Р Е Ш Е Н И Е
№ 260361
гр. Пловдив 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ – ХVІІ
н. с., в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета
година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на секретаря МАРИНА МАЛИНОВА като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4378/2020 г. по описа на РС – Пловдив –
ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 36–0000310/02.07.2020 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” гр. Пловдив, с което на П.И.Ш. с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за нарушение
на чл.18 т.6 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. за условията и реда за извършване
на превоз на пътници и товари за собствена сметка /Наредба Н-8/27.06.2008 г./ на
Министъра на транспорта, на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвт.Пр./.
Жалбоподателят П.И.Ш. се явява лично и с упълномощен
процесуален представител. Иска се от съда отмяна на наказателното
постановление. Оспорва се извършването на административното нарушение, за което
е санкционирано лицето. Чрез жалбата се застъпва и искане евентуално за
преквалифициране на случая като маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН, претендират
се и разноски.
Въззиваемата страна Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Пловдив не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание. Чрез писмено становище от
представляващия въззиваемата страна се иска потвърждаване на процесното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е
било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Свидетелят А.А. предоставил под наем в началото на
месец юни 2020 г. на жалбоподателят П.И.Ш. товарен автомобил – „Камаз 5511“ с
рег. № **** – автомобил от категория N –
с допустима максимална маса над 12 тона, за да работи с него. Автомобилът бил
регистриран като собствен на „АДИТРАНС“ ЕООД с. Брани поле обл. Пловдив, с EИК *********, като за същия
автомобил нямало издаден лиценз за обществен превоз на товари на територията на
Република България или лиценз на Общността за международен автомобилен превоз
на товари. Липсата на лиценз била известна на наемателя Ш..
На 10.06.2020г. около 12:05 ч. в гр. Пловдив по бул.
„Асеновградско шосе“ П.И.Ш. управлявал товарния автомобил „Камаз 5511“ с рег. №
****, на предното стъкло на който автомобил имало поставена табела с надпис „Превоз
за собствена сметка“. Водачът управлявал камиона като се движел по булеварда в
посока на движение юг-север. На същия булевард до сградата на до ГУСВ служители
към Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Пловдив, сред които св.
И.Л.П. – инспектор, забелязали управлявания от Ш. камион, подаден бил сигнал със
стоп – палка за жалбоподателя, за да спре последния за рутинна проверка, но П.Ш.
направил жест с ръка, възприемайки предприетото от контролния орган действие,
но вместо да преустанови управлението на процесното превозно средство, преминал
надлеза и продължил направо. Контролните органи го последвали със служебния си
автомобил, включвайки сигнална светлинна система. Жалбоподателят направил десен
завой за ул. „Нестор Абаджиев“ посока южна индустриална зона, след което спрял
на № 61Б пред портала на „БУЛТЕК“ и влязъл в предприятието. В този момент
пристигнали и контролните органи. Служителите на РД „АА“ позвънили на телефон
112 за съдействие от органите на МВР. След половин час Ш. излязъл навън и при
поискване от страна на контролните органи да си представи документите за
проверка същият първоначално отказал, но след като дошла полиция показал
документите си. Извършена била от служителите на РД „АА“ гр. Пловдив справка в
базата данни на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в хода на която
станало ясно, че управляваният от Ш. товарен автомобил не е включен в списъка за лиценз на „АДИТРАНС“ ЕООД. Същият автомобил фактически
към момента на проверката не бил натоварен.
С оглед направените констатации контролните органи
приели, че от страна на П.Ш. е осъществено административно нарушение по см. на чл.18
т.6 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г., тъй като като водач на товарен автомобил
„Камаз 5511“ с рег. № **** категория N, с допустима максимална маса над 12
тона, собственост на „АДИТРАНС“ ЕООД с EIK *********, е извършил превоз на
товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република
България, без автомобилът да е включен в списък към лиценз за обществен превоз
на товари на територията на Република България или лиценз на Общността за
международен автомобилен превоз на товари в съотвествие с чл.12Б ал.10 от ЗАП. Заради
това и свид. П. съставил на 10.06.2020 г. на жалбоподателя Ш. акт – АУАН Серия
А-2019 с бл. № 273183/10.06.2020 г., в който описал направените констатации и
го предявил на нарушителя. Ш. подписал акта с възражението, че в момента не
работил с камиона, стягал го и затова нямал лиценз. В хода на проверката били
установени и други нарушения на жалбоподателя, във връзка с управлението на процесното
МПС, за което били съставили други актове.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени
възражения срещу АУАН от страна на жалбоподателя.
Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което била възприета и изложена същата фактическа
обстановка като в акта, като за установеното нарушение под идентична правна
квалификация на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП административно-наказващият
орган наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2000
лв.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на св. П., частично от
показанията на св. А., АУАН, извлечение от база данни на ИА „АА“ със справка за
наличие на лиценз на процесното МПС към 10.06.2020г., оправомощителни заповеди,
известие за доставяне .
Съдът прие за изцяло достоверни показанията на свид. П.,
доколкото са последователни и логични, кореспондират си с писмените
доказателства, не намират опровергаване от други доказателства по делото.
Като логични и последователни в по – голямата си част
се кредитираха и показанията на св. Алиев – приятел на жалбоподателя – относно
приятелството с Ш., собствеността на камиона, предоставянето му под наем на
нарушителя, липсата на лиценз за превоз на товари – в тези им части показанията
кореспондират с останалите доказателства по делото. Съдът не дава вяра на
показанията на този свидетел в частта, с която заявява причината, поради която
в процесното време и място Ш. е управлявал товарния автомобил, да е единствено
с цел да бъде ремонтиран камиона, а табелата с надпис „превоз за собствена
сметка“ да е била забравена от самия него при закупуването на МПС от преди 10
години – с оглед на липсата на опора за тези твърдения в други доказателства, с
оглед нелогичността им, на отчетената заинтересованост от необходимото приемане
от съда на тези му твърдения като правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установено, че от страна на жалбоподателя П.И.Ш. като водач на товарен
автомобил „Камаз 5511“, категория N, с допустима максимална маса над 12 тона, с
рег. № ****, собственост на „АДИТРАНС“ ЕООД с EIK *********, е налице
осъществен състав на административно нарушение, тъй като към 10.06.2020 г.
около 12.05 ч. в гр. Пловдив е извършил превоз на товари за собствена сметка
между два пункта на територията на Република България без издадено за моторното
превозно средство на лиценз за обществен превоз на товари на територията на
Република България или лиценз на Общността за международен автомобилен превоз
на товари в съответствие с чл.12б ал.10 от ЗАвт.Пр., въпреки забраната за такъв
превоз при липса на лиценз. Както управлението на товарния автомобил, така и
липсата а лиценз не се оспорват от жалбоподателя. Единственото възражение,
което се навежда от санкционирания, е, че неоснователно е ангажирана
отговорността му, тъй като в процесното време и място като водач на конкретното
МПС не бил извършвал превоз на товари, нямало товар в камиона, а целта на
пътуването му била ремонт на последния. Легална дефиниция на „превоз за
собствена сметка“ дава §.1 т.4 от ДР на ЗАвт.Пр. В случая нарушението по
управление на товарния автомобил за извършване на обществен превоз на товари
без лиценз е описано със съставомерните елементи от обективна и субективна
страна и наличието или не на товар не е сред тях, доколкото е напълно реално
камионът да се връща от първо зададената му точка с празен курс. Да се приеме
противното би се стигнало до абсурдната ситуация, в която в едната посока за
натоварено МПС следва водачът да притежава процесните документи, а в другата
при освобождаване от товара да не се изискват такива. Още повече, че е напълно
достоверно такъв товарен автомобил с допустима максимална маса над 12 тона да
се ползва именно за конкретния превоз. При това положение след като инспектори
на РД „АА“ Пловдив при извършена проверка са установили, че жалбоподателят
извършва превоз с товарен автомобил, на който има поставена табела „превоз за
собствена сметка“ и предвид първосигналната реакция на водача да избяга от
проверката, въпреки предприетите действия със стоп – палка от контролния орган,
формира убеждението на настоящия съдебен състав, че следва да се съобрази с
констатациите на служителите на РД „АА“ Пловдив. Абсурдно е и като водач в тази ситуация,
познавайки отговорностите, които произтичат при този превоз, да се остави
безотговорно табела с обозначение „превоз на товари“,
индикираща целта на пътуването. Ето защо съдът приема за неоснователно
твърдението на жалбоподателя, че в процесното време и място е управлявал
конкретния камион, за да го ремонтира. Възражението произтича според съдебния
състав единствено от линията на защита на жалбоподателя, целящо освобождаването
му от административна отговорност.
