Решение по дело №1047/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

339/5.6.2019г.

 

№...............                                         05.06.2019 г.                                         гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                   Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1047 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.  59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 46-0000101 от 02.04.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на „Синг Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от С.И.Ю. е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 104,  ал. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 10, § 2, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 561/2006 г., във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание представляващия дружеството - жалбоподател, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител.

Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло, като моли наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено изцяло. В съпроводителното писмо до съда излага също аргументи за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвръдено изцяло. Освен това, в съдебно заседание излага допълнителни аргументи за законосъобразност на наказателното постановление.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател „Синг Транс“ ЕООД, ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление: ******** и се представлява от С.И.Ю., ЕГН **********, с основен предмет на дейност: вътрешен и международен товарен и пътнически автотранспорт.

Дружеството притежава издаден от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари № 2371, с валидност до 24.04.2027 г.

По силата на Заповед № 12-00-00-1006#89/05.03.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен на С.Х.С. и И.Д.И. – инспектори в Областен отдел „Автомобилна администрация“ -        гр. Шумен било възложено извършването на комплексна проверка на „Синг Транс“ ЕООД за периода от 01.09.2018 г. до 31.01.2019 г. Съобразно цитираната заповед била поставена задача проверката да се извърши при стриктно спазване на изискванията по част Втора – „Проверки в предприятията“ от Указанията за контролна и административно-наказателни дейности в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, утвърдени със Заповед № РД – 08-19/14.11.2018 г. В хода на изпълнение на поставената с цитираната по-горе заповед задача била извършена фактическа проверка. В рамките на реализираната на 22.03.2019 г. проверка в сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен на дружеството относно транспортната му дейност било установено, че дружеството, извършвайки превози на територията на Европейския съюз не е организирало работата на водача Т.Р.М. и неговите почивки по такъв начин, че да е в състояние да спазва чл. 8, § 2  от Регламент (ЕО) № 561/2006г, вследствие на което съгласно съдържанието на тахографските листи на 03.11.2018 г., на 15.11.2018 г. и на 17.11.2018 г. водачът Т.М. е с намалено време на намалена дневна почивка. Освен това, инспекторите установили, че дружеството не е организирало работата и на водача М.Г.С. при извършване на превоз на товари, попадащ в обхвата на Регламент /ЕО/ №  561/2006 г., тъй като е допуснал надвишаване на максимално допустимия двуседмичен период на кормуване на 10.11.2018 г., както и надвишаване на максимално допустимия период на непрекъснато кормуване от 4.30 часа на 19.11.2018 г. Предвид констатираното проверяващите приели, че транспортното предприятие не е организирало работата на водачите така, че да са в състояние да спазват изискванията на Регламент 561/2006 г. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол за извършена комплексна проверка № 12-00-00-1006#199/22.03.2019 г., във връзка с което е дадено задължително за изпълнение предписание да изисква стриктно спазване на времената на управления, прекъсване и почивки, регламентирани в Глава II на Регламент (ЕС) № 561/2006 г., във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, със срок за изпълнение - постоянен. Във връзка с тези констатации, н 

 

 

 

Впослеа 22.03.2019 г. в присъствието на упълномощено от управителя на дружеството – жалбоподател лице бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия А - 2012, № 262599, като актосъставителят е описал тези свои констатации и квалифицирал нарушението като такова по чл. 10, § 2, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 561/2006 г., във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/. Впоследствие актът бил предявен на упълномощеното лице и подписан от негова страна с възражения, сочейки, че водачите били инструктирани за спазване на Регламента. Писмени такива не били депозирани  в срока по  чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено Наказателно постановление № 46-0000101 от 02.04.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на „Синг Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от С.И.Ю. е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 104, ал. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 10, § 2, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 561/2006 г., във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Х.С. и свидетелят И.Д.И. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите С.С. и И.И. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 46-0000101 от 02.04.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ -   гр. Шумен, съгласно заповед № РД – 08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения и Заповеди № 194/07.03.2018 г. и № 283/13.02.2019 г. – двете на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

 

 

 

 

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП по смисъла на този закон „Обществен превоз“ е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а „Превоз на товари“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не според § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП.

