№ 153
гр. Б., 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Н. П. П.
при участието на секретаря Н. В. Ч.
като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело
№ 20241810200420 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
П. В. И. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Т., ул. „А.С.“ № *,
чрез адв. П.-М. Б. от АК В., е обжалвал в законния срок наказателно
постановление № */27.02.2024 г., издадено от Началник група към ОДМВР -
С., сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № * от 02.12.2021 г. на
Директора на ОДМВР-С., с което за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева, и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично,
представлява се от адв. Б., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – ОДМВР С., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание. Депозирала е писмено становище, с което
моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
1
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН № 1085027/16.02.2024 г., НП № */27.02.2024 г., заповед
№ * от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-С., и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите П. М. К., С. Д. А. и М. Д. А., се
установява следната фактическа обстановка:
На 16.02.2024 г. в 17,28 часа, на автомагистрала Х., в района на 39-
ти км, в посока от гр. С. къв гр. Б., жалбоподателя П. И. управлявал л.а. „О. З.“
с рег. № *, но тъй като горивото му било на свършване, решил да мине през
стария път за с. В. преди тунел „Т. д.“, поради което започнал да се движи в
лентата за принудително спиране. В този момент по автомагистрала „Х.“
имало задръстване. По подаден сигнал от гражданин, на водачът П. И. бил
съставен АУАН серия GA с рег. № 1085027 от 16.02.2024 г. за нарушение на чл.
58, т. 3, пр. 1 ЗДвП.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление № */27.02.2024 г., издадено
от Началник група към ОДМВР - С., сектор Пътна полиция, в което е
възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено
нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, а именно за това, че на 16.02.2024 г., в 17,28
часа, по автомагистрала Х., в района на 39-ти км, с посока на движение от гр.
С. към гр. Варна, управлява лек автомобил „О. З.“ с рег. № *, лична
собственост, като се движи в лентата за принудително спиране, без повреда на
пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача или
пътниците/, с което виновно е нарушил чл. 58, т. 3 от ЗДвП, поради което на
основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложил наказание глоба в
размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
приложените по делото писмени доказателства. По делото не се събраха
доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени
в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни. Макар и
актосъставителят да не си спомня случая, съдът цени показанията на
свидетелите Станислав Ангелов и Мирослава Ангелова, които са пътували в
2
автомобила на жалбоподателя, и които заявяват, че причината да се движат в
аварийната лента е привършващото гориво.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е
приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен
от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН,
подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл.
44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната
квалификация на деянията е правилно определена, налице е съответствие
между обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.
В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна
страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали
да издаде наказателно постановление, този орган се основава на
констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на
административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.
Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата
обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли
извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.
Относно нарушението по чл. 58, т. 3, пр. 1 ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, при движение по
автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за
принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство,
както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното
средство.
3
Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз
основа на него НП съдът намира за безспорно установена от приложените по
делото писмени доказателства. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства
за наличие на технически проблем с превозното средство или негов или на
пътниците здравословен проблем. Свършването на горивото не представлява
повреда на превозното средство и не може да се използва от нарушителя като
причина за движението му в лентата за принудително спиране.
Деянието е било извършено от нарушителя при форма на вината пряк
умисъл, тъй като същият е знаел, че няма повреда на пътното превозно
средство, здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното
средство, налагащи движение в лентата за принудително спиране, а вероятно е
целял да избегне задръстването и да се придвижи по-бързо.
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 178ж,
ал. 1, предл. 1 ЗДвП, според който се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв.
водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала,
без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 ЗДвП. Наложените наказания са
във фиксиран размер, поради което съдът не може да ги измени.
Горепосоченото нарушение не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая не следва
да намери приложение разпоредбата на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, а
деянието не може да бъде квалифицирано като "маловажно". Деянието не е
явно незначително и не е с ниска степен на обществена опасност.
Административното нарушение е формално, а не резултатно деяние, поради
което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за
правната му квалификация. Следва да се обърне сериозно внимание на
водачите, които си позволяват подобно неправомерно поведение, като
единствено ефективните наказания биха могли да осъществят както
индивидуалната, така и генералната превенция на наказанието по смисъла на
4
чл. 12 ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към
спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и
предупредително действие по отношение на останалите членове на
обществото.
Въз основа на изложеното съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
По отношение на искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът е длъжен да каже, че според изхода на делото и на осн.
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН такова се дължи в полза на ОДМВР С.. Претенцията за
разноски е своевременно заявена от процесуалния представител на
въззиваемата страна. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
следва такива да бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на
чл. 27е от Наредбата за правната помощ, а именно- в размер на 80 лева.
Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № */27.02.2024 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР - С., сектор Пътна полиция,
упълномощен със заповед № * от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-С., с
което на П. В. И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Т., ул. „А.С.“ № *,
със съдебен адрес гр. С., ул. „Х. К.“ № *, ет. *, ап. *, за нарушение на чл. 58, т.
3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на
1000,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА П. В. И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Т., ул.
„А.С.“ № *, със съдебен адрес гр. С., ул. „Х. К.“ № *, ет. *, ап. *, да заплати на
ОДМВР С. сума в размер от 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени
разноски в рамките на настоящото производство.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен
съд – С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6