.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; 4 811, 34 лева, главница
по фактура №**********/01.08/2023 г., представляваща възнаграждение за
извършен транспорт съгласно Заявка за международен транспорт от
11.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба – 22.05.2024 г., до окончателното изплащане на сумата; 379, 66
лева, лихва за забава върху общо сума главница дължима за периода от
08.02.2024 г. до датата на подаване на исковата молба – 22.05.2024 г.
Претендират се сторените в настоящото производство разноски.
Ищецът сочи банкова сметка, по която ответното дружество може да
заплати претендираните суми: Титуляр: „Мецо Транс“ ЕООД, „Банка ДСК“
АД; IBAN: *****************, BIC: STSABGSF.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен
отговор, в който сочи допустимост, но неоснователност на предявените
претенции и оспорва същите по основание и размер. Оспорва да е налице
сключен договор за превоз, в т. ч. и при условията сочени с исковата молба,
както и да е възложено от страна на ответника извършването на процесните
транспортни услуги.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е възникнало
правоотношение между страните, се твърди, че ищецът не е изпълнил
задълженията си по договора. Излагат се подробни съображения, че при
2
извършването на транспортните услуги ищецът не е положил грижата на
добрия стопанин и с това е причинил вреди на транспортираната стоката в
размер на 4 451 евро, за която сума ответникът прави възражение за
прихващане в случай на уважаване на предявения иск. Твърди се още, че при
товарене на стоката шофьорът заявил, че е закъснял и се налагало да бърза с
доставката на процесната стока, което най-вероятно е станало причина за
транспортните дефекти.
С отговора са оспорени всички факти и правни основания, на които се
основава исковата претенция. Оспорени са представените с исковата молба
заявки за международен транспорт, международни товарителници, фактури,
Уведомление №7027/4/15.12.2023 г., както и доклада от експертизата в т. 7 и т.
8 като се заявява, че същият не представлява документ по смисъла на ГПК и в
тази част е необективен, тъй като е изготвен от представители на
застрахователя, за когото е налице интерес от изключване на отговорността
му.
В съдебно заседание страните се представляват от процесуалните си
представители и поддържат исканията си.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при
условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно приобщената по делото международна товарителница №25
/CMR/ /л. 13/ в легален превод на л. 11 от делото, „АБ Терм“ ООД е приело да
изпрати чрез превозвача „Мецо транс“ ЕООД професионално кухненско
оборудване с брутно тегло 3 700 кг. на получателя „Саро Гастро продъктс“
ООД. Товарителницата е изготвена на 22.06.2023 г. в България, с. Г., а стоката
е разтоварена на 26.06.2023 г. в Германия. Приложен към CMR e опаковъчен
лист. От друга международна товарителница / л. 16/, в легален превод на л. 14
от делото, се констатира, че „АБ Терм“ ООД е изпратило чрез превозвача
„Мецо транс“ ЕООД професионално кухненско оборудване с брутно тегло 3
750 кг. на получателя „Саро Гастро продъктс“ ООД. Товарителницата е
изготвена на 14.07.2023 г. в България, с. Г., а стоката е разтоварена на
18.07.2023 г. в Германия. В товарителницата е отразено, че опаковката и
оборудването са повредени.
Ищцовото дружество е издало две фактури - с №**********/10.07.2023
г. с получател „Интер Транс 2014“ ЕООД на стойност 4 811, 34 лв. /л. 17/, с
посочено основание - извършен вътреобщностен транспорт съгласно заявка по
маршрут България – Германия и фактура с №**********/01.08.2023 г. с
получател „Интер Транс 2014“ ЕООД на стойност 4 811, 34 лв. /л. 41/, с
посочено основание - извършен вътреобщностен транспорт съгласно заявка по
маршрут България – Германия.
3
Представените от ищцовото дружество по делото две заявки за
международен транспорт – л. 7-8 и на л. 9-10 от делото, съдът не кредитира в
доказателствената съвкупност, тъй като не съдържат реквизити в достатъчен
обем /липсват подписи или удостоверяване на всяка от страните/, за да се
приеме, че изхождат от издателя им или че поемателят е приел да изпълни
посоченото задължение.
Приобщено е изявление-рекламация от 18.07.2023 г. /л. 20/ от „Саро
Гастро Продъктс“ ООД до „АБ Терм“ ООД, в което се сочи, че поради повреди
в доставена стока се иска изпраща да прибере негодна стока на стойност 4 451
евро. В рекламацията не е конкретизирано по коя доставка е изявлението.
Налице е легализиран превод на документ, наименован „Доклад от
експертиза от 22.11.2023 г.“ /л. 22 – л. 27/. В него се сочи, че ищцовото
дружество е имало застраховка в „Евроинс Застраховане“ ООД, като
застраховката касаела отговорност за превоз на товари. Докладът бил изготвен
по искане на „АБ Терм“ ООД поради механична повреда на стоки
транспортирани с камион и ремарке с рег. № съответно ********/**********,
който е отпътувал на 14.07.2023 г. от с. Г. – България до Германия. Твърди се в
документа, че повредата в стоките е установена на 18.07.2023 г., възлагането
за извършването й е направено на 28.07.2023 г., а тя е осъществена на
03.08.2023 г. По данни на ищеца той имал договорни отношения във връзка с
пратката с изпращача „АБ-Терм“ ООД. Повредите са оценени на 4 451 евро, а
причина за настъпване на щетите били неправилно опаковане на товара.
Отразено е, че начинът на опаковане е съобщен на лицата, извършващи
експертизата и че товарът е опакован по идентичен начин в 27 опаковъчни
артикула, като повредени от тях са 11 и съответно щетите не обхващат цялата
стойност на товара. Едно от лицата, извършили експертизата - Ина Хеекс, е
служител на получателя на стоката „Саро Гастро Продъктс“ ООД / л. 24/.
Прието е, че по време на транспорта от България до Германия не са настъпили
събития, рефлектирали върху увреждането на част от стоките.
Въз основа на изготвения доклад, застрахователното дружество е
изпратило уведомление с рег. №****/*/**.**.**** г. /л. 38/ до ищеца, че не
следва да изплаща застрахователно обезщетение, тъй като счита, че
повредите, чието обезщетяване се претендират, се дължат на лошо опаковане.
Видно от представената от ищцовото дружество декларация от
08.12.2023 г. /л. 40/, съставена от управителя М. В., същият сочи, че причина
за застрахователното събитие / повреда на стоките/ е „лоша пътна
инфраструктура на територията на Република България. При товаренето на
стоката в село Г. стоката беше здраво обезопасена. При пристигане на
разтоварен адрес в Германия установих, че по товара има увреждания“.
Посредством ЧСИ Е. Х., рег. №743, „Мецо Транс“ ЕООД е адресирал
покана до ответника в производството за изплащане на сума в размер на 9 622,
68 лв., представляващи дължими суми по цитираните по-горе фактури, във
връзка с транспортни дейности по заявки от 20.06.2023 г. и 11.07.2023 г.
4
Поканата е връчена на Л.Д. – пълномощник на ответника.
Налице е фактура №**********/14.07.2023 г. /л. 78 - л. 79/, издадена от
„Аб-Терм“ ООД, в която са описани двадесет и седем групи продукти на обща
стойност 16 854, 50 евро и 2 100 евро за транспортирането им, платима от
„Саро Гастро Продуктс“ ООД.
Съгласно протокол №124 от 22.08.2023 г. /л. 85/, подписан от „Аб-Терм“
ООД и „Саро Гастро Продуктс“ ООД, в което е посочено, че от общо
дължимата сума в размер на 14 623, 50 евро се приспада сумата от 6 223, 92
евро и остатъкът следва да бъде заплатен от „Саро Гастро Продуктс“ ООД на
„Аб-Терм“ ООД.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Д. Х., служител на ищцовото дружество „Мецо Транс“ ЕООД, и
С. Н., служител на „Аб Терм“ ООД, се установява, че многократно са
изпращани стоки, произведени от „АБ Терм“ до фирма „Саро“ в Германия.
Стоките и начинът на опаковане бил идентичен и по стандарти на заявителя -
фирма „Саро“. Обичайно, както и при товаренето през юни и юли 2023 г.
водачът на камиона присъствал на поставянето на стоката и шофьорът не
заявил възражения по начина на опаковане. Единственият случай на увреден
товар за този клиент бил относно доставката, натоварена през месец юли 2023
г. Страните по спора комуникирали с имейли, без договори, ответното
дружество действало като посредник между „АБ Терм“ и „Мецо Транс“
ЕООД. Съдът кредитира обясненията на свидетелите като логични и
непротиворечиви.
Съдът не може да кредитира в доказателствения материал по делото два
броя заявки, представени от ищеца, като негодни да породят последици,
поради липса на минимално изискуемия обем налични реквизити – напр.
подписи на представители на двете дружества.
Горната фактическа обстановка съдът прие на база кредитираните
писмени доказателства, приобщени по делото, както и на устните
доказателствени средства, извън недопустимите.
При установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Регламентацията на договорните отношения, свързани с договора за
превоз на товари, се съдържа в чл. 367 и сл. от ТЗ, в Закон за автомобилните
превози и в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR). Предвид разпоредбите на чл. 293, ал. 1, чл. 367 и чл. 361 от ТЗ,
договорите за превоз и спедиция са неформални консенсуални договори, като
писмената форма е за доказване, а не за действителност. Същественото
съдържание на договора за превоз на товари е задължението на превозвача да
придвижи в пространството от едно място до друго с определен вид
5
транспортно средство, товар срещу възнаграждение (навло). Със
спедиционния договор пък, спедиторът се задължава срещу възнаграждение
да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар.
Съгласно чл. 1 от Конвенцията за договора за международния автомобилен
превоз на стоки (CMR) тя се прилага за всеки договор за автомобилен превоз
на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на
стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, както са посочени в
договора, се намират в две различни държави, от които поне една е
договаряща страна. Договорът за превоз се установява с товарителница, а тя
от своя страна удостоверява, до доказване на противното, условията по него и
получаването на стоката от превозвача.
С оглед на горното и фактическата обстановка, настоящият съдебен
състав намира, че исковете са неоснователни, тъй като между страните по
спора не се доказва да има облигационна обвързаност. Данните по делото са,
че ищцовото дружество е приело да транспортира стоки на трето за спора
лице – „АБ Терм“. Ответникът по делото имал комуникационни функции – да
информира „Мецо транс“ ЕООД относно транспортиране на стоки от „АБ
Терм“. Служители на последното извършвали товаренето на камионите на
„Мецо Транс“ ЕООД в с. Г.. По делото напълно отсъстват писмени
доказателства за сключени договори за транспортиране на стоки между
страните по делото. В приложените от ищеца два броя международни
товарителници /CMR/ не фигурира „Интер Транс 2014“ ЕООД като
възложител на транспортната дейност или изпращач на стоки за процесните
два курса до Германия, фирма „Саро Гастро Продъктс“ ООД. Вярно е, че
между търговци /каквито са страните по спора/ писмената форма на договор
не е задължителна, но по делото, включително и чрез изслушаните в съдебно
заседание свидетели не се установи за процесните транспортни курсове да е
налице договореност между „Мецо Транс“ ЕООД и „Интер Транс 2014“
ЕООД. Облигационната връзка е между ищеца и „АБ Терм“. Поради това,
доколкото съдът намира, че ответникът не е задължен да плати
възнаграждение за транспортната дейност на ищеца, то е безпредметно
изследването по чия вина са настъпили повредите по стоките натоварени на
14.07.2023 г. в с. Г. и транспортирани до „Саро Гастро продъктс“ – Германия,
Емерих Ам Райн, ул. „Дешант Шпрюнкен“, разтоварени на 18.07.2023 г.
Единствено за пълнота ще се посочи, че превозвачът /ищецът/ е бил длъжен
при приемане на стоката за превоз да провери видимото й състояние и
опаковката й, задължение регламентирано в чл. 8 от Конвенцията СМR. Това,
че е приел товара за превоз без забележки, включително и относно начина на
опаковане прехвърля отговорността относно евентуално възникналите
повреди по товара върху превозвача, а не върху товародателя. От друга страна,
докладът, изготвен от „Евроинс Застраховане“ ООД, чийто оригинал не беше
представен в рамките на съдебното дирене, не представлява годно
доказателствено средство, тъй като не е предвиден като способ по ГПК, нито в
Конвенцията за договора за международния автомобилен превоз на стоки
6
(CMR), а също и в Закона за автомобилните превози. Отказът на
застрахователя на ищеца да заплати застрахователно обезщетение е
предпоставка за ангажиране на имуществената му отговорност по съдебен
ред, а не обратното – доклад, изготвен от лица с неизвестна компетентност и в
пряк интерес за застрахователя да откаже изплащане на обезщетение да е
годно доказателствено средство. В доклада отново липсва ответникът като
ангажирана с транспортната дейност страна.
При горните доводи съдът намира исковата претенция за изцяло
неоснователна и като такава ще я отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 от ГПК, разноски
принципно се дължат на ответната страна, такива обаче не се доказа да са
сторени и претендирани своевременно, поради което няма да бъдат
присъждани.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да бъде обжалван с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд - Кюстендил пред
Окръжен съд – Кюстендил.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „МЕЦО ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Патриарх Евтимий“ №3,
вх. „А“, ет. 4, ап. 10, представлявано от управителя М. В., за осъждане на
„ИНТЕР ТРАНС 2014“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, кв. „Запад“ бл. 90, вх. „А“, ет. 5, ап. 12,
представлявано от управителя Г. Н. В., да бъде осъдено да заплати на „МЕЦО
ТРАНС“ ЕООД следните суми: 4 811, 34 лева, главница по фактура №
**********/10.07.2023 г., представляваща възнаграждение за извършен
транспорт съгласно Заявка за международен транспорт от 20.06.2023 г., ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба –
22.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; 4 811, 34 лева, главница
по фактура №**********/01.08/2023 г., представляваща възнаграждение за
извършен транспорт съгласно Заявка за международен транспорт от
11.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба – 22.05.2024 г., до окончателното изплащане на сумата; 379, 66
лева, лихва за забава върху общо сума главница дължима за периода от
08.02.2024 г. до датата на подаване на исковата молба – 22.05.2024 г., като
7
неоснователни и недоказани.
Препис от настоящия съдебен акт ДА СЕ ВРЪЧИ на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Районен съд –
Кюстендил пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8