Според разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3.5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/.

Съобразно чл. 10, § 2, изр. 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета /Регламент (ЕС) № 561/2006 г./ транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава ІІ от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава ІІ от настоящия регламент.

Съгласно чл. 8, § 1 от Регламент (ЕС) № 561/2006 г. водачът ползва дневни и седмични почивки, а според § 2 на чл. 8 от цитирания регламент за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне 9 /девет/ часа, но е по-къса от 11 /единадесет/ часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка. Аналогично е дефинирането на понятието „намалена дневна почивка“, дадено с разпоредбата на чл. 4, б. „ж“, второ тире от цитирания Регламент. Съгласно първо тире нормална пък е онази дневна почивка, включваща всеки период на почивка с продължителност от поне 11 /единадесет/ часа, като алтернативно тя може да бъде взета на два пъти, при които първият период на почивка трябва да бъде непрекъснат с продължителност от поне 3 /три/ часа, а вторият – непрекъснат период с продължителност от поне 9 /девет/ часа.

Съгласно чл. 4, б. „ж“ от Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета, „дневна почивка“ означава дневен период от време, през което водачът може свободно да разполага със своето време и който включва „нормална дневна почивка“ и „намалена дневна почивка“. „Нормална дневна почивка“, от своя страна, означава всеки период на почивка с продължителност от поне 11 /единадесет/ часа. Алтернативно тази редовна дневна почивка може да бъде взета на два пъти, като първият период трябва да бъде непрекъснат период с продължителност от поне 3 /три/ часа, а вторият - непрекъснат период с продължителност от поне 9 /девет/ часа. „Намалена дневна почивка“ означава всеки период с продължителност от поне 9 /девет/ часа, но по-къс от 11 /единадесет/ часа. По време на всеки период от 24 часа след края на предишната дневна или седмична почивка трябва да се ползва нова дневна почивка, която е не по-малка от 11 /единадесет/ последователни часа. Най-много три пъти между две седмични почивки може да се ползва намалена дневна почивка с продължителност най-малко 9 /девет/ часа. Нормалната дневна почивка може да се раздели на две части, първата от кoито е задължително минимум 3 /три/ часа, а втората – минимум 9 /девет/ часа. В т. 17 от Преамбюла на Регламент № 561/2006 г. на ЕП и на Съвета е казано: „Настоящият регламент цели подобряване на социалните условия за работниците и служителите, които са обхванати от него, както и подобряване на общата безопасност по пътищата. Това се постига чрез разпоредби, отнасящи се до максималното време за управление за ден, за седмица и за период от две последователни седмици, разпоредба, която задължава водачите да ползват редовна междуседмична почивка поне веднъж на две последователни седмици, и разпоредби, които предписват, че при никакви обстоятелства дневната почивка не може да бъде по-малка от непрекъснат период от девет часа. Тъй като тези разпоредби гарантират достатъчна почивка и като се вземе предвид опитът от практиките по привеждане в изпълнение през последните години, системата за компенсиране на намалените дневни почивки вече не е необходима.“.

Следователно, ако дневната почивка е намалена от 11 /единадесет/ часа на 9 /девет/ часа, няма възможност тя да бъде разделена, а трябва да бъде непрекъсната. От приобщените писмени и гласни доказателства, и най-вече от съдържанието на тахографските листи, става ясно, че по време на извършване на проверката служителите при Областен отдел “Автомобилна администрация” – гр. Шумен са констатирали, че водачът Т.М. на 03.11.2018 г. при извършване на превоз на товари с управлявания от него товарен автомобил, марка „ДАФ“ с рег. № Н 6596 ВС, оборудван с дигитален тахограф, той е започнал да го управлява в 3.39 часа на 03.11.2018 г. след като е преустановил управлението му предходния ден – 02.11.2018 г. в 18.32 часа, като той е трябвало да консумира тази междудневна почивка непрекъснато в размер от поне единадесет непрекъснати часа. Той обаче е ползвал дневен период на почивка едва от 9 /девет/ часа и 7 /седем/ минути, т. е. с 113 минути по-кратък дневен период на почивка, поради което е налице намаляването на времето за намалена дневна почивка Констатирано е също така, че на 15.11.2018 г. дневният период на почивка на водача Т.М. от 9 /девет/ часа и 33 /тридесет и три/ минути е с 87 /осемдесет и седем/ минути по-кратък от очаквания дневен период на почивка, както и че на 17.11.2018 г. дневният му период на почивка от 9 /девет/ часа и 12 /дванадесет/ минути е с 108 /сто и осем/ минути по-кратък от очаквания дневен период на почивка, понеже продължителността на периода на почивка на посочените две дати е сладвало да бъде от поне 11 /единадесет/ часа, които е сладвало да ползва шофьора. Т. е. налице е намаляването на времето за намалена дневна почивка и по този начин не е спазил изискванията на чл. 8, § 1 от Регламент 561/2006 на Европейския парламент.  

Също така от приобщените гласни и писмени доказателства /тахографските листи/, става ясно, че по време на извършване на проверката служителите при Областен отдел “Автомобилна администрация” – гр. Шумен са констатирали, че водачът М.Г.С. на 10.11.2018 г. при извършване на превоз на товари с управлявания от него товарен автомобил, марка „Волво“ с рег. № Н 4151 ВМ, оборудван с дигитален тахограф, е нарушил максимално допустимия двуседмичен период на кормуване с 191 /сто деветдесет и една/ минути, т. е. по този начин не е спазил изискванията, визирани в чл. 6, § 3 на Регламент 561/2006 на Европейския парламент. Констатирано е също така, че на 19.11.2018 г. водачът М.Г.С. е надвишил максимално допустимия период на непрекъснато кормуване от 4.30 часа с 11 /единадесет/ минути неспазвайки разпоредбата на чл. 7 на Регламент 561/2006 на Европейския парламент.

Същевременно обаче съдът констатира, че в хода на административно наказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление следва задължително да съдържат описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. В настоящия случай в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление е направен единствено извода, че дружеството - превозвач не е изпълнило задължението си да организира работата на водачите си по такъв начин, че да са в състояние да спазват изискванията на глава ІІ от Регламент № 561/2006 г. на Европейския парламент, свързани с автомобилния транспорт. Факти, относими към твърдяното нарушение не фигурират, което води до неяснота кое свое задължение превозвачът не е изпълнил, какво точно не е сторил, с какво свое бездействие или действие е допуснал да не се спази съответната почивка и дали това се дължи на липса на организация или на виновно поведение на водача на моторно превозно средство. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено освен, че са задължителни реквизити на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, индивидуализират пряко твърдяното нарушение, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, тъй като санкционираното лице е лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу административното обвинение. В случая наказателното постановление е издадено при липса на яснота от кои конкретни действия или бездействия на превозвача се прави извода, че последният не е организирал работата на водача, като в тази насока липсват както фактически твърдения, така и доказателства за противоправно поведение от страна на превозвача. Следва да се отбележи, че защитата се осъществява срещу факти, а не срещу правна квалификация. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, същите лишават и съда от възможността да прецени има ли извършено нарушение, правилна ли е неговата квалификация, относима ли е приложената санкционна норма. Приобщените по делото разпечатки от съдържанието на дигитални тахографи, монтираните на управляваните от водачите товарни автомобили по никакъв начин чрез тях не може да се вмени нарушение, извършено от  страна на дружеството – жалбоподател „Синг Транс“ ЕООД. Те са доказателства единствено за движението на автомобила на конкретна дата, но не и за организацията от страна на дружеството на работата на водача.

Гореизложеното е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, но за пълнота на изложението си съдът ще изложи съображения и относно материално - правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.

За да е налице съставомерност в конкретния случай, следва дружеството – жалбоподател, като превозвач, да организира работата на водачите по такъв начин, че последните да не са в състояние да спазват глава ІІ от Регламент (ЕО) № 561/2006 г., в частност разпоредбите за работно време и почивки при извършване на обществен превоз на пътници и товари.

От събраните по делото доказателства се установява безспорно единствено обстоятелството, че водачът Т.М. е управлявал товарния автомобил с обща продължителност и прекъсвания, както и че водачът М.Г.С. е нарушил максимално допустимия двуседмичен период на кормуване и максимално допустимия период на непрекъснато кормуване от 4.30 часа, на посочени в наказателното постановление дати, които нарушават установените в чл. 8 от Регламент (ЕО) № 561/2006 правила, но не и че това се дължи на неправомерно бездействие от страна на транспортното предприятие.

Сама по себе си констатацията, че единият водач на дружеството - превозвач не е ползвал нормативно определения размер на дневна почивка от 11 часа, а другият водач е нарушил максимално допустимия двуседмичен период на кормуване и максимално допустимия период на непрекъснато кормуване, не е достатъчна по безспорен и категоричен начин да обоснове извод, че това нарушение е резултат единствено и конкретно на неизпълнение на задължението на дружеството - превозвач да организира работата на водачите по начин, че да са в състояние да спазват глава ІІ от Регламент (ЕО) 561/2006 г. Това е така, тъй като е възможно въпреки създадената организация неползването на 11 - часовата почивка в пълен размер, респ. на продължителността на непрекъснато кормуване, това да е резултат от действията на самите водачи.

В хода на производството не са събраха категорични доказателства за бездействие от страна на превозвача в тази насока, дори напротив, налице са такива, че същия е положил необходимите усилия, извършвайки инструктаж на водачите на моторните превозни средства, с които се извършва превоза на товари. Видно от представените от дружеството - жалбоподател доказателства е, че то е предприело действия за надлежно организиране работата на водачите относно работното време и почивките по изискуемия от общностните норми начин. Приложените към жалбата Заповед № 1/02.01.2014 г. и Заповед  от 01.01.2017 г. установяват, че при всяко тръгване на водачите на път следва да бъдат инструктирани за спазването и прилагането на двата регламента, което да се отразява в инструктажна книга, както и да се спазват разпоредбите на Регламент (ЕО) № 561/2006 относно условията за време на управление, правилата за почивка в работно време и извън него, т. е. водачите са били запознати от превозвача с изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006. Това, че конкретен водач не е спазил вмененото му задължение не може да води до ангажиране отговорността на дружеството - жалбоподател, доколкото същия е положил възможните усилия за спазване на законовите разпоредби. Обратното би довело до налагане на практика при неизпълнение на разпоредбите за почивка от даден водач да се санкционира превозвача и то без да се установи с допустимите от закона доказателствени средства, че това нарушение е резултат от негови действия или бездействия, поради което и същият неправилно е бил санкциониран по чл. 104 ал. 1 от ЗАвтП.

 В горния смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в Решение № 1397 от 21.07.2017 г. по к. а. н. д. № 1518/2017 г., Решение № 1296 от 12.07.2017 г. по к. а. н. д. №  1611/2017 г., Решение № 1224 от 6.07.2017 г. по к. а. н. д. № 1266/2017 г., Решение № 277 от 21.02.2017 г. по к. а. н. д. № 3413/2016 г., Решение № 2184 от   3.11.2016 г. по к. а. н. д. № 2159/2016 г. – всички по описа на АдмС - Варна и мн. други.

Гореизложените съображения мотивират съда да приеме обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като същото е и необосновано и неправилно, поради което и следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 46-0000101 от 02.04.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на „Синг Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от С.И.Ю. е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 104,  ал. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 10, § 2, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 561/2006 г., във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, като неправилно и незаконосъобразно. 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.                                              

                                              

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: