РЕШЕНИЕ
№1050
гр.
Пловдив, 21.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив,
ІІ-ри състав, в открито заседание на двадесет и първи април, 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
при секретар Теодора Цанова и прокурор Владимир Вълев като
разгледа административно дело № 2441 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/ и чл. 284, ал. 1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по предявен иск от И.П.М., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Пловдив,
чрез адв.С. *** против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН) – гр. София за присъждане на обезщетение в размер общо на 50
000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба,
за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на затворническата
администрация в Затвора - гр. Пловдив, за периода от 01.01.2013
г. – 29.09.2020 г. /датата на завеждане на исковата молба.
В
исковата молба е посочено, че неимуществените вреди се изразяват в болки,
страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство на малоценност. Оплакванията
са за пренаселеност и лоша хигиена на килиите, в които е бил настанен ищецът,
липса на постоянно течаща топла и студена вода, наличието на дървеници,
хлебарки и гризачи в тях. На следващо място се твърди, че с него не работят
психолози и педагози, не го включват в образователни и други програми, както и
че не се полагат усилия за неговата ресоциализация,
не му дават работа и не го включват в спортни мероприятия. Отделно от това се
сочи, че ищецът е болен от хипокалиемия, следствие от лошата храна, но в
Затвора – гр. Пловдив не го лекуват, има киста зад коляното, като за целта е
прегледан от хирург и му е предписано да бъде изведен на външен преглед, за да
се извърши изследване с ортопедичен рентген и след това да се направи операция,
освен това под мишницата има рана, която трябва да бъде прегледана от хирург,
но не го извеждат на преглед. В заключение се посочва, че М. иска да бъде
прегледан, лекуван и опериран, съобразно резултатите от прегледа, но
администрацията на Затвора – гр. Пловдив не уважава тези му искания.
В с.з.
процесуален представител на ищеца моли за уважаване на исковата претенция. Претендира
се присъждане на сторените по делото разноски за ДТ в размер на 10 лв.
Ответникът
- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си
представител юриск. Ч., оспорва предявените искови
претенции по основание и размер. Прави възражение за изтекла петгодишна погасителна
давност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност на иска.
Искът
е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
От фактическа
страна се установи следното:
От
Становище към рег. № 9621/03.11.2020 г. от 04.11.2020 г., изготвено от ИСДВР П.
У. (лист 33-35) се установява, че от 01.01.2013 г. до 06.08.2014 г. ищецът е
настанен в изолатор № 6 с площ от 7,08 кв. м., разполагащ с тоалетна със седало, 1 бр. прозорец с размери 0,93/1,20 м; от 06.08.2014
г. до 11.11.2014 г. е настанен на Втори пост, 82 стая с площ от 56,09 кв. м.
без санитарния възел, разполагаща с 2 бр. прозорци с размери 0,65/1,15 м. и
1,20/1,20 м., санитарен възел с площ от 2,71 кв. м. и 1 бр. прозорец с размери
0,4/1,17 м; от 11.11.2014 г. до 03.12.2014 г. ищецът е настанен в 76 стая с площ
от 26,10 кв. м. без санитарния възел, разполагаща с 2 бр. прозорци с размери
0,60/1,20 и 1,20/1,20 м, санитарен възел с площ от 2,07 кв. м. и 1 бр. прозорец
с размери 0,4/1,20 м.; от 03.12.2014 г. до 02.10.2015 г. е настанен в изолатор
№ 8 с площ без санитарния възел 11,00 кв. м. и 1 бр. прозорец с размери
0,95/1,17 м и тоалетна с клекало; от 02.10.2015 г. до
датата на исковата молба е настанен в изолатор № 6 с площ от 7,08 кв. м.,
разполагащ с тоалетна със седало, 1 бр. прозорец с
размери 0,93/1,20 м. Всеки изолатор е обзаведен стандартно с легло, шкаф и маса
с размери на леглата 90/180 см, а на шкафовете – 45/50 см.
В
изолатора доживотно осъдените имат достъп до постоянно течаща вода и до
обособен санитарен възел с постоянно течаща вода, проветряването се извършва от
доживотно осъдените, настанени в тях.