Въпреки безспорното установените фактическите
констатации на контролните органи, относно извършено от страна на жалбоподателя
Ш. нарушение, настоящата инстанция прие, че следва да отпадне реализацията на
административна отговорност за него, като атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Причина за това е допускането на съществено нарушение на
материалния закон при съставянето на АУАН и на НП при подвеждане на нарушението
към уреждащата състава му материално правна норма. И актосъставителят в АУАН, и административно-наказващият орган в
НП са приели, че П.И.Ш. е осъществил състав на нарушение по см. на чл.18 т.6 от
Наредба № Н-8/27.06.2008 г.
Нормата на цитираната разпоредба гласи „При извършване
на превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от
контролните органи: т.6 заверено копие на лиценза на Общността или
удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на
територията на Република България в съответствие с чл.12Б ал.10 от Закона за
автомобилните превози.“. В настоящия случай се касае за липса въобще на
притежаваните такива, а не за предоставяне им на контролните органи при
поискване. Непредставянето на документи обаче не винаги означава и задължително
липсата им въобще. Изискването водачът на моторното превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на товари, да има
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на
товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, е въведено в нормата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвт.Пр., а не в приложената с АУАН
и с обжалваното НП норма на чл.18 т.6 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г., въвеждаща
като задължение за субекта да представи при поискване на контролните органи заверено
копие на лиценза на Общността или удостоверение на моторно превозно средство за
обществен превоз на товари на територията на Република България.
Налице е в случая според съдебния състав неправилно
приложение на Закона, с което се засяга правото на защита на санкционираното
лице. Нарушено е изискването за правилно посочване на законовите разпоредби,
които са били нарушени, съответно за АУАН по чл.42 т.5 от ЗАНН и за НП по чл.57
ал.1 т.6 от ЗАНН. Недопустимо е изначално некоректно подвеждане на
противоправното поведение на нарушителя под грешна норма в АУАН – определящ
фактическата и правна рамка на административното обвинение, съобразно по която
рамка жалбоподателят следва да се защитава. Допуснатото нарушение съставлява
абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
На следващо място горното съществено процесуално
нарушение води до допускане и на друго пак съществени нарушения, тъй като съдът
констатира и несъответствие между санкционната и материална разпоредба от една
страна, и между материалната норма и
описанието на нарушението - от друга, доколкото обстоятелствата в описателните
части на акта и постановлението и определената санкционна норма сочат за
нарушение по ЗАвт.Пр., изразяващо в непритежание на процесните документи, а
правната квалификация на деянието в АУАН и НП се отнася до непредставяне на
такъв, което само по себе си не означава липса на изначално издаване, какъвто
всъщност е настоящият случай.
Тези процесуални нарушения, допуснати при съставяне на
АУАН и на НП, преценени като съществени, налагат и отмяна на обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
По отношение на стореното в жалбата искане за
присъждане на разноски съдът прие същото за неоснователно. На основание чл.63
ал.3 от ЗАНН страните имат право на
разноски. В депозираната от жалбоподателя до съда жалба е направено искането за
присъждане на разноски по делото, но въпреки изхода на производството по
делото, а именно отменяване на обжалваното процесно наказателно постановление,
претенцията на жалбоподателя не следва да се уважава, доколкото по делото не са
представени никакви писмени доказателства, с които да се обоснове действително
направени и платени разноски за адвокатство възнаграждение – като разноски по
делото. За това тази претенция като неоснователна не следва да се уважава.
Мотивиран от
горното РС Пловдив – ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36–0000310/02.07.2020 г. на Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” гр. Пловдив, с което на П.И.Ш. с ЕГН ********** ***
е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за
нарушение на чл.18 т.6 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. за условията и реда за
извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка /Наредба
Н-8/27.06.2008 г./ на Министъра на транспорта, на основание чл.93 ал.1 т.1 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвт.Пр./.
Решението подлежи на
обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П.
Вярно с оригинала.
Т.К.