Всяко
спално помещение също е обзаведено стандартно с легло и шкаф със същите
размери, има течаща вода и санитарен възел, в спалното помещение л. св. имат
достъп до санитарен възел с постоянно течаща вода. Затвор – гр. Пловдив се
отоплява с централно парно, спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация, като
проветряването се извършва от лишените от свобода, настанени в килията. На
ищеца е осигурен достъп до течаща топва вода, съгласно графика за разпределение
на времето на л. св. от съответната група. Липсват доказателства за бчроя на лицата, с които е пребивавал ищецът в периодите от
06.08.2014 г. до 11.11.2014 г. и от 11.11.2014 г. до 03.12.2014 г., а през останалото време се
каза, че същият е бил в изолатор.
По
отношение на корекционната работа с М. от страна на
психолози и педагози се твърди, че ИСДВР на втори пост, отговарящ за групата на
доживотно осъдените, настанени в Зоната за засилен надзор и охрана (ЗЗНО), има
придобито образование и по двете специалности. Работата по ресоциализацията
на ищеца се сочи, че е постоянна и основна цел, заложена при планирането на
корекционната дейност с него, като в резултат на нея, след проведен осеммесечен
период на адаптация, системна индивидуална работа и значителен период на
наблюдение на 06.08.2014 г. със Заповед № 1050/06.08.2014 г. на основание на
решение на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС доживотно осъденият М. е преместен от
изолатор № 6 в общо помещение на пост № 2, стая № 82. Сам е започнал да изявява
желание отново да се върне в Зоната за засилен надзор и охрана, след като е бил
наказан за притежание на забранена вещ, с каквато цел е извършил демонстративно
ново нарушение и режимът му е бил отново заменен на специален от 03.12.2014 г.
и съответно е бил върнат в ЗЗНО. Отново е започнало провеждането на интензивна
корекционна работа и със Заповед № Л-839/23.03.2019 г. режимът му отново е
заменен на следващия по-лек. От този момент е изготвен план за подготовка за
връщането му в обща група. На 27.12.2019 г. със Заповед № Л-3384 е бил наказан
за притежание на забранена вещ – мобилен телефон. На 06.02.2020 г. със
становище относно обявена гладна стачка от ищеца, е изготвено предложение и
съставен график за извеждането му в общите помещения на втори пост. На
03.08.2020 г. времето му на престой е удължено с нов график.
За
периода от 2013 г. до датата на подаване на исковата молба М. е участвал в
следните програми: през 2013 г. групова работа „Умения
за мислене“; през 2014 г. групова работа „Личност и самопознание“; от
02.06.2015 г. до 22.05.2016 г. Културно-информационна програма: Първи етап по
проект „Всичко е възможно“; Форум – театър; през 2015 г. – подготовка и
реализиране на театрална постановка „Женско царство“. През 2017 г. - 2018 г.
курс „Компютри“; Група „Катехизис“; през 2018 г. – 2019 г. курс „Готварство“;
група „Катехизис“, като през целия период от време всяка година е участвал в
изработването на мартеници, на великденска и коледна украса. Твърденията на
ищеца, че не бил участвал в курсове, а подписвал празни листове и не знаел
какво се попълва в тях, не са подкрепени с никакви доказателства, при което
следва да бъде зачетена доказателствената сила на представените в тази насока
справки от ответника.
От
Справка към Рег. № 9621/03.11.2020 г. от 04.11.2020 г. (лист 22) се установява,
че във всяка стая в Затвора – гр. Пловдив има достъп до денонощно течаща
студена вода, случаи, в които няма такъв, е единствено при отстраняване на ВиК
повреди. Времето за достъп до топла вода е посочено в утвърден от Началника на
Затвора – гр. Пловдив график за разпределение на времето на л. св. Дейностите
по дезинсекция и дератизация в Затвора – гр. Пловдив
се извършват съгласно сключен договор между ГДИН гр. София и „ДДД 1“ ООД гр.
София – 6 пъти годишно. Заразените с постелъчна
дървеница дюшеци, постелъчно бельо и одеяла се
бракуват, а до бракуването им се съхраняват на различно място от незаразените.
Съгласно
Становище към рег. № 9621/03.11.2020 г. от 05.11.2020 г. на Н.Г. –
инспектор-психолог (лист 23) провеждането на психологическо консултиране на
лишените от свобода, вкл. и доживотно осъдени, се осъществява чрез заявка, която трябва да отговаря на определени
критерии, като това включва и кризисни състояния и по определена процедура.
Конкретно за ищеца не е постъпвала заявка за консултиране от психолог, той
самият не е подавал заявление за индивидуална работа с психолог и не са се
налагали кризисни интервенции.
С
Докладна записка от д-р Р.Д.– лекар ординатор МЦ Затвора – Пловдив от
03.11.2020 г. е постъпило копие от медицинското досие на ищеца М. (лист 24 и
сл.), включващо резултати от извършени изследвания от 13.08.2018 г.;
Амбулаторен лист № 39/26.02.2015 г. за извършен първичен преглед от специалист
по очни болести; Амбулаторен лист № 2061/19.10.2018 г. за извършен първичен
преглед от специалист – кардиолог, в който е посочено, че лицето съобщава за
отоци по краката, изчезващи сутрин, известна хипокалиемия, за която приема Паматон, отрича сърдечни заболявания и хипертония;
Амбулаторен лист № 518/25.02.2015 г. за извършен преглед от кардиолог;
Амбулаторен лист № 443/27.06.2018 г. за извършен преглед от уролог, с насочване
за консултация и от ендокринолог; Амбулаторен лист №
312/20.04.2018 г. за извършен преглед от уролог; Амбулаторен лист №
779/12.10.2017 г. за извършен преглед от ревматолог;
резултати от извършени кръвни изследвания от 05.01.2016 г. Заедно с копие от
медицинското досие на ищеца е изпратена декларация, че не желае да му се
закупуват предписаните медикаменти, а неговите близки ще му ги доставят, което
впрочем самият ищец е потвърдил в СЗ.
От
страна на ответника по делото са представени още:
- график
за разпределение на времето на лишените от свобода на II пост (лист 36);
-
Становище рег. № 818/06.02.2020 г. от П. У. – ИСДВР на Втори пост относно
обявена гладна стачка от доживотно осъдения И.П.М., ведно с Докладна записка
относно започване на процес по извеждане на л. св. М. от зоната за повишена
сигурност (лист 37-39);
- 2
бр. графици за извеждане на доживотно осъдения И.М. в общите помещения на Втори
пост (лист 40-41);
-
Договор за ДДД, сключен на 20.01.2014 г. от Затвора – гр. Пловдив с „БИОЦИД“ с
предмет целогодишна обработка; Договор от 08.11.2016 г. за възлагане на
обществена поръчка с предмет „Извършване на дезинсекция и дератизация
на сградите на ГДИН и териториалните и служби по обособени позиции: За
изпълнение на обособена позиция № 7: „Затвора гр. Плевен, Арест Плевен, ЗО
Плевен, затвора гр. Белене, Арест Русе и прилежащите териториални служби“,
който договор се констатира, че не включва обекти на територията на
териториална служба Пловдив; Договор от 13.01.2018 г., сключен между ГДИН и
„ДДД-1“ ООД (лист 42-54);
По
отношение на здравословното състояние на ищеца е представена епикриза, която е обаче извън периода по исковата молба,
поради което не следва да бъде обсъждана, а от същата болница във връзка с
твърденията на ищеца, че бил лекуван там преди това, е постъпил отговор, в
който се сочи, че в лечебното заведение не е лекуван пациент с такива имена. По
отношения твърденията за липса на медицинско обслужване не са ангажирани доказателства,
като в същото време в постъпила докладна записка се сочи, че ищецът не е
посещавал МЦ, при което е нямал нужда от медицинско обслужване заради липса на
оплаквания. Сочи се още, че същият ако е имал потребност от консултации със
специалист във външно лечебно заведение е следвало да поиска такива по
съответния ред, но това не било направено от негова страна. Изтъква се още, че наличието
на киста на коляното не фигурирало като оплакване в наличната документация.
По
искане на ищеца, с оглед установяване наведените в исковата молба твърдения, по
делото е допуснат до разпит свидетелят П.П.П., който,
разпитан чрез видеоконферентна връзка между Административен съд – Пловдив и
Затвора – Пловдив заявява, че се познава с ищеца отм.01.2009 г., тъй като са
през две килии. От 2015 г. до сега той е в изолатора в килия № 6, всеки ден се
виждат по 2-3 часа и често го е посещавал в килията му. Твърди, че има мухъл и
плюски от паднала мазилка, а на балатума има мухъл, което се дължи на
съседството с мокрото помещение, а и ищецът си суши дрехите в килията, тъй като
няма къде другаде. Не знае дали има дървеници, но ищецът се е оплаквал от
комари, както и че има гнездо на мишки на тръбите на радиатора и всеки ден е
хващал по някоя мишка. Посочва, че не е участвал заедно с ищеца в курс по
готварство, но са били заедно на курс по компютърна грамотност, който е бил
всеки четвъртък и са се събирали, като на всяко бюро е имало по един компютър,
4-5 л. св. са посещавали курса и всеки си е имал компютър, този курс е
продължил от 2015 г. може би две – три години, след което са го прекратили от
администрацията. Свидетелят заявява също така, че килията на ищеца е с площ от
около 6 кв. м., като от деветте изолатора, шест са с размери 2/3 м, а три от
тях 3/3 м, като в килията има легло, маса със стол, два шкафа и вграден такъв,
който заема един квадрат от помещението и е много тясно, освен това ищецът е
едър и не може да се обърне вътре. В килията има осветление, което е вкопано
над вратата, ищецът има нарушено зрение и носи очила, тъй като не може да вижда
без тях. Няма топла вода в килията, но и никой друг няма. По отношение на
заболяванията на ищеца, твърди, че всеки има такива, но неговите били
по-особени. Доколкото знае, е трябвало да бъде опериран от киста в коляното –
отдолу в свивката. От скоро му се е появило нещо под мишницата, като от дясната
страна са му поставяли марли са го лекували, тъй като лекарката както преди
пандемията, така и сега, не можели да видят. Отделно посочва, че ищецът е
хипертоник, както и има някакво друго лошо заболяване и се е бил сковал, но не
знае точно дали е било подагра или нещо друго. И най-сетне заявява, че е бил приет в болница
– доколкото си спомня във Втора градска болница, тъй като се е бил вдървил в
краката, бил е много зле и едвам са го спасили, не знае каква точно му е
болестта, но в момента краката са му много зле, включително той лично му ги е
мазал много пъти с лосион, защото вените му не били добре. Като цяло М. не се
чувствал добре, имал лек задух и се задъхвал.
Впоследствие
ищецът е направил и други доказателствени искания, но се е отказал от тях, както
и от направени по-рано други доказателствени искания, като е посочил, че по
делото има достатъчно писмени доказателства и епикризи
във връзка с твърденията му и не желае делото да се отлага.
Други
доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от страните.
При
така изяснената фактическа обстановка, съобразно събраните в хода на съдебното
производство доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Разпоредбата
на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от същия закон. Чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и
задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, за нарушение
на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Според
чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Съгласно
чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“, в които по силата на
чл. 16, ал. 1 от закона са включени и арестите, са териториални служби на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Следователно, отговорността на
ответника произтича пряко от закона и административния характер на дейността по
ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода, която включва
организация, ръководство и наблюдение на реда и условията в тези места. Като
административен орган със статут на юридическо лице, който следи дейността по
изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в съответствие с нормативно
установените изисквания, той носи отговорност за вредите от незаконните
действия и бездействия на включените в състава му административни звена и
длъжностни лица при извършване на дейността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Следва
да се отбележи, че основателността на иска за вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
предполага наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки: 1) акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; 2) настъпила неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца като същата се предполага до доказване на
противното (съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС) и 3) пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или
бездействие и настъпилата вреда.
Деликтната
отговорност на държавата не се презюмира от закона,
поради което в тежест на ищеца (по аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
144 от АПК) е да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на
чл. 3 от страна на органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Доказването на
настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, не подлежи на главно доказване от ищеца, а
на оборване от ответника по пътя на обратното доказване, което също следва да
бъде пълно. Тази оборима презумпция се простира и върху третия елемент на
фактическия състав на деликтната отговорност – причинна връзка между
нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка и
на страните са дадени нарочни указания, в т.ч. че при неангажиране на
доказателства, ще се приложат последиците от недоказването.
Както вече се посочи, претендираното от ищеца
обезщетение за понесени неимуществени вреди е за периода от 01.01.2013 г. до
29.09.2020 г. – датата на завеждане на исковата молба, които неимуществени
вреди се твърди да са пряка последица от допуснати от страна на Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ нарушения на чл. 3 от КЗПЧОС и чл. 3 от ЗИНЗС.
На
следващо място, и с оглед наведените от ответника възражения за изтекла петгодишна
погасителна давност, следва да се посочи, че погасителната давност се свързва с
изтичането на предвиден в закона период от време, през който субектът на
правото бездейства и не го упражнява. Предвид липсата на специална правна
уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност, на основание, както на § 1 от ЗР
на ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС,
така и в съответствие с регламентираното в чл. 46 от Закона за нормативните
актове (ЗНА), следва да намерят приложение правилата на чл. 110 - 120 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД), уреждащи института на погасителната
давност. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишен
давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо – чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. В случаи на непозволено увреждане, какъвто е
настоящият случай, това е моментът на прекратяване на увреждащите действия или
от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е
следствие от бездействие.
В
тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гР.Д.№
3/2004 г. ОСГК, са обсъдени противоречията в практиката на съдилищата относно
началния момент на погасителната давност на иска за обезщетение за вреди на
пострадали лица, като в т. 4 от тълкувателното решение е прието, че обезщетение
за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната
отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при
нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на
вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на
администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за
незаконни, което се установява в производството по обезщетяването – чл. 1, ал.
2 от ЗОДВПГ (загл. изм.). В първия случай вземането за обезщетение за вреди
става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя
незаконният административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт
– от момента на неговото издаване. При незаконни фактически действия на
администрацията, този момент е тяхното преустановяване. От така определените
моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи
мораторна лихва.
Това
тълкувателно решение е задължително за съдилищата на основание чл. 130, ал. 2
от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и въз основа на него следва да се приеме за
безспорно, че погасителната давност в случая започва да тече от момента на
преустановяване на незаконосъобразните действия (бездействия) на
администрацията да поставят ищеца в благоприятни условия на задържане и
лишаване от свобода. Давностният срок, включително за непозволено увреждане, е
регламентиран с чл. 110 от ЗЗД като петгодишен и с изтичането му се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В конкретния случай
от ответника са направени изрични възражения за погасяване по давност на
исковата претенция, в съответствие с разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, но към
настоящия момент няма данни незаконосъобразните действия и/или бездействия на
администрацията да са били прекратени, поради направеното в този смисъл
възражение е неоснователно.
За
разрешаването на настоящия правен спор, следва да бъде съобразена също така и съдебната
практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от
български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл. 3
от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и
задържането под стража, която е установила общи принципи и стандарти за
преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл. 3
от ЕКПЧ основно право - Решение от 02.02.2006 г. по делото Й. срещу България,
Решение от 24.05.2007 г. по делото Н. срещу България, Решение от 28.06.2007 г.
по делото М. срещу България, Решение от 27.11.2008 г. по делото С.К. срещу
България, Решение от 08.07.2014 г. по делото Х. и Т. срещу България, пилотно
Решението на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Н. и други срещу България и др. В
тези решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за
изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в
нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу
България” е посочено, че вече постановените решения се отнасят до нарушения на
чл. 3 от ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се
въпроси, ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а
произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на
българската пенитенциарна система и недостатъчните
гаранции срещу нечовешко и унизително отношение.
В
контекста на тази съдебна практика, по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, „безчовечно
или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд
неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно
третиране или наказание. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ,
мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като
държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са
съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на
изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която
надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като
се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и
доброто му състояние са адекватно осигурени.
В
случая се претендират неимуществени вреди вследствие от поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия в Затвора - гр. Пловдив за посочените по-горе периоди. Предметът
на делото е очертан в исковата молба, според която се търси обезщетяване за
твърдени от И.М. претърпени неимуществени вреди, които са последица от
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, изразяващи се в: липса на достатъчно жилищна площ, санитарен възел
с постоянно течаща топла и студена вода, наличие на гризачи, хлебарки и
дървеници в помещенията, в които е бил настанен; липса на индивидуална работа с
психолози и педагози; невключване в образователни и други програми; неполагане
на усилия за неговата ресоциализация; неосигуряване
на работа; невключване в спортни мероприятия; липса на медицинско обслужване.
На
първо място следва следва да се отбележи, че исковата
претенция е недопустима за периода 01.01.2013 г. –
03.12.2013 г., тъй като за този период ищецът има присъдено обезщетение от ЕСПЧ
/ДЕЛО П. И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ/, при което е налице частично дублиране с
периода по настоящата искова молба.
По
отношение претенцията във връзка с липсата на достатъчна жилищна площ същата е
основателна единствено за периода
06.08.2014 г. – 03.12.2014 г., за който администрацията не е
предоставила данни с колко човека е бил настанен в една килия, при което в съответствие
с чл.284, ал.3, изр.второ този факт - за
липса на достатъчна жилищна площ, следва да бъде приет за доказан. За
останалите периоди ищецът е бил настанен в изолатор, където жилищната площ е
приблизително между 7 и 11 кв.м., при
което не се установява такова нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. В същото време обаче,
както се сочи и в исковата молба, ищецът е в изолация през тези периоди, което
представлява друго нарушение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, поради което
претенцията е основателна и за тези периоди, т.е. налице в този смисъл са
нарушения по чл.3 от ЗИНЗС за целия исков период.
По
отношение оплакването за липса на санитарен възел не се установява нарушение, тъй като във
всички стаи и помещения на Затвора – гр. Пловдив е осигурен достъп до санитарен
възел и течаща вода. Видно от приложените по делото справки, във всяка стая има
достъп до денонощно течаща вода, а единствено при ВиК
повреда няма вода. Тук е мястото да се отбележи, че при ВиК
повреда не само лишените от свобода нямат вода, но и всеки гражданин, засегнат
от ВиК повредата, а понякога и цели населени места
нямат вода, което означава, че липсата на вода при ВиК
повреда не поставя лишените от свобода, в частност ищеца в по-неблагоприятно
положение от всеки друг гражданин. По отношение на топлата вода пък по делото
се установи, че времето за достъп до такава е посочено в утвърден от началника
на затвора гр. Пловдив график, за разпределение на времето на лишените от
свобода, по отношение на тях не е заявено оспорване от страна на ищеца.
По
делото не се установиха и данни да има дървеници, хлебарки и гризачи, в каквато
насока са твърденията на ищеца и разпитания по делото свидетел, като следва да
се отбележи, че тези показания не са вследствие лични възприятия на свидетеля,
а се базират на разказано му от ищеца, поради което не следва да бъдат
кредитирани. В същото време от страна на затворническата администрация са
представени конкретни данни за извършвани периодично и многократно дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Отделно
от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства
да са били подадени оплаквания за хигиената в помещенията както в Затвора – гр.
Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи.
Видно
от доказателства по делото по отношение на помещенията в затвора, в които е
пребивавал ищецът, няма нарушение и на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС, тъй като в тях
е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване. От представеното по делото становище от затвора Пловдив се
установява и че всички помещения на Затвора – гр. Пловдив, в които е бил
настанен М., са с отваряеми прозорци, както и че
проветряването и наличието на свеж въздух в килиите зависи изцяло от самите
лишени от свобода, които избират кога и колко време да проветряват помещението.
Това, че прозорците имат решетки по никакъв начин не се отразява на
количеството въздух, което може да влезе в помещението, а в минимална степен се
отразява на количеството светлина в помещението, но от друга страна решетките
са поставени поради спецификата на сградата, която е за изтърпяване на наложено
наказание „лишаване от свобода“.
Що се
отнася до хигиената в Затвора - гр. Пловдив, от приетите по делото справки и становища
се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата,
настанени в тях, като съответният отговорник изготвя график за почистване,
което е на доброволен принцип. Според становището всеки ден по график има баня
за лишените от свобода. Ето защо е напълно неоснователна претенцията и в частта
относно лошото състояние на баните и тоалетните.
Съдът
счита за неоснователни твърденията досежно липсата на индивидуална и
корекционна работа с ищеца. Съгласно чл. 152, ал. 1 от ЗИНЗС, социалната
дейност и възпитателната работа са основни средства за ресоциализация
на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на
осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на
живот в обществото. А съгласно ал. 2 социалната дейност и възпитателната работа
в местата за лишаване от свобода включват: 1. диагностична и индивидуална
корекционна дейност; 2. програми за въздействие, за намаляване на риска от
рецидив и риска от вреди; 3. образование, обучение и квалификация на лишените
от свобода; 4. творчески, културни и спортни дейности и религиозна подкрепа.
Според ал. 3 на същата разпоредба с лишените от свобода се осъществява групова
и индивидуална социална дейност и възпитателна работа. Видно от становището на
лист 33-35 по делото, ищецът е участвал през 2013 г. в групова работа „Умения
за мислене“; през 2014 г. в групова работа „Личност и самопознание“; от
02.06.2015 г. до 22.05.2016 г. в Културно-информационна програма: Първи етап по
проект „Всичко е възможно“; Форум – театър; през 2015 г. в подготовка и
реализиране на театрална постановка „Женско царство“. През 2017 г. - 2018 г. в
курс „Компютри“; Група „Катехизис“; през 2018 г. – 2019 г. в курс „Готварство“;
група „Катехизис“, като през целия период от време всяка година е участвал в
изработването на мартеници, на великденска и коледна украса. Горното се
установява и от становище на инспектор – психолог Н.Г. (лист 23), в което се
посочва и също така, че провеждането на психологическо консултиране се осъществява
чрез заявка, каквато няма данни да е била подадена от ищеца и към момента. Все
в тази насока следва и да се посочи, че свидетелят П. заявява, че заедно с
ищеца са посещавали курс по компютърна грамотност 2-3 години, който курс е
започнал през 2015 г. и се е провеждал всеки четвъртък и за всеки курсист е
имало отделно бюро с компютър, поради което и не може да се приеме, че ищецът е
бил лишен от социални дейности и в този смисъл от възможности за ресоциализация и личностна промяна.
По отношение
твърденията за неосигуряване на работа и
невключване в спортни мероприятия следва да се отбележи, че не са представени доказателства от страна на
администрацията, въпреки че такива са поискани, при което следва да се приемат
тези факти за доказани, съответно че е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
Неоснователни
обаче са оплакванията по отношение твърдяната липса на медицинско обслужване. Съгласно
разпоредбата на чл. 128 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на
лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие,
което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му
състояние. При преместване на лишения от свобода в друг затвор медицинското
досие се изпраща незабавно на приемащата териториална служба.
Условията
и редът за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени
в Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за
лишаване от свобода, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на
правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. Налице е разлика между
дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване
с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др. и медицинската такава -
профилактична, диагностична и лечебна, като качеството на последната следва да
се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Това следва от
разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на
лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от
17.07.2003 г., както и тези на чл. 3, 4 и 5 от Наредба № 2/2010 г. Според чл.
133 от ЗИНЗС към затворите, затворническите общежития и поправителните домове
се създават медицински центрове, а съгласно чл. 134 от същия закон в тях се
осъществяват: 1. спешна медицинска и дентална помощ; 2. първична медицинска
помощ; 3. специализирана извънболнична медицинска помощ; 4. дентално
обслужване; 5. профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична
дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на
лишените от свобода; 6. медицинско освидетелстване на здравословното състояние
на лишените от свобода.
От
фактите, изложени в исковата молба, съдът е препятстван да разбере какво е
точно твърдението на ищеца и каква медицинска помощ твърди, че не е получил.
Това обстоятелство не се установява и от направените допълнителни уточнения,
както и от събраните по делото доказателства, доколкото не се установи при
постъпването си в Затвора – гр. Пловдив М. да е заявил, че е болен от хипокалиемия,
както и че се нуждае от някакво лечение и/или диспансеризация. За пълнота следва и да се посочи, че няма
данни от страна на ищеца да е подавана молба за посещение при лекар и/или
зъболекар, на която молба да му е било отказано. Недоказани са в тази връзка
неговите твърдения, още повече, че от медицинското му досие се установява, че многократно
е бил преглеждан, правени са му медицински изследвания, назначавана му е била
терапия и т.н., като в същото време от представените справки и становища от
администрацията се установява, че ищецът не е посещавал МЦ, при което е нямал
нужда от медицинско обслужване заради липса на оплаквания, както и че същият не
е искал консултации от външни специалисти по съответния ред, наличието на киста
на коляното не фигурира като оплакване в наличната документация. Тези факти не
са опровергани и чрез показанията на
разпитания свидетел, при което следва твърденията в тази насока да се приемат
за недоказани.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че са налице незаконосъобразни бездействия от
страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ по отношение
на конкретно установените факти по делото, както е посочено по-горе, които
водят до извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в
разрез с разпоредбата на чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
За
пълнота съдът счита за необходимо да отбележи, че при осъществяване на правно регламентирана
дейност, длъжностните лица от администрацията на ГДИН са нарушили и изискването
по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС. Действително по
делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица,
довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до
унизително отношение, което уронва човешкото достойнство, но липсата на подобна
цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл. 3 от ЕКПЧОС (Решение
от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България” и др.).
Следва
да се съобрази и разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, според която, в
случаите по ал. 1 (държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3), настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното.
Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва
да бъде определен при съблюдаване изискванията на чл. 52 от ЗЗД (по препращане
от § 1 от ДР на ЗОДОВ), съгласно която размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Съгласно чл.
284, ал. 2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Понятието
„справедливост“ е морално - етична категория и включва съотношението между
деянието и възмездието. Следва да се има предвид, че вредите, които следва да се обезщетят на ищеца, имат компенсаторен
характер. Размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените
неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида,
изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на
засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не
бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на
справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице.
В
случая от съда се отчитат обстоятелствата, съставляващи проявления на
незаконосъобразната административна дейност и периода на исковата претенция -
времето, през което ищецът е пребивавал в Затвора - гр. Пловдив. Съобразно това
и при прилагането на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, съдът счита, че справедливото
обезщетение, което следва да се присъди на ищеца, възлиза на общо 5 000 лева
/този размер е съобразен и с решение на ЕСПЧ по дело на същото лице за
предходен период/, като в останалата част – за разликата над 5 000 лв. до
пълния предявен размер от 50 000 лв.
исковата претенция като неоснователна следва да се отхвърли.
Основателни
са и претенциите на ищеца за присъждане на законна лихва, считано от 29.09.2020
г. (датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане на сумите.
На
осн. чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС при частично уважаване на иска, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса.
По
отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита
от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 284 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и
чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда
отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника
при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не
се дължи.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата
молба в частта, с която се претендира
обезщетение за причинени неимуществени вреди за период 01.01.2013
г. – 03.12.2013 г. и ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 2441/2020 г. по описа на
Административен съд – Пловдив в тази му част.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София,
ул. ”Н. С.” № 21 да заплати на И.П.М.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Пловдив, обезщетение за причинени неимуществени вреди в
Затвора - гр. Пловдив в периода от 04.12.2013 г. до 29.09.2020 г. включително в
размер на 5 000 лв., ведно със законна лихва от датата на завеждане на
иска – 29.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София,
ул. ”Н. С.” № 21 да заплати на И.П.М.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Пловдив разноски по делото в размер
на 10 лв. – държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията“ – София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 –
дневен срок от съобщаването му пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив, а в частта с която е оставена
без разглеждане исковата молба – с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването
му пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: